Празник на победата

Всички писания на Новия Завет са проникнати от твърдата вяра на първохристиянската община в едно необикновено събитие, станало с нейния Основател Иисус Христос. Животът, който от три дни бил престанал да съществува според познатите биологични закони, се събудил наново в една преобразена форма. Лавината на смъртта, която неумолимо завлича всичко, за да го отнесе със себе си в бездната на унищожението, била спряна за миг от творческите жизнени енергии на Сина Божи. И когато човек чете внимателно новозаветните текстове, не може да не почувства могъщото въздействие, което Христовото възкресение е упражнило върху душите на техните съставители. С право новозаветната наука твърди, че без това събитие едва ли би се създало някакво предание за живота и делата на Христа. Месиански движения, макар и дълбоко вкоренени във фанатичния национализъм на тогавашното юдейство, съществували и преди Христа. Тяхната популярност между народа била обаче мимолетна, защото римляните своевременно ги унищожавали като разпъвали или по друг начин умъртвявали техните водачи. Същата съдба би сполетяла и Иисус от Назарет, понеже пламенните упования на Неговите последователи за сигурен успех на делото Му угаснали напълно след трагедията на Голгота. Чак Възкресението съживило отново вярата на разочарованите ученици във вечната, божествена мисия на техния Учител. Чак от този момент се възвърнал интересът им към Неговия живот и учение, в резултат на който постепенно се създала новозаветната книжнина. Чак тогава последователите на Иисуса Христа разбрали, че Неговата личност има вечно, свръхисторическо значение, която тласка не само отделния човек, но и целия свят изобщо към самоопределяне на съдбата си.

Ето, вече около две хилядолетия ни делят от това единствено по рода си събитие в човешката история. Всяка година, когато природата се събужда от зимната летаргия към нов живот, тържественият среднощен звън на църковните камбани възвестява на християните деня на неговото възпоменание. С това Църквата отделя Христовото възкресение от обикновените исторически факти и го поставя във връзка с основните потребности на човешкия дух, защото то ни разкрива вечния закон за осъществяване на възвишеното и идеалното в този несъвършен свят. Идеалът, който определя живота на християнина, не се намира в някакво царство на отвлечени ценности или идеи, както учат мнозина философи, а е въплътен в богочовешката личност на Христа. Апостол Йоан, който със своя оригинален начин на мислене е един от най-дълбоките новозаветни писатели, определя личността на Христа като откровение на вечния живот, на истината и любовта. Цялото земно съществувание на Иисус Христос не е нищо друго освен постепенно разкриване на тези възвишени идеали в този свят. То ни говори, че тяхното осъществяване е свързано с големи страдания и изпитания, за които така красноречиво ни свидетелства Голготският кръст.

Тези страдания и изпитания обаче, макар и да завършват понякога със страшния факт на смъртта, може да са последната дума на този овладян от демоничните сили свят, но не и на Бога. Защото след Голгота идва възкресение, което представлява вечната победа на живота над смъртта, на истината над заблуждението и на любовта над враждата. И тази победа обхваща не само царството на духа, но и царството на плътта и материята. Христовото възкресение ни показва нагледно какво могат да направят идеалните ценности или принципи като истината и любовта, когато те придобият сила, равна на тази валидност, която имат обикновено в живота. Тогава те се превръщат в мощни двигатели на световното битие, за да го преобразят и усъвършенстват. Оттук и дълбокият смисъл и непреходната ценност на онази грандиозна борба, която най-благородните и гениални представители на човечеството водят срещу всички разрушителни сили за изграждането на по-добър и по-съвършен свят. Трескавата работа, която медици и биолози вършат в клиниките и лабораториите за спасяване и по-дълго запазване ценното благо на живота, се превръща в светлината на Христовото възкресение в свята служба за възтържествуване на вечния живот. Учени, които водят тежка и непосилна борба за откриване на истината в разните области на човешкото знание и за нейното приложение в полза на човечеството и които понякога преживяват страшни разочарования, могат да черпят от Христовото възкресение вдъхновение и вяра в окончателното постигане на техните благородни стремежи. Тихият героизъм и рядкото самопожертвование, с които знайни и незнайни проповедници на любовта към ближния преодоляват упоритата съпротива на егоизма, не са вече напразни усилия на сантиментални мечтатели, защото Христовото възкресение дава сигурна гаранция, че те ще бъдат увенчани с пълен успех.

И така, възкресението на Иисус Христос е онзи момент от световната история, когато в границите на един човешки живот се срещат и напълно покриват идеал и действителност. То представлява началото на осъществяване на Божието царство като една цялостна обнова на света.

По стар обичай православните християни се приветстват през Великденските празници с хубавия поздрав „Христос воскресе!“. Рядко обаче ние обръщаме внимание на неговия дълбок смисъл. (Мнозина дори се въздържат да го употребяват, за да не влязат в разрез със съвременните обноски.) В действителност с този поздрав християнинът изразява вярата си в победата на вечния живот, на истината и любовта в този свят и същевременно изказва готовност под водачеството на възкръсналия Христос да приобщи и своите скромни усилия за тяхното осъществяване.

* За първи път този текст е публикуван в сп. Братско слово, кн. 7-8, Пловдив, 1941, с. 119-120 (бел. ред.).