Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Архиепископ Василий (Кривошеин) като патролог

Понеделник, 30 Юни 2014 Написана от Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)

Basil Krivoshein BrusselsМного от годините на дългия си живот архиепископ Василий (Кривошеин; 1900-1985) е посветил на изучаване на наследството на Отците на Църквата. Животът на владика Василий съвпада с времето, когато в църковните и в научните среди в Европа започва да се възражда интересът към светоотеческото наследство – движение, което възниква не само сред православните, но и сред римокатолиците.

С изучаването на светоотеческото наследство архиепископ Василий започва да се занимава систематично още като монах в Свето-Пантелеймоновия манастир на Атон.[1] Атон е не само уникална монашеска република, където в продължение на вече повече от хилядолетие съществува и се развива аскитечески и духовен живот, но също и място, където са събрани уникални християнски ръкописи, които в някои случаи нямат свои аналози никъде по света. Много от атонските манастири, включително руският Свето-Пантелеимонов манастир, притежават особено богати колекции от ръкописи, които в годините, когато владика Василий живее на Атон, практически все още не са проучени, нито каталогизирани, нито дори известни на научния свят. Бидейки обикновен атонски монах, владика Василий има възможността да работи в тези библиотеки и да посвети своето време на изучаването на древните ръкописи.

Уникалността на владика Василий се заключава в това, че той е бил не просто църковен човек, нито просто учен. В себе си той е съчетавал тези две ипостаси, които – това трябва да се каже със съжаление – в православната традиция се съчетават доволно рядко. И когато владика Василий се оказва в Западна Европа, той сътрудничи с много от светските учени-патролози, които нямат онзи духовен опит, който е той притежавал след повече от две десетилетия, прекарани на светата Атонска планина.

Обект на научния интерес на владика Василий (Кривошеин) са били Гръцките отци на Църквата. Той е написал специални изследвания за св. Василий Велики,[2] за св. Григорий Нисийски,[3] за Макариевите беседи,[4] за преп. Симеон Нови Богослов[5] и за св. Григорий Паламà.[6] Именно последните двама обаче – преп. Симеон Нови Богослов и св. Григорий Паламà – се превръщат в обекти на най-подробно изучаване от страна на владика Василий.

За много от нас тези имена днес са добре известни, но не трябва да забравяме, че в епохата, когато живее владика Василий, и особено когато започва със своите трудове, те са били неизвестни не само на научния свят, но и в православните църковни среди. В случая със св. Григорий Паламà, на когото владиката посвещава своята първа сериозна научна работа,[7] написана още в годините, когато е монах на светата Атонска планина, то името на този светец в онези времена е било „широко известно” само в „тесен кръг”.

Св. Григорий Паламà живее през първата половина на 14 век и с неговото име се свързва онова догматическо и аскетическо движение, което в науката е получило названието исихазъм. Движението се е характеризирало с интерес към няколко теми и преди всичко с темата за съзерцаването на Божествената светлина, а също и с темата за Иисусовата молитва – умната молитва, която монасите-исихасти са извършвали като използвали някои физически методи (т. нар. „художествено делание” при Иисусовата молитва). През 14 век около учението на исихастите се разгаря спор, който е останал в историята на Православната църква като един от най-значителните догматически и богословски спорове. В памет за победата на св. Григорий Паламà и исихастите в тези спорове Църквата е постановила празнуването на паметта на св. Григорий Паламà във втората неделя на Великия пост.

Но макар св. Григорий Паламà винаги да е заемал важно място в православния календар, неговото духовно учение и литературното му наследство към началото на 20 век са почти изцяло забравени. Те са били неизвестни на научния свят и практически забравени в православните среди. Като пример за това може да бъде приведена т. нар. Настолна книга за свещено-църковно-служителите на С. В. Булгаков, издадена в началото на двадесетото столетие, където за исихастите се говори като за движение на мистици и фантазьори, заключаващо се в това, че монасите „почитали пъпа като средоточие на душевните сили и, следователно, като център на съзнанието, и смятали, че опирайки брадичка на гърдите си и непрестанно гледайки в своите пъпове, са можели да виждат райската светлина и да се наслаждават на лицезрението на небожителите”.[8] В научните пък среди името на св. Григорий Паламà е било или изобщо неизвестно, или, когато за него са писали автори като отец Мартин Жюжи, те са писали в същия този критичен, унищожителен и понякога дори анекдотичен ключ, както във вече приведения цитат.

И ето че владика Василий (тогава все още само монах Василий) е бил, може би, първият или един от първите, които са се обърнали към изучаване на наследството на св. Григорий Паламà, което към онова време е било непубликувано и е съществувало единство в ръкописите. В своята блестяща работа владика Василий е успял да покаже, че св. Григорий Паламà е бил крупен богослов не само в православната традиция, но и един от най-крупните богослови на цялата Християнска църква. И именно с работата на владика Василий започва онова изучаване на паламизма, което е било продължено впоследствие в трудовете на прот. Йоан Майендроф,[9] на гръцкия патролог Панайотис Христу, който издава първото петтомно критично издание на съчиненията на светеца,[10] а така също и на редица римокатолически и протестантски учени.

Вече в Европа, владика Василий започва да публикува и трудовете си, посветени на духовното наследство на преп. Симеон Нови Богослов. Несъмнено, той е започнал с изучаването на св. Симеон още на Атон, но неговите основни работи, посветени на св. Симеон Нови Богослов, се появяват чак тогава, когато той е принуден да напусне Атон.

Преп. Симеон Нови Богослов, както е известно днес, но и както тогава все още не е било известно, е един от най-великите отци на Църквата. Той е живял през втората половина на 10 век и първата четвърт на 11 век, и се е прославил със своите духовни съчинения, проповеди и химни, в които той с безпрецедентна откровеност разказва за своя мистичен опит от съзерцаването на Божествената светлина. Този свой уникален духовен опит той е изложил в много съчинения, написани както като проза, така и като стихове. От преп. Симеон до нас е достигнал голям корпус огласителни и нравствени слова, аскетически глави, а също и уникален – нямащ аналог в световната литература – сборник с поетични химни под названието Химни на Божествената любов.

За руския читател наследството на св. Симеон е било достатъчно добре известно, тъй като още през 19 век голямо събрание от негови слова превежда на руски език св. Теофан Затворник,[11] а в 1917 г., в навечерието на революцията, на руски език излизат и Химни на Божествената любов на преподобния Симеон Нови Богослов в превод на йером. Пантелеймон (Успенски).[12] Колкото до православна Гърция, там съчиненията на преп. Симеон Нови Богослов в този период – в първата половина на 20 век – са били слабо познати. За това свидетелства сам владика Василий в своята книга за преподобния като пише, че веднъж, в беседа с един гръцки йерарх последният го попитал: „Кой е този Симеон Нови Богослов, за когото Вие ми говорите? Какъв е той, руснак ли е? Вие – руснаците – винаги измисляте някакви лица, за които никой никога не е чувал”.[13]

И ето че владика Василий се наема с грандиозния труд по събиране, сравняване и последващото издание на критичния текст на Огласителни слова на св. Симеон. Това издание той осъществява в научната серия Християнски източници (Sources Chrétiennes), която от втората половина на 20 век се издава в Париж. Към настоящия момент тази научна серия включва почти 500 тома, но към онзи момент това е съвършено уникално начинание, инициатори на което са трима водещи богослови на Римокатолическата църква: Жан Даниелу, Клод Мондезер и Анри де Любак. Особеността на тази научна серия е в това, че включва съчинения и на гръцки, и на латински отци, а също и някои преводи от арменски и от сирийски. Изданието включва съчинения не само на автори от т. нар. „патристичен период” (т. е. от епохата на Вселенските събори), но също и по-късни автори, включително и преп. Симеон Нови Богослов. На св. Симеон в тази серия са посветени девет тома, три от които – подготвени от владика Василий (Кривошеин).[14]

Трябва да се каже, че изданието на критичния текст е особено пипкава работа и затова тя изисква, на първо място, намирането на нужните ръкописи, на второ място – тяхното сравняване, на трето – ръчно преписване на самия гръцки текст (защото други начини тогава не е имало), съставяне на списък на разночетенията, превод, бележки и предисловие, и, накрая – всичко това да бъде публикувано. Това е наистина грандиозен труд. И този труд е бил предприет от владика Василий.

Издаването на серията Sources Chrétiennes е било част от движението, обхванало и римокатолическото богословие в периода до и подир Втория Ватикански събор, когато рязко е нараснал интересът към духовното наследство на Източните отци на Църквата. Така, владика Василий, заедно с неколцина римокатолически богослови, сред които са били Жан Дарузес, Жозеф Парамел и Йоханес Кодер, подготвят текстовете на преп. Симеон Нови Богослов, което по същество отново открива този велик отец на Църквата за огромен брой хора от Запада. И именно от критичното издание на серията Sources Chrétiennes впоследствие са извършени и преводите на съчиненията на преп. Симеон Нови Богослов на повечето европейски езици.

На руски език владика Василий написва и публикува книга под наименованието Преподобни Симеон Нови Богослов,[15] която е първата и която за дълго време си остава и единствената книга на руски език, посветена на този свети отец. В тази книга владиката Василий подробно е изложил биографията на преподобния Симеон, заедно с неговото аскетическо, нравствено и мистическо учение, което е систематизирал и е разделил на глави. В книгата се говори още и за еклисиологията на преп. Симеон Нови Богослов, и за неговото нравствено учение, но основно внимание е отделено на мистическите теми, сред които първото място заемат съзерцаването на Божествената светлина и духовния екстаз – централни в литургичното наследство на св. Симеон. Книгата на архиепископ Василий за преп. Симеон, издадена на руски език в Париж през 1980 г.[16] много бързо стига и до Русия. Тя се разпространява както в оригиналното си издание, така и в самиздат. И чрез нея много православни вярващи разбират за този велик отец на Църквата.

Невъзможно е в този кратък доклад да се разкаже за всички трудове на владика Василий, които са били посветени на Светите отци на Църквата, но ми се иска все пак да обърна внимание и на още един важен негов труд. Става дума за неговото участие в издаването на гръцкия патристичен речник, печатан в Оксфорд – под ръководството на известния патролог Лампе. Този патристичен речник и до днес е може би най-важният източник, отнасящ се до гръцкия език от византийския патристичен период.[17] В този речник, чийто обем прехвърля хиляда страници, всеки богословски термин се изследва и обяснява на основата на голямо количество съчинения на Отците на Църквата – от св. Климент Римски и до преп. Теодор Студит. За много от богословските термини има и цели статии, в които има позовавания на Светите отци, цитати от техни произведения. И, нека го кажем отново – това е особено грандиозен и пипкав труд, изискващ огромно внимание, много време и огромна ерудиция. Затова не е случайно, че именно владика Василий (Кривошеин), който е бил един от водещите патролози на своето време, е бил поканен за участие в работата над този речник и който е дал своя съществен принос за това издание.[18]

Бих искал да завърша изказването си с едно кратко припомняне. За разлика от мнозина от тук присъстващите, аз не познавах лично владиката Василий (Кривошеин), но веднъж имах щастието да го видя. Това беше в самата 1985 г. и по време на онова му идване, което се превърна и в последното негово посещение в Русия. Владика Василий беше поканен да отслужи Божествената литургия в московския храм на светия пророк Илия „Еднодневни” – храмът, който се намира до мястото, където сега се издига храмът на Христос Спасителя, а тогава на това място беше плувният басейн „Москва” (минавах покрай него по пътя си към храма на св. Илия Еднодневни). Разбира се, тогава името на владика Василий беше вече добре известно на младите православни вярващи. Като разбрах, че той ще извършва службата в Москва, аз отидох в този храм и, след края на богослужението, видях престарял човек, невисок на ръст – с бяла брада и черни очила. А само след няколко дни разбрах, че в Ленинград владика Василий е починал.

Присъствайки на тази служба (тогава бях на осемнадесет години), не можех да си представя, че само няколко години по-късно ще започне онова възраждане на Руската православна църква, за което владика Василий можеше само да мечтае. Не мога да си представя, че само петнадесет години след смъртта на владика Василий (Кривошеин), на това място, където тогава имаше плувен басейн, отново ще бъде въздигнат храмът на Христос Спасителя. Не можех тогава да си представя, че книгата на владика Василий, а също и останалите негови съчинения, които дотогава ни бяха известни благодарение на забранените издания или самиздат, ще бъдат публикувани и свободно ще се продават в книжарниците на Русия. И, разбира се, не можех тогава да си представя, че двадесет години по-късно тук, в Брюксел, всички ние ще се съберем, за да почетем паметта на този забележителен йерарх и изтъкнат патролог.

Превод: Борис Маринов



Епископ Венский и Австрийский Иларион (Алфеев) „Архиепископ Василий (Кривошеин) как патролог” – В: Владыка Василий (Кривошеин).
Текстът е написан и представен пред Конференция в памет на двадесетгодишнината от преставянето в Господа на архиепископ Василий (Кривошеин), когато митрополит Иларион беше все още Виенски и Австрийски епископ на Московска патриаршия (бел. прев.).
[1] Монах Василий (Кривошеин) се подвизава в руския Свето-Пантелеймонов манастир в периода от 1924 до 1951 г.
[2] Archevêque Basile (Krivochéin) “L’ecclésiologie de Saint Basile le Grand” – In: Messager de l’Exarchat du patriarche russe en Europe occidentale, 66, 1969, p. 75-102; „Проблема познаваемости Бога: сущность и энергия у св. Василия Великого” – Във: Василий (Кривошеин), архиеп. Богословские труды, Нижний Новгород: „Издательство Братства во имя святого князя Александра Невского” 1996, с. 230-241.
[3] Archevêque Basile (Krivochéin) “Simplicité de la nature divine et les distinctions en Dieu selon Saint Grégoire de Nysse” – In: Messager de l’Exarchat du patriarche russe en Europe occidentale, 91-92, 1975, p. 133-158.
[4] Василий (Кривошеин), архиепископ „Неизвестное творение преподобного Макария Египетского. О распятии Господнем и о терпении” – В: ЖМП, 12, 1970, с. 57-59; „Новые творения преподобного Макария Египетского” – Във: Василий (Кривошеин), архиеп. Богословские труды, с. 266-268; „Слова преподобного Макария Египетского, пер. архиепископа Василия (Кривошеина)” – Пак там, с. 268-347.
[5] Krivocheine V. “The Writings of St Symeon the New Theologian” – In: Orientalia Christiana Periodica, 20, 1954, p. 298-328; Hieromonk Basil Krivochein “The Most Enthusiastic Zealot (Ζηκλωτης μανικωτατος). St. Symeon the New Theologian as abbot and spiritual instructor” – In: Ostkirchliche Studien, 4, 1955, S. 108-128, Krivocheine, B. „Ο ανυπερηφανος θεος. St. Symeon the New Theologian and early Christian popular piety” – In: Studia Patristica, Vol. II, Papers presented to the Second International Conference on Patristic Studies held at Christ Church, Oxford, 1955, p. II, ed. by Kurt Alan and F. L. Cross. (= Texte und Untersuchungen, 64), Berlin, 1957, p. 485-494, Krivosein, B. “St. Syméon le Nouveau Théologien et Nicétas Stéthatos. Histoire du Texte des Catéchèses” – В: Akten des XI internationales Byzantinistenkongresses, München 1958, München: Herausgegeben von Franz Dölger und Hans-Georg Beck 1960, S. 273-277; Krivocheine, B. “Le thème de l’ivresse spirituelle dans la mystique de Saint Syméon le Nouveau Théologien” – In: Studia Patristica, Vol. V (= TU 80), Berlin 1962, S. 368-376, “Essence crée et Essence divine dans la théologie spirituelle de Syméon le Nouveau Théologien” – In: Studia Patristica, Vol. XIII, Oxford 1971 = (TU 116, Berlin, 1976), p. 210-226, Василий (Кривошеин), иером. „Братолюбивый нищий. Мистическая автобиография Преп. Симеона Нового Богослова (949-1022)” – Във: Вестник Русского Западно-Европейского Патриаршего Экзархата, 16, 1953, с. 223-236; Василий (Кривошеин), архиеп. „Другие Главы. Григорий Палама или Симеон Новый Богослов?” – В: ЖМП, 4, 1986, с. 68-71; Василий (Кривошеин), архиеп. „Дух Святой в христианской жизни по учению преподобного Симеона Нового Богослова” – Във: Вестник Русского Западно-Европейского Патриаршего Экзархата, 91-92, 1975, с. 171-191; Василий (Кривошеин), архиеп. „Исповедь и священство у преп. Симеона Нового Богослова” – Във: Вестник Русского Христианского Движения, 129, 1979, с. 25-36; „Преподобного Отца нашего Симеона Нового Богослова. О памяти смерти. Огласительное слово, пер. Иеромонаха Василия (Кривошеина)” – В: Василий (Кривошеин), архиеп. Богословские труды, с. 348-352; Василий (Кривошеин), иером. „Заметка к слову О памяти смерти преп. Симеона Нового Богослова” – Пак там, с. 353-364; Василий (Кривошеин), архиеп. „Преподобный Симеон Новый Богослов и его отношение к социально политической действительности своего времени” – Пак там, с. 242-250; Basile, Archevêque “Vision de lumière chez St Syméon le Nouveau Théologien” – In: Messager de l’Exarchat du patriarche russe en Europe occidentale, 93-96, 1976, p. 15-37; Basile, Archévêque “Saint Syméon le Nouveau Théologien à travers les âges” – In: Messager de l’Exarchat du patriarche russe en Europe occidentale, 101-104, 1979, p. 27-32.
[6] Moine Basile (Krivochéine) “La doctrine ascéthique et théologique de saint Grégoire Palamas” – In: Messager de l’Exarchat du patriarche russe en Europe occidentale, 115, 1987, p. 45-87; „Святой Григорий Палама – личность и учение (по недавно опубликованным материалам)” В: Богословские труды, с. 209-228.
[7] Монах Василий (Кривошеин) „Аскетическое и богословское учение св. Григория Паламы” – В: Seminarium Kondakovianum. Recueil d’études. Archéologie, Histoire de l’Art. Etudes byzantines, 8, Прага 1936, с. 99-154.
Този текст, както и цитираният вече в бел. 6 „Преподобный Симеон Новый Богослов и его отношение к социально политической действительности своего времени”, са преведени на български и публикувани в Живо Предание; виж – тук и тук (бел. прев.).
[8] Булгаков, С. В. Настольная книга для священно-церковно-служителей, М. 1913 (Репринт: М. 1993), с. 1622.
[9] Meyendorff, J. Introduction à l’étude de Grégoire Palamas, Paris 1959; St Grégoire Palamas et la mystique orthodoxe, (coll. Maîtres spirituels), Paris, 1976.
[10] Панайотис Христу (1917-1996) е най-крупният гръцки патролог на 20 век и автор на критично издание на съчиненията на св. Григорий Паламà и на голямо количество преводи на творения на Светите отци на новогръцки език.
[11] Симеон Новый Богослов, преп. Слова, пер. на рус. яз. с новогреч. еп. Феофана, М. 1879.
[12] Симеон Новый Богослов Божественные гимны, с изображ. св. отца, вступит. статьей, предисловием к гимнам ученика преп. Симеона Никиты Стифата, перев. с греч. иеромонаха Пантелеимона (Успенского), Сергиев Посад 1917.
[13] Василий (Кривошеин), архиеп. Преподобный Симеон Новый Богослов (949-1022), Нижний Новгород: „Издательство Братства во имя святого князя Александра Невского” 1996, с. 9.
[14] Syméon le Nouveau Théologien, Catéchèses. Introduction, texte critique et notes par Mgr Basile Krivochéine; trad. par Joseph Paramelle, s. j., t. I. Catéchèses 1-5 (= Sources Chrétiennes, 96), Paris 1963; t. II. Catéchèses 6-22 (= SC 104), Paris 1964; t. III, Catéchèses 23-34 (= SC 113), Paris 1965.
[15] В превод на френски език: Archevêque Basile Krivochéine Dans la lumière du Christ. Saint Syméon le Nouveau Théologien, 949-1022. Vie, spiritualité, doctrine, Chevetogne 1980 (=coll. Témoins de l’Eglise indivise, 1).
[16] Василий (Кривошеин), архиеп. Преподобный Симеон Новый Богослов (949-1022), Paris: “YMCA-PRESS” 1980.
[17] A Patristic Greek Lexicon. With Addenda et Corrigenda, ed. by G. W. H. Lampe, D. D., professor in the University of Cambridge, 2nd ed, Oxford 1991.
[18] Във въведението – сред четиринадесетте човека, които най-много са се били потрудили за създаването на статии за речника – е споменат и епископ Василий (Кривошеин).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9w8yf 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме