Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

„По закона на раждането”

Сряда, 01 Август 2018 Написана от Джордж С. Габриел

Theotokos The Untrodden Portal of GodНа езика на Писанието, на отците и на химнологията на Църквата думите „утроба”, „вътрешност”, „корем” (μήτρα, γαστήρ, κοιλία, νηδύς, σπλάγχνα), когато се употребяват по отношение на Божията майка, имат няколко значения. Често те в буквалния смисъл се отнасят до нейната утроба – репродуктивния ѝ орган, подчертавайки така естествения физиологичен процес на бременността ѝ и действителната човешка природа на нейния Син – въплътеният Син Божи. В друг контекст обаче Църквата употребява тези думи, за да насочи към нейната цялостна репродуктивна физиология и дори към идентичността ѝ като жена и майка. Думата „вътрешност” (σπλάγχνα), например, е една универсална метафора за нечие сърце, вътрешна природа или за зародиша на най-дълбоките чувства.

Винаги е имало християни, които са били отблъсквани от идеята за бебето Христос, преминаващо през утробата на Своята майка в процеса на естественото раждане. Както и винаги в историята на християнството е бил представен духът на гностицизма, който не одобрява материалното творение и, в частност, човешкото тяло. Под негово влияние някои прилепват към този процес морално петно, а други дори си избират да вярват, че Христос е бил роден, просто преминавайки през или бидейки отделèн от Своята майка. Съзирайки в тези представи опасно отклонение, христология и сотириология, които са далеч от православната, св. отци отвръщат, че Той „… се яви от Дева Мария – неизказано и нескверно (защото няма скверна там, където е Бог, и откъдето е спасението)”.[1] „Понеже [се роди] от жена, [роди се] по закона на раждането [буквално – „на бременността”, „на зачеването”]; понеже пък [се роди] без баща, [роди се] свръх закона на раждането. И понеже [това стана] в обичайното време (защото Той беше роден след като се изпълниха деветте месеца), раждането [Му] беше по закона на бременността… Защото нито удоволствие го предхождаше, нито родилните болки го последваха, съгласно казаното от пророка [виж Ис. 66:7]… И както зачеващият опази заченалата Дева, така и родилият се [от нея] съхрани девството ѝ ненакърнено – само преминавайки през нея, запазвайки тези двери затворени [срв. Иез. 44:2]. И наистина, зачеването [Му] стана чрез слуха, а раждането – през обичайния изход за ражданите, макар и някои да съчиняват баснята, че Той се бил родил през страничната част на тялото на Богомайката. Защото за Него не беше невъзможно да премине през тези порти и – заедно с това – да запази неповредени техните печати”.[2]

В корените си идеята за раждане посредством отделяне е гностическа. Грешките на гностиците са имали отношение не само към мястото, от което те са си представяли, че Младенецът е излязъл от майка Си, но и към начина, по който това е станало. Някои от гностиците са изопачавали истинското Му раждане от Неговата майка, до степен да го представят като процес, чрез който Той бил преминал или се бил просмукал, или е бил отделен през майчините си клетки, не много различно от начина, по който лекият вятър полъхва през дантелена завеса. Други пък, както ни казва св. Ириней, „представят Иисус [сякаш че е] преминал през Мария както водата [преминава] през тръба”.[3] Справедливо, следователно, отците наричат подобни идеи „басни”.

Виждайки плътта като зло, гностицизмът отрича Въплъщението на Логоса, често фантомизирайки човешката природа на Иисус и дори казвайки, че Логосът просто бил „слязъл над Иисус”.[4] Гностическите идеи и гностическият дуализъм водят християните едновременно до монофизитски и до несториански схващания за Иисус Христос. Както гностицизмът, така и произхождащите от него и подобни на него обърквания винаги са съществували – те се запазват и до днес.[5]

„Първородният, Който разтваря утробата…

Гръцкият глагол, който Св. Писание, отците на Църквата и литургичните текстове най-често използват по отношение на преминаването на Спасителя през утробата на св. Богородица, е „διανοίγω”. Съставен от префикса διά („през”) и ἀνοίγω („отварям”), този глагол означава „отварям и минавам през”, „правя отвор през нещо”, „отварям докрай нещо, което преди е било затворено”.[6] Тези значения отразяват очевидното намерение и разбиране на светия евангелист и лекар Лука, който използва този глагол във връзка с представянето на Христос в храма, като „мъжко, което разтваря утроба” (Лука 2:23), като взема същия този израз от Моисеевата книга Изход.[7]

Защитавайки Въплъщението от всяко петно на гностицизма, монофизитството или докетизма,[8] Църквата е непоколебима в своето учение, че начинът на функциониране на физиологията на Божията майка е бил естествен (природен) и цялостен. Съществени по отношение на Въплъщението са не само пълнотата и автентичността на човешкостта на Спасителя, но също толкова и пълнотата и автентичността на бременността и на начина, по който Го е родила майка Му. В това отношение отците на Църквата са единодушни и безкомпромисни. Св. Йоан Дамаскин обобщава казаното от всички св. отци преди него и след него, когато заявява, че Той „… се роди в съгласие със закона на раждането,… през обичайния изход за ражданите”.[9] Следователно, светата Дева е родила своя първороден Син по естествения начин на раждане на деца. Тъкмо това е законът на раждането, който евангелистът и лекар св. Лука ясно потвърждава (виж Лука 2:23).

Начинът на размножаване на грехопадналото човечество в този свят включва в себе си удоволствие, последвано от болка и травма (Бит. 3:16). Тъй като обаче Иисус е Вторият Адам, Неговото зачеване не е било предшествано от човешките съпружески отношения, от чувствено удоволствие и човешко семе, а от действието на Светия Дух. Следователно и раждането Му не е било съпроводено от болка. То е било без каквато и да било повреда (φθορά) за майката и за Детето, което ще рече: без вреда, без болка и травма,[10] следвайки, от друга страна, природните закони на детераждането: „О, превелика тайна! Съзирайки чудесата, известявам божествеността и не отричам човешката природа. Защото Емануил като човеколюбец отвори портите на природата (φύσεως μέν πύλας ἤνοιξεν) и като Бог не разкъса печатите на девството. Като влезе чрез чуването [на Благовещението], Той и излезе от утробата. Като беше заченат, Той също и се въплъти. Той влезе без страдание и се появи неизказано – съгласно с пророка [Йезекиил], който казва: тия врата ще стоят затворени, не ще се отворят, и никой човек не ще влезе през тях, защото Господ, Бог Израилев, влезе през тях, и те ще стоят затворени”.[11]

Щом като Въплътеният Логос е преминал през „обичайното място, от което децата излизат”, Той, както пее Църквата, „отвори портите на природата”. И щом като „Той не разкъса печатите на девството”, Той запази „тия врата” затворени.

Рационализмът – а не вярата – възприема естественото раждане на Спасителя като раждане чрез отделяне; с други думи, като раждане, което е било „само на външен вид”, привидно. Да си представяме подобно отделяне означава да отричаме действителното Рождество. При подобно отделяне, в запазването на девството на Божията майка не би имало нищо свръхестествено. Ако Неговото раждане не е било през обичайното място, откъдето се раждат децата, не би останало място за приснодевството на Неговата майка, неизказаната тайна на Неговото истинско раждане би се превърнало в басня и силата на Въплъщението би изчезнала.

Зачеването и раждането на Иисус са били извън природния ред на размножаването на човечеството в две отношения: 1) зачеването е било от Светия Дух, без участието нито на човешки баща и човешко семе, нито на какъвто и да било външно въведен материал, и 2) раждането е станало според естествените закони и през обичайното място, от което идват децата, но то е било без повреда, което означава без болка или мъка. „Словото… мина през нея [св. Богородица]… и родилата Го съхрани невредима”.[12]

Нормалните вътреутробни функции и природните закони на раждането са налице в св. Дева – точно както те винаги са били налице и при всяка друга жена, само че без повреда (φθορά) – както преди, така и по време на и след нейната бременност и раждане. Ние знаем, че Въплътилият се Логос е бил отгледан в утробата на Своята майка чрез „нейните кърви”,[13] което означава чрез естествения пъпен процес. Той става „зародиш”[14] и като всички зародиши е отгледан в майчината Си утроба, а като Младенец е отгледан на нейните гърди. Ние не можем да знаем нищо за процесите, настъпили в утробата на св. Дева след раждането – знаем само, че преди, по време на и след раждането тя е била запазена от повреда, т. е. свободна от болка, травма, загниване и нараняване, както и от безброй многото смущения и усложнения, които могат да възникнат при бременността и раждането, дори и от онези, които са само временни.

Св. Писание и отците на Църквата ни казват всичко, което беше казано тук, но отвъд него да се разбере раждането на Иисус не е във възможностите на човека. „Тази тайна не може да бъде изследвана – само с вяра ние я прославяме”.[15] Да се спекулира или да се правят догадки относно някакви телесни загуби на св. Богородица, на нейното Дете и на процеса на раждане, които са предизвикани от самото раждане, е вулгарна злоупотреба. „И случи се тайнството, което и до днес остава тайнство, и което никога няма да престане да бъде тайнство”.[16]

Нещо повече – ако това не е било раждане „по закона на раждането”, светата Дева би се оказала една „лъжовна майка”[17] и ние щяхме да продължаваме да оставаме без да имаме Спасител, а Въплъщението и спасението на човечеството нямаше да бъдат нищо повече от една месианистична надежда, тъй като „… това, което не е възприето, не може да бъде излекувано и това, което не е съединено с Бога, то не може да бъде спасено”.[18] Онова, което тази класическа светоотеческа сентенция ни казва, е, че в Себе си Божият Син е възприел цялото човешко състояние, с изключение на греха – от живота в утробата и истинното раждане, до невинните страдания и смъртта. „От нея се роди Бог, като цялостно човешко същество, истинен Син от нелъжовна майка, Който се подчини на закона на природното раждане”.[19] Всичко, което е по-малко от това, е несъответстващо на изцеряващата и възраждаща човешка природа. В по-широк и действителен смисъл, думата „раждане” също съдържа в себе си едновременно и Христовото синовство, и Богородичното майчинство. А всяко учение, принизяващо действителното майчинство на Неговата майка, собствената Му човешка природа или пък съвършената Негова божественост, по един или друг начин отхвърля резултатността от Неговите спасителни и освещаващи дела.

Следва

Превод: Борис Маринов

“In Accordance with the Laws of Childbirth” – In: Gabriel, G. S. Mary: The Untrodden Portal of God, Ridgewood: “Zephyr” 42014, p. 51-56 (бел. прев.).
Досегашните части от книгата виж – тук (бел. ред.). 

[1] Св. Григорий Богослов, Слово 40 – за светото Кръщение 45 – PG 36, 424B [… ἐκ τῆς Παρθένου προελθόντα Μαρίας ἀῤῥήτως καὶ ἀρυπάρως (οὐδὲν γὰρ ῥυπαρὸν οὗ Θεὸς, καὶ δι᾽ οὗ σωτηρία)].
[2] Св. Йоан Дамаскин, Точно изложение на православната вяра 4, 14 – PG 94, 1160CD [… ὅτι μὲν ἐκ γυναικὸς νόμῳ κυήσεως, ὅτι δὲ ἄνευ πατρός, ὑπὲρ φύσιν γεννήσεως· καὶ ὅτι μὲν τῷ εἰθισμένῳ χρόνῳ (τὸν γὰρ ἐννεαμηνιαῖον τελέσας καὶ τῷ δεκάτῳ ἐπιβὰς γεννᾶται), νόμῳ κυήσεως… ἧς γὰρ ἡδονὴ οὐ προηγήσατο, οὐδὲ ὠδὶν ἐπηκολούθησε, κατὰ τὸν προφήτην τὸν λέγοντα… Ὥσπερ δὲ συλληφθεὶς παρθένον τὴν συλλαβοῦσαν ἐτήρησεν, οὕτω καὶ τεχθεὶς τὴν αὐτῆς παρθενίαν ἐφύλαξεν ἄτρωτον μόνος διελθὼν δι᾿ αὐτῆς καὶ κεκλεισμένην τηρήσας αὐτήν· δι᾿ ἀκοῆς μὲν ἡ σύλληψις, ἡ δὲ γέννησις διὰ τῆς συνήθους τῶν τικτομένων ἐξόδου, εἰ καί τινες μυθολογοῦσι διὰ τῆς πλευρᾶς αὐτὸν τεχθῆναι τῆς Θεομήτορος. Οὐ γὰρ ἀδύνατος ἦν καὶ διὰ τῆς πύλης διελθεῖν καὶ ταύτης μὴ παραβλάψαι τὰ σήμαντρα]. През 2 в. отвращението си от естественото раждане на Христос от Неговата майка активно популяризира гностическата секта на валентинианите.
[3] Св. Ириней Лионски, Против ересите 3, 11, 3 – PG 7, 881C [per Mariam dicunt pertransisse, quasi aquam per tubum].
[4] Пак там.
[5] Когато Христос възкръсва от мъртвите, Той преминава през запечатания гроб без да отмества камъка, а по-късно преминава и през затворената врата на горницата, в която са били събрани учениците, но тези преминавания не са били същото като Неговото раждане. Това са два различни вида преминавания, които си приличат само дотолкова, доколкото демонстрират, че „там, където Бог пожелае, природният порядък – както знаем – е преодолян”. В раждането на Христос обаче Неговата човешка природа все още не е била усъвършенствана и прославена, защото не е била преминала през неукоримите страсти [ἀδιάβλητα πάθη] и през смъртта – към възкресението с тяло и към безсмъртието. Едва чрез Възкресението Неговото тяло е било прославено и се е издигнало над съществуващите в този свят закони на времето, на пространството и на материята.
[6] Robinson, E. A Greek & English Lexicon of the New Testament, Boston: “Crocket and Brewster” 1836, p. 187. „… в определеното за раждане време [Той] отвори (διανοίγει) утробата, без да поврежда печатите на девството” (Св. Йоан Дамаскин, Първа възхвала на Успение Богородично 8 – PG 96, 712A [… τε τῷ χρόνῳ τῆς κυήσεως τίκτεται καὶ διανοίγει μήτραν τὰ κλεῖθρα τῆς παρθενίας μὴ λυμηνάμενος…]). В Точно изложение… 4, 14 св. Йоан Дамаскин използва и глагола „дошъл през” (διελθών – от διέρχομαι). Нито един от тези два глагола обаче не навежда на мисълта за отделяне или за просмукване.
[7] Изх. 13:2; 34:19 („… πᾶν πρωτότοκον πρωτογενὲς διανοῖγον πᾶσαν μήτραν”). Същия този пасаж и същия глагол могат да бъдат открити и в някои от рождественските и пасхалните химни на Църквата.
[8] Докетизмът, форма на гностицизма от първото столетие, разглежда човешката природа на Христос само като привидение, а не като действителна плът и кръв. Името на докетизма произлиза от гностическата фраза „κατά τό δοκοῦν”, което означава „само на външен вид”, „само по вид”, употребявана по отношение на човешката природа на Христос.
[9] Точно изложение… 4, 14.
[10] „Още не бе изпитала родилни мъки, и роди; преди да бяха настъпили болките ѝ, роди син” (Ис. 66:7). Мъките и болките са значението на „повредата” (φθορά), която е била отсъстваща от раждането на Христос. Тази дума винаги препраща към физическото разложение, увреждането или гниенето.
[11] Богородичен догматик, гл. 2, на Малката вечерня, събота.
[12] Катавасии, Песен 6, ирмос от утринната на Рождество Христово.
[13] Св. Йоан Дамаскин, Омилия за Рождество Богородично 6, 25.
Цит. по превода на Светослав Риболов – в: Светоотеческо наследство. Изборник, с. 210 (бел. прев.).
[14] Катавасии, Песен 6 от утринната на Рождество Христово.
[15] Хвалитни стихири на утринната на Рождество Богородично.
[16] Василий Селевкийски, Слово за Благовещение Богородично 5 – PG 85, 445С [Καὶ γέγονε μυστήριον, ὅπερ μέχρι τῆς σήμερον μένει μυστήριον, καὶ οὐδέποτε παύσεται τοῦ εἶναι μυστήριον].
[17] Казано с думите на Богородичния на гл. 2, тя се е явила, обратно на това, като „нелъжовна майка” – като такава, чието майчинство е било истинно и естествено, а не просто привидно.
[18] Св. Григорий Богослов, Първо послание до Клидоний – PG, 37, 181C [Τὸ γὰρ ἀπρόσληπτον ἀθεράπευτον ὃ δὲ ἥνωται τῷ Θεῷ, τοῦτο καὶ σώζεται].
[19] Св. Герман, патриарх Константинополски, Първа омилия за Успение Богородично – PG 98, 345 [ὁ ἐκ σοῦ γεννηθεὶς Θεὸς, πιστευθῇ καὶ τέλειος προελθεῖν ἄνθρωπος. ἐξ ἀψευδοῦς Μητρὸς Υἱὸς, ὑποκειμένης νόμοις φυσικῶν ἀναγκασμάτων].



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uxc66 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме