Белградските мъченици дякон Ермил († 314 г.) и дякон Авакум († 1814 г.)

Белград е сред най-старите раннохристиянски градове в Европа. Към края на 3 в. той вече е известен като седалище на епископ. Поради недостиг на достатъчно писмени исторически сведения първи вести за християни в този пограничен римски град – тогава Сингидунум, имаме едва от началото на 4 в., от времето на гонението срещу християните при римския император Диоклетиан (284-305), който в 303 и 304 г. предприема гонение срещу Християнската църква. Тогава като мъченици за вярата в Белград са споменати дякон Фортунат и християнинът Донат. Още повече сведения са известни за времето на управление на Лициний (убит през 324 г.), който в тази област на Римската империя управлява като съвладетел на Константин († 337 г.). По това време трябва да търсим и самото начало на познатата ерес на Арий. Спорната по въпросите на вярата личност на имп. Лициний се свързва със страданията, именно в Белград, на двама християнски мъченици: дякон Ермил и воина Стратоник. Това мъченичество се датира според обстоятелствата в 314 г., т. е. година след издаването на познатия Медиолански едикт (313 г.) за свободата на християнската вяра в Римската империя. Как става така, че един от участниците в издаването и прокламирането на свобода за християните, Лициний, става техен гонител? В науката не е напълно изяснено дали причината за това е началото на конфликта му с Константин Велики или възникването на арианството, което изглежда той подържа и против което Константин се бори, както впрочем и против другите разколи вътре в Християнската църква в началото на 4 в.

Жертва на Лициниевите гонения в Сингидунум, т. е. Белград, преди почти 1 700 г. е дякон Ермил (памет на 26 (13) януари, в навечерието на паметта на св. Сава Сръбски). Името на неговия епископ в Белград не е споменато, което не означава, че този град не е имал епископ. Проследявайки събитията от християнското минало на Белград, никак не е случайно, че хиляда и петстотин години по-късно (в 1814 г.) в същият град, наред с останалите пострадва за същата православна християнска вяра и преподобномъченикът йерод. Авакум (рождено име Лепой – памет на 30 (17) декември).

Дякон Ермил (съдейки по името – грък) храбро изповядва пред многобожниците вярата в Христос Господ. Шпионите на императора го откриват в молитва и го предават на императорския съд. Дълго е разпитван, държан е в тъмница и е мъчен, но не отстъпва от вярата. Първото условие, което му поставят, е да се отрече от Христос, като в замяна му обещават, че всичко ще му бъде опростено. Вместо да направи това, дякон Ермил усърдно се моли: „Господи Боже мой, Ти, Който заради мен си понесъл удари и кръст по времето на Понтий Пилат, погледни на мен страдащия” (Дап. 20, 24). Неговото мъчение е явно, както и самият съдебен процес. Много хора, като виждат непоколебимата му вяра и надежда, сами, макар до този момент да се били противници на християните, са повярвали и явно са изповядали вярата си в Господ Христос. Един от тях е тъмничарят Стратоник, пазач в затвора, в който се намира дякон Ермил. Тъй като е натъжен поради страданията на дякона, веднага го обвиняват пред императора, за да страда заедно с Ермил и да съучаства в неговите мъки. Той явно признава, че е християнин, макар да съзнава, че в този момент това е равно на смърт. Но „праведникът чрез вяра ще бъде жив“[1] и „тази вяра е нашата победа, която победи този свят“,[2] който лежи в грях и зло. Вярата ражда вяра, безбожието ражда безверие. За Стратоник Ермил става учител във вярата и двамата храбро и безстрашно пострадват за Христос. Светата двоица е осъдена на смърт след дълги и свирепи мъчения. Свиреп е и начинът, по който те са умъртвени: поставени са в ковчег, след което са потопени в р. Дунав при Белград. Затова в службата на тези мъченици се казва, че са победили многобожната лъжа с многото свои мъки и рани. В кошер са хвърлени и са приели удавяне с вода и по този начин са „удавили лукавия демон“, както се казва по-нататък в тяхната служба.

По предание, в околностите на Белград е имало храм, посветен на св. мъченици Ермил и Стратоник. Почитанието към тях е било особено развито и в Константинопол, където те също са имали храм. В християнските темели на днешния Белград са и дякон Ермил, и воинът Стратоник. В чест на 1700-годишнината от техните страдания би трябвало да им посветим един храм в Белград, като място на тяхното изповедничество и мъченичество. Похвален е фактът, че Музеят на град Белград, за своя слава и чест, преди няколко години взе за духовни покровители именно светите белградски мъченици дякон Ермил и воина Стратоник. В новия храм на сърбите-светци в Белград, в Карабурма, са изографисани св. образи на Ермил и Стратоник – в пространството на дясната певница, тъй като се смята, че двамата са пострадали някъде в пределите на днешното белградско предградие „Вишница“.

Препмчк Авакум, също дякон, изповядва своята вяра в същия Господ Христос, в същият град, ставайки жертва на агарянските безбожници. По особен начин са искали от него да се отрече от християнската вяра, което да послужи за пример на други заточени сърби, като в замяна са му обещавали да пощадят младия му живот. Обстоятелствата, при които протича неговото мъченичество, ни най-малко не се отличават от тези, в които е пострадал дякон Ермил. Първото въстание против османците в Сърбия е потушено с много кръв. Тук-там все още е имало отпор. Например, Хаджи-Продановата буна, която започва в Търнава при Чачак през 1814 г. (избухва на Кръстовден, 14 (27) септември) по всяка вероятност избухва не навреме и също е потушена с много кръв. Отмъщението на османците е голямо: в Драгачево[3] са убити 60 човека, а в Крагуевац – 86. По същото време колона от 115 роби се движи през Белград в хладните декемврийски дни. Те са заточени в белградската крепост и в кулата „Небойша“. Първо жив е набит на кол игуменът на манастира „Благовещение“ Паисий (Ристович). Същият ден още 48 са убити и след това набити на колове. На Савинден 1815 г. са убити около 20 свещеника, сред които Симо Сиеничанин, Радован Вуйович от Търнава, Михайло от Лутовница. Особено болезнено е страданието и изповедничеството на младия монах йерод. Авакум. Като истински Христов воин, преодолявайки настоятелните молби на майка си да се отрече от вярата, за да спаси младия си живот, той побеждава агаряните с кротост и смирение. Авакумов кръст е дъбовият кол, който той носи по улиците на Белград, съпровождан от ругатните на башибозука. Като жива и осветена жертва, той принася сам себе си на Бога и със своята невинна кръв обагря Белград на същото място, където е направил това и архим. хаджи Рувим (29.1.1804 г.). Неговите изповеднически думи са молитва: „Няма вяра по-добра от християнската! Сърбинът е христов, радва се на смъртта… А всъщност се радва, надява се на възкресение и на живот вечен, въпреки сегашните страдания“.

Отбелязвайки 200-годишнината от Първото сръбско въстание, след като това не е направено досега, прилично е да се помисли за храм в Белград, посветен и на препмчк Авакум, игумен Паисий и множеството мъченици за вярата от началото на 19 в. Впрочем съхраняването на паметта за християнските мъченици и изповедници на вярата е съучастничество в истинското изповедничество. Неслучайно Християнската църква се грижи за това от самото начало. Допускането на забрава и на немара спрямо светците е голямо прегрешение и пред Бога, и пред хората.

Радвайте се свети преподобномъченици дяконе Ермиле и Стратониче Белградски, преподобномъченици игумене Паисие и дяконе Авакуме и останалите мъченици Белградски и Всесръбски, и молете Христа Бога да се спасят нашите души сега и винаги, и во веки веков. Амин.

Превод: прот. Петър Петров

Литература:

Васић, Д. Велики исповедник вере: књига о ђакону Авакуму, Београд 1968.

Милићевић, М. Ђ. Поменик знаменитих људи у српском народу новиjег доба, Београд 1979, с. 5-7.

Минеj за jануар, 13. дан.

Павловић, М. Служба Свjатим Преподобномученицима Паjсиjу и Авакуму, Београд 1970.

Поповић, J. Житиjа светих за децембар, Београд 1977, с. 478-494.

Поповић, Р. „Београдски мученици Ермил и Стратоник“ – В: Богословље, 1 и 29, 1991, с. 69-85.

Поповић, Р. Рано Хришћанство на Балкану пре досељења Словена, Београд, 2004

Србљак, 17. децембар.

* Поповић, Р. „Београдски мученици ђакон Ермил († 314 г.) и ђакон Авакум († 1814 г.)“ – В: Српска црква у историjи, Београд 2007, с. 255-260; за първи път текстът е публикуван в: Црква – Календар Српске Правословне Патриаршиjе, 2004. годину, с. 73-76 (бел. прев.).