Как може да има живот в една закрита богословска школа? Този въпрос не е абсурден, макар и да се отнася до халкинската богословска школа, закрита през 1971 г. със закон на турската държава. Вече 44 г. школата е официално закрита, но Църквата "не я закрива", за Цариградската патриаршия тя продължава да съществува. Школата си има настоятелство, все още са живи 2-3 от преподавателите, обучавали студентите до 1971 г. А дружеството на възпитаниците на Халкинското висше богословско училище в Атина поддържа своята дейност и всяка година за празника на храма "Св. Троица" в едноименния манастир на остров Халки те идват, за да отдадат почит на своята духовна кърмителка.
И тази година в понеделника на Светия Дух десетина възрастни вече господа дойдоха от различни места на Гърция, за да участват с молитва и пеене в богослуженията за празника на своята алма-матер. Ректорът, Пруският митрополит д-р Елпидофор (Ламбринидис), професор в Солунския университет, ги посрещна със сърдечна обич и голяма почит. А за светата литургия на празника пристигнаха два автобуса поклонници от Гърция. Литургията отслужи митрополитът на Дерки Апостол, председател на настоятелството на школата. В молитва присъстваха още четирима митрополити на патриаршията.
След богослужението в аулата на школата се проведе годишното тържество на закритото, но не затворено богословско училище на Цариградската патриаршия. Ректорът, митр. Елпидофор, изнесе доклад за стореното през изтеклата година, а председателят на дружеството на възпитаниците, проф. Николай Ксексакис от Атинския университет даде отчет за дейността на дружеството. Ректорът съобщи за помощта, която оказва както Гръцкият парламент и гръцкото правителство, така също университети в Гърция и Кипър, както и различни институции и организации за превръщането на сградите на богословската школа в модерен образователен и научен център с неотслабващата надежда за скорошно "отваряне" на школата за нов живот.
В Халкинската школа са учили десетки българи от различни краища на нашите земи, а също така са учителствали екзарх Антим (като Преславски митрополит, който е бил и ректор за известно време), йеромонах Неофит Рилски, Иван (Йоан, сетне монах Йоаникий) Димитриев. Редица от възпитаниците-българи станали архиереи на Българската църква и видни дейци на църковно-народната борба.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9h93r
