Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Съвременният обред на Обручението

Четвъртък, 18 Ноември 2021 Написана от Прот. Йоан Майендорф

Protopresbyter John and Matushka Marie MeyendorffПродължение от „Бракосъчетанието като отделèн ритуалèн ритуал

Новата отговорност, вменена на Църквата чрез законите на императорите Лъв VI и Алексий I – формално да узаконява всички бракове – е изисквала въвеждането на нови богослужебни форми. От една страна, тези нови форми е трябвало да бъдат отделни от Евхаристията, а, от друга, да отразяват вечните и неизменни учения на Църквата относно смисъла на брака. Със забележителната си способност да тълкува Писанието във връзка с великото тайнство на Христос и да използва знаци и символи в изразяване смисъла на християнската вяра, през десетото и единадесетото столетие византийското православие създава двете съвременни православни служби на Обручението и Венчанието.

Обичайно в наши дни последованието на Обручението непосредствено предшества това на Венчанието. Отслужва се в преддверието на храма (в т. нар. нартекс или притвор) и е последвано от тържествена процесия на брачната двойка към амвона, където следва последованието на Венчанието. Показателно е обаче, че Църквата запазва двете служби отделни – поне принципно, и те могат да бъдат отслужвани самостоятелно. Всяка от тях съответства на отделен аспект на брака. Последованието на Обручението е новата форма на брачния договор, при която женихът и невестата дават обещание за взаимна вярност. Отначало тази церемония е била гражданска. Поемайки отговорността за нея, Църквата не отменя правните и моралните задължения, налагани от старозаветното и от римското право, и продължаващи да бъдат валидни и в нашето съвременно общество. Тя по-скоро ги изпълва с ново библейско и духовно значение.

След първоначалната Велика ектения, включваща специални молитви за брачната двойка, последованието е съставено от две кратки молитви, размяна на пръстени и една по-дълга заключителна молитва. За съвременника не винаги е лесно да схване истинския смисъл и значимостта на библейските събития, на които се позовават текстовете на тези молитви. При все това дори едно бегло познаване на Библията, тълкувана в светлината на Христос, води непосредствено към еден забележително последователен поглед.

В Глава трета ние вече видяхме, че образите, използвани в Новия Завет за описване на Божието царство, виждат Христос като жених на спасеното човечество, а идването Му – като брачен пир. Освободено от духовно безплодие и единено с Христос, човечеството придобива плодовитостта на Духа. То става „Църква на Бога“, чиито деца се раждат вече не за смърт, а за живот и безсмъртие. Тайнството на Брака дава възможност за подобен животворен съюз на човешко равнище, в любовта между мъж и жена.

Двете кратки молитви от последованието на Обручението – вероятно най-древните – асоциират брака със спасителното дело на Христос, възстановяващ единството между Бога и грехопадналото човечество във „възприемането“ на човешката природа. Текстът използва старозаветния пример на брака между Исаак, наследника на Авраам, и Ревека – невестата от далечна Месопотамия:

Боже вечни, Който си събрал в едно разделените и си наредил да бъде неразривна връзката на любовта, Който си благословил Исаак и Ревека и си ги направил наследници на Твоето обещание: Сам Ти благослови и тия Твои раби (имената), упътвайки ги във всяко добро дело!…

Господи Боже наш, Който измежду народите си предобручил чистата девица – Църквата, благослови това обручение и съедини и запази тия Твои раби в мир и единомислие.

Разказът за годежа на Исаак и Ревека (Бит. 24 гл.) – една от най-красивите истории, които са съхранени в кн. Битие, – се появява отново в началото на заключителната и по-дълга молитва, следваща размяната на пръстените:

Господи Боже наш, Който си придружавал в Месопотамия слугата на патриарх Авраам, когато той бе пратен да вземе невеста на господаря си Исаака, и чрез водоносене си му открил, че трябва да се сгоди с Ревека, Сам Ти благослови обручването на тези Твои раби (имената)…

Независимо от това, че Ревека, дъщеря на брата на Авраам Нахор (Бит. 22:22), е била близка родственица на Исаак и че мисията на слугата Елиезер – да я доведе като негова невеста, е била мотивирана от желанието на Авраам да не вижда Исаак, намерил си жена-езичница от „хананейци“ (Бит. 24:3), идването ѝ налага пътешествие до далечна страна, където Авраам живее като номад сред арамейците.

Това е и причината отците на Църквата да са съзирали в годежа на Исаак и Ревека предобраз на призоваването на езичниците към Христос. Също така, във факта, че Ревека е била разпозната от слугата Елиезер, когато черпи вода от кладенеца (Бит. 24:14), отците са забелязали предизобразяване на Кръщението: също чрез вода Кръщението помирява човешкия род с Бога. Всяка християнска душа е обручена с Христос – чрез излизането си от кръщелния купел.

Това тълкувание на историята е възприето и в обручителните молитви, които също споменават за „единството“ на „разединените“ части на творението, за „призоваването“ на Църквата изсред езичниците и припомнят, че Ревека е била поканена да стане невеста на Исаак, когато е изваждала вода от кладенеца. Тази покана към Ревека е била едва само началото на живота ѝ с Исаак, също както и Кръщението е само начало на християнския живот. По същия начин и обручителната молитва възвестява за предстоящия съвместен живот, също както и апостолският призив към езичниците бележи началото на дългата история на Християнската църква. Крайната цел обаче е винаги една: възстановяване на изгубеното единство с Бога, повторно събиране на човешкия живот в автентичната му цялостност.

Възсъединяването на човешкия род чрез любовта обаче не може да устои на силите на разделението и греха без верността на Бога към Неговото обещание. Ето защо, темата за верността е главната тема в последованието на Обручението, намирайки своя израз в символиката на пръстените.

Размяната на пръстени обичайно се тълкува просто като обет за взаимна вярност. Този обичай е широко възприет и в светкото общество. Заслужава да се отбележи обаче, че нито една от четирите библейски препратки, ползвани в „молитвата на пръстените“, не тълкува обреда в този тесен и чисто човешки смисъл. Във всички тях пръстенът е знак за Божието обещание към човека (не непременно във връзка с брака): Йосиф получава от фараона на Египет пръстен в знак на своята новопридобита власт (Бит. 41:42); царят на Вавилон запечатва с пръстена си ямата с лъвoвете, в която е хвърлен Даниил – като обет за вярност към страдащия пророк – вярност, която Бог потвърждава, спасявайки Даниил от лъвовете (Дан. 6:17); Тамар, преди да се отдаде на Юда, иска пръстена му като залог за безопасност, така щото в деня, когато тя ще бъде изправена на съд пред същия този Юда, пръстенът да я спаси от наказание за блудство (Бит. 38:18); накрая, в притчата за блудния син, пръстенът е знак за възстановената благосклонност на бащата към изгубения му син (Лука 15:22).

Към тези четири примера, които имат отношение към пръстените, в молитвата се добавя още и символиката на дясната ръка: дясната ръка на Моисей е всъщност Божията десница, която е захлупила водите на Червено море над египтяните (Изх. 14:26), и която всъщност не представлява нищо друго освен Божията сила, положила земята „на твърди основи“.

Може ли при това положение да се смята, че Обручението е само едно юридическо споразумение между две страни? Може ли една от тях да го разторгне по свое желание? Не и ако за свидетел на договора е призвана Божията Църква. Защото в този случай Сам Бог тържествено обещава Своя благослов и подкрепа, и отсъствието на взаимна вярност означава, за християните, предателство към Бога и отхвърляне на Неговото обещание да им дари нов пълноценен живот в единение.

И така, Обручението е брачният договор – такъв, какъвто го разбира Църквата. Той включва не само брачната двойка, а и Самия Бог. Затова Правило 98 на Шестия вселенски събор постановява:

Такъв, който взема за брачно съжителство сгодена за друг, който е още жив, подлежи на наказание като прелюбодеец.

Византийските канонисти, писали тълкувания върху това правило, подчертават, че в правно отношение сгодяването и бракът са идентични. Един от тях, Теодор Валсамон, дори се позовава на примера на св. Йосиф и Дева Мария, които са били само сгодени: и все пак ангелът нарича Мария „жена“ на Йосиф (Мат. 1:20). Това обяснява и защо, когато Църквата е била натоварена с процедурите по развод, същите биват прилагани и спрямо двойки, които все още не са били венчани, а са само обручени. Новелата на имп. Алексий I Комнин (1081-1118), която, както вече видяхме, е универсализирала компетенцията на Църквата по въпросите на брака, повелява годеж да може да бъде разтрогнат единствено с формален развод.

Така, обручение, тържествено извършено в църква, е повече от просто „сгодяване“. То представлява реален брачен съюз, на който не му достига единствено окончателният завършек на тайнството. Това е и причината обичайно Обручението непосредствено да предшества последованието на самото Венчание.

Следва

Превод: София Ангелова

* „The Contemporary Rite of Betrothal“ – In: Meyendorff, J. Marriage: An Orthodox Perspective, Crestwood, NY: „St. Vladimir’s Seminary Press“ 32000, p. 29-33 (бел. прев.).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8hph4 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме