Трагизъм и надежда в „Книга на Йова“. Опит за драматично богословие
В началото на 2021 г. беше отпечатана още една от книгите, публикувани отначало само онлайн на страниците на Живо Предание: Трагизъм и надежда в „Книга на Йова“. Опит за драматично богословие от Марио Коев. Нейното първо и така да се каже „работно“ заглавие беше друго – просто Размишления върху „Книга на Йова“, а съдържанието ѝ се появяваше бавно и постепенно, глава по глава, в проекта Живо Предание (тук). С радост днес посрещаме тази книга вече и на книжния пазар, с нейното ново и прецизирано от автора заглавие. Книгата излиза с предговор от проф. д.ф.н. Георги Каприев и под редакцията на Борис Маринов.
В предговора на проф. Каприев, озаглавен „Богословие от бездната и фундамента на човека“, четем:
„Трагизъм и надежда в „Книга на Иова“. Опит за драматично богословие е същински драматичен текст и то на няколко нива. Най-напред следва да се види една характеристика на мотивиращото го действие, която във философията бива описвана като „практическа метафизика“ (Тео Кобуш). При нея „философстващият субект“ не е неизменен и невъзмутим изследовател или съзерцател. Тъкмо напротив, във философския процес той сам се променя, самонадмогва и преобразява себе си. Марио Коев осъществява такъв ход в пространствата на богословието. На кое богословие?
Още в началото той фиксира различните нива на теологията, в които вписва себе си. В основата е богословието par excellence. То е самоизричането на Бога, ἡ θεο-λογία, гледана като Божие словене, словото Божие в genitivus subiectivus. Бог изрича Себе си в сърцата на светците. Дава им сърдечен и умствен опит, който не може да бъде придобит по силата на естествена познавателна способност. Върху този опит се гради всичко, което вярата дръзва да заяви за Бога, цялото наше богоучение. Но сам по себе си той е труден и даже невъзможен за словесно изричане, защото е опит от уникалното и сам е уникален. А човешкият език няма адекватни думи за уникалното. Ние обаче сме длъжни да прогласяваме истината за Бога.
Св. патриарх Фотий най-безкомпромисно заговаря за καθ᾽ ἡμᾶς θεολογία. Кападокийците ползват израза само по отношение на философията: καθ᾽ ἡμᾶς φιλοσοφία – за да бъде различена „нашата“, християнската философия от „външната“, елинската. За тях има само една теология: теологията, а собствените си размисли за Божествеността именуват философия (особено настойчиво св. Григорий Назиански в богословските си слова). Св. Фотий обаче различава „нашата теология“ не от някакво външно богословие, а от богопознанието по благодат. „Нашата теология“ е резултат от християнска мисловна активност, основана върху свидетелствата на изпълнените с богословския опит. Тя е резултат от природните действия на разума (φυσικοὶ λογοί, респ. φυσικοὶ λογισμοί), за които говори св. Григорий Синаит, следващи свръхприродните (ὑπέρ φύσιν) помисли.
Марио Коев с основание прокарва и разликата между догматичната и спекулативната теология. Дори догматите да са изготвени с усилията на рационалното богословие, след утвърждаването си те имат статут на негови аксиоми. Богословската размисъл, спекулативната теология, се основава на тях. Καθ᾽ ἡμᾶς θεολογία е сферата, в която образованият вярващ човек упражнява дарения от Бога разум, а не го зарива в земята, вървейки по пътя на общението с Бога. Казвам това с поглед към свода от съвременни инструктажи за противното. Един свод, призван да сплеска човешката богообразност. Богословски размишляващият е заедно с това съвършено наясно докъде се простират компетенциите на мисълта, дори когато се движи в светлината на същинската теология. Затова той по-скоро задава въпроси, отколкото да заявява отговори, а изводите му имат характера най-вече на хипотези, на достоверни и убедителни – в оптималния вариант – хипотези, нямащи претенцията за императивна валидност.
Коев черпи ресурс от тази теология, ала се и дистанцира от нея. Няма как да му се възрази, че в някои от своите модуси тя отива до чисто абстрактно, формулаторно говорене за Бога, до „трансцендентално идолопоклонничество“, превръщащо своите формални понятия в „идоли от втора степен“ (Жан-Люк Марион). Тя обаче има и други начини на съществуване. Тъкмо последните около тридесет години дават, и то в световен мащаб, блестящи примери за креативно православно богословстване, системно разгръщащо системното мислене на отците и завещаното ни от него. Творчеството в тази сфера е ефикасна имунизация срещу богословското невежество, услужливо готово да споделя разрушителните си сили. Но богословският формат на Марио Коев действително е от друг порядък.
Той основателно обръща внимание, че практикуваното от него „драматично богословие“ има най-вече екзистенциален характер: в него рационалното е един елемент от цялостната екзистенция. Личната размисъл тук клони по-скоро към проповедта, а защо не и към изповедта: изповядването на собствения си път с Бога, на личното си богообщение, с присъщия на всеки такъв път драматизъм. Излишно ми се струва, но все пак ще напомня, че подобно говорене е радикално лишено от сантиментализъм: сантименталното е тъкмо онова, чрез което вертикалът бива превръщан в плоскост – включително вертикалът на Кръста.
