Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Исихастки елементи в биографията на св. Стефан Дечански от Григорий Цамблак

Сряда, 21 Ноември 2018 Написана от Прот. Радомир Попович

St Stefan DechanskyОтносно биографията на св. Стефан Дечански има написани две жития. Първото, старото житие, е написано от един от Данаиловите продължители, неизвестен за нас по име, и се намира в познатия Данаилов сборник или произведението Животът на сръбските крале и архиепископи. Старият автор на житието на св. Стефан вероятно е монах и съвременник на цар Душан, поради което е предпазлив когато говори за св. Стефан Дечански и отношението му към неговият син Душан.

За разлика от първото, второто, по-ново житие на св. Стефан, появило се около 70 години по-късно, променя историческият му образ. Автор на второто житие е добре познатият ни Григорий Цамблак – човек, чиято национална принадлежност трудно можем да определим със сигурност. Описвайки в житието конфликта между бащата и сина, Стефан Дечански и Душан, Цамблак, за разлика от своя предходник е неутрален и дори е благосклонен към св. Стефан. Тази авторска благосклонност е очевидна в цялата структура на житието и се е отразила върху произведението, като напълно е изменила ситуацията и околностите, в които е протекъл животът на Стефан Дечански. Игумен на манастира Дечани, за Сърбия чужденец, със своето дело Григорий Цамблак по същество, оформя култа към св. Стефан Дечански и допринася щото възникналият и формирал се в манастира Дечани култ още повече да проникне сред народа по цяла Сърбия. Според Цамблаковото описание св. Стефан Дечански е търпелив страдалец, крал-мъченик, когото баща му Милутин най-напред ослепява и изпраща в изгнание, а по-късно, по заповед на сина му Душан, е удушен в гр. Звечан.

Това, което в Цамблаковото житие на св. Стефан особено привлича вниманието ни, са онези места, в които авторът представя на читателите краля като поборник и бранител на православната вяра и набожност. Набожният крал брани православието от варлаамската ерес, като противна и пагубна за исихасткото православно духовно движение.

Цамблаковото житие на св. Стефан Дечански се появява в момент, когато Сърбия е обхваната от силното влияние на духовното движение, познато като исихазъм. Исихазмът, както е известно, има дълга и плодотворна история на Изток. Неговото влияние идва в Сърбия при княз Лазар от Парорийската пустиня в България.[1] И не само у нас, в Сърбия, но и по целия Православен изток много книжовни произведения от 14 в. са написани под исихастко влияние и са проникнати от него. Данните показват, че в тях, и особено в биографичните (житията и култовите светителски служби за отделни светци), е отдадено преимущество на духовната вътрешност на образа, на неговата мистична страна. Така животът на светеца се представя чрез така изградения духовен образ, представен с елементите на външната активност в практическия живот.[2]

Наред с всичко останало, исихасткото схващане и учение е и в основата на Цамблаковото книжовно творчество. Четейки Цамблаковата биография на св. Стефан, не е трудно да видим, че за Цамблак св. Стефан Дечански е човек на съзерцанието, човек, който непрекъснато се моли, размишлява. Исихазмът, като обособено духовно движение, се характеризира с учението за безмълвие (исихѝя) постигано чрез молитва, от което се придобива особен духовен дар и способност да се вижда нетварната светлина, с която е заблестял Христос в момента на Преображението пред Петър, Яков и Йоан (Мат. 17:1-2). Самият Цамблак пронизва цялото си произведение с това схващане и на много места ни представя св. Стефан като духовен очевидец на тази чудесна божествена светлина. Така например, в самия момент на ослепяването той според описанието в житието „лежи неотдавна мъртъв и заспал…” и изведнъж вижда светеца, „на когото светлината на благодатта сияеше на лицето му”.[3] За св. Стефан това наистина чудесно виждане е същевременно подтик и стимул, че и той, преди всичко със смирение, търпение и молитва, в манастира Пантократор в Константинопол, където е и прогонен, придобива истинско духовно и физическо просветление, което се вижда и външно върху лицето на сътворения по образ Божи човек (Бит. 1:26-27). Същевременно, по отношение на греховното състояние, контрастът е допълнен с представата за тъмнината като противна на светлината, която отделя човека от Светлината и от Извора на светлината, от Бога, Който живее в непристъпна светлина.

Известно е, че спорът около исихазма трае във Византия повече от 30 години и завършва с победата на православните монаси начело със св. Григорий Паламà през 1351 и 1352 г., а Григорий Цамблак пише житието на св. Стефан Дечански в първите години на 15 в., ок. 1404 г., и поставя тези исихастки спорове във връзка със св. Стефан. Ако като историци настояваме на историческата точност, то по отношение на точността това е очевиден анахронизъм. Знаем, че крал Стефан Дечански умира през 1331 г. и в действителност не е съвременник, т. е. не се включва непосредствено в исихастката борба на св. Григорий Паламà, която започва след смъртта на св. Стефан. Положително за Цамблак историческата точност не е много важна като такава, тъй като той има съвсем друга цел. Своя герой, чийто живот и дела описва, той поставя във връзка със споменатите спорове около исихазма, жертвайки историческата точност, за да може заслугата за тяхното успешно завършване да се припише и на св Стефан.

Григорий Цамблак и сам добре познава не само исихазма. На него му е позната и същината на антиисихасткото учение на еретика Варлаам, поради което казва, че той отрича „… и преображението на Владиката, което наистина се е случило на планината Тавор, показвайки пред светите Свои апостоли и ученици славата на Своето божество”.[4] Варлаамитите са отричали, че православните монаси могат да преживеят, да видят преображенската Таворска светлина.

Според описанието по-нататък в същото житие, с мъдрите си съвети св. Стефан Дечански допринася за това, византийският цар Андроник да победи с правилното учение, заради което и сам е награден с духовно просветление, за което Цамблак говори така: „А някаква благодат сияеше на лицето на мъжа, … тъй като такова е лицето на тези, които са с чисти сърца, на тези, които с мислени очи гледат Бога и се изпълват с неизказана радост и от тук лицето им добива лъч светлина”.[5] С „очите на сърцето” св. Стефан Дечански вижда св. Николай, който му се явява втори път: „Видя с очите на своето сърце онзи мъж, който му се яви по-рано…”.[6] В този случай духовните очи, „очите на сърцето” са по-важни и по-значими от телесните очи, от които св. Стефан е лишен, тъй като тези духовни очи никой не може да му отнеме. Нищо не може да наруши и разбърка неговото смирение и пълно безмълвие нито дори и загубата на „най-малкия син”, който умира на заточение в Константинопол.

Лицето на св. Стефан засиява с чудесна преображенска светлина и в момента, когато встъпва на кралския престол след смъртта на своя баща, крал Милутин, през 1321 г., „… хвърляйки кърпата от очите, показаха се на ония, които са се събрали святото лице, а още и светлите очи и препаса се (!) за достойното за него сръбско царство”.[7]

Придобиването на нетварната, небесна светлина е плод на усърдна молитва – молитва, която преобразява човека отвътре и е сигурен знак, че молитвата е чута и приета пред Бога. Цамблак ни казва, че такова нещо се случва със св. Стефан Дечански преди самата битка при Велбъжд: „И така, стоейки, прекара (Стефан Дечански) цяла нощ. А когато настъпи денят, излезе, имайки светлина на лицето, като Моисей, когато на старини излизаше сутрин от палатката”.[8] Също така и в момента на смъртта на св. Стефан не само неговото лице, но и цялото тяло е „честнò тяло”, а „скверната ръка” на убиеца се долепва до „светата врата” негова и го задушава. Самото погребение на светеца в гроба пък се уподобява на залеза на слънцето: „А на него нищо подобно, но като някакво слънце под земята залезе”.[9]

Това, както и другите исихастки места в Цамблаковата биография на св. Стефан, са интересни и за историците, доколкото Цамблак представя своя герой като истински борец за вярата. Към това, между другото, го насочва и посткосовската трагедия на Сърбия и отбраната на вярата и отечеството като свети длъжности. Съвсем точно е, че в Цамблаковото време не е имало дори и най-малки църковни исихастко-паламитски спорове, каквито е водил св. Григорий Паламà през първата половина на 14 в. Като биограф, той търси в близкото минало и отива около петдесет години назад, и като най-свеж пример взема паламитско-варлаамитския спор около исихазма. Този спор в своето време е много остър, а победителите дълго триумфират и винаги са по някакъв начин актуални. Между такива победители в борбата за истинното и правилно учение на Църквата Цамблак нарежда и св. Стефан Дечански, като по този начин още повече извиква образа му и неговата величина сред своите съвременници.

Превод: свещ. Петър Петров

* Поповић, Р. „Елементи исихазма у животопису светог Стефана Дечанског од Григориjа Цамблак” – В: Богословље, 1-2, 1982, с. 99-102; настоящият превод е извършен според публикуването на текста в: Поповић, Р. Српска црква у историjи, Београд 2007, с. 203-208 (бел. прев.). 

[1] Тахиаос, А. Е. „Исихазам у доба кнеза Лазара” – В: О кнезу Лазару: Научни скуп у Крушевцу 1971, Београд: „Научно дело” 1975, с. 99; Острогорски, Г. Сабрана дела, 5, Београд 1970, с. 203-224.
[2] Радовић, А. Синаити и њихов значаj у животу Србие ХІV и ХV века, Раваница – Београд 1981, с. 102-135.
[3] Старе српске биографиjе ХV и ХVІІ века, прев. Л. Мирковић, Београд 1936, с. 7.
[4] Биографиjе, с. 9.
[5] Пак там, с. 12.
[6] Пак там, с. 14.
[7] Пак там, с. 18; Душан Глумац („Хорос и његове очи” – В: Зборник Филозофског факултета, 8, Београд 1964, с. 27-37) смята, че мотивът в християнската иконография е взет от египетската религия и по-точно от „връщане очите на Хор”. Конкретно, иконографската сцена връщане зрението на св. Стефан Дечански „много подсеща за египетската представа за връщане очите на Хор”. Както се каза по-горе, Хор е упътван от Хароерис. „Вземи тези две очи на своето лице, за да можеш с тях да гледаш”, а при Цамблак св. Николай казва: „Не тъгувай Стефане, ето на моята длан са твоите очи” – с. 35.
[8] Пак там, с. 25.
[9] Пак там, с. 30.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uuckh 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме