Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Св. Сава – светител и просветител

Събота, 12 Януари 2019 Написана от Прот. Радомир Попович

St Sabas of SerbiaСтрува ми се, че празнувайки годишнината на св. Сава Сръбски e естествено, както и подобава и на празника, и на светеца, да си припомним кой е и какъв е бил св. Сава. Признаваме, че за мнозина това подсещане ще бъде по същество повторение, тъй като за светеца вече е казано и е написано много. Другото важно и изходно напомняне е това, че през последно време ние се завръщаме – наистина бавно и вяло – към св. Сава и към духовните ползи въобще. В този контекст за нас е от съществено значение, че, когато става дума за духовния образ и за делото на св. Сава, той издържа на вековната проверка както на своите привърженици, така и на своите противници, поради което и остава непоколебим духовен и национален стожер на една църква и един народ.

Затова при благоприятното обстоятелство, тук и между вас, решавам, схващайки времето и потребностите на момента, да подходя към живота и към делото на св. Сава от всички възможни аспекти и да изтъкна пред Вашето ценно внимание неговия образ като светител и като просветител. Тези двете са неразделими, макар че тъкмо в нашето време – ние по-старите помним това – се стига до радикално разделение на просветата от светостта и от нейният истински извор – Църквата. Това не е сторено само в случая със св. Сава, така че вземаме него като добър и свеж пример.

Св. Сава е личността от нашата история, за която убедено можем да кажем, че е писано най-много, и то от всички възможни аспекти. За св. Сава се пише и днес, така ще продължава да е и в бъдеще. Струва ми се обаче, че малко е осветлен истинският св. Савин образ – какъв е Сава като светител и каква е връзката в съотношението светител-просветител? В новата история дори учени автори съзнателно избягват да говорят за св. Сава като светител – като за човек с дълбока вяра, с духовност, пост, молитва и подвиг, като за човек на Църквата. Той ги интересува най-вече като книжовник, организатор, дипломат и учител.

Разбира се, ние не подценяваме нито една от тези негови дейности, но подчертаваме споменатия подход с оглед на това, че съвременният свят все повече усеща духовен глад и жажда за истинска духовна храна, което е доказателство, че нашият модерен човек е изгубил истинското усещане за святото и за светостта като такива, а заедно с това е изгубил и усещането за правилната и истинска просвета и за духовното просветление. Нещо, което се усеща във всички сегменти на живота ни. Днес всички ние, излизайки пред св. Сава и извършвайки своя личен и колективен духовен преглед, можем да кажем, заедно с пророка: Погледна Господ от небесата към синовете човешки, за да види има ли кой да разбира или да търси Бога? Няма никой, няма нито един. Всички се отклониха и се оскверниха (Пс. 13:2). Много от нашите днешни недоразумения, много от нашите кризи и спънки са последица от това, че колективно сме се отделили от онези идеали, които отдавна между нас е основал св. Сава – като велик ревнител за вярата, за духовността и за морала.

Първото, което казваме за св. Сава, макар и неосъзнато, е това, че той е светец. Що е то святост, светиня? Категориите свят и святост принадлежат преди всичко на Бога и са едни от Божиите характеристики. Единствено Бог е абсолютно свят. Единствено Той не принадлежи с нищо на този свят и самата святост не е от света. За обозначаване на светостта евреите в Стария Завет използват понятието кодеш, което се отнася на първо място до Бога, но също така и до някои хора – до личности, предмети и дела, които са свързани с Бога. Гръцката пък дума за свят е ἄγιος, а латинската sanctus: едно понятие, което в буквален превод на сръбски език означава нещо неземно, нетварно, не от този свят. От видението, което е имал св. прор. Исаия в Стария Завет (8 век пр. Хр.), ние знаем за ангелите-серафими: едно духовно битие, което непрекъснато славослови Бога, пеейки Свят, свят, свят е Господ на войнствата; цялата земя е пълна с Неговата слава (Ис. 6:3)! Това е санктусът – „Свети Боже”, като ангелски химн. В Новия Завет понятието свят е употребено 220 пъти и преди всичко то означава онова ново качество на живота, което е било дарувано на хората с Христовото изкупление и спасение. На много места за Господ Христос се казва, че Той е Светият Божий. Измежду хората светци в Новия Завет се наричат повярвалите и покаялите се християни. Те са святи, тъй като живеят чисто и праведно, уподобявайки се или подражавайки, имитирайки Самия Христос, Чието име християните собствено и носят. По-нататък, в семантичен смисъл понятията свят и святост означават, че Бог открива, че Той проявява Своята святост и божествена слава в този свят: И ще явя Себе си пред очите на много народи и ще познаят, че Аз Съм Господ Бог (Иез. 38:23).

Християнското предание и дългата история на Църквата, която е съпроводена от огромен опит, знаят за светците – за светите мъже и жени. Тези, които са повярвали, покаяли са се, кръстили са се и вече по някакъв начин са причислени към един друг свят, т. е. отделени са от този свят, който целият лежи в грях и зло, са преброени в този свят или – както казва св. ап. Петър – станали са народ свят, царствено свещенство, род избран, и като живи камъни са били вградени в огромното здание на Църквата – като тяло Христово. Затова св. ап. Павел казва: Ако началото и основата са святи, то и тялото е свято, и ако коренът е свят, то и клоните са святи (Рим. 11:16). Така всъщност започва процесът на освещаване и посвещаване, за да могат да станат хората, според думите на Христос, нова твар, нови хора във възкръсналия и преобразен Господ Христос.

По-нататък светостта е божествена характеристика и свойство, и тя не може да се опише, нито да се изкаже с думи, не може да бъде оприличена на нищо от онова, което е от този свят. Ако внимателно прочетем и проучим дори едно единствено житие на християнски светец, то ние ще достигнем до именно този извод.

В областта на нашето човешко схващане и на нашето разбиране за светостта ние я възприемаме като възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим. Заповедта е: Бъдете святи, както съм и Аз, Бог ваш, свят. Това, по същество, е ясна Божия заповед и призив към светостта – като към вечно установен идеал. Другият въпрос е как, къде и по какъв начин ние се освещаваме и се посвещаваме? Заповедта е насочена към всяко човешко битие, което означава, че придобиването на святост – като духовно съвършенство, трябва да бъде наша житейска програма и цел, и то най-възвишената ни цел.

Че е възможно тази възвишена цел да се осъществи в живота на всекиго от нас, доказателство за това са християнските светци като такива, които чрез лично усилие и жертва са се посветили на Бога, станали са светци или, както църковният химнограф казва за тях: ангели в тяло, земни ангели и небесни хора. Според думите на преп. Йоан Дамаскин, светците са Христови приятели, деца и наследници Божии, Негови синове и дъщери, тъй като в Евангелието се казва: А на всички, които Го приеха даде власт да бъдат чеда Божии (Иоан 1:12). Господ Христос казва на Своите ученици: Вие сте Мой приятели; вече не ви наричам слуги, тъй като слугата не знае какво работи неговият господар (Иоан 15:14-15). Затова светците са богоносци и христоносци – в тях пребивава и обитава Сам Христос. Така казва също и авторът на псалмите: Дивен е Бог в Своите светци (Пс. 67:36). Като преобразени и одухотворени хора, светците са господари. Те са царе и богове, но не по своята природа, а поради това – както пише един светец, че са господарували и са царували над самите себе си, над своите си страсти, грехове, зли мисли и чувства. Светци са те още и поради това, че чрез личното усилие – чрез подвиг, т. е. чрез пост, въздържание, молитви и добри дела, са се съединили, по собствената си свободна воля и самоопределение, с Бога, по Божията милост или по благодат са станали това, което е Бог по Своята природа. Това е казано непосредствено от премъдрия Соломон: Ще се поселя в тях и ще живея в тях, и ще им бъда Бог, и те ще бъдат Мой народ; душите на праведните са в ръцете Божии и смърт не ще ги достигне (Прем. Сол. 3:1). Бог е живот и светлина, и тези, които са в Божиите ръце също се намират в светлината (преп. Йоан Дамаскин).

Казано на езика на православното богословие, светецът всъщност е един естествен и истински човек – такъв, какъвто Бог го е замислил и го е сътворил. Това се вижда най-ясно в св. Литургия, когато свещеникът възглася пред всички: Светинята е за светците! Тук се има предвид двойна святост: вечната, несътворена, и сътворената – преобразена святост, но и ясно се казва, че светинята се дава на светците, а това означава, че се дава подобно на подобно и подобното се припознава от подобното, т. е. светостта излиза от Светостта и се дава на светците. Кои обаче са тези светци, на които се дава светинята, т. е. дава им се светото Причастие? Това са онези измежду нас, които са очистени чрез вярата, чрез покаяние и добри дела, и които отново – макар и да са именно такива – все пак продължават да разглеждат самите себе си като недостойни и несъвършени за възвишената светиня, и затова отговарят, че Един Иисус Христос е свят… и Го молят да удостои със святост и тях.

Нашият св. Сава е един универсален светец, който произлиза от нашите предели. Като монах и като християнин той постига основната цел на човешкия живот и на човешкото предназначение, а именно – достига до своето обòжение. Това е и целта на всичко онова, което Христос е сторил за човеците. Така го е написал и св. ап. Петър към всички християни: По примера на Този, Който ви е призовал, и вие бъдете святи в целия си живот, защото е писано: бъдете святи, както и Аз, Бог ваш, съм свят (1 Петр. 1:15-16). Ще рече, че всеки от нас освещава себе си според мярата на своя живот в Бога – като извор на светостта. За самите подвижници във вярата пък св. ап. Павел казва: Спомняйте си за вашите наставници във вярата, които са ви проповядвали словото Божие; вижте свършека на техния живот и вземете пример от тяхната вяра (Евр. 13:7). От което пък на свой ред се вижда, че апостолът ни призовава да вземем пример от светците като от такива, които преди нас се взели примера от Самия Христос и които вече са постигнали духовното съвършенство.

Подобно на св. ап Павел, на много места и много пъти в своите писания св. Сава също пише така: Вземете пример от мен, както и аз вземам пример от Христос. Тъкмо като светец, св. Сава е най-типичният и най-оригиналният представител на сръбската душа. Ако някой иска да опознае още повече св. Сава, и то да го опознае истински, а не повърхностно, то той трябва преди всичко да схване това, че св. Сава не е му достъпен така, както му е достъпна която и да било от останалите наши исторически личности. Като не схващат точно това, мнозина се отказват от проучването на св. Сава или пък го проучват, само че по погрешен начин. Достъпността и опознаването на св. Сава преди всичко предполага едно особено духовно разположение, една набожност и следване на живота и на делата на св. Сава. Той е много строг към себе си, но е благ към другите. Всичко, което има, той дава, и живее за другите. Той не търси нищо за себе си, само че придобива всичко. Могъл е да владее над мнозина, но е служил на всички.

Първа фаза в придобиването на светостта за св. Сава е бягството – напускането на семейството, на родната земя и сродниците и отиването в манастир. Във философията на киниците за такава категория бягство съществува понятието ἵειν, което обозначава отричането от този свят, т. е. обозначава монашеството в автентичен смисъл. И всичко на този свят, чест и слава е за нас като нищо, и цялата красота на този свят, и дивния изглед наоколо ние виждаме като дим, а Дометиан, негов [на св. Сава] ученик и животописец, казва за него: И живя по подобие на древните свети отци. Древният тертулианов израз: „Християните не се раждат – те стават такива” се отнася и за светците. Те се раждат както и всички останали, с всички недъзи, човешки слабости и недостатъци. При св. Сава обаче удивляват интензивното лично напрежение и подвигът на Света гора, и то според предписанията на строгия Карейски типик,[1] който той съставя (1199 г.). Блед, слаб, не щадящ себе си нито откъм физически, нито откъм духовни подвизи, често той се подлага на изповед, като преглежда помислите и желанията си, и се причастява. Хилендарският типик[2] изисква често изповядване, всеки ден и причастяване три пъти седмично, докато другите могат да се причастяват един път в седмицата или дори нито веднъж – „според преценката на игумена”. Затова и неговото мълчание е мълчание-бягство от суетните разговори и от празните думи. „Свободният говор, се казва в този типик, отхвърляме колкото може повече”. И накратко да кажем: „Трябва да отстраним всичко, което не води до спасение” (из Хилендарския типик).

Обикновено мислим, че светецът е особа с мрачен образ. Св. Сава обаче го краси „веселост на душата”. Той просто е символ на духовна радост и светлост; той е личност, която сияе със самата си поява. Той се уподобява на Самия Христос, Който е „свята, тиха Светлина от славата на безсмъртния Отец Небесен” или – тиха светлина, която просвещава и освещава всеки човек, който идва на света, и на която ние се молим да се покаже същата и на нас и чрез нея да видим непристъпната, вечна Светлина. Светец е някой, който сияе, който свети и осветява-просвещава. Той носи в себе си „светлината на света и светлината на живота”. Затова просветата, по право, е проекция и рефлексия на светостта. Без святост няма и истинска просвета. Също така светец е такъв, който със своя живот, с добрите си дела и добродетелите си е изгонил от себе си тъмата на греха, на мрака и на порока. Един от тези светци е и нашият Сава.

По същество тайната на св. Савината святост е ключът към разгадаването на неговата просветителска работа и на въздействието му върху нас в хода на историята. Именно светецът е най-добрият просветител – поради това, че през цялото си съществуване е усвоил Христовата просвета. Още преди св. Сава, св. Григорий Богослов (4 век) казва, че онзи, който иска да просвети другите, трябва преди това сам да бъде просветен; че който иска другите да учи, трябва сам да бъде научен. Трябва да признаем, че в средата на 20 век при нас се е стигнало до едно неестествено скъсване между светостта и просветата, между Църквата и училището. Това положение, струва ми се, е изкуствено предизвикано и изкуствено подържано почти половин столетие. Скъсването е плод на хуманистката европейска просвета, както казва о. Юстин (Попович; † 1979 г.). Затова в процеса на преход и в нашата просвета ние трябва по всякакъв начин отново да приближим олтара на знанието (училището) и олтара на вярата (Църквата).

Днес много хора по света, особено в Европа и Америка, схващат просветата като придобиване на знание, на вещина, като обикновена дресура за вършене на една или друга работа. В наставническия процес има малко или въобще няма никаква духовност, морал, етика, отговорност, дух. Същевременно истинска, ненакърнена в своята цялост просвета е тази просвета, която напълно осветлява светлината на живота, осветлява всеки наш грях, води до покаяние и до прощаване. Истинската просвета претворява грешника в праведник, праведника в светец, смъртния в безсмъртен, а всичко това става с помощта на вярата, на смирението, на покаянието, на търпението, поста и молитвата. Всяка от тези добродетели постоянно, все по-добре и по-истински преобразява и просвещава човешкото битие. За нашето обичайно разбиране просветен човек е този, който много знае, а богат е онзи, който много има. В християнството обаче това не е така: просветен е онзи, който е праведен, добър е и е пламенен, а който вярва, той е богат в Бога.

Християнската и светосавска просвета се основава преди всичко на светителството като върху възвишен и вечен идеал. Не е било леко на св. Сава, тъй като пред себе си той е имал мощни и горди феодали и велможи, но той не се е отказвал от мисията си за просвещаване. Той напуска Света гора и идва в Сърбия, за да просвещава като светец: „… Велможите и всички богаташи от този век апостолски заплашва да не мъдруват високо, нито да разчитат на богатство, което изчезва, но да разчитат на Бога, Който го дава и още повече да богатеят с добри дела, и да бъдат търпеливи към всички. Когато заповядват да не се превъзнасят над никого, но да мислят за Бога, Който е над всички и в непристъпната величина на истинското Царство. И вие сте – казва им той – от същата земна прах, както и те. И на вас е потребно човеколюбие от Бога, както и на тях”.

„Войниците учи да избягват насилието и неправедните грабежи, да се задоволяват със своите заплати, съпруги и царски давания. Всички хора във вяра и любов пред Бога и пред ближните утвърждава и ги моли да не отвръщат зло за зло, да отчупват хляб на гладните, да въвеждат в домовете си сиромасите и бездомниците, голотата да покриват и да не презират своите по кръв”.

На епископите и на свещениците говори: Най-напред вие самите се опазвайте в покаяние пред Бога и във вярата в Христос и след това да научите и народа, който е под вас, на това… И сега моля всеки от вас, щото всичко, което ви предадох за Бога, да пазите твърдо и ненарушимо и да научите и другите”.

Затова първа грижа за св. Сава са монасите и манастирите като такива, които и след него най-вярно ще пазят неговите светителски и просветителски идеали: „Хилендар”, „Студеница”, „Жича” и всички следващи манастири и монашество, които са изиграли неоценима роля за народа.

Независимо от големите промени, в които се намира светът днес, задължението и приносът на светеца не са променени. „Ню-ейдж” културата има потребност от духовност. По някакъв променен начин тя може и да има такава, ала на практика това е духовен глад и жажда, както казахме в началото, и е видно за всички присъстващи. За всички нас е очевидно, че в тези години из Европа и Америка забързано и неестествено се налага един опростен модел на култура и цивилизация, а заедно с това и на просвета, и то като един могъщ модел, който потиска всички останали, та даже и тези, които са проверени от вековете. Както видяхме, за духовността просветата има съвсем друго значение. Днешният западен свят, в който всички някак се взираме и който е пример за нас, във всичко е далеч от възвишените духовни идеали и особено от християнските. Още в края на 19 век ясно показва това Фьодор М. Достоевски, който е записал: „Науката и знанието можем да приемем от Запада, но вярата не, тъй като Западът я няма. Християнството е и трябва да остане завинаги най-главната житейска основа за просвещаването на народа. Славянското единение е възможно само в името на Христовата истина… Бъдете, братя, единни не заради икономически ползи, а заради пълнотата на житейските радости и заради пълнотата на любовта”.

И, в самия край – по повод на празника на св. Сава – достойно е да напомним, че пред лицето на влиянията, на които всички ние, без разлика, сме изложени, ние имаме отново него – св. Сава, като пример и като образец. Той е бил човек като нас, бил е и светец, бил е уравновесена и умерена личност. Знаел е как добре и вдъхновено да прецени и своето време, и хората, и обстоятелствата, и цялата актуалност на динамиката на тогавашния свят. Нашият Светосавски завет е: И ние също да останем на този път и да го следваме.

Превод: свещ. Петър Петров

* Поповић, Р. „Свети Сава – Светитељ и Просветитељ” – В: Православље, 1, 2001; текст на лекция, четена на празника на св. Сава Сръбски в Богословския факултет в Белград, 2001 г.; настоящият превод е извършен според публикуването в: Поповић, Р. Српска црква у историjи, с. 155-164; предвид спецификата на текста, цитатите от Библията в този превод не следват точно българското издание на Св. Синод (бел. прев.).

[1] Карейският типик представлява ктиторски документ, написан от св. Сава през 1199 г. и предназначен за испостницата, която той издига в Карея веднага след основаването на Хилендарския манастир. Днес се съхранява в Хилендарския манастир под сигнатура АС 132/134.
[2] Хилендарският типик е съставен от св. Сава (1200 г.) и е предназначен за едноименния манастир. По-късно е пренесен в Сърбия, където се използва заедно с Йерусалимския типик до 14 в. За основа св. Сава използва Евергетидския типик – типик на манастира „Св. Богородица Евергетида (Благодетелка)”, основан в 1049 г. край Константинопол. Хилендарският типик е запазен в препис от началото на 13 в., който се съхранява в Хилендарския манастир под сигнатура AS 156.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u8caq 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме