Сръбската църква в историята (Сборник студии из историята на Сръбската църква) от прот. Радомир Попович

През последните месеци на 2018 г. в Живо Предание започна публикуването на още една нова книга – Српска црква у историjи (Сборник студиjа из историjе Српске Цркве), от известния свещеник на Сръбската патриаршия, богослов и църковен историк ставроф. прот. д-р Радомир Попович. Идеята за нея се роди по-скоро спонтанно, отколкото като резултат от някакъв специален издателски план на редакционния ни екип и може да се каже, че е плод от дългогодишните творчески търсения и интереси на нейния преводач – добре познатия на аудиторията ни автор и сътрудник на Живо Предание, свещ. Петър Петров.

Авторът на включените в настоящия сборник текстове не е непознат в църковните и богословските среди у нас. Той е възпитаник на Белградската семинария „Св. Сава” и на Белградския университет (богословие и история), където е специализирал в ранната и средновековна история на християнството. След защита на доктората си в 1989 г. през учебната 1989-1990 г. специализира в университета на Лозана, Швейцария. Преподавал е в Белградската семинария „Св. Сава”, както и Богословския факултет на Белградския университет, където от 2000 г. е и редовен професор в катедрата по Обща история на Християнската църква. Освен като авторитетен клирик и преподавател по богословие, о. Радомир е известен и с множеството и разнообразни по съдържание свои църковно-исторически и други богословски изследвания.

Представяният вече в превод и на български език сборник от материали може да се смята както за представителна извадка за църковно-историческата методология и за насоката в изследванията на самия автор, така и за научните интереси на съвременните сръбски църковни историци въобще. Това, което дава възможност тези текстове, макар и писани по различно време, да бъдат обединени под едно общо заглавие, е не само общата тема – историята на Сръбската църква, но и подходът на автора към разглежданата проблематика. Събитията от историята на своята Православна църква о. Р. Попович разглежда през призмата на християнския възглед за историята, особено когато става въпрос за светците и тяхното значение в историята, а това вече и, така да се каже, въ-църковява неговите текстове. Произведенията му демонстрират баланс между националната идеология и верността на църковния историк към предмета на неговото изследване – нещо характерно за балканската историография от края на 20 и началото на 21 в., което е голяма крачка към по-обективно осветление на историческите събития.

Като изключение от досегашната ни практика времето на появата на текстовете в Живо Предание няма да следва техния ред в съдържанието на оригиналното издание, но и сборният характер на тази книга не изисква на всяка цена строга последователност на публикуването на българските преводи, които за улеснение на читателя в настоящото представяне ще бъдат подреждани според съдържанието на оригинала, а не по реда на появата си в сайта.

Съдържание:

Православието и сръбската духовна идентичност

Църквата във Вранския край през средните векове

Мотивът за задужбинарството в средновековна Сърбия

Св. Сава – светител и просветител

Архиепископ Данило II и управлението на Сръбската църква

Исихастки елементи в биографията на св. Стефан Дечански от Григорий Цамблак

Сръбската църква и Второто въстание от 1815 г.

О. Юстин (Попович) – духовник и подвижник от нашите дни

Тайната на беззаконието: потребителската култура като телеологичен проблем от Марио Коев

Редакционният екип на проекта Живо Предание има удоволствието да представи на вниманието на аудиторията втора книга на един от своите редовни сътрудници, автор и преводач на проекта – богослова Марио Коев. След Размишления върху „Книга на Йова”: опит за драматично богословие, това е втората книга на този автор, която ще се публикува на части на страницата на Живо Предание.

По своя замисъл и идейно съдържание книгата представлява опит – от позицията и гледната точка на православния християнин, за богословско вглеждане и ориентиране в някои от фундаменталните явления и процеси, протичащи в съвременната секуларна технологична култура и в съответните нейни екзистенциални колизии. Ако използваме собствено богословския език на Писанието, тя може да се разглежда и като своеобразен „разширен коментар” на казаното от св. ап. Йоан Богослов: „Не обичайте света, нито което е в света: ако някой обича света, той няма любовта на Отца. Защото всичко, що е в света – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят” (1 Иоан. 2:15-16). Разбира се, без претенции за изчерпателност, а още по-малко за някаква „цялостна” достоверност.

Потребителската култура като телеологичен проблем – въведение

Исторически опит и празно време

Символна относителност и илюзия за свобода

Вяра и доктрина

Смирение и разум

Аналогичният изоморфизъм. Слоеве на реалността

„А Иисус им думаше: Моят Отец и досега работи, и Аз работя“ (Иоан 5:17)

Парадоксалността на езика

Православната църква в Източна Европа през 20 век – сборник статии под редакцията на Кристин Шайо

Православната църква в Източна Европа през 20 век представлява сборник от статии, посветени – както показва и самото заглавие – на историята на поместните православни църкви в Източна Европа през отминалото столетие. Книгата се превежда и публикува в „Живо Предание” с любезното съдействие и лична ангажираност на нейния съставител и редактор г-жа Кристин Шайо. Предлаганият сборник обединява в себе си различни по обем очерци за всяка от поместните православни църкви в Източна Европа и е съставен с цел да очертае в достъпен и същевременно изчерпателен вид състоянието на източното православие през 20 в. Особено ценно е, че авторите на тези очерци са задължително хора, принадлежащи на съответната църква, било като клирици или като миряни, познаващи отвътре проблематиката, за която пишат. Сред тях се открояват някои от най-знаковите фигури на съвременното православно богословие като архиеп. Анастасий (Янулатос), митр. Калистос (Уеър), архим. Григорий (Папатомас) и др.

Пресвета Богородица – непроходимата Божия двер от Джордж Габриел

Пресвета Богородица – непроходимата Божия двер от д-р Джордж С. Габриел е още една книга, която ще се превежда и публикува на части в проекта Живо Предание. Книгата представлява изследване – от гледа точна на православното богословие – на личността и мястото на Божията майка в богословието и богослужението, и въобще в живота на св. Църква. Нейният автор, американец от гръцки произход, е сред известните и уважавани в православния свят богослови, ученик и последовател на творчеството и богословския метод на прот. Йоан Романидис. Досега той беше известен на българската аудитория главно като преводач и издател на докторската дисертация на о. Романидис, фундаменталното съчинение Прародителският грях (виж – тук). С настоящия превод имаме за цел да запознаем нашите читатели вече и с личното творчество на д-р Габриел, който беше така любезен да предостави на екипа на Живо Предание правата за превод и издаване на това важно негово съчинение на български език.

Надяваме се, че читателската ни аудитория ще оцени и възприеме с интерес труда на този автор, който поради различни причини досега не е бил превеждан на български език, но който е добре познат и високо ценен в гръко- и англоезичния християнски свят със своята дълбока научна и житейска посветеност на Църквата и на нейното автентично богословие, извиращо от своите единствени истински фундаменти – Св. Писание и Св. Предание, и предавано през вековете от своите духоносни отци и богослови. На всички наши читатели, интересуващи се от голямата тема за нашата обща Майка – Пресветата наша Владичица и всякога Дева Богородица, пожелаваме приятно и полезно четене.

Пресвета Богородица – непроходимата Божия двер

Пресвета Богородица – непроходимата Божия двер: Въведителни текстове

Тайнството на Божията майка

Богомайчинството

Приснодевството

„По закона на раждането”

Последната тайна 

Византийската църква между небето и земята от прот. Йоан Майендорф

Сборникът Византийската църква между небето и земята. Студии върху историята на Църквата във Византия беше отпечатан през 2007 г. от „Манастирско издателство” на Руенския манастир „Св. Йоан Рилски”. В него бяха подбрани и хронологично подредени десет от най-важните статии и студии на прот. Йоан Майендорф, посветени на голямата тема живота и положението на Църквата в Източната Римска империя, известна повече като Византия, през дългия, повече от десетвековен византийски период, като църковно-държавните отношения, богослужебният живот и богословските развития, проблемите на диалога на Православната църква с Римокатолическата, с нехалкидонските църкви и с исляма и, накрая – победата на исихазма във Византия като апогей на дългата и сложна история на Църквата от този период.

След Византийското богословие. Исторически насоки и догматически теми (С.: „ГАЛ-ИКО, 1995 г.) това беше второто по-сериозно представяне на едно от водещите имена в православното богословие на отминалото двадесето столетие – прот. Йоан Майендорф. Признат и високо оценен както в православния свят, така и сред инославни богослови и богословски школи, той е един от авторите, допринесли най-много за онова богословско възраждане, на което в известен смисъл продължаваме да сме свидетели и днес, и който допринася изключително много за насочването на богословския интерес към най-важните теми и проблеми на Църквата и нейното богословие през посочения период.

Междувременно на български език в нашето Живо Предание беше публикувана и трета книга на отец Йоан Майендорф: Христос във византийското богословие, едно от най-важните историко-догматически изследвания на автора, посветено на голямата тема за христологията. Надяваме се с времето творчеството на този толкова важен за Църквата и нейното богословие автор – отдавна преведен на толкова много езици – да става все по-достъпно и за нашата, българска аудитория.

Византийската църква между небето и земята:

Византийската църква

Византия като център на богословската мисъл в Християнския изток

Халкидонци и монофизити след Халкидон

Богословието на тринадесетото столетие: методологически контрасти

Император Юстиниан, Империята и Църквата

Божествената Литургия – средоточие на духа във Византия

Идеологическите кризи във Византия (1071-1261 г.)

Византийски представи за исляма

Случила ли се е във Флоренция среща между Изтока и Запада?

Победата на исихастите във Византия: идеологически и политически последствия