Музикалните хорове на Великата Христова църква през последните години

От древност в Патриаршеския храм е запазена традицията на музикалните хорове, които се състоят от заемащия длъжността протопсалт, който е диригент и водач на хоровете, лампадарий – водач на левия хор, първи доместик, втори доместик, първи и втори канонарх на десния хор, първи и втори канонарх на левия хор, заедно с останалите исократи и помощник-канонарси от двата хора.

Протопсалт

След патриаршеска хиротесия до длъжността на протопсалта достигат тези, които успешно са се изявили в службата на лампадарий,[1] в която са преминали по свещения ред от по-нисшите служби на първи и втори доместик. Назначаването на ново лице в Патриаршеския храм се решава от патриарха след предварителна препоръка от протопсалта и лампадария, които се грижат и за правилната подготовка на кандидата. Разбира се, хората, които са определени за служба в този храм и се назначават пожизнено, трябва да притежават особени качества в псалтикийното пеене и добър външен вид.

Служащите в Патриаршеския храм псалти са църковни служители, които по канон са длъжни да водят сдържан, благочестив и отговарящ на патриаршеското обкръжение живот, да са послушни пред тази най-висша църковната власт – патриарха, на когото са подчинени, и да се съобразяват с музикалната традиция, към която са пристъпили в служението си. Музикантите от този храм винаги са се отличавали с почти фанатичното си посвещаване на тази традиция. И спрямо тях е задължена следващата генерация – за това, че днес традицията е запазена. Защото патриарсите идват и си отиват. Висшите клирици от Патриаршията също се отправят към новите си места, според назначенията им. Музикоучителите на храма обаче остават непоклатими, несменяеми. Миналото е възлагало цялото си доверие върху тях. Те са били пазителите и незаспиващата стража на традицията, на най-древната уредба на реда на Великата Христова църква. Служещият като протопсалт е верният пазител на реда в храма, който всякога напътства патриарха по отношение на задълженията му в храма; защото и затова взима специална заплата – „за грижата и надзора спрямо Типика“, освен заплатата, която взима „за участието му в богослуженията, пеейки в многопочитаемия патриаршески храм в определеното време за църковните последования и събрания“.[2] Протопсалтът е също типикар и еклисиарх, и по принцип той ръководи в храма всички от патриаршеския двор: патриарси, архиереи, клирици, официални лица, псалти, църковнослужители и т. н. Той е душата, както казват, на Вселенския патриарх по въпросите на благочинието, ритуалите и църковния ред. Без съмнение този ред се е запазил чрез паметта на протопсалтите, може би и чрез ръкописните записки на всекиго от тях. Дългогодишната рутина и опит в службата в Патриаршеския храм, до достигането на най-висшата степен на протопсалта, прави човека способен да пази традиционния ред в пълнота. А този ред, през времето на всички, преминали през висшата служба на протопсалта, и до днес не се е изменил благодарение на приемствеността. Първият печатен Типик от 1839 г. на Константин Протопсалт не е нищо повече от събрани записки на предшествалите го негови учители „които притежавали голяма опитност“;[3] преиздаването му през 1851 г., както и версията от 1888 г. на Георгиос Виолакис показват пропуските в Типика, за които допълнение бива всеки протопсалт, който винаги оставя някои неща за себе си, доколкото те не могат да бъдат включени в печатния типик по професионални причини.

Протопсалтът е бил изворът на византийския църковен мелос – във вида, в който със свещен фанатизъм е наследил от предшествалите го негови учители. Той е бил посветен в тайните на музиката. Той е притежавал ключа за разчитането на мелодията, която е била скрита в музикалните текстове преди падането на Константинопол, и той е знаел как точно трябва да се изпее мелосът. Разбира се, той е служил и като учител на останалите псалти от Патриаршеския храм. Той е бил продължителят на музикалната традиция и разпространителят на византийското църковно музикално знание сред останалите. Той е посвещавал в тайните на музикалното изкуство своите патриаршески ученици. Те пък са се задължавали да подражават на своя учител в пеенето. А той е бил строг, старомоден, ревностен, нехаресващ нововъведения. На младите не се позволявали новаторство и модернизиране. Древните мелодии трябвало да се съхранят непроменени от уважение към творците им и тяхното време, а също и за създаване на връзка между нас и тях. Протопсалтът заклевал своите наследници в пазенето на традиционния мелос. Той е бил и критикът на мелоса. Затова е съблюдавал как лампадария и доместиците изпълняват музикалните фрази. Поправял е от мястото си всеки, който е излизал извън пределите на установеното. Строг учител, тачещ древното!

Протопсалтът, подпомаган от един от доместиците, е преподавал музиката и в патриаршеската музикална школа, когато във Фенер тя е била отворена; завършилите ученици от училището пеели по подобие на патриаршеските псалти. Така, навсякъде се е утвърдил еднообразен маниер в псалтикийното пеене.

Протопсалтът е бил учител не само на неграмотни и млади ученици от музикалната школа, но също е преподавал музикалното изкуство и патриаршеския стил на действащите йеропсалти от храмовете в цял Константинопол, които са се събирали в Патриаршеския храм на всеки петнадесет дни, където са пеели под негово ръководство и заедно са се упражнявали по отношение на мелоса, ритмиката, въпроси от теорията и практиката.[4] „Обръщаме се към всички действащи йеропсалти на цялата ни св. Църква да се събират задължително два пъти месечно в патриаршеската музикална школа в ден неделя (при свечеряване) и да пеят хорово – за упражнение, песнопения от свещените богослужения на всеки празник с нужното благоприличие, скромност и спокойствие, с чистота в произношението за общо, единоòбразно и точно съхраняване на стила на Великата църква“.[5] Патриаршията се е стремяла винаги да съхрани този певчески стил чрез учителството на протопсалта. Патриаршеският храм, това училище на византийската музика, винаги е бил разтърсван от звуците на чистата църковна музика, която винаги е била изпълнявана безгрешно и без промени. Без съмнение, музикалните фрази, независимо дали написани според древния метод или според новия, намират своето най-подходящо изпълнение в лицето на протопсалта, защото той е слушал внимателно и е бил обучен в пълнота за това как се изпълнява музиката от предшествалите го музикоучители. Музикалното изкуство, дори с новия метод за записване на мелоса, остава трудно, защото изисква устно преподаване. И, от тази гледна точка, единствено протопсалтът остава като извор за изпълнението на музиката.

Именно с цел да се избегне повреждането на църковните мелодии след пренаписването им и обясняването им според днешната система, на Григорий Протопсалт, с грижата на Църквата, преди век е дадено изключителното право на действащия протопсалт да издава и преиздава, чрез музикалния отдел на патриаршеската печатница, музикалните текстове за нуждите на йеропсалтите от храмовете и манастирите. Това означава, че протопсалтът е до голяма степен цензор на църковната музика и неин издател. На него се възлага да прецени за всяка нова композиция дали се вписва в рамката на църковната музика. Този тип цензура, извършвана със строгост и поставена далеч от спекулативни търговски цели, има за резултат публикуването само на одобрени патриаршески музикални сборници, които са осигурявали общото запазване на църковната музика – класически произведения или такива, вдъхновени от средата в Патриаршеския храм, които са се предавали от един протопсалт на друг. Затова единствено протопсалтът знае как трябва да се изпълни всяко едно произведение за всеки празник, изпълнявани в последованието на богослужението, и техните подобни, след като съществува разнообразие от музикални вариации за всеки отделен случай. И той е човекът, който знае кога в пеенето надделява скръбното, кога покайното, кога празничното и кога възторженото. Протопсалтът винаги изпълнява музиката според тълкуванията на запазения до негово време древен мелос. Когато пее, той предава своето въодушевление чрез един съкровен ентусиазъм спрямо изкуството, на което е представител и което преподава на наследниците си, на цялото православно християнско множество в Патриаршеския храм. Познава делото на отдадения учител: доставя удоволствие, трогва, възвисява, очарова, ентусиазира, утешава. Протопсалтът на Великата Христова църква[6] е изкусен чудотворец. Той е учителят и тълкувателят на мелоса; той дава живот и израз на различните знаци от музикалното писмо. Неговото дело е дивно, нещо възвишено, божествено.

След падането на Константинопол от Патриаршеския храм са произлезли велики и именити протопсалти, чиито произведения, потопени в купела на древния музикален мелос, и до днес се изпълняват в него. Протопсалтите са отлични музиканти, на които всякога ще се отдава почит в днешния и в бъдния свят. Техните имена ще останат незаличими, докато устните на верните ще изричат религиозни химни пред Бога. В службата на протопсалта са се отличили: йером. Григорий (Бунис) – в храма „Света Софѝя“ преди падането на Константинопол и малко след това; Мануил Хрисаф Нови (1660 г.), Георгиос Редестинос Първи (1680 г.), Панайотис Халадзоглу (1727 г.), Йоан Трапезундски (1754 г.), Даниил Лариски (Даниил Протопсалт, † 1789 г.), Яков Пелопонески (Яков Протопсалт, † 1801 г.), Петър Визант (1801-1805), Мануил Визант (1805-1819), Григорий Протопсалт († 1821 г.), Константин Протопсалт (1821-1855), Йоан Протопсалт (1855-1866), Ставракис Григориадис (1866-1871), Георгиос Редестинос Втори (1871-1876), Георгиос Виолакис (1876-1905) и Яковос Навплиотис (1911-1934). Благодарение на тези протопсалти до нас се е запазила т. нар. византийска музика, православната музика, и така е запазена същността на мелоса.

Лампадарий

Всеки лампадарий е заемал тази длъжност след като е бил първи доместик. Редки са случаите в по-старо време за лампадарий да бъде въздигнат вторият доместик, който служи на лявата певница. Това е представлявало особена трудност от гледна точка на подготовката на доместика за заемането на по-висшата длъжност. Музикалните текстове на старото сбито и малко познато музикално писмо са изисквали дългогодишно участие в пеенето в храма. Заради това вторият доместик не е бил смятан за достоен да се възкачи на мястото на лампадария. Така или иначе, лампадарият е обучаван от протопсалта, но с тази разлика, че е бил много по-напреднал в музиката в сравнение с доместиците. На него му се е налагало да следва протопсалта, без изменения в изпълнението. Използвал е и е изучавал същите музикални текстове като протопсалта, приемал е и е заучавал наизуст музикалните форми при тяхното изпълнение в храма. Понеже лампадарият, както и протопсалтът, бива задължаван поначало да пее всички църковни служби без текст, те запомнят всичко наизуст. Това се е изисквало за службата на протопсалта и на лампадария. Затова не е било лесно за когото и да е от единия ден на следващия да стане протопсалт или лампадарий. Тези титли са товарели носителите си с непосилна тежест и сериозни отговорности. Тъй като протопсалтът е бил надарен със силен глас, службата на лампадария е мъчно дело. А по правило бъдещият протопсалт трябва да е велегласен, тъй че да отговаря на нуждите на служението и на Патриаршеския храм. При подбиране на доместицит се е обръщало внимание същите да се отличават с богат, силен, гъвкав и мелодичен глас и здрав гръден кош. Поради тази причина протопсалтът и лампадарият имат такива гласови данни, издръжливост, изразителност в мелодията и такава ревност към делото си.

Лампадарият е евентуален протопсалт. Той е трябвало да се старае да се развива в музиката по всякакъв начин, дори повече от своя учител. Често копира протопсалта във всичко: в стойката, в начина на изпълнението на мелоса, в неговите привички. И това е защото не желае да се отклони в нещо, което не е негово задължение или право, с оглед на служението му. А за него е било възможно да допусне грешка или да изфалшивее в пеенето! В такъв случай веднага би бил подканен да спазва реда от блюстителя на типика и критика на мелоса. Патриаршеският храм не е място, което познава паузи по време на богослужението. Там всичко се случва така, както трябва да бъде извършвано, както ни сочи традицията, както казват писаният и неписаният типик на протопсалта.

Позицията на лампадария е деликатна и мъчна. Той е отговорен за преподаването на традицията сред доместиците в храма. Музиката е била по-трудна за изучаване с древното музикално писмо. Доместиците е трябвало да преодолеят тази трудност, за което са спомагали и настоятелните усилия на лампадария и протопсалта, „… които единствени могат официално да преподават музикалното изкуство на Църквата, което, ако остане непреподадено от псалтите на Патриаршеския храм, става застрашено от заличаване и тогава – горко ни – не би съществувал протопсалт и лампадарий, който да наследи дирижирането и пеенето във Великата Христова църква“.[7] Затова лампадарият е получавал не само заплата „за участието му с пеене в определеното за това време на богослужения и църковни събрания“, но също и специална патриаршеска премия „за обучаването и надзора над двамата доместици и точното преподаване на музиката два пъти седмично, тъй че да бъдат образцови и подготвени в скоро време да израстат в йерархията“.[8] Допълнително към това, той е бил натоварен със задачата да преподава безплатно музикалното изкуство и на някои избрани ученици, изпращани при него от действащия патриарх и свещените архиереи.[9]

Делото на постоянното преподаване на музикалното изкуство продължава обаче да е част от задълженията на лампадария, дори и след приемането и утвърждаването на новото музикално писмо в Патриаршеския храм, защото, макар да се сменя методът на записване, древният мелос остава непроменен. Никога през столетията мелосът не се е променял. Променяло се е само музикалното писмо. Лампадарият винаги е играл важна роля в записването на музиката. Изглежда че като по-млад от протопсалта (в повечето случаи), той се е доближавал повече до съвременния дух по отношение на развитието и проблемите, свързани с музикалното писмо; положени са сериозни усилия да се намери подходящо записване на древната музика на Църквата, защото с времето старите символи започват да губят началната си стойност в предаването на мелоса и така почти не е оставал човек, който да може да преподаде тяхната сила. Като знаем това, трябва да отбележим следното: ако строгото пазене на изпълнението на древния мелос дължим главно на протопсалтите, то на лампадариите от Патриаршеския храм отдаваме почест за работата им по запазване на този древен мелос в подреден и изразителен писмен вид. Лампадарият Петър Пелопонески е един музикален гений на осемнадесетото столетие и представителен образ на всички свои събратя, така че на него византийската музика дължи много за днешния си вид.

Чрез писменната система, която изнамира и обособява въз основа на старото и оставащо дотогава в употреба писмо, Петър Лампадарий пренаписва целия музикален материал, който е намерил в стари и в по-нови ръкописи, написани на онази не толкова добра и сбита като означение писмена система на вече далечните години от византийската епоха преди и малко след падането на Константинопол. Всичко, което той е успял да пренапише по своята система, е останало запазено, като е послужило допълнително и в делото на музикоучителите от Патриаршеския храм. Самият Петър е пренаписал тези древни композиции, които са били запазени до неговото време, като носители на образцовата автентичност на византийската епоха и почиващи на несъмнения авторитет на своята музикална стойност и целесъобразност спрямо църковната среда, в които и поначало са възникнали. Наистина, смятаните и почитани като древни византийски мелоси се характеризират със своя сериозен и религиозен стил (style religieux). Следователно този анализ на Петър Лампадарий е запазил древния мелос и най-вероятно го е предпазил от пълното му неразбиране, което би дошло с хода на времето.

След около тридесет години друг лампадарий от Патриаршеския храм, Григорий Левит,[10] музикален авторитет за времето си, удостоен също и с протопсалство, въпреки съпротивата на съвременниците му протопсалти и почитатели на системата на Петър Лампадарий, става инициатор на нова писмена система – на своя музикоучител Георги Критски. Тази система възниква въз основа на Петровата и цели да отговори на нуждите за изпълняването на мелоса. Отправяйки се от идеята, че със старите знаци – приетите до времето му различни синтетични писмена, съхранени единствено чрез дългогодишно преподаване и пазени в памет на множеството музикоучители и протопсалти, трябвало да записват точно какво е изпълнението, по системата на Георги Критски, защото така то би се запазило за бъдещето без никаква промяна и повреда, Григорий започва борба да въведе тази система, въпреки съпротивата на традиционно настроените спрямо музикалното писмо негови съвременници-музиканти. За щастие Великата църква, в лицето на ерудирания патриарх Кирил Шести (1813-1818), застава на страната на лампадарий Григорий и поддържа с доверие неговото дело. Така промяната на нашето музикално писмо става факт. Лампадарият, който по общо свидетелство на неговите съвременници можел да изпълнява древните музикални произведения както по старата графична система на Петър Лампадарий, така и по новия аналитичен метод, сам се захваща да анализира на новото писмо всички упражнения и композиции, съдържащи се в творенията на Петър. Григорий постига толкова за запазването на древния мелос от всякаква повреда, колкото никой друг; а преди това е било неизбежно за пеещия, без да подозира, да предизвика повреда в свещеното псалмопеене, след като мелосът не е бил ясно определен чрез аналитичната употреба на знаците. Следващите лампадрии са били поддръжници на новото музикално писмо и така, с времето, са се загубили и последните останали познавачи на системата на Петър Лампадарий.

Такава е службата на лампадария на Великата Христова църква – почитани музикоучители и ревностни ковчежници на византийската църковна музика. Нека споменем и имената на лампадариите, включително и тези, които не са доживели до протопсалство: Мануил Дукас Хрисаф Стари – по времето на падането на Константинопол и след това, Йоан Трапезундски, Даниил Лариски, Петър Пелопонески († 1777 г.), Петър Визант (1777-1801), Григорий Левит (1801-1819), Антоний Адрианополски († 1831 г.), Йоан Визант (1831-1855), Стефан Визант (1863), Георгиос Редестинос (1863-1871), Николай Стоянович (1871-1888), Аристидис Николаидис (1888-1905), Яковос Навплиотис (1905-1911), Константинос Клавас (1911-1915) и Евстатиос Вингопулос (1916-1934).

Първи доместик

Първият доместик е обичайният наследник на лампадария, доколкото неговото музикално развитие отговаря на изискванията. Той е главният помощник на протопсалта в изпълнението на задълженията му. Той следва учителя в пеенето, като продължава мелоса, където това е нужно, и спира – когато учителят понечи да изпълни изкусно определени музикални фрази. Доместикът е копие на протопсалта. Често той е първенец в търпението, задължен да понася цялата своенравност на висшестоящия в изпълнението на задълженията си, който от своя страна нерядко бива прекалено взискателен към своя доместик. Сиреч, доместикът остава покорен на висшестоящите. Задължен е да пее когато дойде редът му. Дори и тогава обаче не действа на своя глава. Инициативата принадлежи на учителя и доместикът не прави нищо без неговото разрешение.

За това какво пее, отговорността не е на доместика, а на началника на хора, който първи определя исото и изпява началата, като дава на доместика да продължи до края. Но и в това начинание той бива следван плътно от протопсалта. Това се случва поради факта, че за всяко отклонение от установеното, всяко прекъсване, всеки неуспех се отчита не спрямо пеещия, а спрямо учителя, майстора, главния на това място.

Когато протопсалтът пее пространните класически мелоси наизуст, доместикът има пред себе си музикалния текст и го следва, припява където знае и подпомага паметта на учителя.

Доместикът е музикалната патерица, на която се подпира протопсалтът в своята старост, докато пее различните произведения с вече доста уморения си глас. А възрастният протопсалт не се притеснява за своето състояние, доколкото патерицата, която ловко използва за своя опора, изпълнява своето предназначение. Младостта и жизнеността на ученика оживяват музикалните форми и великолепно поддържат дисциплината и съсредоточаването в богослужението на черкуващите се. Доместикът изпълнява своята служба със смелост и самочувствие. Така или иначе вече познава и притежава голяма част от висшето изкуство на своя протопсалт. Присъствието на учителя в неговата си стасидия извисява доместика, чийто псалтски ентусиазъм достига своя връх чрез знанието, че вече върши делото на своя учител, а един ден на свой ред ще заеме неговото място.

Задълженията на доместика не са малко. Винаги е зает, като пребивава в упражняване на своето посвещение. Изучава и упражнява музиката за свое усъвършенстване; винаги участва в богослуженията през празничните дни, по-малки и по-големи, помага в храма за нуждите на различните свещенодействия,[11] замества протопсалта, когато отсъства,[12] като се грижи достойно да заеме неговото място. Така постепенно придобива съзнание за своята мисия в храма и тогава заема своето място сред групата на доместиците, чиито имена са изгрели след отличителното им служение на тази позиция.

Протопсалтът е имал доместика и за свой помощник в учителстването в музикалната школа. Като достигал чрез дългогодишно обучение във висока степен на музиката, доместикът е бил смятан за подходящ да преподава музикалното изкуство на тези, които идват да го слушат. Това е било възложено на доместик Йоан (Трапезундски) от патриарх Паисий Втори през 1727 г.: „Както казахме и по-горе, вниманието, грижата и служението на доместика в хора и пеенето в Патриаршеския храм по време на всички обичайни и избрани празници, неделите и останалите дни от годината, и като това дело се извършва отговорно, разпореждаме се, освен това, [доместикът] да преподава музикални уроци, като се задължава да извършва това непрестанно в патриаршеския двор, събирайки прииждащите при него ученици, духовници и светски люде, да слушат и да учат от него музикалните уроци, като те са разделени на три класа: първият за изучаване на т. нар. пападическо пеене, вторият за изучаването на великия стихирар,[13] а третият – за възкресника, и да интерпретира грижливо и трудолюбиво църковния мелос с подходящите умерени и свещени фигури и движения в ритъма и хармонията, а учениците да идват два пъти дневно, сутрин и вечер, без големи почивки и без неучебни дни, с изключение на неделите и големите празници, като учителят да се грижи и да преглежда напредъка и постиженията на своите ученици“.[14]

Друго задължение на доместика е било обучението на сладкогласните деца, които участват в хора и пеят в храма по време на богослуженията, и да се упражнява с тях. Бди по време на пеенето дали помощниците са винаги с правилното поведение на клироса и дали правилно изпълняват своите задължения.

Известни със своето служение като първи доместик в Патриаршеския храм са следните имена: Йоан Трапезундски, Даниил Лариски, Яков Пелопонески, Григорий Левит, Константин Визант, Стефан Визант (1831-1855), Николай Стоянович (1855-1871), Константинос Савопулос (1871-1881), Аристидис Николаидис (1882-1888), Яковос Навплиотис (1880-1905), Константинос Клавас (1905-1911), Димитриос Фокейски (1911-1915), Николаос Мавропулос († 1915 г.), Харилаос Филантидис (1918-1923), Ангелос Вудурис (1924-1926), Анастасиос Михаилидис (1928-1934).

Втори доместик

За овдовялото място на втория доместик в миналото е бил избиран този, който е имал нужните качества за това служение и е изучил музиката при протопсалта или при лампадария. Нерядко за тази позиция е бил избиран някой от патриаршеските канонарси, който е изглеждал вече подготвен. Обикновено за службата на доместика са били взимани лица, избирани сред действащите отлични и сладкогласни йеропсалти от Константинополската архиепископия. Най-първото и най-важно условие за успеха на кандидат-доместика е било добрият глас. Незавършеното обучение и непознаването на сериозна част от музиката не се взимат под внимание. Музикалното усъвършенстване на доместика е плод от участието му в богослуженията в Патриаршеския храм.

След оценка от протопсалта или лампадария, или вероятно от двамата, от всеки патриарх е давано одобрение за назначаването на този, който е съчетавал тези качества, които биха били нужни за преуспяването му и приемането на по-висока служба. Затова назначението винаги е имало временен характер. Новоприетите на служба в патриаршеския храм са в изпитателен срок. След успешното им представяне в хора по време на службите, доместиците са минавали на свой ред като щатни и равноправни патриаршески псалти, винаги след предварителна хиротесия от патриарха, която е ознаменувала посвещението в новата им служба в този храм.

От първия ден на поемането на своите задължения доместикът вече става ученик в това Училище на музиката. Всичко за него бива непознато: както служението в храма, така и пеенето. За него обаче се открива широк път на учението. Доброто му обучение и образование зависи от възприемчивостта му. Застанал до лампадария, той проследява изпълнението на църковната музика, която чува не както е учил сред външните си учители и не както сам е пял във външните енорийски храмове. Там музиката е друга. Тук доместикът се удивява от византийската църковна музика, която слуша в изпълнението на патриаршеските псалти. Възхищава им се на прекрасния начин на изпълнение. Въодушевява се от тази музика, която до този момент не е познавал. Очарова се от по-висшите и мечтае за бъдещето.

С времето задълженията му вземат връх – задължения, спрямо които е задължен да покаже интерес и добро старание. Той трябва да умножава своя талант, защото иначе мечтите ще угаснат. И доместикът работи. Негов ръководител и пряк учител е лампадарият. От него той черпи своето музикално образование и на него подражава в музикалното изкуство. Обучава се и се учи постоянно, защото скоро ще дойде време самият той да преподава. Музиката намира своето продължение в лицето на доместика и той ще наследи един след друг своите учители, когато те му предадат своите задължения в Патриаршеския храм.

А тогава отговорността ще принадлежи изцяло на него, ако не се покаже на нужната висота в служението си, тъй че да обслужва музиката на Църквата, на която се е посветил чрез хиротесията – да бъде неин незаспиващ страж и храбър воин. Такава е ролята на втория доместик в Патриаршеския храм. С времето той се изменя по модела на патриаршеския псалт, защото това е резултатът от участието му в богослуженията в Патриаршеския храм. Най-важното дело за доместика е подражанието в пеенето на неговите учители. А това подражание му осигурява успех в пеенето по стила на Великата църква. И когато достигне това, означава че се приближава до притежанието на музикалната тайна на своите учители. Тази спирка за доместика е най-важната от гледна точка принципа за посвещаването в музикалното изпълнение на различните църковни тропари. Защото той се приучава да изпълнява произведенията според изисквания от учителите в Патриаршеския храм начин. Без съмнение този храм успява да е истински дом на византийската църковна музика, в който от векове, чрез живия глас на обучените от музикоучителите от старата генерация, тя не престава да носи своето достойнство и продължава да отговаря на целта, която преследва, като религиозна музика.

В това служение, от което са произлезли толкова много големи и именити протопсалти и лампадарии на Великата Христова църква, са се отличили следните втори доместици: Петър Пелопонески (ок. 1753 г.), Петър Визант (преди 1777 г.), Константин Визант (преди 1801 г.), Ставракис при Мануил Протопсалт, Димитриос Визант при протопсалт Константин Визант, Йоан Визант (до 1831 г.), Николай Стоянович (1837-1855), Константинос Савопулос (1855-1871), Михаил Павлидис (1871-1881), Яковос Навплиотис (1882-1888), Константинос Клавас (1888-1905), Димитриос Фокейски (1905-1911), Константинос Прингос (1911-1913), Евстатиос Вингопулос (1913-1916), Анастасиос Михаилидис (1918-1928) и Продромос Топалоглу (1930-1934).

Протоканонарх

От старо време хоровете от Патриаршеския храм са имали за нуждите си по двама канонарси, като първият е при протопсалта, а вторият – при лампадария. В службата на протоканонарха (или първи канонарх) винаги е бил въвеждан втория канонарх, т. е. от левия хор, като опитен в задълженията. Протоканонарсите начеват новите си отговорности след хиротесия от патриарха. Задължавали са се да оставят косата си дълга и да носят, както и учителите протопсалти, лампадарии и доместици, нужното расо.[15]

Протоканонархът заема изключително място в музикалния хор. Той знае кога ще пее протопсалтът и кога – доместикът, какво ще изпее протопсалтът в днешния ден и какво – на утрешния празник. Тези задължения са вече достатъчно сериозни. Заедно с това той подготвя реда по типика, за да следва протопаслта в пеенето и да му приглася. Той сменя исона за всеки тропар според гласа, на който ще трябва да се изпее от протопсалта. По време на пеенето той е окото на протопсалта – защото казва на учителя текста,[16] който трябва да се изпее. Той известява протопсалта за смяната на гласа и дали това, което следва да се изпее, е самогласна възкресна стихира или стиховна, седален или ирмос от канона, кондак, отпустителен тропар и т. н. Протопсалтът е съсредоточен в своето дело и се оставя да бъде воден от протоканонарха, от чието ритмическо изчитане на текста взима думите за тропарите. Канонархът декламира по такъв необичаен и характерен начин, тъй че протопсалтът да не бъде задължен да държи погледа си върху текстовете на различните песнопения; той бива особено съсредоточен върху мелодията им. Протопсалтът, благодарение на дългите години служение, познава и помни думите на църковните песнопения, като канонархът само му напомня някои думи. С други думи, протоканонархът е само суфльор на хора чрез протопсалта. Следователно, протоканонархът е нужен, sine qua non.[17] Неговото дело предполага специфична техника на декламиране, която той е усвоил. Протоканонархът води и помощниците в техните задължения. Когато не декламира, ръководи исократите. Като цяло има важна роля в хора и особено за протопсалта, като мястото и службата на протоканонарха са завидни. По-нисшестоящите се молят един ден да се удостоят със служението на канонарха. Честта е голяма. Протопсалтът се съветва единствено с протоканонарха и му има пълно доверие, понеже той познава своите задължения и ги изпълнява с перфекционизъм. Протопсалтът се гордее с достойнството и познанията по типика на своя протоканонарх, като често пъти го предлага за службата на втори доместик.

Това е мястото, което заема протоканонархът от десния хор в музикалните хорове на Великата църква и което също отразява дейността на канонарха от левия хор. От тази позиция са дошли протопсалт Яковос Навплиотис, лампадарий Константинос Клавас и сегашният първи доместик Анастасиос Михаилидис.

Исократ

В хоровете към патриаршеския храм исократите формират специално съсловие, като тяхното дело е сред най-трудните. Защото, за да се държи исонът, се изисква първо упражнение с мелоса, особено с мелодиите за всеки един глас, и второ – достатъчно опит с това занимание. Исократимата е специфично изкуство. Изисква изучаване на музиката както практично, така и теоретично. Колкото по-добро е това учение, толкова по-добре исократът изпълнява своето дело. Той не би могъл да помага на пеещия, ако не знае къде всеки глас прави своите завършени и незавършени окончания, къде е основата на всяка една музикална фраза, накъде тя отива и къде окончава. Хората, определени за това служение, с години се учат по певниците на музикалните хорове към Патриаршеския храм. Веднага щом учителят започне да изпълнява мелодията исократът начаса знае къде да хване исона, а също дали такъв е нужен, или не. Затова съществуват места, където исократът не се чува или се чува съвсем слабо, и места където исонът се пее по-силно.

Музикоучителите на Великата църква отделят огромно внимание за познаването на исона към песнопенията. Защото всеки исон, който дава исократът, съпътства пеещия протопсалт, несъмнено украсява църковните мелодии и спомага да изпъкне тяхното акустично разнообразие. Дори най-отличните произведения на византийската музика от гледна точка на строя и композицията си звучат по различен начин и изглеждат доста монотонни когато липсва съпътстващият ги подходящ исон. Той дава други нюанси на мелодията. Това е стремежът на протопсалта: впечатлението чрез музиката, което се постига чрез исократимата в определени произведения и мелоси. Точно затова се използват исократите на Великата църква – заради разнообразието и подчертаването на музикалните фрази.

Помощници

Последната група участници в хора е групата на помощниците, наричани също канонарси. Това са деца с добри гласове, подбрани и взети за нуждите на музикалните хорове към Патриаршеския храм. Те биват образовани и подготвяни в храма, където обучението им започва от съвсем ранна възраст. Учат се специално на църковните песни под ръководството на доместиците. Колко те са нужни на хоровете се вижда веднага, ако се заслушаме до каква степен детските гласове, смесени с тези на мъжете-псалти, образуват едно хармонично съзвучие. Точно за допълнителното отличаване на мелоса сладкогласните патриаршески псалти биват съпровождани от добре подготвени и сладкогласни деца. Патриаршеския храм се тресе от ехото на смесените мъжки и детски гласове. Тези помощници и малки псалти служат като рупор на своите големи учители-псалти за определени песнопения. Техният ентусиазъм се увеличава всеки път, когато те пеят заедно с вдъхновените псалти. И задълженията им са сериозни. Всяко от тези деца си представя как допринася за успешно изпълнение на изпяваното песнопение. Когато дойде часът за да помогнат, те започват своето дело с небивал ентусиазъм и смелост, като пеят повлечени от ритъма, зададен за изпявания мелос от протопсалта или доместика. Църковните мелодии придобиват друг външен вид и създават друго впечатление сред слушателите чрез участието в пеенето на тези малки помощник-псалти. Смесени ниски и високи гласове радват ушите на църковното събрание във Великата Христова църква, където нашата църковна музика има своя специфичен стил, като религиозна музика.

Във втората част на това изложение ще разкажем кога патриаршеските псалти пеят и участват в богослуженията, как хоровете се подготвят, какви са индивидуалните задължения в храма на всеки един псалт, какво е псалмопеенето в Патриаршеския храм, от кои извори псалтите на Великата църква черпят песнопения, къде живеят, как им се заплаща, какви са обичайните им почивки и какви почести им се отдават спрямо длъжността.

В кои дни патриаршеските псалти участват в богослуженията

Храмът на Великата църква никога не е бил затварян. Както преди падането на Константинопол, така и след това, там винаги са се служили литургии, независимо от временните местения на патриаршеския дом. Патриаршеските псалти са задължени да участват във всички редовни църковни богослужения през цялата година – вечерни, утринни и литургии. Патриаршеските хорове са в пълен състав когато се състоят от протопсалт, лампадарии, двамата доместици и канонарсите – първи и втори. Те са в пълния си състав всеки път когато патриархът присъства. Освен това, в Патриаршеския храм, по установения ред, според важността на празника се определя и участието на псалтите; така има празници, на които хоровете са в пълен състав, и други, при които участват и пеят само доместиците.[18]

Псалтите на Великата църква участват и пеят[19] на възкресните вечерна, утринна и литургия; на вечерните в неделя по време на св. Четиридесетница; на акатистното пеене в петъците на Великия пост; на последованието на Великия канон (св. Андрей Критски); на Лазарова събота; на последованията от Страстната седмица; на задушниците; на празника Пасха (Възкресение Христово); на празника Преполовение; на Възнесение; на Свети Дух; на вечерните и молебените през Богородичния пост. Също на следните празници от годишния кръг: септември – 1-ви, Начало на църковната година и Празник на св. Богородица Памакаристос;[20] 8-ми, Рождество на Пресвета Богородица; 14-ти, Въздвижение на Честнѝя Кръст; 26-ти, Преставяне на св. апостол и евангелист Йоан Богослов; октомври – 11-ти, памет на отците от Седмия вселенски събор; 18-ти, св. ап. Лука; 26-ти, св. вмчк Димитър Мироточиви; ноември – 8-ми, Събор на св. архангели, 13-ти, св. Йоан Златоуст; 14-ти, св. ап. Филип; 21-ви, Въведение Богородично; 25-ти, св. Екатерина; 30-ти, св. Андрей Първозвани; декември – 4-ти, св. Варвара, 5-ти, св. Сава Освещени; 6-ти, св. Николай; 12-ти, св. Спиридон, 24-ти, на Последованието на царските часове преди Рождество Христово; 25-ти, Рождество Христово; 26-ти, Събор на Пресвета Богородица; 27-ми, св. първомъченик Стефан; януари – 1-ви, Обрезание Господне и памет на св. Василий Велики; 5-ти, Последование на царските часове преди Богоявление; 6-ти, Богоявление; 7-ми, св. Йоан Кръстител; 17-ти, преп. Антоний Велики; 18-ти, св. Атанасий Велики и св. Кирил Александрийски; 5-ти, св. Григорий; 30-ти, Празник на св. Трима йерарси Василий, Григорий и Йоан Златоуст; февруари – 2-ри, Сретение Господне; 10-ти, св. Харалампий; март – 9-ти, св. Четиридесет мъченици; 25-ти, Благовещение; април – 23-ти, св. Георги Победоносец; 25-ти, св. апостол и евангелист Марк; май – 21-ви св. Константин и Елена; юни – 24-ти, Рождение на св. Йоан Кръстител, 29-ти, св. първовърховни апостоли Петър и Павел; 30-ти, Събор на св. Дванадесет апостоли; юли – 11-ти, св. вмчца Евфимия; 13-19-ти, Памет на отците от Четвъртия вселенски събор в Халкидон; 20-ти, св. пророк Илия; 25-ти, Успение на св. Анна, майката на св. Богородица; 26-ти, св. Параскева; 27-ми, св. Пантелеймон; август – 2-ри, Пренасяне на мощите на св. архидякон Стефан, на вечерната; 6-ти, Преображение Господне; 15-ти Успение Богородично; 29-ти, Отсичане главата на св. Йоан Кръстител.

Подготовка на музикалните хорове

Преди началото на всяко пеене на вечерните и на утринните протича подготовка на музикалните хорове, по йерархически ред, съгласно древните порядки, запазени и до днес. По време на тази подготовка лицата, от които се състоят хоровете, заемат своите места по следния начин.

На вечерната канонарсите и исократите от двата хора, като носят определените раса, излизат от св. олтар: през северната врата – за левия хор, и през южната – за десния, и, безшумно, в тишина, заемат своите места на певницата. След това излизат двамата доместици, за левия хор пак от северната врата, а за десния от южната, които като заемат своите места се прекръстват обърнати към иконостаса, а после се кръстят обърнати един към друг, като започва вторият към първия, а той му отвръща. След кратко забавяне от олтара излизат лампадарият и протопсалтът, първият от северната врата, а другият – от южната, посрещани с голямо внимание от двамата доместици, заедно с канонарсите и исократите, като им се покланят и се прекръстват. Лампадарият и протопсалтът се обръщат един към друг и, първо, лампадарият се прекръства към протопсалта, който прави същото към него. След като тази подготовка е приключила, хоровете остават в стасидиите си в очакване на патриарха или протосингела.

Този протокол винаги се спазва в Патриаршеския храм на всяка възкресна вечерна или друг празник, независимо дали хоровете са в пълен състав, или се състоят само от доместиците.

На утринната канонарсите, исократите и доместиците излизат и заемат местата си така, както беше описано по-горе за вечерната; лампадарият и протопсалтът обаче излизат от олтара и заемат местата си по-късно: в неделите доместиците, стоящи под своите стасидии, пеят до Слава… Поклонимся Отцу… на евлогитариите, а на другите важни светийски празници – до Слава… на първия антифон на четвърти глас, и двете изпълнявани от десния доместик.

По време на вечерните, утринните и литургиите на патриаршеските псалти не се позволява да напускат храма до отпуста, когато псалтите се прекръстват един към друг и, отново в йерархичен ред, започвайки от висшестоящия, влизат в св. олтар, където събличат расата си.

Конкретни задължения на патриаршеските псалти

- на протопсалта

По време на празничните вечерни на протопсалта се полага да изпее първата част на Господи Воззвах, заедно със стиховете, възкресните стихири, самогласните на празниците или подобните светийски стихири, Слава… преди входа, прокимена на деня и отпустителния тропар. На утринната[21] обикновено протопсалтът, от мястото си, започва пеенето от канона на деня – първа, трета и седма песен; първа и седма песен от катавасиите, Псалом 50 и след него пее Слава… Молитвами апостолов и Возкрес Иисус или Покаяния отверзи ми двери и стихирата Множества содеянних за неделите от св. Четиридесетница. На хвалитните стихири пее първата част на Всякое дихание, възкресните стихири или самогласните на празника, Слава…, евангелската стихира или на празника или на светеца. На литургията всичко се пее от протопсалта.

Всеки път когато патриархът ще участва в богослужението, когато на вечерната той влезе в храма и веднага като започне да се прекръства, протопсалтът, следван от двата хора, пее На многая лета, Владико[22] – бавно и благозвучно, като го удължава докато клириците вземат време, и завършва при възгласа Благословен Бог от св. олтар; тогава и двата хора се покланят ниско пред патриарха и, след като вземат по обичая благословение от него, тихо се връщат по своите стасидии.

Последното се прави и когато вместо патриарха служи протосингелът.[23] Когато от олтара се даде отпуст, патриархът благославя с кръст църковното събрание, а протопсалтът запява, подпомаган от двата хора, Владику и свещеноначалника нашего Господи сохрани; на многая лета, Владико.

На утринната, докато първият канонарх чете икоса, месецослова и паметите за деня, патриархът влиза в храма и, като застане в средата, прекръства и благославя народа, а междувременно протопсалтът пее На многая лета тъй както и при патриаршеския вход на вечерната, а след това протопсалтът запява катавасиите.[24] На Псалом 50, след като патриархът целуне св. Евангелие, докато лампадарият пее бавно и благозвучно стиха Се бо истину возлюбил еси, патриархът благославя народа и се връща на трона си, а протопсалтът пее коснократко На многая лета; протопсалтът пее същото и след прочитането на Евангелието от амвона[25] вместо обичайното Слава Тебе, Боже, слава Тебе. След Великия вход и след края на Херувимската песен протопсалтът пее кратко На многая лета за патриарха, във времето когато лампадарият от левия хор завършва Херувимската песен с Алилуия. На отпуста на литургията, даван от служещия ефимерий в св. олтар, протопсалтът пее Владику и священоначалника нашего, и, докато патриархът, стоящ на последното стъпало на трона, раздава нафората на народа, двата хора пеят толкова ирмоси от катавасиите, колкото са нужни за времето на раздаването ѝ.

При патриаршеска и синодална литургия след Всякое дихание протопсалтът пее древната патриаршеска похвала[26], по древна мелодия, докато патриархът бавно слиза от трона си и застава обърнат към царските двери; преди да влезе в светия олтар благославя народа, а протопсалтът пак пее коснократкото На многая лета. След отпустителния тропар, изпяван на третия антифон след входа от патриарха и съслужащите архиереи, в края му протопсалтът изпява още веднъж коснократкото На многая лета, докато патриархът благослови народа и влезе в олтара. Когато патриархът застане пред царските двери и велегласно възгласи Господи, Господи, призри с небесе и т. н., протопсалтът отговаря като изпява тихо Амин.

В края на литургията, след Буди имя Господне благословено, когато служилият патриарх казва отпуста от царските двери, след думите Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. Воскресий из мертвих, протопсалтът, подпомаган от двата хора, пее бавно и разпято Владику и священоначалника; това се пее докато патриархът излезе от олтара и застане на обичайното място за раздаване на нафората, по време на което двата хора пеят катавасиите; след като приключи раздаването, протопсалтът пее патриаршеското многолетствие, по обичайната му мелодия, като патриархът стои по средата на храма; след многолетствието патриархът благославя двата музикални хора и влиза в св. олтар, където се съблича и през задната врата се качва в патриаршеските покои.

