Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Бракът: православна перспектива – Увод

Четвъртък, 25 Февруари 2021 Написана от Прот. Йоан Майендорф

Protopresbyter John and Matushka Marie MeyendorffПравославните катехизиси и учебници неизменно определят брака като църковно тайнство или „тайна“. На пръв поглед подобно определение може да изглежда странно. В крайна сметка, бракът се практикува както от християни, така и от не-християни, и от атеисти, от поколения хора, които никога не са чували значението на думата „тайнство“. Човек се ражда, жени се, раждат му се деца и умира. Това са природните закони, които Бог е установил и е благословил, и все пак бракът се разглежда от Църквата по специален начин. Особеното благословение, което тя дава на мъжа и жената, встъпващи в брак, се нарича „тайнство“. Защо това е така?

На брака са посветени множество трудове и книги, написани от римокатолици и протестанти, от психолози, психоаналитици, от социолози и специалисти по канонично право. В наши дни масмедиите култивират интереса към теми, свързани със сексуалната природа на човека. Те публично обсъждат въпроси, които пуританските поколения от миналото не биха разглеждали дори насаме. Широко разпространено е убеждението, че Фройд и Юнг са революционизирали не просто сексуалната етика, а и самото разбиране за човешката природа. От своя страна, Римокатолическата църква също заема позиции, които е трудно да бъдат оправдани – като например тоталната забрана на „изкуствения“ контрол върху раждаемостта (сякаш може да се направи недвусмислено разграничение между „изкуствена“ и „естествена“ контрацепция). На практика кризата, която папската енциклика Humanae vitae поражда в римокатолическия свят, далеч не се ограничава само до проблема с контрола върху раждаемостта: тя предполага една философията на брака и брачна отговорност. Всичко това налага да се даде оценка и отговор на тези въпроси от православна гледна точка.

Обсъждането на проблематиката, породена от споменатите процеси по отношение на брака и на сексуалността, е вън от компетентността на автора и не влиза в обхвата на настоящия текст. Единствената ни тема е бракът като тайнство: аспект, който не влиза в областта нито на психологията, нито на физиологията, нито на социологията. И все пак, авторът вярва, че в православното разбиране за тайнството на брака се крие единствено възможното християнско отношение към повечето от повдигнатите днес въпроси. Това разбиране ясно се отличава от традиционно преобладаващите в западното християнство и, следователно, би могло да допринесе за намирането на практически решения.

Самата представа за брака като тайнство предполага, че човек не е просто същество с физиологически, психологически и социални функции, а и жител на Царството Божие – с други думи, че в целия му живот, и особено в решаващите моменти в него, присъстват вечни ценности, както и че в него присъства Самият Бог.

За православните християни това есенциално Божие присъствие се реализира най-пълно в Евхаристията. Евхаристията или „божествената Литургия“ е този момент и това мястото, където християнинът осъзнава истинската си същност. В Евхаристията Божието царство, – чийто гражданин той е по своето кръщение, – става непосредствено достъпно за духовните му сетива. И действително – божествената Литургия започва с този възглас: „Благословено е Царството на Отца, и Сина, и Светия Дух!“. Докато тя тече, Църквата, – представляваща събрание на конкретни хора, престава да бъде човешка организация и става истинска „Църква на Бога“. Тогава Сам Христос оглавява събранието и събранието се претворява в Негово Тяло. Всички прегради между вечността и онова, което се случва тук и сега, рухват. И в рамките на тази именно евхаристийна божествена Литургия става разбираемо истинското значение и на брака като тайнство.

В нашата съвременна практика връзката на брака с Евхаристията вече не е очевидна. Днес ние възприемаме брака преди всичко в неговия личен или семеен аспект. Той може да бъде благословен в храма и с това да придобие утешителния привкус на законността и свещеността в едно, но за повечето от нас връзката му с Литургията на Църквата остава неясна. Сегашната брачна църковна церемония, в която участват само поканените от нас приятели и роднини, не е свързана с Евхаристията по очевиден начин. И все пак – както ще се опитаме да покажем в настоящия очерк, без разглеждане на християнския брак в евхаристиен контекст, не е възможно да бъдат разбрани нито учението за брака в Новия Завет, нито самата практика на Православната църква във връзка с него. Евхаристията и дисциплината, която нашето общение в нея предполага, е онзи ключ, който ни обяснява християнското отношение както към „църковния брак“, така и към браковете, които са били или все още остават сключени извън Църквата. Много от практическите проблеми, пред които се изправяме, произтичат от погрешното разбиране на тази основополагаща връзка на брака с Евхаристията.

Ако искаме достойно да поемем отговорностите, пред които съвременното светско общество ни изправя, и ако търсим недвусмислен православен християнски отговор на предизвикателствата на времето, това погрешно разбиране следва да бъде преодоляно. В действителност, „евхаристийното“ разбиране за брака ясно илюстрира християнското убеждение по отношение на същността на човека – образ на Бога, който е предназначен да участва в самия божествен живот. Психолозите и социолозите – всеки в съответствие със своята тясно специализирана област на познание – биха могли да достигнат до едно неясно усещане за тази истина, но със сигурност не биха я утвърдили в цялата ѝ пълнота. Единствено християнският опит от това, че „Бог стана човек, за да може човекът да стане Бог“ (св. Атанасий Александрийски), е в състояние да изрази това твърдение с цялата му дръзновена значимост. Негов израз е и християнският брак.

Богослужебните и историческите факти, които са споменати в настоящия очерк, са добре известни;[1] нашата задача ще се състои само в това да направим нужните изводи и да се постараем да установим начина, по който същинското значение на брака може да достигне отново до съзнанието на християните днес.

Следва

Превод: София Ангелова

* „Introduction“ – In: Meyendorff, J. Marriage: An Orthodox Perspective, Crestwood, NY: „St. Vladimir's Seminary Press“ 32000, p. 9-12 (бел. прев.).

[1] Виж по-специално: Павлов, А. С. 50-я глава Кормчей книги, как исторический и практический источник русского брачного права, М. 1887 и Троицкий, С. В. Христианская философия брака, Париж 1933; кратък обзор на английски в: Smirensky, A. „The Evolution of the Present Rite of Matrimony and Parallel Developments“ – In: St. Vladimir’s Seminary Quarterly, 8, 1, 1964, p. 38-48; cf. Dauvillier, J., C. de Clercq Le mariage en droit canonique oriental, Paris 1936; Ritzer, K. Le mariage dans les Eglises chrétiennes, Paris: „Cerf“ 1970; Stylianopoulos, T. „Towards a Theology of Marriage in the Orthodox Church“ – In: Greek Orthodox Theological Review, 22, 1977, p. 249-283; Stephanopoulos, R. „Marriage and Family in Ecumenical Perspective“ – In: St. Vladimir’s Theological Quarterly, 25, 1981, p. 21-34.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6y9cy 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме