„Православната духовност: изложение на православната аскетическа и мистическа традиция“ от архим. Лев (Жиле)

Архимандрит Лев (в света – Луи Жиле) е роден във Франция на 8 август 1893 (1892?) г. и израства в традицията на Римокатолическата църква. Образованието си получава в университетите в Гренобъл и Париж, Женева и Рим. Изучава философия и математика, психология и богословие. Монашеските си обети дава през 1925 г. в Уневската лавра към Украинската гръко-католическа църква. През май 1928 г. преминава към православието, приет без промяна на сана от митр. Евлогий (Георгиевски). В Париж е сред основателите на тамошната френскоезична енория, като известно време служи и в църквата „Покров Богородичен“ – на ул. „Лурмел“ 77, основана от преп. Мария (Скобцова) Парижка (тук), и преподава френски език в Православния богословски институт „Св. Сергий“. През 1937 г. се мести в Англия, където свързва живота и служението си с Братството „Св. Албан и св. Сергий“. От 1947 г. до смъртта си (1980 г.) поддържа активни контакти и с Православното младежко движение в Ливан и православието от антиохийската традиция.

Архим. Лев е автор на множество статии и студии, духовни беседи и богословски изследвания, част от които подписва като „Един монах от Източната църква“. Такъв е и случаят с Православната духовност: изложение на православната аскетическа и мистическа традиция – първата негова книга, преведена на български език. Писана е в далечната 1945 г. (в оригинал: Orthodox Spirituality: An Outline of the Orthodox Ascetical and Mystical Tradition, London – New York: „Society for Promoting Christian Knowledge“ (SPCK) – „Macmillan“), с изключение на публикуваното в края „Приложение“, което по свидетелството на автора е писано „тридесет години“ по-късно и включено в изданието на „St. Vladimir’s Seminary Press“ от 1978 г. Предложеният тук превод е според третото поред английско (и второ на „St. Vladimir’s Seminary Press“) издание от 1987 г.