Кратка православна светоотеческа догматика. Въведителни текстове

Към читателя

Настоящият текст е първата, преведена на български език, книга на приснопаметния отец проф. Йоан Романидис. С този текст се създава и нова библиотека, посветена на съвременното православно богословие. Изборът на автора и заглавието никак не са случайни, тъй като самият текст е твърде подходящ за подобно начало. Отец Романидис е един от най-обичаните и с най-много ученици и последователи съвременни православни богослови. С много жар и с много настойчивост той успя да насочи вниманието на изкушените от богословието среди към духовния и културния контекст на светоотеческата мисъл – това, което той наричаше Ρωμηοσύνη. Както ще стане ясно и по-нататък, под този термин отец Йоан разбира онова особено наследство на християнската Римска империя, което Църквата пази и предава като част от своето Свещено Предание. А познаването и връзката с това Предание са и ключ, и гарант за по-правилна нагласа и по-верен път към Тавор, където е истинската светлина на богопознанието.

Настоящото издание беше планирано като билингвално публикуване на текста: на гръцки и български. За съжаление затруднения от технически характер не позволиха осъществяването на тази идея. Основна причина за търсенето на този формат беше желанието на издателите текстът да служи и като основен наръчник по богословска терминология – разбира се, не само на студентите по богословие, а и на най-широк кръг интересуващи се от разглежданата проблематика. От своя страна в преобладаващата си част тази терминология е била, е и ще остане предимно гръцка – факт, в който намираме основание за съставянето на предлагания тук за първи път богословски терминологичен речник. В този речник са изведени ключовите понятия и изрази – в оригинал и в превод на български. Дадени са и техните еквиваленти на един от най-широко разпространените днес западни езици, включително в областта на съвременната православна богословска литература – английския. Доколкото обаче отразява само използваната в текста на отец Романидис терминология, речникът не може да претендира за изчерпателност. В него по-скоро виждаме едно своеобразно начало на бъдещ проект за съставянето на подробен и специализиран богословски терминологичен речник, необходимостта от чието съществуване смятаме за достатъчно самоочевидна, за да бъде допълнително аргументирана. Това е и начинът, по който екипът, подготвил настоящото издание, се опитва да даде своя малък принос за успеха на новата богословска библиотека.

Изданието се осъществява с личното съгласие и благословение на проф. прот. Джордж Драгас, преподавател по Патристика в православния богословски институт на Светия Кръст в Бруклайн, Масачусетс, САЩ, който от 2000 г. е и Doctor honoris causa на Богословския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Павел Павлов
Борис Маринов

Предисловие към американското издание

Поздравявам и изразявам моята сърдечна признателност към благоговейния д-р Джордж Драгас, преподавател по Патристика в Богословския институт на Светия Кръст, който публикува записките по догматика на отец Йоан Романидис. Появили се за първи път на гръцки език през 1972 г., Записките на този наш именит богослов ни помагат да вникнем дълбоко в света на неповреденото православно светоотеческо учение. Отец Романидис възпита поколения православни богослови в автентичния дух на православната светоотеческа мисъл. Той беше харизматична личност, необикновено жив и възприемчив човек. Той „говореше истинно в Христа” [Рим 9:1], изразявайки богословието на Православната църква като представител на Вселенската патриаршия и на Гръцката църква на безброй конференции и като делегат на различни икуменически междуцърковни и междуверски диалози.

Не се съмнявам, че настоящите Записки по догматика ще дадат знания не само на студентите от нашите духовни училища, но и на всеки, който проявява интерес към необятния свят на православната светоотеческа мисъл. Надявам се текстове от подобна значимост да бъдат публикувани и занапред.

† Митрополит на Бостън Методий

Предговор на английския преводач

Тази книга представлява моя редакция на машинописа на първите Записки по догматика (от 1972 г.) на покойния отец Йоан Сава Романидис, които аз преведох и дадох на моите студенти, изучаващи догматика в Гръцкия православен богословски институт на Светия Кръст. Когато през май 1999 г. отец Йоан дойде в „Светия Кръст”, за да получи своята Doctor honoris causa,[1] аз му обещах да публикувам този текст като книга, така че интересуващите се клирици и миряни, а не само нашите студенти, да могат да я използват като въведение към неговата Православна догматика. Ползата от тези начални бележки по догматика е в това, че те дават ключ към разбирането на повечето от основните идеи на автора, които по-късно са доразвити, изчистени и до известна степен дори изменени, макар в основата си да остават непокътнати през времето на цялата негова преподавателска кариера. Вярвам още, че този текст ще подпомогне изследователите да преоткрият вътрешни връзки в мисълта на отец Романидис, които не са напълно изказани.

Въпреки че вече не преподавам догматика, аз съм щастлив да публикувам това въведително ръководство като малък знак на почит към паметта на този – едновременно изключително оригинален и традиционен – гръцки православен богослов от съвременната православна диаспора и от школата, в която понастоящем преподавам. Отец Романидис беше богослов, който чрез своите изследователски трудове оказа влияние върху мнозина съвременни богослови. Самият аз бях щастлив да го познавам и да съм негов сътрудник в контекста на съвременния икуменически диалог между източното православие и църквите от западната традиция. Това ми помогна да оценя остротата, вътрешната съгласуваност и оригиналността на неговата мисъл, както и да се радвам на неговото приятелство.

Отец Романидис е автор и на едно много по-обстойно, но различно структурирано догматическо съчинение,[2] както и на множество важни монографии и есета, които имат отношение към тази богословска област. Много от тези текстове са писани на английски, а други, които са писани на гръцки, скоро бяха преведени на английски. Библиографията в края на тази книга изброява тези, с които аз съм запознат. Надявам се, че настоящият труд ще бъде една добре приета част от тази колекция и ще служи за по-нататъшно изясняване на авторовите виждания относно вярата, веднъж предадена на светците [Иуда 3]. Според мен това ранно Кратко православно светоотеческо богословие представлява едно сбито, свързано и точно въведение в забележителното богословско наследство на отец Романидис.

Моят превод е публикуван тук успоредно с гръцкия оригинал, така че студентите от Светия Кръст, които изучават гръцки език като част от своята подготовка да могат да го използват като учебно пособие за най-важните гръцки богословски понятия. Изучаването на език като гръцкия, особено на професионално равнище и във връзка с предмет, толкова прецизен, колкото е православното богословие, разкрива едно изцяло ново измерение на чудесни възможности за живеещия и действащия в английскоговоряща среда. Гръцкият език е бил и продължава да бъде сред първите езици на православието, ако не и първият от тях, публикациите на който нарастват с всяка нова година. Библиотеката на архиепископ Яков и Изследователският център на семинарията на Светия Кръст в Бруклайн, Масачусетс са живо свидетелство за този факт.

Освен текста и превода, тук аз предлагам и едно Въведение, което включва кратък биографичен портрет на отец Романидис и някои бележки към разбирането на неговата богословска мисъл. Първоначалното ми намерение беше да дам обяснителни бележки към повечето от необходимите за коментиране места, които авторът не съпровожда със свои препратки или бележки, но промених намерението си, защото това частично е направено в отличното изследване на Андрю Сопко (виж библиографията), което отец Романидис изцяло одобри. Тук трябва да отбележа и това, че подзаглавията на част четвърта, която разглежда еклисиологията, са мои. Оригиналният текст на тази част беше непропорционално дълъг и трябваше да бъде разделен на подтеми с цел по-добро разбиране. Това е може би и най-оригиналната част от целия труд, тъй като в нея са очертани някои от най-важните аспекти и проблеми в тази догматика, които определят особения принос на автора.

Второ и трето намиране на главата на св. Йоан Предтеча и Кръстител

24 февруари 2004 г., Бостън

Джордж Д. Драгас

Въведение: Протопрезвитер Йоан Сава Романидис (1927-2001)

„Какво означава ромей от Кападокия?” ме попита един епископ от Американската епископална църква на сесия от международния богословски диалог между православни и англикани. И добави: „Това ми отговори отец Романидис, когато го попитах откъде е родом. След което ме изпрати при вас, за да разбера какво е имал предвид”.

Отец Йоан Романидис е роден в Пирея, Гърция, на 2 март 1927 г., в семейство на гърци от Арависос в Кападокия, Мала Азия (Турция), пристигнали в Гърция като бежанци след катастрофалното за тях етническо прочистване на Мала Азия през 1922 г. Скоро след това неговите родители емигрират още по-далеч – в Америка (15 май 1927 г.). Така отец Йоан израства и получава началното си образование в Манхатън, Ню Йорк. Той нарича себе си ромей (букв. Ρωμηός)[3] не само защото името му Романидис означава син на ромей, но и поради добре известния факт, че турците наричат гърците в Мала Азия „ромеи”. Това е особено вярно за гърците в Константинопол, тъй като след 1453 г. гръцката Византийска империя е известна именно като Ромейска.[4] Отец Романидис обяснява това в известната си книга Ρωμηοσύνη (= елинизъм, 1975 г.) и дори апелира името ромеи да продължи да бъде официално по отношение на гърците – така, както го срещаме в средновековния и в съвременния гръцки фолклор. Ясно е, че в перспективата на отец Романидис терминът римокатолици, който днес се използва относно западната латинска църква, е незаконно присвоен от франките и германите, след като те окупират западната част на Римската империя и я отделят от източната с център в Константинопол. В действителност името римски християни използват турците и арабите, когато искат да опишат източните (гръко-) православни.

Израстнал в гръцката общност в Америка и призван за свещенството, отец Йоан учи богословие в Гръцкото православно богословско училище на Светия Кръст в Бруклайн, Масачусетс. През 1949 г. той е сред първите му абсолвенти след преместването на училището от Помфрет, Кънектикът в Бруклайн. Годината, в която Светият Кръст го удостои със званието Доктор по богословие (1999 г.), отбеляза половин век от дипломирането му.

Стремежът към по-висока образованост изпраща отец Йоан в университета Йейл в Кънектикът. По това време (1951 г.) той е ръкоположен за свещеник и служи в гръцкия храм „Света Троица” в Уотърбъри, Кънектикът (1951-1954 г.). През 1954 г. той служи за кратко в катедралния храм „Света Троица” в Ню Йорк, след което се премества в руската семинария „Св. Сергий” в Париж (под юрисдикцията на Вселенската патриаршия), където продължава следването си. Оттам той се отправя към Атинския университет, където пише докторат по богословие през 1957 г.[5] Дисертационният му труд е твърде революционен, тъй като излага по-различно православното становище за първородния грях. Тезата му не е възприета лесно. Въпреки това, защитена веднъж, тя оставя своята неизличима следа върху по-нататъшната православна мисъл, както обяснява отец Георгиос Металинос от Факултета по богословие на Атинския университет в своята неотдавнашна книга Протопрезвитер Йоан С. Романидис (Атина, 2003).[6]

Получил докторската си степен, отец Романидис е избран за преподавател в Светия Кръст (1958 г.) и за редактор на списанието Гръцки православен богословски преглед.[7] През 1965 г. напуска поста,[8] а през 1968 г. е избран за преподавател в Богословския факултет на Солунския Аристотелев университет, Гърция. През 1970 г. той е назначен там на преподавателска работа, като продължава да изразява и да представя православното романистично богословие у дома и зад граница в качеството си на делегат на Гръцката църква на различни икуменически двустранни и многостранни богословски диалози. Той продължава да прави това дори след своето ранно оттегляне (1984 г.) чак до смъртта си (в Атина през 2001 г.) въпреки удара, от който се възстановяваше главно със средството на Иисусовата молитва.

Учението на отец Романидис не беше лишено от страстта на споровете. То започна и завърши с конфликт. Той беше борец, който несъмнено вярваше, че трябва да защитава православното светоотеческо учение така, както то се разкриваше пред него. Разбира се, това не означава, че беше винаги прав, а по-скоро че беше изцяло ангажиран и посветен православен богослов, който искрено желаеше да обоснове своето православие върху учението и живата традиция на отците – както йерарси, така и аскети. Както лично ми обясни няколко пъти, израснал в западен контекст и изложен на влиянията на западните християнски традиции, той се е чувствал заставен не само да приема своето православие за даденост, но още и да го изследва в дълбочина, разкривайки и защитавайки неговия интегритет. Така той стига до дълбокото си убеждение за радикалното различие между Православната светоотеческа традиция и западните традиции, които, вследствие от различни исторически необходимости, са наложили своето влияние върху нея. Веднъж той дори ме упрекна, че съм твърде примирително настроен. Отговорих му, че православните богослови понякога представят православната светоотеческа традиция на различни нива, асиметрично; че моят опит в процеса на примиряването отразява сотириологичния характер на православието, за който аз научих от св. Атанасий Велики.[9] Лекарството на словото, както някой отци твърдят, трябва да се опитваме да приспособяваме към всяко отделно болестно отклонение и дори към ереста. Неподправената искреност на отец Романидис, съответстваща напълно на важните и присъщи за него усилия за възраждане на богословието върху основата на автентичното светоотеческо Предание,[10] можеше да накара всеки богослов, намирал се в какъвто и да било конфликт с него, да се превърне в негов приятел. И наистина всеки, който се запознаваше с него, лично откриваше неговото завладяващо приятелство, неговата всеотдайност и посвещението му на традиционното и последователно представяне на светото православие. Това е показано ясно в някои скорошни изказвания на гръцки богослови, които искам да цитирам и които изцяло възприемам като верни и находчиви оценки за приснопаметния отец Йоан.

Негово Високопреосвещенство Навпактският митрополит Йеротей (Влахос), един брилянтен православен богослов и автор на немалък дял от най-задълбочената съвременна богословска литература,[11] в слово при опелото на отец Романидис изказва следното мнение: „Приснопаметният отец Йоан Романидис не беше обикновена личност… Той беше сериозен учен и изследовател, експерт в православната традиция и учител по православие, който допринесе за обновяването на богословската литература, но преди всичко той беше изключително чувствителен човек. Той посвети себе си, телом и духом, на дълбините на Ρωμηοσύνη,[12] където за него беше същността на автентичната духовност, която освобождава човешкото същество от себелюбието (φιλαυτία), от ефимерния просперитет (εὐδαιμονισμός) и от проявите на падналия човек. Неговият подвиг е велик в църковно, в богословско и в народностно отношение. Той беше изразител на православното богословие в Америка, в богословските школи на Ливан, Дамаск и Европа, на различни международни конференции и църковни диалози, като представител на Вселенската патриаршия и на Гръцката църква. Всички се вслушваха в него като в оригинален и в същото време традиционен богослов. Надявам се, че неговото велико дело, което някои подминаваха докато той беше жив, ще бъде оценено напълно сега, след неговото успение” (Из „Надгробно слово за отец Йоан Романидис” – В: Ἐκκλησία, 11, 2001, σ. 984).

По повод упокоението на отец Йоан Романидис преподавателят в Богословския факултет на Атинския университет отец Георгиос Металинос, написа следното: „Разглеждайки дидактичното, литературното и полемичното богословско творчество на отец Романидис, ние сме принудени от фактите да говорим за епоха преди и епоха след него. Това е така, защото той извърши истинска хирургическа операция и скъсване със схоластичното ни минало, чието въздействие върху нашето [православно] богословие беше подобно на Вавилонски плен. Неговата докторска дисертация подпечата този процес на възстановяване дотам, че дори и тези, които поради различни причини бяха негови критици или негови идеологически опоненти, в своите трудове признаха влиянието, което отец Йоан е упражнил върху богословското им мислене. Говорейки по-конкретно, бихме могли да посочим, че отец Романидис:

а) възвърна приоритета на светоотеческия емпиричен богословски метод в областта на академичното богословие, като отхвърли настрана интелекуално-разсъдително-метафизичния метод;

б) свърза академичното богословие с богослужението и с традицията на Добротолюбието [Φιλοκαλία] като показа взаимната интерпретация (περιχώρησις) на богословието и духовността, и терапевтичния характер на догматическото богословие;[13]

в) разпозна и възприе в метода на богословието интимната връзка между догмат и история[14] и така успя да разбере, подобно на малцина, отчуждението и упадъка на богословието в Западна Европа, последвал франкското нашествие и господство, и

г) подпомогна цялостното изследване на елинизма, независимо от стереотипните западни становища, като преоткри с впечатляващо и прецизно документиране точната употреба, значението и динамичното прилагане на историческите названия на елинизма в неговото пътуване през времето”.

Заключителните думи на отец Металинос са подходящо заключение на това кратко въведение: „Почитаеми и многообични отец Йоане, като твои приятели, сътрудници и колеги изразяваме нашата признателност към теб за всичко онова, което ти ни даде чрез Божията благодат. Хилядите твои преки и непреки ученици също се присъединяват към нас. Пазим твоето богословско наследство като светилник в мрака на пресметливостта, невежеството, равнодушието и егоизма. Ти ни свърза с традицията на отците в областта на академичното богословие, като ни изпращаше постоянно в измеренията на богослужението и на аскетизма, където се случва истинското богословие. Ние ти благодарим! Нека паметта ти бъде вечна и нека повторно се съберем с теб, скъпия наш колега и прелюбим съслужител, на небесния олтар” (Из Ἡ Ἀλήθεια, януари 2002; същият текст и в неговата неотдавнашна книга върху отец Романидис, която цитирахме по-горе).

Д. Д. Драгас

Следва

Превод: Борис Маринов

* Кратка православна светоотческа догматика от прот. Йоан Романидис, беше отпечатана от „Манастирско издателство” в 2007 г. Десет години по-късно с незначителни корекции тя започва да се публикува и в Живо Предание, така че да бъде достъпна за своите читатели и по-този начин. След Прародителският грях това е втората книга на о. Йоан, която се публикува в Интернет изцяло на български език (бел. ред.).