Смисълът на живота – най-важното изследване на княз Евгений Н. Трубецкой

Книга, написана преди малко повече от столетие, която продължава да е актуална и днес – това е най-малкото, което може да се каже за последния голям опус на големия руски философ, общественик и човек на Църквата княз Евгений Николаевич Трубецкой (1863-1920 г.). Другото, което трябва да се каже за нея, е, че тя заема централно място не просто в неговото лично творчество, но и въобще в руската философия. И макар нейното съдържание да става ясно още от самото ѝ заглавие, все пак за него се налага да се кажат и няколко думи. „Смисълът на живота“ е вечна тема, над която едва ли има човек, който да не се е замислял. Търсенето на този смисъл е наша вечна задача, която става особено актуална във време на големи обществени катаклизми, какъвто е обратът, осъществен в Русия с т. нар. „Велика октомврийска революция“ от 1917 г. Точно тогава княз Трубецкой пише и тази книга, споделяйки още в самото ѝ начало следното:

„Външният повод за настоящия труд са мъчителните преживявания на световната безсмислица, достигащи в наши дни до необичайно напрежение. Когато беше написана неговата първа глава, катастрофата, постигаща сега Русия, едва се надигаше и беше само мъчително предчувствие. Чуваха се далечни тътени от гърма на приближаващата буря, но оставаше надеждата, че тя ще отмине, и всичко все още изглеждаше цяло. След това настоящият труд бе прекъснат в самото му начало от революционната буря. Възобновен бе под гърма на оръдията на московския октомврийски разстрел от 1917 г. Сега, когато той е завършен, Русия лежи в развалини, превърна се в огнище на световен пожар, който заплашва с гибел всемирната култура.

В подобни епохи потребността да се отговори на въпроса за смисъла на живота се чувства по-силно от когато и да било. Пък и самият отговор при тези условия придобива тази отчетливост и релефност, която е възможна единствено в дни на несъмнена, рязка изява на световните противоположности. Където е най-дълбоката скръб, там е и висшата духовна радост. Колкото по-мъчително е чувството за царуващата наоколо безсмислица, толкова по-ярко, толкова по-прекрасно е и съзирането на този безусловен смисъл, който представлява разрешението на световната трагедия“.

Така започва тази книга – с интуицията и увереността в смисъла, независимо от очевидността на трагедията и тягостното усещане за безсмислица. Което я прави близка и до нас, до нашето време, помагайки ни да направим паралели с онези мрачни дни на потапянето на цяла една страна в мрака на разрухата и на богоборството. На всичко това християнинът и философът Трубецкой отговаря с ясно и категорично утвърждаване на смисъла, стъпвайки здраво върху християнското разбиране за живота, за крайната съдба и предназначението на човека: да бъде свободен съработник на Твореца в реализирането на Неговия домостроителен замисъл и план.

За тази книга големият руски философ, богослов, културолог, историк на руската философия и съвременник на събитията от есента на 1917 г., Василий В. Зенковски (1881-1962 г.) пише така: „… Мисля, че и самата тема за смисъла на живота беше за Е. Трубецкой основна и централна, че неговите философски анализи са се развивали в диалектическа зависимост от тяхното значение за разкриването на смисъла на живота. За Е. Трубецкой обаче много рано, – под безспорното влияние на Вл. Соловьов, – тази тема за смисъла на живота се е поставяла не просто като потребност да бъде намерена хармония в света на субективното, и изобщо не като морална тема, а като тема на онтологията… Ако можем да намерим смисъла на живота, това означава, че нашето съзнание не „гадае“ за него, а го притежава“ (История русской философии, Глава 3: „Кн. С. и Е. Трубецкие“).

Със същата тази убеденост, столетие по-късно, във времена не по-малко смутни и тягостни за света и човечеството, предлагаме тази книга, в превод на български език, на страниците на Живо Предание, с надеждата, че тя ще спечели вниманието и доверието на нашите читатели.

Преводът на тази книга, която е отпечатана за първи път в Москва през 1918 г., тук извършваме по нейното второто издание от 1922 г., осъществено в Берлин от издателство „Слово“.

Съдържание:

Въведителни текстове

Глава първа. Световната безсмислица и световният смисъл

Глава втора. Теодицеята

Глава трета. Софѝя

Глава четвърта. Откровението на Божия ден

Глава пета. Грях и изкупление

Глава шеста. Религиозният смисъл на човешката мисъл

Глава седма. Всемирната катастрофа и всемирният смисъл