Когато протопсалтът е възпрепятстван да участва в богослужението – поради болест или друга благословена причина, всички негови задължения в храма се поемат от първия доместик, като срещу него на левия хор пее вторият доместик; в случай че патриархът присъства, На многая лета и Владику и священоначалника на отпуста се изпяват от лампадария.

- на лампадария

Лампадарият винаги пее срещу протопсалта, като равен с равен в музикалното изкуство. На вечерната нему се полага да изпее втората част на Господи воззвах, стиховете, възресните стихири и И нине… (ако има) преди Входа, прокимена и отпустителния богородичен. На утринната пее първа, трета и четвърта песен от канона на деня, трета, четвърта и осма песен на катавасиите, Псалом 50 и И нине… Молитвами Богородици, втората част на Всякое дихание, самогласните възкресни стихири и Днес спасение; по време на литургията лампадарият пее всичко, което се полага на левия хор, т. е. края на Херувимската песен, причастния и т. н.

Когато патриархът присъства на богослужението, лампадарият се явява помощник на протопсалта при пеенето на разпятото На многая лета при влизането на патриарха в храма и на отпуста на вечерната, и на литургията, при пеенето на Владику и священоначалника. Когато патриархът пее Честнейшую или девета песен от канона и светилния, лампадарият му отговаря, но пее светилния винаги слязъл от стасидията си,[27] като той винаги допява и края на третия светилен.

На патриаршеска литургия, докато патриархът се облича[28] в храма, лампадарият пее на бавен разпев древното произведение Свише пророци; при раздаването на нафората пее с хора катавасиите на деня.

Ако протпсалтът отсъства от храма, тогава лампадарият от своето място,[29] при патриаршеско служение, пее На многая лета и Владику и священоначалника; когато той отсъства, неговите задължения в храма се поемат от втория доместик, срещу когото пее първият, дори при присъствието на протопсалта.

- на доместиците

Доместиците от Патриаршеския храм, също като протопсалта и лампадария, са определяни и приветсвани като по-висши и учители.[30] Те имат определени задължения в служението си, които се налага да изпълняват. Винаги следват в пеенето началника на хора – протопсалт или лампадарий, като спомагат в тяхното пеене; те знаят кога им се позволява да замълчат, кога – да припяват, и кога – да поемат изпявания от учителя музикален откъс или тропар. Доместиците никога не начеват пеенето сами, а чакат да им се зададе основата и времето, или ритъма на изпявания тропар от протопсалта[31] или лампадария.

На вечерните, когато участват двамата им учители, доместиците пеят сами възкресните стиховни стихири или самогласните на празника, като Слава… се изпява от втория, а И нине…, ако има – от първия доместик. На възкресните утринни доместиците пеят Бог Господ, отпустителните тропари, седалните, евлогитариите или първия антифон на четвърти глас на светийските празници, степенните и прокимена. На канона след седалния след трета песен, който се изпява от лампадария, а богородичния – от протопсалта, вторият доместик започва пеенето на четвърта песен, първия пее пета, а на шеста – отново вторият. При светийски памети доместиците пеят Слава… И нине… и стихирата след Псалом 50 и Господи помилуй. Те също пеят Честенйшую или деветата песен от канона, девета песен от катавасиите, светилния и славословието след евангелската стихира.[32] На св. Василиева литургия първият доместик казва велегласно О тебе радуется, Благодатная, всякая твар,[33] а когато отсъства от храма – казва го вторият доместик.

Трябва да се отбележи, че когато първият доместик е възпрепятстван да участва в богослужението, тогава неговите задължения в храма се поемат от протопсалта, срещу когото, от другия хор, пее лампадарият, а тогава вторият доместик не пее сам тропари. В случай че от храма отсъства вторият доместик, то лампадарият изпълнява неговите задължения в пеенето, а в този ден първият доместик нищо не изпява сам. Ако се случи от левия хор да отсъстват както лампадарият, така и вторият доместик, тогава в храма пеят протопсалтът и първият доместик, като последният пее от мястото на втория доместик. Доместиците са длъжни да уведомяват своите учители от предната вечер за всяко свое отсъствие от храма; същото правят и началниците на хоровете, които уведомяват великия архидякон на патриарха, че ще отсъстват.

Патриаршеските псалти имат задължения не само в храма, а и при всяка една официална патриаршеска трапеза; тогава музикалните хорове, образувайки своеобразен патриаршески музикален оркестър, са били разполагани в специална съседна стая и, под ръководството на протопсалта, са пеели различни произведения,[34] подходящи за случая, като обикновено се подбирало от сладкогласните ирмоси.

- на канонарсите

Когато патриархът присъства на вечерната, след като той прочете предначинателния псалом и последват прошенията на дякона, преди протопсалтът да започне пеенето, първият и вторият канонарх отиват и застават от двете страни на примикирия, като държат свещ право срещу патриаршеския трон; от това място първият се обръща към патриарха, казвайки речитативно и със силен глас Повелите, святейший Владико – глас първи (или друг глас, според деня); патриархът благославя канонарсите изправен на мястото си и, след като даде знак към началника на хора, протопсалтът започва с пеенето на Господи воззвах, според гласа на деня; след това канонарсите се покланят доземи и се връщат по своите места на певницата; и веднага първият канонарх започва да декламира изпяваните от протопсалта или първия доместик тропари; същото прави канонархът на левия хор за лампадария или вторият доместик. Преди отпуста на вечерната, на прочитаното от патриарха Нине отпущаеши раба Твоего, Владико, споменатите канонарси напускат местата си и отново застават от двете страни на примикирия; двамата едновременно се покланят доземи и се прекръстват; след това отиват до солея и когато четецът-патриаршески ефимерий започне да чете На многая лета, Владико. Святий Боже и т. н., канонарсите се прекръстват, правят един земен поклон, пак се кръстят и се връщат на предното си място от двете страни на примикирия, където правят още един земен поклон; след това отиват до патриарха, целуват десницата му и, вървейки назад, се връщат на предното си място; там още веднъж двамата едновременно се осеняват с кръстното знамение и тихо се връщат по певниците по времето, в което протопсалтът пее отпустителния тропар.

На утринната, в по-старо време, след евлогитариите и възгласа на свещеника от св. олтар протоканонархът е заставал в средата на храма, където велегласно е казвал полагащото се ипакои; веднага след това е декламирал антифоните, стоящ на това място,[35] в средата на храма; днес ипакои-то се чете от втория канонарх, от мястото му на певницата, а кондакът след шеста песен, икосът и синаксарът на деня винаги се прочитат от първия.

Когато присъства патриархът, първият канонарх декламира и за него, когато той пее от своя трон деветата песен на канона и възкресния или празничен светилен; след третия светилен, чийто край винаги се подхваща и изпява от лампадария от левия хор, веднага след това двамата канонарси отиват до примикирия и първият казва, както на вечерната, Повелите, святейший Владико, и протопсалтът започва пеенето на Всякое дихание; по време на Великото славословие, при изпявания от десния хор стих Пробави милост Твою, канонарсите застават пред патриарха, правят земен поклон, прекръстват се, целуват му ръка и пр., както в края на вечерната.[36] На големите и официалните празници, ако патриархът служи, първият канонарх чете Апостола застанал на най-ниското стъпало на патриаршеския трон; ако патриархът само присъства на богослужението, тогава канонархът чете Апостола от мястото до левия хор, което се намира непосредствено срещу патриаршеския трон.

Пеенето в Патриаршеския храм

Псалтите на Великата църква следват пеенето от миналото на този храм. Това пеене е възприето според преданието на учителите-протопсалти от падането на Константинопол и следващите столетия. Този мелос на църковните химни е свързан със старото музикално писмо, което е било трудноизползваемо и мъчно за помнене, но многото тези знаци и означения са успявали да подскажат на познавачите на византийското музикално изкуство не само мелодията, а и различните извивки на гласа при изпълнението, за което е спомагало дирижирането. Ключът за това писмо е бил притежание на музикоучителите от Патриаршеския храм, след като за изпълнението на музикалните произведения от византийската епоха са се използвали предимно и главно музикални текстове от тази епоха. Като следствие от това те са били отлични познавачи както на писмото, така и на означения с тях мелос на църковните тропари; това посвещение, естествено, не е било възможно да се ограничава само до псалтите от Великата църква, които са наследниците на цялото византийско духовно богатство. От тук следва, че за изпълнението на мелоса на църковните химни всички псалти и музикоучители от Патриаршеския храм се явяват като ръководители и водачи, чрез които несъмнено музикалното изкуство и наука са се предавали на другите певци.[37]

С времето постепенно знаците от дирижирането започват да не изпълняват в пълнота целта си и така музикантите се затрудняват да предадат мелоса на тропарите; защото за византийската музика тези знаци са се смятали за задължителен и неотделим елемент; те са били способ за тълкуване на стойността и значението, които са имали различните знаци на онова музикално писмо. И ако от средата на 17 в. дирижирането вече започва да се изоставя, използването му се запазва донякъде чрез патриаршеските музикоучители до времето на протопсалта на Великата църква Йоан Трапезундски и неговия лампадарий Даниил, които изпълняват и познават практически древния мелос, и така обслужват нуждите на Патриаршеския храм.

