Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Предизвикателството на знанието

Публикувана на Петък, 25 Януари 2019 Написана от Прот. Владимир Зелински

Fr V ZelinskyВече е трудно да си припомним кога именно различните описания на кризата на човешката личност или, както казват, на „идентичността” влязоха в нашата всекидневна речева употреба. Изглежда сякаш всичко около нас на своя тоналност говори за това, че човекът се оказва пред опасност, произхождаща от самия него. Отдавна той е най-лоялен поданик на империята на комуникациите – като на някаква деспотично хаотична свръх-държава, на вид сякаш дори и управлявана от някого, но в действителност живееща по свои собствени, неписани, от никого не зависещи закони. Димящото вариво от различни „политики”, утопии, викторини и митове, стоки, желаещи да бъдат купени, продукти, умоляващи ни да бъдат изядени, заедно с планини от пъстри, гърдести или мускулести телеса, произвеждани от фабриките на спорта или на съблазънта, в буквален смисъл се материализират пред очите ни в новата порода човеци, която тази смес произвежда.

Информацията, която се изхвърля в света от неизброимите пукнатини, се отлага в компактен и тесен мъничък свят, който обаче никога не е такъв, какъвто са го замисляли неговите строители. Лицето на земята се променя в нас самите, разкриват се тайните на енергии, можещи да убиват и да животворят; генетичният код – едва-що разшифрован, още малко и ще се превърне в обект на манипулиране; тази сутрин на дневен ред вече е клонирането на човека… До вечерта, изведнъж, вероятно ще е възможно да се поръчва и полът на бъдещото дете, а утре-вдругиден, след договаряне с взетите назаем епруветка или утроба – по поръчка да се включва и нужният талант на нашия ембрион, а също и бъдещите делови качества, с подхождащите им „убеждения” – според джоба на всекиго. Но всяка нова победа на човешкия интелект носи със себе си и едно предизвикателство, с което на този интелект му става все по-трудно да се справя. Буквално сякаш целият свят – видимият и невидимият – се превръща в отпечатък на човешката мисъл, в неин образ, структура, система, създавани, за да превърнат съществуващото в част от един анонимен, планетарен, мислещ манекен. От деня на раждането си този субект е зает с изработването на мислещи механизми, способни все по-добре да служат на поставени без знанието му цели. Веднага обаче щом тези механизми биват създадени, те се изплъзват от властта му. Утвърждавайки своето господство над творението, нашата цивилизация се отделя или, както обичаха да казват три-четири десетилетия по-рано, „отчуждава” се от собствените си изделия, след което – в лицето на своите елити – намира особен вкус в песимистично скръбните и умни речи за своето отчуждение.

Всичко това е известно вече от десетилетия.

Православната църква в Полша през 20 век

Публикувана на Вторник, 22 Януари 2019 Написана от Антони Миронович

Orthodox Church of PolandИсторически бележки, свързани с Православната църква в Полша

Православната църква има повече от хиляда години история в земите на полската общност. Началото ѝ датира от периода на формирането на полската държава през 9 в. Още в края на този век подчиняването на териториите на племето висляни на Велика Моравия довежда до християнизирането на Малка Полша. Така делото на св. Методий (който въвежда славянския език в св. Литургия и другите богослужения) намира широко разпространение в земите на Полша, много преди приемането на християнството от княз Миешко I през 966 г. Предполага се, че още 10 в. се създават първите славяноезични епископии в градовете Краков и Вислица. Православната църква става продължител на Методиевата традиция в Полша. Тя въвежда църковнославянски език (разбираем тогава за всички) в богослужението, заедно с другите обреди и с ценностите на източното християнство, разпространени сред славяните от св. братя Кирил и Методий.

През следващите векове православните вярващи, които са в юрисдикцията на Константинопол, са голяма част от жителите на полската общност, като формират по-голямата част от населението в източния ѝ регион. При управлението на Мешко I укрепените Червенски градове стават част от неговата държава. Завладяването на тези укрепени градове от Болеслав Храбри през 1018 г. прави присъствието на Православната църква в границите на Полската държава постоянно. Православните институции продължават развитието си и при разпада на полската държава на отделни княжества в 12 и 13 в. Този процес засилва мисионерската дейност на новосъздадените православни епископии, включително и на Галицката (в периода 1147-1155 г.).

Единството на Църквата и делото на апостолите

Публикувана на Понеделник, 14 Януари 2019 Написана от Стилианос Пападопулос

S PapadopoulosКато тяло Христово, имащо за цел спасението на хората, Църквата не е заплашена от изчезване, от поробване (PG 52, 429). Тя не може да изчезне. Религиозни водачи – казва св. Йоан Златоуст – както в миналото, така и днес, светоуправници, еретици и самите демони са „воювали с Църквата”, която обаче не само че не е била победена, но и „се издигна над небесата” (PG 52, 397-398).

Въпреки това обаче единството на Църквата е постоянно застрашено, и това – при положение, че самият факт на съществуването на Христовото тяло, сиреч на Църквата, означава и представлява същинско единство: „Църквата се нарича Божия, защото така се изразява, че в нея трябва да има единство, защото ако е Божия, тя е съединена и единна – не само в Коринт, но и в цялата вселена. Името на Църквата не е име на разделение, а на единение и на съгласие… Мястото разделя (вярващите), но Господ ги съединява, като общ за всички” (1 Кор. 1:1-3, Първо слово – PG 61, 13), което се извършва чрез участието на всички в едната божествена Евхаристия, т. е. чрез факта, че участват в същия „хляб”, „съединени” са всички в едно тяло, тялото на Христос (PG 61, 200). И макар всички членове на поместните църкви – от Индия до Рим (PG 59, 361-362) да се чувстват „едно тяло и дух”, и да са с една вяра, много често се появяват разделения и злословия, разделящи истинското единство. Божията благодат съществува само там и само където всички стъпват на тази „основа”, на тази вяра (PG 61, 72), „когато всички показваме, че имаме една вяра” (PG 62, 83). Опитът на св. Йоан Златоуст от схизмите и погрешните учения е бил до такава степен горчив, щото той да твърди, че разделянето на Църквата е толкова голям грях, който дори „мъченическата кръв” не може да заличи (PG 62, 85).

Св. Сава – светител и просветител

Публикувана на Събота, 12 Януари 2019 Написана от Прот. Радомир Попович

St Sabas of SerbiaСтрува ми се, че празнувайки годишнината на св. Сава Сръбски e естествено, както и подобава и на празника, и на светеца, да си припомним кой е и какъв е бил св. Сава. Признаваме, че за мнозина това подсещане ще бъде по същество повторение, тъй като за светеца вече е казано и е написано много. Другото важно и изходно напомняне е това, че през последно време ние се завръщаме – наистина бавно и вяло – към св. Сава и към духовните ползи въобще. В този контекст за нас е от съществено значение, че, когато става дума за духовния образ и за делото на св. Сава, той издържа на вековната проверка както на своите привърженици, така и на своите противници, поради което и остава непоколебим духовен и национален стожер на една църква и един народ.

Затова при благоприятното обстоятелство, тук и между вас, решавам, схващайки времето и потребностите на момента, да подходя към живота и към делото на св. Сава от всички възможни аспекти и да изтъкна пред Вашето ценно внимание неговия образ като светител и като просветител. Тези двете са неразделими, макар че тъкмо в нашето време – ние по-старите помним това – се стига до радикално разделение на просветата от светостта и от нейният истински извор – Църквата. Това не е сторено само в случая със св. Сава, така че вземаме него като добър и свеж пример.

Размишления за Деня на второто хилядолетие от Рождество Христово

Публикувана на Четвъртък, 03 Януари 2019 Написана от Прот. Генадий Фаст

Epiphany… Второто хилядолетие от Рождество Христово. Коя е първата реакция на сърцето на това словосъчетание? Като човек, чиято младост премина в „епохата на юбилеите” и на „историческите дати” от времената на Л. И. Брежнев, в мене остана някаква алергия към това и отказ от приемане на юбилеите. Разбираемо е, когато се случва историческо събитие, но помпозните възпоменания за него не винаги са приятни. Пустота, облечена в червени одежди. Важни са хората, важен е външният вид, а средствата, които ще отидат за юбилея – те не са важни, нито са важни времето и силите, които са отишли на вятъра. Това е същото както и днес при всяко епархийско управление има мисионерски отдел и годишни отчети, а истинското мисионерство почти никакво го няма. Председателите на тези управления съставят едни изнурителни отчети, провеждат се конференции, но къде са мисионерите, които сериозно просвещават нехристиянските народи?

Веднъж обаче аз сбърках и неочакваното се случи. Намръщих се, когато разбрах – струва ми се, че беше още в 1980 г. – за създаването на синодна комисия за подготовка на юбилейното честване на 1000-годишнината от кръщението на Русия. Разбираемо беше, че кръщението на Русия – това е велико събитие. Какво велико обаче има в празничния юбилей? А в началото на 1988 г. дори и сам аз се увлякох по подготовката на юбилея. И се случи удивителното – юбилеят от събитието сам стана събитие! Важното беше не това, че беше хилядолетието, а че по времето на това хилядолетие рухна седем-десетилетния и, както изглеждаше, окончателно утвърдил се в бъдещите времена атеистичен Вавилон. Че църквата се изправи от руините. Отстъпилият и вече вкоренил се в безбожието народ на СССР изведнъж се обърна с лице към вярата, към Бога; стана някакво второ кръщение на Русия. В историята на нашето отечество беше отгърната още една страница, още една епоха отиде в миналото, още една епоха започна съществуването си… Днес ние все още се намираме в нейния предутринен сумрак и засега не е ясно какъв ще бъде денят.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wayf8 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме