Благият патриарх

Благост излъчваше не само погледът му, не само словото му, но и цялото негово същество, самото му присъствие. Благост и мир, които толкова отчетливо не достигат днес. Нерядко това се възприемаше като негова слабост, но нима един патриарх може да бъде друг? Нима не следва да подражава във всичко на Онзи, за Когото ни е казано, че „е благ и към неблагодарните, и към злите“ (Лука 6:35)? Каквито, уви, обикновено и сме.

На добрия баща, на истинския отец подобава да бъде тъкмо такъв, каквито и да са чадата му. Тъкмо отческото характеризираше най-силно личността на патриарх Неофит и затова днес, независимо от цялата мъка поради земната ни и временна раздяла с него, имаме всички основания да вярваме, че и Небесният Отец го е приел и го е упокоил там, където пребъдват праведните.

В моменти като този обикновено си припомняме, че макар и да скърбим, което е неизбежно, правим обаче това не като такива, „които нямат надежда“ (1 Сол. 4:13). Това е утешително и донякъде притъпява болката. Припомняме си и първите думи, изречени от възкръсналия Христос: „радвайте се!“ (Мат. 28:9). Вярваме, че възкресението е и наша участ и перспектива, на всекиго от нас: независимо дали е най-незабележимият член на обществото, или е патриархът ни. С тази вяра и упование се сбогуваме и със Светейшия наш патриарх Неофит.

Вечна и блажена да бъде паметта му и да имаме неговите молитви!