Един от най-драматичните периоди от историята на Православната църква е 20 век, когато много от поместните църкви бяха подложени на тежки изпитания от марксистките режими. Хиляди духовници от всякакъв чин, както и милиони вярващи бяха преследвани, измъчвани и загинаха поради една единствената причина: че са вярвали в Бога и са били християни. Един от тези хиляди клирици е свети Лука Лекарят, архиепископ на Симферопол и Крим.
Роден е през 1877 г. в Керч, полуостров Крим, а светското му име е Валентин Войно-Ясенецки. Баща му бил католик, а майка му – православна и тя го възпитала като православен. В началото те се преместили в Киев, където Валентин учил медицина. Той се дипломирал през 1903 г. като очен лекар.
През 1904 г. започнала Руско-японската война, където Валентин се оказал на фронта и се проявил като успешен военен хирург. Там се запознал със съпругата си Анна Василиевна Ланская, с която имали четири деца. След края на войната работил като лекар в различни области. Успехите му го направили известен. Изучил и прилагал нови методи на анестезия, а в областта на офталмологията бил пионер. Задълбочил се особено в лечението на гнойни инфекции.
През 1917 г. бил избран за професор в Ташкентския университет. Но през същата година започнала болшевишката революция, която започнала сурово гонение срещу Църквата. Вярващите били подложени на всевъзможни гонения. Мишена на атеистичните марксисти станал и известният и утвърден лекар Валентин Войно-Ясенецки, който междувременно вече бил открил православната духовност и бил ревностен православен християнин. В университета той открито заявявал вярата си, а това предизвиквало възмущението и омразата на колегите му атеисти. Една медицинска сестра го наклеветила и властта го арестувала. За щастие, като по чудо, той бил оправдан и освободен. Но съпругата му умряла от туберкулоза и той бил принуден да повери грижите за децата си на вярващата медицинска сестра София Сергеевна.
От първите дни на своето съществуване атеистичният режим създал в Русия т. нар. „Жива църква“, за да контролира чрез нея вярващите, да ги разделя и отвръща от истинската Църква. Но доктор Валентин Войно-Ясенецки останал верен на истинската мъченическа и преследвана Църква. Дошло и предложение от Ташкентския епископ Инокентий да бъде ръкоположен за свещеник. Валентин приел и на 21 януари 1921 г. бил ръкоположен. В същото време продължавал да работи в университета. През 1923 г., след отстраняването с намесата на власттана епископ Инокентий (по-късно убит от властите), свещеник Валентин бил избран за епископ на Ташкент. Затова бил постриган в монашество, като приел името Лука. Тайно пътувал до град Пенджикент, за да получи ръкоположение за епископ.
Но това не останало скрито за властта и епископ Лука бил арестуван и хвърлен в затвора. В затвора той завършил ценния си научен труд „Очерци по хирургия на гнойните инфекции“, чието публикуване било забранено, тъй като авторът настоявал на корицата да бъде изписан неговият епископски сан! Тогава било решено да го преместят в Москва, където получил първия си инфаркт, а след това го изпратили в Сибир, в град Енисейск, а по-късно – и на 2000 километра по-насевер, в градчето Туруханск. Условията на живот били трагични и в това селище със средна годишна температура минус 6 градуса епископ Лука нямал топли дрехи, а храната – оскъдна. Въпреки това той продължавал и лекарската си дейност, предлагал медицинските си услуги безплатно на хората от района. Това не се харесало на безбожническия режима и затова го преместили отвъд полярния кръг, в село Плачино. Здравето му се влошило опасно. Той останал там два месеца и след това го върнали в Туруханск, където жителите настоявали той да ги лекува. След осем месеца бил освободен.
Върнал се в Ташкент, но се сблъскал с невероятно преследване от властта, която настоявала талантливият лекар да се откаже от епископското си служение. Не му позволявали да практикува медицина, щом е в расо. Не го пускали дори да влезе в операционната със светия кръст. Той бил принуден да подаде оставка от епископския пост и въпреки това бил заточен обратно в Северна Русия. Там епископ Лука загубил зрението на едното си око. А научните му трудове по медицина били публикувани без негово съгласие и без указване на епископския му сан и монашеско име.
Накрая бил освободен и се установил в Ленинград, където безплатно практикувал медицина. Но и това не се харесало на режима, арестували го отново и го заточили в Сибир.
През юни 1941 г. хитлеристките войски нахлули в Русия. Медикът епископ от мястото на изгнанието си поискал да го изпратят доброволец на фронта. Там той проявил невиждан героизъм и саможертва, спасявайки хиляди ранени. Властта признала приноса му и го направила главен лекар и началник на 150 военни болници. След края на войната, през 1946 г., бил удостоен със Сталинска награда за принос към страната и науката.
Вече 70-годишен той бил назначен за архиепископ на Симферопол и Крим, като развил огромна пастирска и благотворителна дейност. Постарал се сред невероятни трудности да реорганизира местната църква. При това комунистическата власт продължила яростно да се бори с него. Не му било позволено да практикува медицина в държавна болница, затова бил принуден да практикува доброволно, без заплащане. Той проповядвал ден и нощ и пишел. Но зрението му започнало драстично да намалява. През 1956 г. ослепял завинаги. Междувременно лидерът на Съветския съюз Никита Хрушчов обявил нова вълна от гонение срещу Църквата. Отново на прицела бил и болният, страдащ и сляп епископ Лука. Все пак той успял да служи за последен път на Рождество Христово 1960 г. В Неделя на всички светии, 11 юни 1961 г., епископ Лука се упокоил. На опелото и погребението му, въпреки всички пречки, поставени от режима, участвали хиляди хора. В съзнанието на народа той вече бил светец. През ноември 1995 г. е причислен към светците, а през март 1996 г. са пренесени светите му мощи, които благоухаят. Паметта му се чества на 11 юни и светителят-лечител се почита заради многото чудеса, които са станали след молитва за неговата благодатна помощ.
Свети епископ Лука, лекарят, е рядко срещан изповеднически глас в бурния 20 век, където антихристовата марксистка идеология се беше превърнала в политическа сила и се закле да унищожи ХристоватаЦърква. Светителят Лука е бил един от видните представители на Църквата, изправил физически немощния си ръст срещу всемогъщите тогава червени тирани. А историята вече е решила: неговата собствена героична съпротива заедно с тази на много хиляди християни решително победиха прекалено ревностните борци срещу Христовата вяра и ги изпратиха безвъзвратно в най-потъналата в паяжини времева стая на историята - завинаги, за да напомнят на бъдещите поколения, че е "срещу ръжен не се рита“ (Деяния 26:14). И че Църквата е непобедима и „портите адови няма да й надделеят” (Матей 16:18)!
