Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Последната тайна

Сряда, 15 Август 2018 Написана от Джордж С. Габриел

Theotokos The Untrodden Portal of GodКогато настъпва времето за изпълнението на благата Му воля, Господ повиква при Себе си Своята пречиста майка. „Ела, Пречиста, при своя Син и Бог, и бъди прославена с Мене”.[1]

Третото ангелско благовестие

Иисус изпраща Гавриил, архангела на Своята майка, който да ѝ предаде третото и последно благовестие, очаквано от нея с преголяма радост. Архангелът ѝ дава палмова клонка – като символ на победата и радостта. „Радостно Гавриил извика: Радвай се, о ти, която носиш цялото Божество”[2] и ѝ съобщава радостната вест на третото благовестие – че в същия този ден тя ще се събере отново със своя Син. Той, Който е победителят над смъртта, ще слезе, за да приеме в ръце неопетнената ѝ душа и, споделяйки победата на своя Син, тя ще бъде преведена на небесата.

От далечни земи и от своите мисии апостолите са „от божествен вятър… понесени нависоко на облаци”[3] към Йерусалим, защото божествената воля е била те да присъстват на нейното отшествие и да председателстват при нейното погребение. Един древен химн – представен ни като да е бил изречен от Пресветата Дева – се обръща към апостолите: „О вие, апостоли, събрани тук от краищата на земята, погребете тялото ми на мястото, наречено Гетсимания, и Ти, о Сине и Боже мой, приеми духа ми!”.[4] След като извършват тридневно бдение при нейния гроб, в неделя, на третия ден след нейното погребение, те отварят гроба и го намират празен.

Приснодевството на тази, която е станала майка на Живота и небрачна невеста на Отца, нейното нетление в гроба и въздигането ѝ с тяло на небесата са част от същата тази неизменна и онтологична реалност на Въплъщението.[5] „Гробът и смъртта [νεκρώσεις – букв. „мортификацията”] нямаха власт над нея”[6] и нейната гробница става „стълба към небесата”.[7] „Защото както в раждането девството ѝ остана ненакърнено, така и в смъртта плътта ѝ остана нетленна. О, чудо на чудесата! Раждането не я повреди с нищо, а в гроба не бе допусната развалата”.[8] И „къде е било жена да чуе, че заради нас ще стане наистина майка на Бога?”.[9]

Апостолското Предание преди всички следващи поколения носи свидетелството за откриването на нейната последна тайна: „Подобаваше на онези, които бяха очевидци и служители на Логоса, да бъдат свидетели и на успението по плът на Неговата майка – на последната ѝ тайна, за да може не само да са видели Спасовото възнесение от земята, но и да свидетелстват за възнасянето (μετάστασις) на тази, която Го бе родила”.[10] Този химн очертава за нас един точен паралел между двете възнасяния с тела от земята на небесата: едното, на Христос, и другото – на Неговата майка. Това, на което химнът ни учи, е, че на апостолите – като на служители на Словото – е било определено да бъдат и свидетели и на двете възнесения, та сетне да могат с увереност да поучават за онова, което са видели със собствените си очи. Затова „нито нейното възнасяне остана незасвидетелствано, нито успението ѝ бе лъжливо”.[11]

„Твоят гроб възвестява за възнасянето ти с тяло на небесата

„В Тебе, о чиста Дево, са победени законите на естеството, защото при раждането се запазва девството, а смъртта се отнапред обручава с живота. Дева и подир раждането, жива и след смъртта, ти, о Богородице, винаги спасяваш [нас,] твоето наследие”.[12]

Някои православни християни вярват, че възнесението с тяло на Божията майка е догмат само на римокатолицизма, а за православието това вярване не е нищо повече от богословско мнение (θεολογούμενoν). От друга страна, мнозина са онези, които вярват, че този догмат е един и същ както в православието, така и в римокатолицизма. Ако обаче се присъединим към който и да било от тези два възгледа, ние бихме били в разногласие с Църквата и със съгласието (с консенсуса) на отците. Православното учение е изложено ясно в деянията на един поместен събор, според който, макар нейното пречисто тяло да е било погребано, „в третия ден тя е била възнесена на небесата, с тялото си – по същия начин, по който се е възнесъл и Христос”.[13]

Православното учение за възнасянето с тяло на св. Богородица от гроба на небесата и римокатолическият догмат за „Assumptio” не са равнозначни. Между тях съществуват фундаментални различия – римокатолическият догмат, например, не признава, че тя е умряла и че е била погребана – нещо, което е съществена част от православното учение. (Тези различия са обект на пространно обсъждане в следващата глава.)

Православното християнско честване на Успението на св. Богородица и на нейното превеждане с тяло на небесата е едно неразделно празнуване, което богослужението на Църквата извършва по цялостен начин. Този празник принадлежи към най-дълбоката същност на Църквата и на нейния опит в Христос. „Църковното богослужение винаги е било тържествено оповестяване на нейната вяра”.[14] Това е и причината ние да не стоим неми пред празния гроб и глухи към вярата на Църквата, тържествено оповестявана още в ранните столетия: „Твоят гроб възвестява за твоето погребение и за твоето възнасяне с тяло на небесата… Макар тялото ти да е вдигнато от гроба, твоето благословение над нас остава, о, чиста Дево…”.[15] „След твоето успение и божественото слизане на твоя Син от небесата, на небесата ти бе въздигната с душа и тяло”.[16] „Днес небесата разтварят недрата си, като приемат родилата Този, Който не може да бъде вместен от целия свят, а земята, като им отстъпва източника на Живота, с благословение и с величие се украсява”.[17] „Ти възкръсна, за да живееш вечно със своя Син… Не можаха да [те] удържат ни гробът, нито смъртта. Като майка на Живота ти беше преведена към живот с Този, Който обитаваше всякога девствената ти утроба”.[18] „Твоят Син получи разумната ти душа от твоята скиния и чистото ти тяло от гроба, и ги пренесе на небесата”.[19] „Изпратени от Този, Който беше роден от теб, ангелите радостно отнесоха честнòто ти тяло в Рая”.[20] „Дарувайки ти онова, що превъзхожда природата и запазвайки те Девица в раждането, Царят и Бог на всичко запази и тялото ти нетленно в гроба и го прослави чрез божественото му пренасяне”.[21]

Нетлението на Пресветата Дева в гроба, както ни казват отците, има своя източник в зачеването и безболезненото раждане на Спасителя. Отците ни казват още, че тя е била изпълнена с Неговата божественост още от зачатието и е станала „съ-телесна (σύσσωμος) с Него в нетлението… Изпълненото ѝ със слава тяло, което беше станало вместилище на Живота, беше източникът на безсмъртието и на нетлението, [които извираха] от Светия Дух”.[22] На човечеството тя е дала живота в Христос – нещо, което не би могла да направи, ако самата тя е била във властта на смъртната развала и разпад. Нейното „даващо живот тяло” (ζωτικόν σῶμα) първо е било „приемащото Бога тяло” (θεοδόχον σῶμα). „Защото при раждането нейното девство остана неповредено, а сега, при преместването ѝ, остана нетленно”.[23] „Като един от нас тя имаше тяло – следователно, тя не можеше да избегне срещата със смъртта – общата съдба на всички човеци… Невъзможно беше за нея, която беше вместилище на Бога, да бъде погубена от смъртта и тлението и да бъде превърната в прах”.[24]

Нейното пренасяне с тяло на небесата я прави „първият плод от общението на Бога – Създателя на всички неща – с оформеното от Него творение, и от това, че Той сподели неговата природа. Тя беше жив залог за помиренията, извършени от Бога”.[25] Вземането ѝ с тяло от земята отразява същинската тайна и величествената сила на Въплъщението и на обещанието за същото това нетление и за всички останали.

Древната иконография[26] носи свидетелство за вярата на Църквата в заспиването на Божията майка и в нейното вземане с тяло на небесата, изобразявайки по сходен начин Възнесението Христово и нейното възнасяне. В своето Успение Пресвета Богородица е придружена от няколко ангели, докато апостолите я наблюдават с благоговение. На свой ред тези ангели призовават ангелите над тях: „Отворете широко портите си и приемете тази, която роди Твореца… Нека прославим нейното свещено и свято тяло…”.[27] Над тях останалите ангели отварят две широки порти. Тази сцена често се появява в горната част на иконата на Успение, като продължение на централното изображение на това събитие и като визуален паралел на химнографията: „Ангелите, заедно с апостолите, със страх погребват приелото Бога нейно досточтимо тяло, което [след това] се понася във въздуха, а Иисус, нейният Син и Спасител на душите ни, го въздига на небесата”.[28] „Апостолите те изпратиха, а ангелите те приеха. Погребали твоето пречисто тяло и изпели похвална песен, те го видяха да отлита към висините”.[29]

В основната композиция на традиционната икона на Успение св. Богородица лежи на смъртния одър. Застанал в самия център, Христос е точката на фокусиране на цялата композицията – приемайки в ръце пречистото тяло на Своята майка, която най-често е изобразявана като младенец, повит в пелени, много подобно на начина на изобразяване на Младенеца Христос в яслите. Ангелският лик се присъединява към апостолите, като пее похвални и погребални химни. Заедно с останалите апостоли и със св. Павел, там са още и св. ап. Яков, брат Господен, св. Тимотей, Дионисий Ареопагит и Йеротей.[30] Често апостолите биват рисувани и в две редици – „на облаци”, носени към Йерусалим преди Успението на св. Богородица.

В същото време встрани от множеството се приближават юдеи, които се опитват да унижат и десакрализират пречистото ѝ тяло. Преди да са успели да извършат делото си обаче някои от тях внезапно ослепяват, а друг от тях – Атония – веднага щом се докосва до одъра остава с отрязани от ангелски меч ръце: „Този, който извърши светотатство да нападне твоя одър, бе посечен от божественото правосъдие”.[31] „В справедливо възмездие [ангелът] възпря и отсече наглите ръце”.[32] „Той наказа със справедливо възмездие онзи, който с делото на ръцете си дръзна да се опита да повали твоя одър”.[33] „И на онези, които извършиха коварство срещу драгоценното ти тяло, Господ въздаде заслуженото”.[34]

Псалмопевецът пророчески провижда последната тайна на Пресвета Богородица и описва нейното възнесение с тяло и заставането ѝ отдясно на Божия трон, като небесна Царица, прославена от нетварната божествена светлина. Той я вижда „със злато везана… изпъстрена дреха” (Пс. 44:14-15) – указание за многобройните ѝ добродетели, за силите и даровете на Пресветия Дух: „Застана царица Теб отдясно в офирско злато. Чуй, дъще, и виж, наклони ухо и забрави твоя народ и дома на баща си. И силно ще пожелае Царят твоята красота, защото Той е твой Господ, и ти Му се поклони” (Пс. 44:10-12).[35]

Недълго след Успението на Пресвета Богородица на много места става обичайно тя да бъде възпоменавана на Литургията и въобще в църковното богослужение – със своето име и своите прозвища и своето служение. Още през първото столетие тя е почитана не само в богослужението, но и в съчиненията на апостолските мъже. Към началото на 4 в. тя вече е обект на все повече нарастващ корпус от християнска литература, а след 5 в. на практика почти всеки от големите отци на Църквата пише омилии и коментари за нея. От началото на 5 в. главният празник в чест на Пресвета Богородица се отбелязва всяка година на 15 август – в един храм, близо до Йерусалим. От края на 6 в. на Изток е нещо обичайно и това, празникът на Успението да бъде отбелязван и с Акатистния химн на св. Роман Сладкопевец. От началото на 6 в. празникът, посветен изключително на Успение (Κοίμησης) Богородично, се отбелязва ежегодно на 15 август в Гетсиманската базилика в Йерусалим, в която е бил и гробът на Всесветата. С времето празникът се разпространява във все повече близки и отдалечени места. В края на 6 в. имп. Маврикий със специален декрет постановява празникът на Успението на нашата Владичица Богородица да бъде отбелязван в цялата Римска империя.[36]

Следва

Превод: Борис Маринов

“The Final Mystery” – In: Gabriel, G. S. Mary: The Untrodden Portal of God, Ridgewood: “Zephyr” 42014, p. 57-64 (бел. прев.).
Досегашните части от книгата виж – тук (бел. ред.).

[1] Песен 9 от последованието на утринната на Успение Богородично, Канон 1.
[2] Хвалитна стихира, гл. 4, от утринната на Успение Богородично. Последованието на празника Успение Богородично има предвид именно третото благовестие.
[3] Слава и нине, гл. 1, от Великата вечерня на Успение Богородично. Тук действието на нетварната енергия и воля на Бога е символизирано от вятъра и облаците – познати и ясни символи, използвани навсякъде в текста на Стария и на Новия Завет.
[4] Светилен на утринната на Успение Богородично и на последованието на литанията.
[5] Виж тук, Глава 8 – относно Въплъщението и онтологичното място на Пресветата Дева като съ-причина и осъществяване на домостроителството на творението.
[6] Кондак, гл. 2, на Успение Богородично.
[7] Стихира, гл. 1, на Великата вечерня на Успение Богородично.
[8] Св. Андрей Критски, Трета омилия за Успение Богородично – PG 97, 1081D [Ὡς γὰρ τικτούσης ἡ νηδὺς οὐ διέφθαρτο, οὕτω θανούσης ἡ σὰρξ οὐ διόλωλεν! Ὢ τῶν θαυμάτων! Ὁ τόκος διέφυγε τὴν φθορὰν καὶ ὁ τάφος τὴν διαφθορὰν οὐ προσήκατο].
[9] Св. Андрей Критски, Втора омилия за Успение Богородично – PG 97, 1056C [Ποῦ γὰρ ἑν τοῖς πρὸ ἡμῶν ἤκουσται γυνὴ Θεοῦ Μήτηρ γενομένη ποτέ].
[10] Из Литийните стихири на Великата вечерня на Успение Богородично.
[11] Св. Герман, патр. Константинополски, Втора омилия за Успение Богородично – PG 98, 357B [Οὐκ ἀμάρτυρος γὰρ ἡ μετάστασίς σου· οὐδὲ ψευδὴς ἡ κοίμησις].
[12] Ирмос на Песен 9 от утринната на Успение Богородично.
[13] Деяния на Йерусалимския събор от 1672 г. – виж: Καρμίρης, Ἰ. Ν. Δογματικὰ καὶ Συμβολικὰ Μνημεῖα τῆς Ὀρθοδόξου Καθολικῆς Ἐκκλησίας, τ. Β’, Ἀθῆναι 1953, σ. 712 [εἰς τρεῖς ἡμέρας μετεστάθη εἰς οὐρανοὺς μετὰ σώματος, καθὼς καὶ ὁ Χριστὸς ἀνελήφθη]. Относно папския догмат за „Assumptio” виж тук, Глава 6.
[14] Florovsky, G. Bible, Church, Tradition: An Eastern Orthodox View, Belmont, MA: “Nordland” 1972, p. 85.
[15] Песни 5 и 7 от утринната на Предпразненството на Успение Богородично (14 август).
[16] Катизма 1 на Предпразненството на Успение Богородично (14 август).
[17] Слава на Литийните стихири, гл. 5, на утринната на Успение Богородично.
[18] Кондак на Песен 1 от утринната на Успение Богородично.
[19] Катизма 1 от утринната на Следпразненството на Успение Богородично (17 август).
[20] Катизма 1 от утринната на Следпразненството на Успение Богородично (19 август).
[21] Песен 6 от утринната на Успение Богородично.
[22] Св. Модест Йерусалимски, Възхвала на Успение Богородично 10, 12 – PG 86-2, 3301B, 3308C [σύσσωμον ἐν ἀφθαρσίᾳ… τὸ πανένδοξον καὶ ζωοδόχον σῶμα αὐτῆς, τὸ πηγάσαν τὴν… ἀθανασίαν καὶ ἀφθαρσίαν… ἐκ Πνεύματος ἁγίου]. Същото учат и св. Йоан Дамаскин, св. Андрей Критски, св. Герман Константинополски и други отци на Църквата.
[23] Св. Йоан Дамаскин, Първа възхвала на Успение Богородично 10 – PG 96, 761B [῟Ης γάρ τικτούσης ἀλώβητος ἡ παρθενία μεμένηκε, ταύτης μεθισταμένης ἀδιάλυτον τό σῶμα πεφύλακται].
[24] Св. Герман, патр. Константинополски, Първа омилия за Успение Богородично – PG 98, 345D-348A [… ὡς μιᾶς τῶν καθ᾽ ἡμᾶς τυγχανούσης σωμάτων, καὶ διὰ τοῦτο μὴ τοῦ κοινοῦ τῶν ἀνθρώπων θανάτου δυνηθείσης ἐκφυγεῖν τὸ συνάντημα… Οὐδὲ γὰρ ἐνεδέχετό σε θεοχώρητον οὗσαν ἀγγεῖον, τῆς ἀναλύσεως νεκροφθόρῳ διαῤῥυῆναι χοΐ].
[25] Св. Андрей Критски, Трета омилия за Успение Богородично – PG 97, 1092CD [ἡ ἀπαρχὴ τῆς πρὸς τὸ οἰκεῖον πλάσμα τοῦ παγγενέτου Θεοῦ κοινωνίας καὶ συμφυΐας· αὔτη τῶν θείων καταλλαγῶν ἡ ἐνυπόστατος ἐγγύη].
[26] Сред най-старите запазени икони на възнесението с тяло на св. Богородица на небесата са барелеф от 6 в. в една грузинска базилика и фреска от 9 в. в подземната част на базиликата „Св. Климент” в Рим.
[27] Самогласен на Великата вечерня на Успение Богородично.
[28] Стихира, гл. 4, на вечернята на Следпразненството на Успение Богородично (17 август).
[29] Хвалитна стихира на утринната на Следпразненството на Успение Богородично (17 август).
[30] Последните трима пристигат за погребението на Божията майка заедно със св. ап. Павел – като негови ученици (бел. прев.).
[31] Катизма 1 от утринната на Предпразненството на Успение Богородично (14 август).
[32] Песен 3 на утринната на Успение Богородично. Това е и представеното на повечето икони на Успение, както и в химните на празника.
[33] Катизма 1 на утринната на Следпразненството на Успение Богородично (17 август).
[34] Катизма 1 на утринната на Следпразненството на Успение Богородично (20 август). След това, след като се разкайват и се обръщат, тези мъже са изцерени.
[35] Св. Григорий Паламà казва, че нейната с офирско злато везана и изпъстрена дреха е нетварната светлина и слава на Бога. Той описва прославеното ѝ на небесата тяло като „божествени лъчи” (θεαυγές) на Божията слава. Виж: Омилия за Успение Богородично 8.
[36] Първото богослужебно празнуване на Пресвета Богородица произхожда от началото на 6 в. Това може да изглежда на пръв поглед по-скоро късно и твърде отдалечено от ранните години на Църквата. Само че и празникът на Христовото Рождество, който произхожда от Запад, не е бил отбелязван на Изток до 4 в., когато е сложен краят на преследването срещу Църквата в Римската империя и когато са били позволени свободният обмен и общението между отделните поместни църкви.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u9kkf 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме