В цялата бъркотия около сливенските скандали и патриаршеските мераци се случи нещо сякаш неочаквано. На принципа „двама се карат, третият печели“ наистина печеливш излезе архим. Дионисий (Мишев). За него през последните години не се знаеше какъв е и къде е в църковно отношение (в политическо беше почти ясно). Е, получавал си мълчаливо синодната заплата, но никой при никоя есен не го броеше сред пилците, дори се питаха хората: абе, тоя няма ли да го разпопят и да спре да си вее цветните поли по площадите (защото ние, жените, си вардим териториалните придобивки!). Сега в суматохата около сливенския поправителен избор ни в клин, ни в ръкав синодът взел решение да възложи организацията на интронизацията на бъдещия патриарх на Дионисий. Сигурно им е харесал сценарият на февруарските събития от 2013 г. или поне е харесал на този, който се готви сериозно за бялото було.
Южният вятър донесъл вестта, че някой си политик (е, не мога да кажа име и партия, щото сме пред избори пак!) много настоявал за Дионисий: да го направят епископ и да му дадат зелена улица за Америка, при митр. Йосиф. През последните години все се приказваше за зографски монаси (първо Юстин, после Климент) да отидат да помагат на стария владика зад океана, но нещо оттам властите не одобриха нито единия, нито другия. Ползата за БПЦ беше, че така и двамата станаха йеромонаси и барем служат за слава Божия. А вие, отци, поменавайте и Славка многогрешна!
Сега владиците на следващото заседание на 12 юни току виж взели решение да му дадат епископска корона, щом толкова я иска човекът. „Да не е по-недостоен от еди-кого си или от еди-кого си?“, подхвърлил премъдрял синодал. И другите (от мнозинството) смирено се съгласили. Дето викат хората: като излезе духът от бутилката, връщане няма. Пък опитните във вярата, дето им рисуваме икони и се хвалим с тях пред людете, казват, че адът нямал дъно: като тръгнеш да падаш, можеш все по-надолу... Та обажданията по владиците от най-религиозен бивш и бъдещ премиер не спирали и много добър коефициент на полезно действие имали. Така че някои може да броят пилците наесен, но пилците от църковния инкубатор се появяват в ден и час, в който не очакваш. Та нали за Петровското пиле и песни се пеят?! И аз знам една!
Аз също съм за Дионисий! Щом като други са му простили, задето ходи да протестира срещу тях по мегданите, че и чак пред къщите им в смутни времена, коя съм аз да не простя на този църковен левент? Даже и „достоин“ ще му викна. Християнството е смирение, братче! Съвестта – кучета я яли!
Мене ако питате, време е вече провалилият се на изборите главен секретар да отиде на по-спокойно място, за да не дразни бъдещия патриарх, и да се издигне за главсек нашето момче. А като му излезе работната виза, що да не отиде и в Америка?! Там, казват, пара̀та не била малко, за всички има! Аз съм „за“ отсега.
Ам’ чи тъй де!
