Отношението на свещените канони на Пето-шестия (Трулски) събор (691 г.) спрямо древните езически (паганистки) обичаи във византийското общество

Културноисторически аспекти

Петият (553 г.)[1] и Шестият (680 г.)[2] вселенски събор не постановяват свещени канони (църковни правила). По тази причина двувековният период от Четвъртия вселенски събор (451 г.) до 691 г. е време на каноническо безмълвие, в което канонодателството (постановяването на нови правила на Църквата) е сякаш застинало, спряло или прекъснато. Този канонически дефицит е компенсиран от Пето-шестия (Пενθέκτη, Quinisextum) Трулски вселенски събор от 691 г.,[3] проведен в един от най-критичните и преходни периоди в историята на Източното Средиземноморие и на елинско-римския (византийски) свят. От 610 до 717 г. настъпват събития от световноисторическо значение, които разкъсат единството на средиземноморското пространство и довеждат до ново преформатиране на дотогавашния елинско-римски културен свят.[4]

Пробуждането на арабите, появата на исляма и арабско-ислямските нашествия и завоевания в Близкия изток и Северна Африка довеждат до падането на Персийската империя и териториалното свиване на Византийската. Загубата на по-слабо елинизирани провинции на късната Римска или ранната Византийска империя и заселването на прабългари и славянски племена на Балканския полуостров довеждат до създаването на една по-ограничена в географско отношение, но същевременно по-хомогенна в етнологично, културно, религиозно и езиково отношение Византийска империя.

Цялата статия: Отношението на свещените канони на Пето-шестия (Трулски) събор (691 г.) спрямо древните езически...

За прераждането и за християнското изповядване на Възкресението

Питането за човека и за неговия живот е закономерно и оправдано. И то е древно точно толкова, колкото и самият човек. Настъпва ли край на човешкото съществуване? Или не? Какво представлява смъртта? Нима животът е само миг! От рефлексията върху тези и свързаните с тях въпроси се е зародило и учението за прераждането. То ще бъде и обекта на проследяване и изясняване и в настоящото изследване – в още един опит за критичното му изясняване във връзка с християнското и по-конкретно с православното християнско верую.

В християнски контекст учението за прераждане, метапсихозис (метемпсихоза, гр. μετεμψύχωσις – „преселване на душата“ и по-специално нейното превъплъщаване или прераждане след смъртта), се появява заедно с ранните гностически интерпретации на Евангелието, които с в пряка връзка и зависимост от античния светоглед. Гностиците са разработвали своите мисли главно на основата на синкретичен и еклектичен подбор от античната философия, влиянието на юдаизма и източноперсийския зороастризъм. За прераждане на душите разсъждава още Платон (427-345 пр. Хр.), от когото гностиците са повлияни в изясняване на философско-богословските си учения за света и човека.

Цялата статия: За прераждането и за християнското изповядване на Възкресението

Мястото и значението на Българската православна църква в българското общество в края на Студената война според френските дипломатически извори

Въведение

След започнатата от съветския лидер Михаил Горбачов политика на сближаване с държавите от западното геополитическо пространство начело със САЩ обществено-политическото развитие на държавите от Източния блок започва да представлява интерес за Франция, която е една от водещите страни в т. нар. Западен лагер. Поради това в края на Студената война (1986-1990 г.) от френските дипломатически мисии постъпват различни телеграми, анализи и прогнози за обществено-политическото развитие на страните от Източния блок, включително в религиозната сфера, която е особено важна с оглед свободното упражняване на религиозните свободи, което е част от основните права и свободи, застъпени в т. нар. Трета кошница от Хелзинския заключителен акт, подписан през 1975 г., и спазването на които се превръща в основно средство за натиск от Запада над страните зад т. нар. „Желязна завеса“. От наличните френски документи за религиозния живот в България може да се направи анализ на неизследваната до този момент проблематика – какво е мнението и по какъв начин френската дипломация възприема ролята и позициите на Българската православна църква (БПЦ) в обществения живот на страната.

Цялата статия: Мястото и значението на Българската православна църква в българското общество в края на Студената...

Българското Освобождение и архимандрит Галактион Хилендарец (1830-1894)

Най-страшни, тежки и мъчителни дни преживяло населението от Елена и околността ѝ заедно с дядото духовник, чорбаджиите и първенците през бурната пролет на бунтовната 1876 г., най-вече когато войсковата част, която временно пребивавала в Елена за пазене на реда, а най-вече за парализиране на въстаническите приготовления и движения, била заменена с един табор от 200-300 души башибозуци, вербувани от най-свирепите и жестоки турци от Тузлука (днес района около гр. Търговище, бел. ред.), алчни за клане, обир и грабеж, под главатарството на най-свирепия, най-жестокия в целия Търновски санджак звяр в човешки образ, известния търновски първенец и богаташ Хаджи Дервиша. Извън кражбите и грабежите, вършени ежедневно над мирното и трудолюбиво население, оскотелите башибозуци често са проявявали престъпни волности, нанасяли побоища и заплашвали със сеч и клане, манифестирайки тази закана с явното точене на ятаганите си по улици и мегдани.

- Ужасите и страхотиите – казваше ми един ден покойният дядо архимандрит Галактион, – които преживя населението, ние – духовенството, първенците и дори чорбаджиите, не се поддават на описание. Те само се чувстват от тези, които са ги преживели. Благодарение на Всевишния ужасните дълги дни преминаха и постепенно станаха все по-добри и по-добри, докато най-после изгря зарята на отдавна мечтаната златна свобода – духовна и политическа.

Цялата статия: Българското Освобождение и архимандрит Галактион Хилендарец (1830-1894)

Слово за габровския свещеник и поборник за българската свобода Иван поп-Петков (Гъбенски)

Малко неща са нужни на човека, за да живее праведно! Главното и необходимо условие за такъв живот е вярата в Бога, както и упованието в богочовешката мисия на Господа Иисуса Христа. Бог създава човека по Свой образ и подобие (срв. Бит. 1:26), а човекът се реализира като спазва Божиите повели, славейки единосъщието на Отца, Сина и Светия Дух, благодарейки на Светата Троица за своя живот и молитвено принасяйки всецялото си същество от душа и тяло Нему – на Този, Който е. Друго такова условие е отечеството, неразривно свързано със семейството и ближните. Бог – отечество – семейство или Бог – род – семейство: ето примерът, даден ни от всеблагия наш отец и мъченик за вярата и свободата на България – свещеникът от Габрово Иван поп-Петков. С примера си той полага душата си за ближните, за своите приятели (срв. Иоан 15:13). Истинни са словата, картинно описващи подвига на габровци, в контекста на делото на отец Иван: „Както заекът не се чувства по-добре, спотаен в скривалището си, когато знае, че го дебне хищна птица, отколкото ако се довери на бързите си нозе през широкото поле; както за кораба не е по-малко опасно да стои до скалистия бряг, без пристан, във време на страшна буря, отколкото да бъде в открито море, тъй останалите в Габрово били изложени на не по-малко опасности и изживели не по-малко страдания от тия, които с меч в ръка се впуснаха във вихъра на борбата“.[1]

Цялата статия: Слово за габровския свещеник и поборник за българската свобода Иван поп-Петков (Гъбенски)