Мястото и значението на Българската православна църква в българското общество в края на Студената война според френските дипломатически извори

Въведение

След започнатата от съветския лидер Михаил Горбачов политика на сближаване с държавите от западното геополитическо пространство начело със САЩ обществено-политическото развитие на държавите от Източния блок започва да представлява интерес за Франция, която е една от водещите страни в т. нар. Западен лагер. Поради това в края на Студената война (1986-1990 г.) от френските дипломатически мисии постъпват различни телеграми, анализи и прогнози за обществено-политическото развитие на страните от Източния блок, включително в религиозната сфера, която е особено важна с оглед свободното упражняване на религиозните свободи, което е част от основните права и свободи, застъпени в т. нар. Трета кошница от Хелзинския заключителен акт, подписан през 1975 г., и спазването на които се превръща в основно средство за натиск от Запада над страните зад т. нар. „Желязна завеса“. От наличните френски документи за религиозния живот в България може да се направи анализ на неизследваната до този момент проблематика – какво е мнението и по какъв начин френската дипломация възприема ролята и позициите на Българската православна църква (БПЦ) в обществения живот на страната.

Цялата статия: Мястото и значението на Българската православна църква в българското общество в края на Студената...

Българското Освобождение и архимандрит Галактион Хилендарец (1830-1894)

Най-страшни, тежки и мъчителни дни преживяло населението от Елена и околността ѝ заедно с дядото духовник, чорбаджиите и първенците през бурната пролет на бунтовната 1876 г., най-вече когато войсковата част, която временно пребивавала в Елена за пазене на реда, а най-вече за парализиране на въстаническите приготовления и движения, била заменена с един табор от 200-300 души башибозуци, вербувани от най-свирепите и жестоки турци от Тузлука (днес района около гр. Търговище, бел. ред.), алчни за клане, обир и грабеж, под главатарството на най-свирепия, най-жестокия в целия Търновски санджак звяр в човешки образ, известния търновски първенец и богаташ Хаджи Дервиша. Извън кражбите и грабежите, вършени ежедневно над мирното и трудолюбиво население, оскотелите башибозуци често са проявявали престъпни волности, нанасяли побоища и заплашвали със сеч и клане, манифестирайки тази закана с явното точене на ятаганите си по улици и мегдани.

- Ужасите и страхотиите – казваше ми един ден покойният дядо архимандрит Галактион, – които преживя населението, ние – духовенството, първенците и дори чорбаджиите, не се поддават на описание. Те само се чувстват от тези, които са ги преживели. Благодарение на Всевишния ужасните дълги дни преминаха и постепенно станаха все по-добри и по-добри, докато най-после изгря зарята на отдавна мечтаната златна свобода – духовна и политическа.

Цялата статия: Българското Освобождение и архимандрит Галактион Хилендарец (1830-1894)

Слово за габровския свещеник и поборник за българската свобода Иван поп-Петков (Гъбенски)

Малко неща са нужни на човека, за да живее праведно! Главното и необходимо условие за такъв живот е вярата в Бога, както и упованието в богочовешката мисия на Господа Иисуса Христа. Бог създава човека по Свой образ и подобие (срв. Бит. 1:26), а човекът се реализира като спазва Божиите повели, славейки единосъщието на Отца, Сина и Светия Дух, благодарейки на Светата Троица за своя живот и молитвено принасяйки всецялото си същество от душа и тяло Нему – на Този, Който е. Друго такова условие е отечеството, неразривно свързано със семейството и ближните. Бог – отечество – семейство или Бог – род – семейство: ето примерът, даден ни от всеблагия наш отец и мъченик за вярата и свободата на България – свещеникът от Габрово Иван поп-Петков. С примера си той полага душата си за ближните, за своите приятели (срв. Иоан 15:13). Истинни са словата, картинно описващи подвига на габровци, в контекста на делото на отец Иван: „Както заекът не се чувства по-добре, спотаен в скривалището си, когато знае, че го дебне хищна птица, отколкото ако се довери на бързите си нозе през широкото поле; както за кораба не е по-малко опасно да стои до скалистия бряг, без пристан, във време на страшна буря, отколкото да бъде в открито море, тъй останалите в Габрово били изложени на не по-малко опасности и изживели не по-малко страдания от тия, които с меч в ръка се впуснаха във вихъра на борбата“.[1]

Цялата статия: Слово за габровския свещеник и поборник за българската свобода Иван поп-Петков (Гъбенски)

Празник на победата

Всички писания на Новия Завет са проникнати от твърдата вяра на първохристиянската община в едно необикновено събитие, станало с нейния Основател Иисус Христос. Животът, който от три дни бил престанал да съществува според познатите биологични закони, се събудил наново в една преобразена форма. Лавината на смъртта, която неумолимо завлича всичко, за да го отнесе със себе си в бездната на унищожението, била спряна за миг от творческите жизнени енергии на Сина Божи. И когато човек чете внимателно новозаветните текстове, не може да не почувства могъщото въздействие, което Христовото възкресение е упражнило върху душите на техните съставители. С право новозаветната наука твърди, че без това събитие едва ли би се създало някакво предание за живота и делата на Христа. Месиански движения, макар и дълбоко вкоренени във фанатичния национализъм на тогавашното юдейство, съществували и преди Христа. Тяхната популярност между народа била обаче мимолетна, защото римляните своевременно ги унищожавали като разпъвали или по друг начин умъртвявали техните водачи. Същата съдба би сполетяла и Иисус от Назарет, понеже пламенните упования на Неговите последователи за сигурен успех на делото Му угаснали напълно след трагедията на Голгота. Чак Възкресението съживило отново вярата на разочарованите ученици във вечната, божествена мисия на техния Учител. Чак от този момент се възвърнал интересът им към Неговия живот и учение, в резултат на който постепенно се създала новозаветната книжнина. Чак тогава последователите на Иисуса Христа разбрали, че Неговата личност има вечно, свръхисторическо значение, която тласка не само отделния човек, но и целия свят изобщо към самоопределяне на съдбата си.

Цялата статия: Празник на победата

За Поп-Ненчовия превод на Евангелието

Преводът на Евангелието (изборно евангелие, апракос[1]) на говорим български език е основното книжовно дело на свещ. Ненчо Несторов, един от народните будители от Севлиево.

Неговите родители са от севлиевското село Млечево, но скоро след брака си се преселват в Севлиево да търсят препитание и там, в града, се ражда най-големият син на семейството – Ненчо. Според някои изследователи той е роден около 1820 г., но краеведът проф. Харалан Вълчанов[2] посочва точна дата на раждане – 12 ноември 1824 г.

Любознателен от малък, Ненчо Несторов учи в килийното училище при градската църква „Свети пророк Илия“ и с лекота усвоява четенето, писането и църковното пеене. През 1846-1847 г. се сближава с възрожденския деец Петко Р. Славейков, по това време учител в Хаджистояновото училище[3] в Севлиево, който го насърчава да продължи образованието си. Няма сведения къде още е учил, но през 1848 г. по препоръка на Славейков е назначен за учител в с. Вълчитрън, Плевенско. Като добре образован за времето си млад мъж Ненчо скоро е поканен да стане свещеник. На 13 юли 1852 г. Търновският митрополит Неофит (Византийски)[4] го ръкополага за свещеник на с. Българене, Плевенско. През 1857 г. е назначен за свещеник в севлиевската църква „Св. Илия“. В Севлиево наред с другите си дейности той прави и превода на Евангелието от църковнославянски на български. След Освобождението със свои средства доставя от Виена първата печатница в Севлиево и печата книги за просветата на народа. Името на Ненчо Несторов е често срещано и в списъците на спомоществователи на издавани по това време български книги.

Цялата статия: За Поп-Ненчовия превод на Евангелието