„… и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лука 2:14)

Нима не звучи като лоша шега и черен хумор? Особено през последните години и особено по някои места от същата тази земя, на която преди две хилядолетия е дошъл Този, Чието въчовечаване прославя цитираното от евангелиста ангелско войнство? Две хилядолетия, през които човешкият род продължава да живее така, сякаш не е бил посетен от Бога. Лично! Две хилядолетия, през които се променят единствено средствата, с които човек на човека причинява зло, ала нравът човешки си остава все същият… Мир и блага воля. Та нима на този свят има нещо по-дефицитно, нещо, което да е по-трудно за откриване от онова, което са ни пожелали небесните ангели в Рождественската нощ.

Особено тягостно и отчайващо е когато злото се оправдава с някаква „вярност“ към Него Самия, когато се върши в Негово име и ни се обяснява, че Сам Той бил благославял това. Пък и нали отново Той е казал, че не е дошъл за да донесе на земята „мир“, а „меч“ (Мат. 10:34). Има един, за когото е известно, че чете Евангелието така, както му е угодно, и той е известен. За останалите е ясно: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава“ (Иоан 14:27). И този Божи мир не е просто някакво вътрешно, душевно, психологическо състояние, както понякога се опитват да внушават. Каквото е вътре в човека, същото е и вън от него (Мат. 12:35). Царството Божие е „правда и мир и радост в Светаго Духа“ (Рим. 14:17), и е вътре в нас (Лука 17:21). Но само тогава, когато го допускаме. Невъзможно е вътре в нас да има мир, а навън да го търсим със свещ.

Някога Бог е говорил със Своите си чрез Своите пророци или, по-рядко, лично – явявайки се като Ангел – в определени моменти и на избрани личности. След Рождество Христово това е отменено и важи казаното, че „ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят“ (Лука 16:31). Толкова. Не може и не трябва да очакваме Бог да въдворява реда между нас така, както го е правил някога. Нито ще ни порази както Содом или Гомор. Това, в което постепенно превръщаме земята и себе си, е далеч по-страшно.

Мирът и благата воля, пожелани ни от Божиите ангели в нощта на Рождеството, ги няма, няма и да ги има, и не заради друго, а просто защото не ги искаме, не искаме да живеем в мир и в благоволение, а и насила не става. И все пак Мирът с главна буква вече е дошъл. Той е и може да бъде в нас и между нас. Стига само да Го пожелаем. Останалото, както е казано, е от лукавия.

25 декември 2025 г.

Рождество Христово