Именно за да се запази този древен мелос – така, както се е пеел в Патриаршеския храм и през онази епоха, лампадарият Петър Пелопонески се е погрижил, чрез своята система за записване, да запише цялата музикална традиция на миналото. И не само че е успял да запази целия мелос, записан на древното писмо, но този лампадарий и музикален гений е записал частично и запазеното до негово време устно музикално предание, което изглежда не е било записано до тогава поради непригодеността на старата система да записва краткия мелос на стихирарическия и ирмологическия мелос. От тук става ясно, че до времето на Петър Пелопонески музикалната традиция се е съхранила в Патриаршеския храм, където тя винаги е била пазена, и с нея са се раждали патриаршеските псалти, защото те винаги са пеели произведенията на древните протопсалти на храма, като представителни за църковния мелос.

Започналата в началото на 19 в. реформа на музикалното писмо – дело на Петър Лампадарий, и постепенното му заменяне със съвременната нотна система съвсем не нарушават същността на древния музикален мелос. Като казваме „реформа“, имаме предвид следното: целият музикален материал, който е бил записан чрез системата на Петър Лампадарий, е започнал да се пренаписва с обясненията или тълкуванията на новото писмо от тогавашния лампадарий, а по-късно протопсалт на Патриаршеския храм – Григорий († 1821 г.), който за свой помощник в това тълкувателно дело е имал Хурмузий Хартофилакс. И докато приемането и налагането на тази нова нотна система на византийския църковен мелос представлява изключително важна и значима стъпка в развитието на нашата музика от гледна точка на усъвършенстването на нейната графика, не трябва обаче тази реформа да бъде свързвана със самия мелос, който е останал недокоснат и в тази последна нотна система, от гледна точка на неговата същност, след като това се е запазило чрез непрекъснатото устно преподаване на псалтите от Великата църква[38] – изключително консервативни и винаги опълчващи се на всяко нововъведение в музиката[39] и църковните порядки,[40] а това е защото във Великата църква традицията винаги е имала най-висока почит.

Все пак изучаването и изследването на новата нотна система, с която е записан вековният музикален мелос на нашите църковни песни, не гарантира че певецът ще успее да изпълни същността на мелоса на византийската музика. Колкото и новото писмо да се смята за завършено и отлично, то все пак не успява да изрази изпълнението на мелоса; изразът на мелоса чрез новата система се постига доколкото музикантът е посветен в стила на Великата църква[41] по отношение изпълнението на църковните песни – доколкото използваната от вече век нотна система предполага определен мелос, както той се изпълнява от музикоучителите на Патриаршеския храм в съгласие с традицията. Това писмо главно помага на изпълнителя да се обвърже в рамките на църковните музикални контури, като не му позволява да се отклони и отстъпи от тях. Представянето, изразът, съвършеното предаване принадлежи единствено на посветените в начина на изпълнението на пеенето в храма на Великата църква, където псалтите никога не пеят независимо, а са задължени да следват владеещата там музикална традиция.[42] Този признак е от особена важност за византийската музика, която намира своето най-добро представяне в Патриаршеския храм,[43] докато когато тя бива изпята от неспециалисти никога не прави впечатление на слушателя. Спрямо всичко това съвременното музикално писмо е записало запазеният в традицията на храма на Великата църква музикален мелос на различните църковни химни и тропари.

Извор на песнопението на патриаршеските псалти

Изворът, от който патриаршеските псалти черпят музикалния мелос на църковните химни, е владеещата в храма музикална традиция. Тя се съдържа не само в ръкописите и печатните музикални сборници, но и в устното и неписано предание, което се пази от тези псалти.[44] С други думи, мелодиите които се пеят в храма на Великата църква, са избрани винаги от старата или от по-нова патриаршеска музикална традиция. Всичко из този твърде богат и достоен музикален материал се използва от псалтите, според обстоятелствата, за множеството нужди на Великата църква.

Въпреки всичко това, за индивидуалното обучение на патриаршеските псалти като официални и валидни музикални текстове, написани по последното тълкувание,[45] съществуват и се използват следните: Нов възкресник (Νέον Ἀναστασιματάριον) от Петър Пелопонески с първо издание в Букурещ (1820 г.), Кратък славник (Σύντομον Δοξαστάριον) от същия – първо издание Букурещ (1820 г.), Ирмологий (Εἱρμολόγιον τῶν Καταβασιῶν) от Петър Пелопонески, заедно с краткия Ирмологий на Петър Визант, издадени от Хурмузий в Константинопол (1825 г.),[46] Сладкогласен ирмологий (Καλοφωνικόν Εἱρμολόγιον) – първо издание (1835 г.), самогласни, отпустителни тропари и кондаци от композиторския сборник на Мануил Протопсалт (1831 г.)[47] и четирите тома на Музикален пандект (Μουσικὴ Πανδέκτη) от 1850 г., от които обикновено се взимат мелосите за вечерната, утринната и литургията; Блажен муж на Петър Пелопонески или обичайното на Мануил Протопсалт; Господи воззвах, Всякое дихание и обширните самогласни на св. Четиридесетница от Яков Протопсалт; Солнце помрачивше лучи своя от Герман Неопатрийски;[48] Возкресения ден от Хрисаф Нови, протопсалт на Великата църква; кратима за същото от Петър Пелопонески; кратките славословия от Мануил Протопсалт; обширните славословия от Петър Лампадарий, Даниил Протопсалт, Яков Протопсалт и Петър Визант или Григорий Протопсалт; Алилуарий от Йоан Протопсалт; кратките херувимски от Петър Лампадарий и Григорий Протопсалт; обширните херувимски от Даниил Протопсалт, Петър Лампадарий, Петър Визант, Мануил Протопсалт (приписвани на Константин Протопсалт) и Григорий Протопсалт; обичайните евхаристийни канони речитативен и на осми глас; Достойно ест, обичайното на втори глас.[49] Литургията на св. Василий Велики от Йоан Протопсалт; Возлюблю тя, Господи от Яков Протопсалт или от Григорий Протопсалт на седми глас; неделни причастни и на празниците през годината от Даниил, Петър Лампадарий, Яков Протопсалт, Петър Визант, Мануил Протопсалт, Григорий Протопсалт и Йоан Лампадарий; полиелеите на Даниил, Петър Лампадарий, Григорий Протопсалт и Слово благо на седми глас от Георги Критски; Свише пророци от Йоан Кукузел и патриаршеската похвала по древния мелос на седми глас; на Преждеосвещената литургия Да изправится по древния мелос на шести глас обширно и кратко на глас пети; Нине сили на шести глас от Йоан Клада и написано от Йоан Протопсалт; Вкусите от същите.

Жилище, заплата и почивки на патриаршеските псалти

Патриаршеските псалти, като клирици и вътрешни служители на Патриаршията, в първите столетия след падането на Константинопол живеят и се хранят в патриаршеския дом и келиите му; те получават за свое жилище помещения – собственост на Патриаршията и в близост до нея, поради ежедневните и чести богослужения в храма, за които псалтите са били задължени да присъстват. Тези са били жилищата на протопсалтите и лампадариите до 19 в.; те са се намирали там, където днес е патриаршеското училище „Маразли“. Доместиците също са живеели в сгради на Патриаршията, също в близост до нея, в „Петри капъ чъкмаз сокак“, зад днешната сграда на Патриаршеската библиотека. За там се знае, че са живели протопсалтите Григорий, Константин, Йоан Ставракис, Георгиос Редестинос, както и лампадариите Стефан и Николай, и патриаршеските доместици Константинос Савопулос и Михаил Павлидис от Кандили на Босфора. По-късно жилищата на патриаршеските псалти са били използвани за построяването на патриаршеското училище във Фенер. От тогава псалтите на Патриаршеския храм вече са пребивавали в различни жилища из „Фенер“ или близките до него квартали.

За издръжка на тях самите и техния дом псалтите на Патриаршеския храм са получавали за участието си в богослуженията месечна заплата, различаваща се през годините, и изплащана от пангара на храма. Така през 1740 г. протопсалтът е получавал годишно 133 гроша и 40 аспри,[50] за облекло и хартия 22 гроша и още 12 – за хляб, за една година; лампадарият и протоканонархът също получават по 12 гроша за облекло. През 1743 г. протопсалтът е получил и 165 гроша за изпълнението на задълженията си като капукехая.[51] През 1753 г. протопсалтът има заплата 100 гроша, други 120 – за служението му за две години и 500 гроша дарения.[52] Касата на храма, от където се изплащат тези заплати, трудно е изравнявала разходите си спрямо приходите. Поради това храмът обикновено е дължал по четири-пет заплати на служителите си, за което закъснение протопсалтите Йоан Визант и Георгиос Редестинос често се оплакват пред патриарха.[53] По това време протопсалтът получава 1500 гроша, лампадарият 1200, първият доместик 900, а вторият – 800. По времето на протопсалт Георгиос Виолакис заплатите са били 11 златни лири за протопсалта, 9 за лампадария, за първи доместик 8 и за втория – 7. При второто възкачване на патриаршеския престол на патр. Йоаким Трети се определя вече протопсалтът и лампадарият да получават заплатите си от Народния фонд,[54] докато доместиците и другите служители получават заплата от постъпленията в храма. При назначаването на Яковос Навплиотис за протопсалт (1911 г.) заплатите са били 15 златни лири за протопсалта, 12 за лампадария Констатинос Клавас, 8 за първия и 6 – за втория доместик. Заплатите на псалтите от Патриаршеския храм в следвоенния период се преобразуват въз основа на новата стойност на банкнотите. Така месечно протопсалтът получава 80 лири, лампадарият 70, първият доместик 30, а вторият – 25. При патр. Василий Трети (1926 г.) заплатата на протопсалта, по повод на повече от петдесет години негово служение в храма, става 100 турски лири, за лампадария 80, за първия доместик 50 и 30 лири – за втория.

Патриаршеските псалти са част от свитата на патриарха и когато той е отивал за служба извън патриаршеския храм, в някой от енорийските такива,[55] там те също са присъствали и са пеели.[56] За това им участие патриаршеските псалти не са получавали допълнително възнаграждение; все пак това не е закон, защото често, по инициатива на епитропите на енорийските храмове, те са получавали някакво дарение.

Освен заплатата за службата си в св. Патриаршески храм, патриаршеските псалти са вземали и специални добавки през годините за учителстването им и преподаването на музиката в общите патриаршески училища. Писмо на Паисий Втори (1727 г.) до достопочтения доместик г-н Йоаникий урежда заплатата му за музикалните уроци, преподавани в съставената от него школа: „… заплата за този труд, т. е. надзора и служенето на певницата в нашия Патриаршески храм, както и преподаването на музикални уроци, определяме и събираме общо да получава от общността на нашата Велика Христова църква по 200 гроша годишно за нуждите за управление и грижа (на школата), от които 100 гроша да се изплащат от църковния данък на енорията на Кулата („Галата“); а останалите 100 гроша да взема от пангара на Патриаршеския ни храм, по 1000 аспра всеки месец, и така да се изпълни съгласуваната негова годишна заплата от 200 гроша“.[57] При протопсалт Даниил, който не е преподавал – лампадарият Петър Пелопенески и доместикът от десния хор Якумакис са преподавали пападическите и стихирарически песнопения – по времето на патр. Софроний от Йерусалим, за съставеното през 1776 г. музикално училище са били обещани 400 гроша годишно.[58] Протопсалтът е получавал допълнително възнаграждение за грижата и пазенето на типика.[59] От времето, когато официално е приета новата система, Патриаршията възлага на псалтите от Патриаршеския храм, за тяхна печалба, да отпечатват[60] на новото музикално писмо различните музикални произведения за полза на музикантите и въобще на псалтите,[61] които до този момент са били преписвани. Допълнително е било възнаграждението им за учениците, на които са преподавали музиката в домовете си.

Дарения и почести на псалтите от патриарешеския храм

На членовете от патриаршеските музикални хорове, според най-древен обичай, в различни случаи са давани и дарения, според ранга им, като те са били давани от всеки новоръкоположен или преназначен митрополит на Вселенския трон, и въобще на служителите и секретарите, миряни и клирици, от патриаршеския двор.[62] Псалтите от Патриаршеския храм са получавали дарение при всеки избор на нов патриарх, като освен пари[63] при неговото избиране той е дарявал на всекиго от тях и по едно парче плат; а хубави тъкани „биниш“[64] са били давани на протопсалта и лампадария. Тези дарения под формата на пари и на платове са давани до второто възкачване на патриаршеския престол на Йоаким Трети – последният от патриарсите, който е спазвал този древен обичай; след него спазването му престава. Всеки новоизбран или преназначен в нова епархия митрополит е правел подарък на псалтите от храма на Великата църква според класа на поверената му епархия и собствената си щедрост. Така протопсалтът и лампадарият са получавали от митрополитите и архиепископите от първи клас по 15 гроша, втори клас – 10 и трети – 15; двамата доместици от първи клас 16, от втори 10 и от трети – 8. Първият канонарх 6 или 4 или 3, а вторият канонарх 3 или 2.[65]

Освен пари и платове, псалтите от храма са получавали и няколко оки кафе;[66] също така, някои от архиереите са дарявали обувки, а други – други видове платове, чоха с добро качество за горни дрехи на псалтите. Освен това, псалтите получават парични дарения и при именните дни на патриарха и архиереите.[67] Въобще, трябва да кажем, че грижата на църквата за псалтите е била постоянна; и не само че те са успявали да се замогнат финансово, но по различни начини се е осигурявала и зестра[68] за техните деца.

Доста задоволително е било и всяко дарение, което патриаршеските псалти са получавали по време на официалните трапези, които се дават в чест на официалните гости на патриарха и по време на които псалтите са пеели. След приключването на десертите и изпяването на патриаршеското многолетствие патриархът извиква поред всеки от псалтите и дава златни монети, според ранга им. Този обичай – за присъствието и пеенето на патриаршеските псалти по време на официалните трапези – престава да се спазва при първото възкачване на патриаршеския престол на Йоаким Трети, който отменя този тип дарение за псалтите.

Други са били даренията, които патриаршеските псалти получават от патриарха на Нова година. Те са били под формата на пари, платове и др., като постепенно са се променили[69] във формата на копринени дрехи и определена парична сума. Също така е имало специални дарове от патриарха за неговите псалти покрай Пасха. Тези дарове са се състояли от яйца и козунаци, пасхални свещи и парична сума. В последните години и този обичай се прекрати; на мястото на тези пасхални дарове патриархът дава на псалтите си, чрез Патриаршеския храм, само пасхалните свещи, без парична сума; това се случва до днес

Подобни дарения се дават и на патриаршеските канонарси – първи и втори, като са давани в определено време. Така първият канонарх е получавал своето в навечерието на Рождество Христово, защото е казвал Днес раждается от Деви; след края на четенето канонархът е правел земен поклон пред патриарха и е целувал десницата му, а вторият канонарх е получавал дар в навечерието на празника Богоявление, защото е казвал Руку твою прикоснувшуюся. Предоставянето на тези специални дарове за канонарсите[70] се случва до патр. Йоаким Втори; защото неговият приемник Йоаким Трети включва тези дарове към вече даваните на Нова година дарения за псалтите и канонарсите.

Музикоучителите от храма на Великата църква винаги са били мистиците на посветеното им свещено изкуство и затова са били единствени и незаменими в своето дело. Те винаги са били сред най-почитаните от Великата църква чрез офикиите за протопсалта, лампадария и доместиците.[71] Те съхраняват византийското благолепие в светото богослужение чрез своето пеене като черпят от музикалната традиция на византийската епоха. Пред тяхното свещено и истинно достойнство патриарсите, архиереите, клириците и миряните като цяло, а особено музикантите и другите псалти, са отдавали изключително внимание с пряма почест и дълбоко уважение през всяка епоха,[72] защото псалтите на Великата църква винаги са били разпознавани като музикални авторитети, достойни музиканти и въобще учители[73] на византийското музикално изкуство.

Превод: Илия Поповски

*Βουδούρης, Α. Οἱ µουσικοὶ χοροὶ τῆς Μεγάλης τοῦ Χριστοῦ Ἐκκλησίας κατὰ τοὺς κάτω Χρόνους, Α'-Β', ἐν Κωνσταντινουπόλει 1935-1937.
Под „последните години“ авторът има предвид 30-те години на 20 в.(бел. прев.).
Настоящият превод е изготвен като подарък от ръководството на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ за хористите от Семинарския хор (бел. ред.)..