Лазаровден е. След празничната служба ни очаква пътуване към Румъния. Времето е пролетно, приятно топло и ведро. С благословението на о. Кирил ще съпреживеем радостта от срещата с Господа! Вход Господен и в нашите сърца.
Прекосявайки „Моста на дружбата“ и поемайки по пътя за Букурещ, пред погледа на човека, до самата пътна лента се вижда не един дървен кръст, с красива резба. Не са случайна гледка и параклисите, пак така до самия път, напомняйки, че тук живеят православни християни.
Пристигаме в столицата. Букурещ ни посреща със своята динамика от коли, трамваи и хора. Скоро навлизаме в централната част на града и с радост научаваме, че се придвижваме по булевард, носещ името на Христо Ботев. О. Кирил увлекателно ни разказва за редица българи живели в Букурещ.
В края на бул. „Христо Ботев“, на стената на старинна сграда погледът ни среща надпис на български: „На родолюбеца и дарителя Димитър Хадживасилев с поклон и признателност!“.
Кой е Димитър Хадживасилев? Син на емигранти от България, който, за разлика от повечето наши богати съвременници, е притежавал освен богатство, още и морални качества, както и не е забравял своето потекло. Подпомага редица културни инициативи, сиропиталища, както и Букурещкия университет. Той е и един от дарителите за построяването на концертната зала „Атенеум“ в Букурещ.
Родолюбивото чувство на Хадживасилев към България го подтиква да дари сумата от 240 000 златни лева, като волята му е да се използват за „да се открие в Свищов, гдето са се родили родителите ми, едно реално училище или класическа гимназия, в което да се преподава и политическа икономия“. Зад тази му идея пред Народното събрание се застъпва и Евлоги Георгиев. На 9 февруари 1883 г. е взето решение за откриването на Първото търговско училище в България. Димитър Хадживасилев умира на 7 януари 1884 г. в Букурещ.
С Румъния е свързан и животът на двамата братя Евлоги и Христо Георгиеви. Родени са в Карлово, но в ранните си младежки години се преселват в Галац. Там постигат бърз успех в търговската дейност, като през 1878 г. Евлоги Георгиев е признат за най-богатия човек в Румъния с капитал от дванадесет милиона гроша.
В столицата Букурещ със средства на братя Георгиеви са построени университетът „Карол Първи“ и концертната зала „Атенеум“, създадено е Българското девическо училище в Солун и Българска болница в османската столица, както и ректоратът на Софийския университет. След смъртта на братя Георгиеви е построена мраморна гробница на два етажа в гробищен парк „Белу“ Букурещ, в която те се покоят.
О. Кирил ни разказа и за още един забележителен българин, неизвестен за повечето от нас. Това е Антон Пан (Антон Панов) роден в Сливен и напуснал родината ни на петнадесетгодишна възраст. Става главен учител в училището в Брашов. По-късно създава собствена печатница в Букурещ. Оставя двадесет и седем труда като композитор, фолклорист, певец, учител, музикален педагог, издател. Той е първият и главен просветител на Румъния, като най-забележителният му труд е химнът на Румъния.
В края на бул. „Христо Ботев“, на отсрещната страна на пътя, о. Кирил ни показва мястото, където някога е била българската църква с училище „Св. Кирил и Методий“, на два етажа, за жалост разрушена през 1988 г., а на нейно място днес има бензиностанция.
Лазаровден е специален ден за румънците. Съвсем скоро ще видим това и с очите си. Минавайки през моста, под който тече р. Дъмбовица се отправяме към манастира със семинария „Раду Вода“, в която са учили много българи. Срещу входа на манастира се намира малка църква, носеща името на овчаря Букур, който се смята за основоположник на столицата и на чието име е наречен Букурещ. Храмът е малък, но много красив, с цветна градинка, прекрасна гледка, старинни икони и специфичния за старата румънска архитектура дървен покрив, направен с дървени керемидки. В него се намират мощите на св. Антанасий и св. Кирил. Поклонихме се и се помолихме в старинния храм.
О. Кирил ни разясни, че от манастира „Раду Вода“ след вечерната ще започне тържественото литийно шествие, в което ще вземат участие над осемстотин свещеници – от шестте районни столични архиерейски наместничества и от окръзите Илфов-север и Илфов-юг. Трудно ми е да си представя какво е това лития с толкова свещеници, защото никога не съм присъствала на такова събитие. Хора от всички посоки на града прииждат и изпълват двора и улиците пред манастира. В ръцете си носят палмови и върбови клонки, а лицата им сияят от радост. Повечето жени са облечени с поли и са покрили с шалчета главите си. Може лесно да различиш мъжа и жената по облеклото и това в никакъв случай не ги прави да изглеждат старомодни. Някои от поклонничките и младите момичета са облечени в традиционни румънски носии. Всички очакват трепетно литията. След отслужената вечерна Праховски епископ Тимотей, викарий на Букурещката архиепископия, освети палмовите и върбовите клонки. От двора на манастира излизат отците, като най-отпред върви монах, който бие дървено клепало, а след него са двама дякони, носещи хоругви. Следват отците, които са облечени в богослужебни одежди от един и същ златист цвят, символизиращ Господнята светлина в живота ни. В ръцете си носят палмови клонки. Тържествено е, празнично и радостно. Цялото шествие се отправя към Патриаршеската катедрала „Св. Константин и Елена“. Движението в центъра на столичния град е спряно. Никой не се нервира, не роптае от причинените неудобства.
По традиция архиепископията е отпечатала специално Последование за поклонението на Цветница, съдържащо всички произнасяни молитвословия. Едновременно с това подредбата в шествието е регламентирана по следния начин: дървено клепало, кръст, рипиди, хоругви, носени от шестима семинаристи от Букурещката семинария „Митр. Нифон“, четирима дякони с кадилници, духовниците от първо до шесто столично архиерейско наместничество, духовниците от окръзите Илфов – север и юг, милосърдните свещеници (служещи в болници, социални домове, военни поделения, затвори и гробища), духовниците – преподаватели в Богословския факултет „Патр. Юстиниан“ при Букурещкия университет, епархийските и патриаршески духовници – съветници, патриаршеският и епархийският викарий, голямата празнична икона, еп. Тимотей, хорът при духовната семинария, автомобил за мобилно озвучаване, семинаристите от семинарията, множеството от вярващи.
През целият път на литията стотици и стотици хора спират от двете страни, махат с ръце, кръстят се, славословят Бога. На лицата им са изписани радост и благоговение. Празник е! Във въздуха се носи аромата на тамяна от шест ръчни кадилници, използвани от монахини от манастира „Пасъря“. Шествието направи две спирания с произнасяне на ектении: при средновековния храм „Св. Антон“ на княжеския двор и при брънковянското каменно разпятие в подножието на патриаршеския хълм.
Звучат църковни песнопения. Пеят отците, пеят хората, пеят дърветата, цветята, птичките, пеят небето и земята. В песен всичко славослови Бога. Литийното шествие наближава катедралния храм. На големия площад се събират отците, а около тях всички ние – миряните, които успяваме да сме по-напред, а зад нас извън площада има още стотици вярващи. Камбанният звън оглася града и всемира. Тържествено се носи от отците голяма икона на Вход Господен в Йерусалим, украсена с цветя. Наближава важен момент.
Пред входа на патриаршията патр. Даниил по традиция освети празничната икона, след което произнесе тържествена проповед, в която, напомняйки за Лазаровото възкресение, ни насърчи да имаме крепка надежда в Господа, че ще бъдем и ние възкресени при Славното Второ Христово пришествие. В навечерието на Цветница, на Страстната седмица и в очакване на Пасха, Румънският патриарх ни благославя. Клонките в ръцете на поклонниците се веят високо устремени към небесните висини. Взорът ни е отправен към надеждата за светлото Възкресение и този рай, чийто благодатен полъх усетихме днес. Всички свещеници получиха от патриарха книгата Светоотечески мисли, скъпоценни камъни от съкровищницата на православието, а всички поклонници – иконка с Вход Господен.
Не мога да скрия, че ние, гостите от България, вътрешно си пожелахме светлината и православната радост на празниците да изпълват и нашите храмове с вярващи миряни, с хора търсещи и очакващи срещата с Бога в своя живот.
Завръщайки се към родината, сърцата ни са препълнени с мир и благоговение, на лицата ни грее усмивка, а трудностите, които имахме до вчера, са се разтворили във въздуха. Радостта от очакването на Господа е по-светла от всичко. Празник е!
„Господ е Бог и ни се яви, благословен е идещият в името Господне“.
* Снимки: агенция „Базилика“
