Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Бог и свят

Сряда, 07 Юни 2017 Написана от Прот. Йоан Романидис

Fr John Romanides1. Отношението между Бога и света

За да можем да разберем светоотеческия подход към триадологическото и христологическото учение,[1] трябва да изследваме връзката (σχέσις), която съществува между Бога и света според пророците, апостолите и светците. Съгласно платоническото схващане, светът е копие на неизменяеми, архетипни идеи. Този възглед е възприет от Августин и всички основаващи се върху него франкско-латински богослови, а това има сериозни последствия за цялостното формиране на римокатолическото богословие, което с времето все повече се отдалечава от библейската и светоотеческа насока и мисъл. Днес, благодарение на новите философски представи, тези теории са разклатени в самите им основи, докато появата на Дарвиновата еволюционна теория, от една страна, и на екзистенциалната и позитивистичната философия, от друга, доведоха Запада до големи катаклизми.

Когато богословстват или се основават изключително на Св. Писание като Предание, отците на Църквата изразяват изцяло различно учение относно връзката между Бога и света, което може да бъде разбрано, ако познаваме: а) разликата между сътворено и несътворено, б) между същност (οὐσία) и действие (ἐνέργεια) в Бога и в) учението на св. отци за света.[2]

2. Различието между „сътворено” и „несътворено” – как и откъде знаем за него

Съществува разлика между сътворено и несътворено. Изразът сътворено се отнася към творенията, а несътворено – към Бога. Това разграничение се прокарва не само от отците на Църквата, но още и от еретици като Арий и др. Различието е фундаментално, тъй като човекът, като творение, не може да познае Твореца, т. е. Бога, Който е несътворен. И всеки опит на човека да познае Бога със средствата на своя сътворен разум завършва като идолопоклонство. Тази разлика обаче повдига въпроса: как тогава човекът въобще може да познава Бога? Отговорът на този въпрос дава разграничението в Бога между същност и енергия.

3. Разграничението между същност и енергия (действие) в Бога

Известно е, че човекът не може да участва в Божията същност; че ѝ е непричастен. Отците, като следват пророците, знаят това, което е около същността, но не и самата същност. Разграничението между същност и действие в Бога не е от философски, а от богооткровен характер. То съществува в Св. Писание и в цялата гръцка и латинска светоотеческа традиция. Св. Григорий Паламà отбелязва, че Варлаам би трябвало да е възприел това разграничение, тъй като дори Арий е направил това. На Изток само евномианите[3] не са го възприели. Във франкско-латинското богословие това разграничение не съществува. Самият Августин не изглежда да го възприема. Като говори за изхождането на Светия Дух, той очевидно обърква същност с действие в Бога. Това отъждествяване на същност и действие на Запад довежда западните богослови до мисълта, че Бог е „чисто действие”. Изразяването на тази мисъл се дължи още и на други философски предположения на Августин като неговата вяра в познаването на Божията същност.

Разграничението между същност и действие в Бога ни помага да разберем и сътворението на света от нищо. Философите-аристотелианци от Антиохия, противници на християнската представа за Божието съвършенство, привеждат следните доводи против християнския догмат за сътворението от нищо: преди сътворението Бог, би трябвало да е „във възможност”, а след това – „в действие”, Творец. Оттук Бог би трябвало да е изменяем и следователно „несъвършен”; Той е станал „съвършен” чрез сътворението. Подобна аргументация бива отхвърлена от няколко документа, приписвани на св. Юстин Мъченик, в които се говори, че Бог не твори света по Своята същност, а по Своята енергия (действие). Същност и действие не са тъждествени; те се разграничават. Това означава, че Бог твори каквото желае и когато желае, без това да засяга Неговата същност, която остава незасегната и неизменяема. Следователно Божието решение за сътворение на света не е въпрос на същност, а на воля. И тъй като то се случва по Неговата воля, това означава, че Бог не е обвързан със света по необходимост, нито пък е променен от „във възможност” към „действие”, тъй като Бог не твори света от Своята същност, а по Своето действие и (енергия) воля.

Така и отношенията на Бога със света не са отношения по същност, а по действие (енергия). Божиите действия са нетварни, тъй като те са Негови природни и вечни сили. Оттук следва, че Бог влиза в общение със Своите творения само чрез нетварни действия (енергии) – нещо, което Той прави и по отношение на човека. Така онова, което пророците и Моисей, апостолите и светците на Църквата са виждали, не е Божията същност, а Неговата нетварна слава и природното Му действие, Неговата благодат и Неговото царство. В това отношение Августин, както посочихме по-горе, има различна гледна точка. Добре известно е, че той приема св. Кръщение с мисълта credo ut intellegam (вярвам, за да разбера) – мисъл, която интерпретира в смисъл, че след кръщението ще придобие възможност да разбира учението на вярата, да го обяснява чрез разсъдъка и да достигне до познание за Божията същност.

Светоотеческото учение по този въпрос обаче е твърде различно. Чрез кръщението си огласеният във вярата получава годежния пръстен на Духа. След своето кръщение вярващият се движи към венчание посредством възрастване в съвършенството и участие в Божията благодат, която е нетварна, както и в останалите Божии действия (енергии). Съгласно учението на Църквата това е начинът, по който човек се обòжва и става Божи приятел по Божия благодат и енергия, а не чрез участие в Божията същност, което, както всеки би установил, би довело до пантеизъм. Следователно разграничението между същност и действие в Бога, участието на човека в нетварните Божии действия (енергии) и обòжението му, както и отношението на Бога към Неговите творения чрез нетварните действия представляват основно учение на Църквата.

4. Обща представа за света според църковното учение

От казаното дотук можем да заключим, че настоящият свят не е копие на някакъв друг свят, а свят, който е уникален, единствен. Замисълът и сътворението на този свят се отнасят до действието на Бога. Казано с други думи, Бог го зачева чрез Своето действие или воля без да има в ума Си идеи като схеми или форми и видове. Този единствен по рода си свят е съвършен за себе си, т. е. той се намира в процес на усъвършенстване. Самият човек е сътворен относително съвършен, той е предназначен за съвършенство и преминава през степени на съвършенство; казано с други думи, той е съвършен като бебе, като дете, като младеж и т. н. При това той води началото си от нищо, не от Бога, а по Божия воля. Целта на сътворяването на света, според някои от отците, е въплъщението, което не зависи от грехопадението, но представлява част от творческия план. Други от отците възприемат грехопадението като причина за въплъщението. Мотивът за сътворението е Божията любов, която „не дири своето” (срв. 1 Кор. 13:5).

Според отците човекът е сътворен от Бога като дете или като потенциално (във възможност) съвършен, с възможност за по-нататъшно развитие и усъвършенстване. Неговото падение определя и изкуплението му като цел на въплъщението. По този въпрос Августин има различно мнение. Според него човекът е сътворен от Бога съвършен във всяко отношение.

Светът се разделя на материален и духовен. Духовният свят се състои от ангелите, които не са безсмъртни по природа, но, както и хората, стават безсмъртни чрез духовно издигане до съвършенството. Когато говорим за безсмъртие, имаме предвид обòжение. Следователно светът е дело на Божиите нетварни енергии, а не на Божията същност. Това означава, че връзката на Бога със света е въпрос на действие, а не на същност; това е връзка по енергия, не по същност.

Следва

Превод: Борис Маринов


 

Част първа от Кратка православна светоотеческа догматика. Въведителните текстове към изданието виж – тук. В печатното издание – с. 29-35 (бел. ред.).

[1] Тук, както и на други места, където контекстът го налага, превеждаме думата dogma с учение (бел. прев.).
[2] Много повече по тези въпроси може да бъде намерено в глави 1 и 2 на моята книга Прародителският грях. Виж превода на английски от Джордж Габриел: The Ancestral Sin, Ridgewood, NJ: “Zephyr Publishing” 1998 и 2002.
Превод на български на тези две глави от посоченото съчинение виж тук и тук (бел. ред.).
[3] Последователите на Евномий, еретик от 4 в., представител на крайното арианство, според когото Иисус Христос е „неподобен” (ἀνόμιος) на Бога Отца (бел. прев.).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wc8dw 

Наши партньори

Християнство и култура

Полезни връзки

 

Препоръчваме