Няколко гръцки професори по богословие и литургисти подкрепиха решението на Александрийската патриаршия да възстанови в своята поместна църква чина на дяконисите. То беше взето от александрийския синод през 2016 г., но досега жените-дякониси бяха въвеждани в такъв чин чрез ръковъзлагане (хиротесия) след Литургията, а не чрез ръкополагане (хиротония) по време на литургията, както са дяконите. Този вариант съответства на древния църковен чин, който присъства активно в църковния живот до 10-11 в. Заради протести, че се въвежда „женско свещенство“, досега Александрийската църква не беше извършвала ръкоположение на дякониси по византийския чин. Това се случи за първи път в Зимбабве на Велики четвъртък тази година и породи оживени дискусии в поместните православни църкви. Тя започна още след решението на александрийския синод през 2016 г. Предлагаме ви позицията на няколко професори по богословие и литургисти: Евангелос Теодору и Георгиос Филиас от Богословския факултет на Атинския Каподистриев университет, Пол Майендорф от Православния богословски институт „Св. Владимир“, Панайотис Скалцис, професор по литургика в Богословския факултет на Солунския Аристотелев университет и др.
„Беше обявено, че почитаемата Александрийска патриаршия е решила, след необходимите консултации, да възроди древния чин на дяконисите, за да отговори по-добре на пастирските нужди на все по-нарастващия брой мисионерски енории в юрисдикцията на патриаршията, която обгрижва целия африкански континент.
Ние, долуподписаните, православни професори по литургика и литургично богословие в различни богословски училища и семинарии в Гърция и Съединените американски щати, желаем с уважение да изразим подкрепата си към Негово Блаженство патриарх Теодор и Св. Синод на Александрийската патриаршия за усилията им да възродят в съвременна форма институцията на дяконисите в пределите на патриаршията.
Историческата, богословската, каноничната и литургичната основателност на институцията на дяконисите беше многократно потвърдена през последните години от православни изследователи и богослови. Въпреки че от края на 15 в. чинът на дяконисите постепенно запада, той все пак се запазва в древните източноправославни църкви и в някои монашески общности. Руската православна църква преди революцията от 1917 г., а и в последно време, е обмисляла неговото възстановяване. Но св. Нектарий и други съвременни гръцки епископи са ръкополагали дякониси. Всъщност Гръцката църква е създала училище за дякониси, което в крайна сметка се е превърнало в училище за социални работници.
Възраждането на женското служение не е новост (модернизъм), както някои биха искали да ни накарат да вярваме, а възобновяване на едно жизнено и ефективно традиционно служение, за да се даде възможност на квалифицирани жени да предложат своите уникални и специални дарби в служба на Божия народ в наше време като ръкоположени и овластени възпитатели, евангелизатори, проповедници, съветници, социални работници и т. н.
Първоначално литургичната роля на женското дяконско служение, според източниците, изглежда е била ограничена. Същите тези източници ни осведомяват за обряда на ръкополагане на дяконисите, който е поразително тъждествен с този на дяконите. Не по-малко важно е, че литургичните одежди са същите като тези на дяконите. Решението за това какви допълнителни литургични служения ще изпълняват дяконисите в наше време „остава изключително предимство на съборните решения на епископите“, както твърди един съвременен богослов.
Всъщност самият процес на съживяване на женското дяконско служение изисква внимателно обмисляне на много други фактори, включително правилната подготовка на членовете на енориите, защото те ще бъдат призвани да приемат, почитат и уважават дяконисите, които ще служат в тях. Важно за процеса на съживяване на институцията е и внимателното формулиране на предпоставките – добродетелите и дарбите на кандидатките за това служение. Ап. Павел в своите пастирски послания дава насоки за необходимите качества на дяконисите. Свещените канони предписват определени изисквания, като например минималната възраст на кандидатката. Не се споменават обаче други изисквания като например образованието и семейното положение на кандидата. Тези и други въпроси, включително публичното (извън богослужението, б.р.) облекло, възнаграждението и начинът за назначаване и отстраняване на жените от служба, също са въпроси, които трябва да бъдат разгледани. Преди всичко процесът изисква определяне, правилно дефиниране и ясно формулиране на ролята и функциите на жените дякониси.
Дискусията за съживяване на чина на дяконисите е предмет на нашите обсъждания от няколко десетилетия. Всъщност едно от заключенията (осмото) на Междуправославната конференция „Ролята на жените в Православната църква“, проведена на о-в Родос през 1988 г., разглежда този въпрос. Той е включен в много части на заключенията: „Апостолският чин на жените дякониси трябва да бъде възобновен… Възраждането на този древен чин трябва да се разглежда в светлината на древните модели, засвидетелствани в много източници… Такова възраждане би било положителен отговор на много от нуждите и изискванията на съвременния свят на много равнища… и отговаря на нарастващите конкретни нужди на нашето време… Възраждането на жените-дякониси в Православната църква би подчертало по особен начин достойнството на жените и би признало техния принос в работата на Църквата като цяло“.
Като цяло е необходимо да се каже, че само догматични пречки и общоприети авторитетни предписания могат да попречат на една автокефална православна църква да въведе литургични реформи в рамките на своята юрисдикция. Литургичните и каноничните въпроси, които имат последици отвъд границите на поместните църкви, обикновено се решават с консенсус от всички автокефални църкви.
Нито догматичните въпроси обаче, нито каноничните традиции са застрашени при възстановяване на чина на дяконисите. Обновяваща сила има фактът, че една поместна църква е приела предизвикателството, проучила е внимателно въпроса и е предложила мерки за прилагане на важна регулация – възстановяването на чина на дяконисите – чрез внимателно разработена програма.
В този контекст ние с уважение подкрепяме решението на Александрийската патриаршия да възстанови чина на дяконисите, давайки плът и кръв на една идея, която е обсъждана и изучавана от духовници и богослови в продължение на десетилетия“.
* Източник: Public Orthodoxy
