Развод
Продължение от „Смесени“ бракове
Римокатолическото настояване върху юридическата „неразтрогваемост“ на брака и пълното лишаване на разведените от възможността да сключат последващ брак докато бившият им партньор е все още жив, дълго време е било – и все още е – предмет на много дебати. Колкото до православната позиция по този въпрос, тя твърде често се свежда до просто една противоположност на римокатолическата. Достатъчно ли е обаче само да се каже, че „Православната църква допуска развода“?
Традиционният възглед на Римокатолическата църква и нейните канонически разпоредби относно развода и повторния брак се основават върху две предпоставки: 1) че бракът е юридически договор и че за християните е невъзможно този договор да бъде юридически разтрогнат; 2) че брачният договор има отношение само към земния живот и, следователно, се разтрогва юридически със смъртта на единия от партньорите. Както вече видяхме, православният подход изхожда от различни предпоставки:
1) Че Бракът е тайнство, предоставяно на партньорите в тялото на Църквата чрез благословението на свещеника; че, като всяко тайнство, той се отнася до вечния живот в Царството Божие и, следователно, не се прекратява със смъртта на един от партньорите, а създава между тях – стига те да желаят това и да им „е дадено“ (Мат. 19:11) – една вечна връзка.
2) Че, като тайнство, Бракът не е магическо действие, а дар на благодатта. Възможно е партньорите, бидейки хора, да са направили грешка, изпросвайки благодатта на Брака без да са готови за нея, или пък да се окажат неспособни да позволят на тази благодат да даде плод. В такива случаи Църквата може да признае факта, че тази благодат не е била „получена“, да допусне раздялата и да позволи повторен брак. Разбира се обаче самата тя никога не насърчава повторен брак – както видяхме, дори за овдовели – поради вечния характер на брачната връзка; тя само го допуска по снизхождение, когато в конкретния случай това изглежда най-доброто решение за дадения човек.
Многократното осъждане на развода от Самия Христос е добре известно: „… поради вашето жестокосърдие ви е позволил Моисей да напускате жените си; но отначало не беше тъй. Аз пък ви казвам: който напусне жена си, освен поради прелюбодеяние, и се ожени за друга, той прелюбодейства; и който се ожени за напусната, прелюбодейства“ (Мат. 19:8-9; срв. 5:31-32; Марк 10:2-9; Лука 16:18).[1] Въпреки това, възможността за развод поради „прелюбодеяние“, както и още по-общото допускане на св. апостол Павел жена да може да се раздели с мъжа си (1 Кор. 7:11), ясно показват, че Новият Завет не разбира неразтрогваемостта на брака като тотално потискане на човешката свобода. А свободата предполага възможността за грях, заедно с всички негови последствия – в крайна сметка грехът може да разруши брака.
И все пак, никъде в Новия Завет не се намира открито извинение за повторен брак след развод. Св. апостол Павел, който не поощрява, а само позволява повторния брак на вдовците, е крайно негативен що се отнася до повторен брак на разведени: „На женените заповядвам – не аз, а Господ – жена да се не раздели от мъж, – ако пък се и раздели, да остане неомъжена, или да се примири с мъжа си, – и мъж да не оставя жена си“ (1 Кор. 6:10-11).
Какво отговаря Църквата на това становище на Новия Завет? Отците на Църквата – в огромното си мнозинство – са следвали св. апостол Павел и са се противопоставяли на всякаква форма на повторен брак – било то след вдовство, или след развод. Атинагор, атински философ, обърнал се в християнството, в своята Апология на християнството от 177 г. изразява мнението на всички древни отци на Църквата като недвусмислено нарича новоомъжила се след развод жена „прелюбодейка“ и добавя, че „… който остави своята първа съпруга, макар тя да е мъртва, е прелюбодеец по един несъмнено прикрит начин“ (PG 6, 968).
Същевременно обаче Църквата никога не е разглеждала Евангелието като система от правни предписания, които човешкото общество да приеме отведнъж. Евангелието е трябвало да бъде възприето като обещание, като залог за бъдещото Царство; макар и да е предполагало една постоянна лична борба срещу греха и злото, то в никакъв случай не е трябвало да се свежда до система от юридически „отговорности“ или „задължения“.
Поради тази причина християнската империя е продължила да приема развода и сключването на последващ брак като един установен обществен институт. Законите на християнските императори – особено на Константин, Теодосий и Юстиниан – определят различните правни основания и условия за допустимост на развод и на последващ брак. Невъзможно е да ги изброим всичките тук. Достатъчно би било да кажем, че те са били относително снизходителни. Развод по взаимно съгласие е бил допускан до 449 г., когато е забранен със закон, издаден от имп. Теодосий Втори, ала през 566 г. отново е разрешен от Юстин Втори. Този закон на Юстин Втори е отменен едва през осмото столетие. През целия този период, развод, с право на сключване на последващ брак, е бил даван не само в случай на прелюбодейство, но и на такива основания като политическо предателство, замислено убийство, изчезване в продължение на пет или повече години, необосновано обвинение в изневяра и, накрая, монашески обет от страна на един от партньорите.[2]
Никой от отците на Църквата не е порицал тези закони като противохристиянски. Съществувало е видимо съгласие в разглеждането им като неизбежни. Императори като Юстиниан Първи искрено са желаели да издават закони, вдъхновени от християнството, и, формулирайки ги, са търсели компетентния съвет на епископи и богослови. Мнозина от последните са противостоели на императорската воля, когато тя по някакъв начин е влизала в противоречие с учението на Църквата, ала нито един не се е изказал против разпоредбите им относно развода. Напротив, много от тях споменават тези разпоредби като факт: „Който не може да живее във въздържание след смъртта на първата си жена – пише св. Епифаний Кипърски – или е напуснал жена си по основателна причина като разврат, прелюбодейство или друго злодеяние, ако вземе друга жена или ако жена вземе друг съпруг, словото на Бога не го осъжда, нито го изключва от Църквата или от живота; а допуска това по причина на неговата слабост“ (Срещу ересите 69 – PG 41, 1024C-1025A).
Разбира се, пастирските наставления относно злото на развода са безброй много; не по-малко видима е обаче и повсеместната търпимост към съществуващите държавни закони, както и към „нещата от живота“ такъв, какъвто той е – и на Изток, и на Запад.
Просто снизходителност ли е било това или капитулация? В никакъв случай. През целия този период – без нито едно изключение – Църквата е останала вярна на нормата, установена от новозаветното откровение: само първият и единствен брак е бил благославян от Църквата в Евхаристията.
По-горе видяхме, че втори и трети брак след овдовяване се е сключвал единствено с гражданска церемония и е предполагал епитимия от една до пет години лишаване от Причастие. А след този период на покаяние съпрузите отново са били разглеждани като пълноценни членове на Църквата. Един по-дълъг период на епитимия се е изисквал при сключване на последващ брак от разведени: седем години: „Ако някой напусне законната си съпруга и приеме друга, той – според думите на Господа (Лука 6:18) – подлежи на съд за прелюбодеяние, понеже нашите свети отци канонически са поставили такива да стоят една година в реда на плачещите, две години да слушат четенето на Писанието, три – да са сред припадащите и седмата година да стоят с верните, и по този начин да се удостоят със свето Причастие, ако се каят със сълзи“ (Правило 87 на Петошестия събор).
Имало е, разбира се, неизброими постановения що се отнася до разликата между виновната и невинната страна в един развод и реално пастирската икономѝя на Църквата понякога е проявявала повече снизхождение отколкото този текст предполага. И все пак, при строго съответствие с евангелския текст, причисляването на сключилите последващ брак разведени към прелюбодейците е означавало за тях те достатъчно дълго да не бъдат допускани сред верните, а да бъдат оставяни до църковните врати заедно с „плачещите“, „слушащите“ (т. е. тези, които слушат Св. Писание, но не са допускани до Тайнствата) и „припадащите“ (т. е. тези, които по време на определени части от службата са падали по лице на земята, вместо да седят или да стоят прави).
Църквата, следователно, нито е „признавала“, нито е „давала“ развод. Разводът е бил смятан за тежък грях, но Църквата никога не е пропускала да даде на грешниците „нова възможност“ и винаги е била готова да ги приеме обратно, в случай че те се покаят.
Едва след десетото столетие, получавайки от императорите юридически монопол върху регистрирането и узаконяването на всички бракове (за това – по-горе, Глава пета), Църквата се е оказала задължена да „дава развод“. Обичайно тя е правела това в съгласие с гражданското законодателство на Римската империя, а сетне и на различните държави, в които се е разгръщала. И тази нова ситуация до голяма степен е заличила в съзнанието на верните уникалността на християнското учение за Брака. Както църковният брак, така и църковният развод са започнали да изглеждат като проста формалност, която придава външна легитимност на актове, които като правило от християнска гледна точка са били нелегитимни.
Реално погледнато – в пълно съзвучие с Писанието и с Преданието на Църквата – аз бих предложил щото църковната власт да преустанови „даването на развод“ (тъй като той и без друго се предоставя от гражданските съдилища), а по-скоро, на основата на установеното с гражданския развод фактическо отсъствие на брак, да дава „разрешение за сключване на последващ брак“. Необходимо е, разбира се, във всеки отделен случай, чрез пастирско наставление и разговори, да се провери дали все пак няма възможност за помирение; а и „разрешението за сключване на последващ брак“ би следвало да върви заедно с поне някаква форма на епитимия (съобразена с конкретния случай) и да дава право на църковно благословение според последованието за второбрачни.
Такава стъпка би направила позицията на нашата църква ясна и би предоставила на свещениците възможност да упражняват по по-ползотворен начин служението си на разясняване, наставляване и душегрижие.
Превод: София Ангелова
* „Divorce“ – In: Meyendorff, J. Marriage: An Orthodox Perspective, Crestwood, NY: „St. Vladimir’s Seminary Press“ 32000, p. 54-58 (бел. прев.).
Редакционни
Нашите издания
Християнство и култура
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
- Вера 21. О православии сегодня
- Сретенский сборник (периодично издание на Сретенската духовна семинария и академия)
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Георги (Джордж) Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова
- Кафе със сестра Васа (Ларина)
- Лична страница на Владимир Бибихин