Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Видовден

Вторник, 10 Март 2020 Написана от Прот. Радомир Попович

Fr Radomir PopovicВидовден 1999 г., Белград – църква Ружица

Който претърпи до край, ще бъде спасен.

С търпение спасявайте своите души.

Ето, тези вечни истини на Христовото Евангелие ние си припомняме днес, на Видовден. За Видовден, макар че ние, сърбите, сме изправени пред много въпросителни, е трудно да се говори без вълнение. За сърбите този празник е подобен на Велики петък, тъй като Косово е подобно на Голгота, където е разпънат Спасителят на света Господ Иисус Христос. Св. вмчк княз Лазар и Княжевската вечеря подсещат за Христовата тайна вечеря. Княжевската, както и Тайната вечеря, има своя Юда, Бранкович, но има и Обилич. Всички тези паралели свидетелстват, че Видовден и Косово – Косовският завет, установяват Нов завет, който сърбите са създали и написали като православни християни.

Днес си спомняме за първия Видовден от 1389 г. И този спомен споява в себе си и духовна радост заради добрия избор, и решимост за действие, и тъга поради големите жертви, които са паднали, а продължават да падат и до днес, до този шестстотин и десети по ред Видовден. Видовден едновременно е и нашата молитва, и нашето минало, и нашето настояще и нашето бъдеще.

За нас, които празнуваме Видовден, няма по-добър ден в годината, в който да можем да извършим собствена духовна самооценка и пред Бога, и пред ближните, и пред приятелите, и пред неприятелите – с една дума, пред всичко онова, което за нас е най-добро, най-възвишено и най-свято. Спомняме си за многото битки и бойни полета, за св. княз Лазар, за Косовските герои и витязи, за мъчениците и страдалците за кръста и свободата. Видовден е и денят, в който се каем за всичко, което сме съгрешили, а сме грешили и като хора, и като народ – и пред Бога, и пред хората.

Бранили сме вярата, свободата и родината си преди и след Видовден, изпълнявайки Христовата заповед за възвишената любов към Бога и към ближните: Няма по-голяма любов от тази да положиш живота си за своя ближен. Нашите жертви, а те са многобройни и неизчислими, са били съзнателни, евангелски, давани са безкористно и гордо, подобни са на жертвата на Леонид и неговите спартанци при Термопилите. На Косово, а и много по-късно ние сме изпълнили още една евангелска заповед: Моето царство не е от този свят и Не бойте се от онези, които убиват тялото, но се бойте от този, който когато убие може да хвърли в ада. Честитият княз е наречен цар, тъй като избира Царството небесно, „тъй като земното царство е за малко, а небесното е вечно и до века“. Добре са ни известни имената на героите от Косово: Милан Тополица, Иван Косанич, Сърджа Злопоглед, деветимата Юговичи; войската се изповяда и причастява в „Бялата Самодържавна църква“. Прощавайки се помежду си и със своите, героите говорят: „Ето, душо, отиваме в лагера на честития княз, за да загинем“. Днес не може да се каже за всекиго: „Цар Лазарово честито коляно“, но за много между нас може да се каже: „Бранковичево, поганско коляно – така ли се брани отечество, така ли се пази почитание“.

Видовден е и наше вдъхновение. Как по друг начин може да се обясни Видовден в Сараево през 1914 г. Щом това е така, то го знаят и нашите приятели и нашите неприятели. Видовден пречи на нашите противници. Това се потвърждава и от най-новите прояви на актуалните окупатори и усвоители на сръбските територии Косово и Метохия. Генералният секретар на НАТО направи изявление, че ние, сърбите, не трябва да робуваме на минало и митове, а да се устремим към бъдещето според някакви негови мерки и стандарти. Така обаче размишляват онези, които нямат нито минало, нито история, а още по-малко духовност. Ние, напротив, от историята си не се срамуваме, гордеем се с нея и върху нея основаваме своето бъдеще. Припомняйки си първият Видовден трябва винаги да имаме на ум и „домашното зло“. И днес, по нашето отношение към Видовден, ние лесно се разпознаваме помежду си: „Утре е ден Видовден, ще се видим в полето на Косово. За някои това е вярно, но за кой ли е невярно“. За мнозина между нас и днес, и тук Видовден не е празник и не е светиня. И тази година се подготвят някакви погански юлски огньове, а от празника на Йоан за мнозина е останал само „7 юли“ (по стар стил е Рождението на св. Йоан Предтеча или Еньовден, но на 7 юли 1941 г. е извършена партизанска акция в с. Бяла църква, с което се смята, че е сложено "началото на въстанието на сръбския народ" - б. р.).

Този шестстотин и десети поред Видовден празнуваме в много тежък момент. Косово и Метохия са окупирани от западните кръстоносци и арнаутите с помощта на „злите домакини“. Ние, между това, Косово не можем да забравим. То ще живее в нас и ще чака някое по-добро бъдещо време. Струва ми се, че над нас се е изпълнило старозаветното пророчество, че в Косово сме строили къща, а не живеем в нея, садили сме лозя, а други пият вино, женили сме се, а други спят с жените ни, сели сме пшеница, а други ядат хляба.

Мисълта, че днес няма да има св. Литургия нито Видовдановски парастаси в Душановият Призрен, в Далматинско Косово, в Джанковица, предизвиква болка. Съответно, имаме много и различни причини да удвоим молитвите си към нашия Господ, св. княз и всички сръбски светци: О, преславни и велики княже Лазаре, който си пролял своята кръв за вярата и отечеството, не предавай на забрава твоите обичани чеда, тъй като много грижи и страдания ни обзеха! На всички нас е потребна твоята помощ; преклони колена пред Владиката Христос, моли православната християнска вяра да не оскъдее в твоето отечество, моли победителя Бога да ни дарува победа над видимите и невидими неприятели. Амин.

Превод: прот. Петър Петров



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6af3w 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме