Има ли смисъл от редакция на Молитвеника? (редакция на псалмите)

Продължение от статията: „Има ли смисъл от редакция на Молитвеника? (вечерни молитви; псалми)“ – тук

След повече от две години прекъсване на описанието на редакциите в Зографския молитвеник, се връщаме на темата. След като по силите си показахме в предишната статия необходимостта от използването на текста на Седемдесетте тълковници за Псалтира, сега ще се опитаме да видим конкретните разлики в четирите псалома, които са включени в нашето издание на Молитвеника.

Това са трите подготвителни псалми в началото на Причастните молитви, а също и Псалом 50.

Целия текст във формат pdf:

Цялата статия: Има ли смисъл от редакция на Молитвеника? (редакция на псалмите)

Човекът според учението на св. Григорий Нисийски

Учението за човека, за мъжа и жената, е предмет на дискусии и обсъждане както в миналото, така и днес. То е засвидетелствано в Св. Писание, Библията, и е доуточнено от Св. Предание – творенията на отците на Църквата. Твърде интересно е споделеното за произхода на човека и неговата реализация в творенията на ненадминатия ерудит, мистик и не на последно място свети отец Григорий Нисийски (ок. 335 – ок. 379 г.). Без претенции за изчерпателност в предложения обзор се проследяват главните моменти в учението на епископа на Ниса за човека, сътворен от Бога и реализиран на земята като мъж и жена.

Човекът е сътворен в резултат от божествения съвет на Светата Троица, според разказа за Сътворението в кн. Битие. След като създава и животните, в шестия ден на творението, Бог казва: „Да сътворим човек по Наш образ (и) по Наше подобие“ (Бит 1:26). Тълкувайки написаното, св. Григорий Нисийски стига до извода, че образът Божи се съзерцава в цялата природа на човека, получавайки завършек в нея.[1] Спирайки се на името на сътворения по образ и подобие Божии човек – Адам, светителят обяснява, че това име означава земна твар и, че цялото творение, което е назовано Адам, носи образа на Бога.

Цялата статия: Човекът според учението на св. Григорий Нисийски

Значение и смисъл в Евангелието според Йоан

Въведение

В лингвистиката и семиотиката понятията значение и смисъл обикновено се дефинират по следния начин: значение – съдържанието, което даден знак има в рамките на езика (лексема, граматическа форма, синтактична структура); смисъл – по-широката прагматична или културна интерпретация на значението.[1]

В ежедневното човешко възприятие почти винаги линейността е водеща: вървим от значение към смисъл: първо възприемаме езиковите знаци, после (евентуално) стигаме до смисъла, защото без лексикално значение не можем да имаме интерпретация, която да създаде екзистенциален смисъл. Едно по-задълбочено разбиране обаче (каквото дава например Чарлз Пърс[2]) ни разкрива друга перспектива: смисълът никога не е напълно производен, защото знакът винаги работи в рамките на нечия интерпретация, т. е. няма „голо значение“ – то винаги има някакъв интерпретативен хоризонт. Това наблюдение проблематизира всяка проста линейност между значение и смисъл и е съществено за начина, по който Евангелието според Йоан поставя този въпрос.

Цялата статия: Значение и смисъл в Евангелието според Йоан

Между Евхаристията и „литургията на сърцето“: за една недостатъчно обсъдена рецепция на богословието на митр. Йоан (Зизиулас)

Публикуването на рецензията на книгата на прот. Максим Лисак Аскетизмът и Евхаристията: православната духовност в диалог с митр. Йоан (Зизиулас) – тук – е добър и навременен повод да се обърнем към богословското наследство на един от най-влиятелните православни мислители на нашето време. Книгата на о. Максим поставя въпроса за връзката между аскетическия и евхаристийния живот на Църквата и предлага критичен, но и дълбоко уважителен прочит на идеите на Пергамски митрополит Йоан (Зизиулас). Тя показва, че противопоставянето между „литургията на сърцето“ и божествената Литургия е чуждо на Православното предание: аскезата и Евхаристията не са конкуриращи се духовни начинания, а неразделни измерения на живота в Христа.

Настоящият текст не е обзор на рецензията на книгата на о. Максим Лисак, нито преразказ на нейното съдържание, и аз силно препоръчвам прочита на рецензията защото тя предлага много детайли от задълбочения анализ, предоставен от автора на книгата. Рецензията е само повод да се постави един въпрос, който заслужава по-сериозно обсъждане в българското богословско пространство: как е приемано и как следва да бъде приемано богословието на митр. Йоан (Зизиулас)? В България рецепцията на неговото богословие често се възприема през привлекателността на дискурса за личността, общението, другостта и евхаристийната еклисиология. Но тази положителна рецепция понякога остава непълна, когато не се разгледат критично някои от неговите системни предпоставки: напрежението между личност и природа, ограниченото място на учението за нетварните Божии енергии и подчиненото положение, което аскетичният и терапевтичният аспект на Църквата понякога получава спрямо евхаристийния.

Цялата статия: Между Евхаристията и „литургията на сърцето“: за една недостатъчно обсъдена рецепция на...

Преобразяването на смислите. Бележки към Житието и Писмата на свети Антоний Велики

Написаното по-долу е преди всичко символичен акт на благодарност към проф. Петко Петков за приноса му към изучаването на ръкописното и въобще книжното наследство в Зографската библиотека. Целта на изложението е да бъде извършено едно общо очертаване на проблема за преобразяването на смислите чрез един конкретен текст. Наблюденията възникнаха при редакцията на Житието и Писмата на свети Антоний, които светата ни обител издаде наскоро. В процеса на издание на Житието проф. Петков отново имаше своя принос, предоставяйки безкористно славянските преводи на текстовете, набрани от него, за което и в изданието ни, а и сега сърдечно му благодарим.

Темата за преобразяването на смислите от понятийния инструментариум на античния елинистичен свят в ранната Християнска църква е изключително обширна. Тук няма възможност да се спирам върху историята на дискусията „елинизация на християнството или християнизиране на елинизма“, но ще се огранича само с конкретни наблюдения върху някои понятия от Житието,[1] които възникнаха в хода на редакцията на превода, извършен от Иван Петров, и в плодотворните дискусии върху тях с преводача.

Цялата статия: Преобразяването на смислите. Бележки към Житието и Писмата на свети Антоний Велики