Сантименталното е обратното на дръзкото, а мисълта и езикът тук необходимо са заредени с дързост (иначе щяха да са умозалъгване и шекерен брътвеж). Затова словото в този модус на богословстване е неизбежно творческо. Негов дълг е не просто да обговаря онова, което може да се изрича, но да заговори и за онова, което обичайно не може да бъде изказано. То е и неизбежно лично: екзистенцията има задължително персонален, сиреч уникален характер. По самата си същина „драматичното богословие“ е при това диалог, съществен разговор на заговорилия от най-дълбокото си с дълбинното на отворилите се за този диалог човеци – с всеки един от тях в неговата дълбина.
От този хоризонт Марио Коев се обръща към „Книга на Иова“ – един сам по себе си високо драматичен, всъщност трагичен и на това отгоре драматургично изграден текст. Той е солидният му „повод“ да заговори за страданието, гледано като сърцевина на човека в тропоса на сегашното му съществуване, но заедно с това или даже поради това съпътстващо богоосиновението. В неговия контекст Коев ще проблематизира по съвършено небанален начин отчаянието и истината, идеите за Божественото и вярата в Бога, любовта и спасението, собствено човешкия живот в неговата profunditas – в неговия Abgrund, който обаче е и неговият Urgrund (позволявам си да посегна към понятията на Йохан Екхарт – един от първомайсторите на този тип богословстване). Човешката бездна е и фундаментът на човека, открие ли се по своята истина.
Можем да се съгласяваме или дистанцираме от едно или друго конкретно размишление на Марио Коев в тази книга. В последна сметка такава е направата на диалога. Едно е обаче несъмнено. С Трагизъм и надежда в „Книга на Иова“. Опит за драматично богословие имаме в българската култура пореден – слава Богу, пореден – образец на мощно промислен и преживян, автентичен и съзидателен богословски текст“.
Новата книга от 215 страници и с цена от 15 лв. се разпространява от книжарница „Български книжици“.
„Атеистичните делюзии: християнската революция и нейните модерни врагове“ от Дейвид Бентли Харт
Броени дни преди Рождественските и новогодишните празници на книжния пазар у нас се появи нова книга, посветена на християнството и неговия принос към световната култура и цивилизация – Атеистичните делюзии: християнската революция и нейните модерни врагове от Дейвид Бентли Харт. Авторът на тази книга, американски православен богослов, философ, преподавател, писател и публицист (р. 1965 г.), не е съвсем непознат у нас. Негови статии по различни богословски теми и проблеми отдавна се превеждат и публикуват на български език. Атеистичните делюзии е първата негова книга, преведена и публикувана у нас. Отпечатана е от издателство „Омофор“ и излиза на български в превод на Борис Маринов и под редакцията на Момчил Методиев, а самата инициатива за нейния превод и издаване на български език е на дарител, пожелал анонимност.
Сам авторът нарича този свой труд „историческо есе“ – съчинение, „… което в нито един от своите сегменти не е освободено от пристрастия и което принципно е замислено като апология на едно конкретно разбиране относно въздействието на християнството върху развитието на западната цивилизация“ (с. 7). При което всичко това е съпроводено от сериозна, задълбочена и страстна критика на съвременния атеизъм и аргументирано развенчаване на насажданите от него митове относно християнството, което е поднесено на жив и увлекателен език, на места нелишен и от свежо чувство за хумор. В този смисъл тази книга, чието първо издание е от 2009 г. (отпечатана е от авторитетното академично издателство „Yale University Press“), може да бъде определена като впечатляващ опит за съвременна християнска апологетика. Разбира се, при всички необходими уговорки към представата и към начина на възприемане на този жанр и тази дисциплина у нас. А едно вероятно много по-точно определение, което може да ѝ бъде дадено, е енциклопедия на разобличаването на заблужденията, насаждани от атеизма в съзнанието на съвременния човек.
В хода на изложението си авторът не крие своето разочарование от принизяването в стандартите на съвременния атеизъм, изтъквайки, че в своята дълга история Църквата и християнството са се радвали на истински сериозни критици от равнището на Целз и Порфирий, Волтер и Дидро, Гибън и Ницше, сравнени с които „днешните конски мухи изглеждат далеч по-мързеливи, далеч по-малко проницателни, по-малко изкусни и по-малко изтънчени, далеч по-емоционални и по-самонадеяни, заинтересовани много повече от лесните исторически обобщения, отколкото от трезвите и изискващи много енергия и време проучвания върху това, което християнството е представлявало някога или представлява днес“ (с. 25).
С особена сила Д. Б. Харт разобличава митологемите за нашето съвремие като „век на разума“, за Средновековието като „епоха на мрака“ и потискане на науката от страна на Църквата, за уж „свещените войни“ – каквито в историята на християнството са били всъщност единствено кръстоносните походи, и т. н., и т. н.
Разбира се, изложението има и своята позитивна част, в която авторът представя в ясна и последователна аргументация цялата положителна страна на християнската вяра и на онази революция в разбирането за света и човека, която с появата си християнството е донесло в нашата цивилизация. Революция, която авторът определя като „… вероятно единствената истинска революция в историята на Запада“ (с. 206).
Новата книга е с обем от 448 страници и корична цена от 22 лв. С отстъпка може да бъде закупена от издателство „Омофор“ – тук.
Ново издание, посветено на богословския диалог с протестантите
Речник на двустранните богословски диалози между Евангелската църква в Германия и Православната църква (1959 – 2013) от съставителите Райнхард Тьоле и Мартин Илерт е издание, посветено на резултатите от богословския диалог между Евангелската църква в Германия и четири от православните патриаршии: Константинополската, Московската, Румънската и Българската. Излиза за първи път в Германия през 2014 г., отпечатана от лайпцигското издателство „Evangelische Verlagsanstalt“, и вече е преведена и отпечатана в Русия, Гърция и Румъния. Българското издание е реализирано от издателство „РИВА“.
Инициативата за появата на тази книга на български език е на колегата богослов и църковен историк Владислав Атанасов, който от години живее и работи в гр. Щутгарт, Германия, и който е преводач на немския текст и автор на един от уводните текстове към българското издание. Редактор на българския превод е историкът Момчил Методиев, а богословската редакция е на Борис Маринов.
Новото издание съдържа резултатите от диалога с Евангелската църква в Германия в посочения период, които са представени прегледно, под формата на речникови статии. „Представени са богословските части на заключителните документи, които са съвместно формулирани от протестантска и от православна страна, както и части от съвместните доклади на участниците в диалога, отправени до висшите църковни органи“, както става ясно от анонса към изданието.
За църковната и богословска аудитория у нас книгата е интересна най-вече със своя български контекст, тъй като част от този интересен и важен богословски диалог е била водена тъкмо с Българската патриаршия, представена в разговорите с протестантската страна от някои от най-знаковите духовници и богослови от своето недалечно минало – епископите Макариополски Николай (Кожухаров; 1908-1981), дългогодишен ректор на Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София, Драговитийски Йоан (Николов; 1925-2005), игумен на Рилската св. обител, Стобийски Арсений (Чакандраков; 1932-2006), сетне Пловдивски митрополит, професорите Тодор Поптодоров, Иван Панчовски, Тотю Коев и др.
Новата книга е с обем от 148 страници и корична цена от 14 лв. Разпространява се от големите вериги книжарници в страната, както и в интернет.
Нова книга на богослова д-р Деян Димитров, посветена на гностицизма
Около Деня на будителите историко-богословската ни книжнина се обогати с още едно – скромно, непретенциозно, но затова пък много навременно и по възрожденски обаятелно – издание. Думата ни е за книгата на д-р Деян Димитров Ереста на християнските гностици. По-важни представители на тази ерес. Монтанизмът – разкол или ерес от времето на християнския гностицизъм (Габрово, изд. „ЕКС-ПРЕС“ 2020 г.).
Авторът не е непознат за българския читател. Плод на неговите научни търсения са множество статии и студии, публикувани през годините в списания Духовна култура и Богословска мисъл, а събрани и заедно, в два тома Богословски студии (Том първи – 2018 г. и Том втори – 2019 г.), както и изданието на един неизвестен препис на службата и житието на св. Онуфрий Габровски: Служба и житие на св. Онуфрий Габровски (Един неизвестен препис), Габрово 2017.
Както личи от изложението в новото му изследване, авторът не си поставя за цел задълбочено и академично проучване на поставените теми, а има за цел да информира широката аудитория относно ереста на гностиците, така че изложението е поднесено на ясен и достъпен език, без да е утежнено от специализирана терминология и някакъв високо-научен стил. Въпреки това, като отговорен и академично образован автор, д-р Димитров е снабдил своя труд с научен апарат и библиография, даваща възможност на по-любознателния читател да се запознае по-дълбоко с въпросите, които изследването на гностицизма повдига, а това представя новата книга не просто като кратка история на гностицизма, но и като своеобразна малка и общодостъпна енциклопедия по темата за тази древна ерес – „майка на всички по-късни ереси“, особено като се има предвид, че историко-богословската ни книжнина не изобилства от сериозни трудове, посветени на ересите.
Относно мотивите, подтикнали го да насочи вниманието на читателите към едно многолико еретическо движение, появило се в зората на християнската епоха, самият автор отбелязва: „Християнските гностици са модел за следващите ереси. А тези ереси се повтарят и в наши дни. Как ще обгрижваме християните, след като не познаваме врага на нашето упование в Бога (с. 3)?“. Следователно, д-р Димитров е изградил своето изложение с акцент върху духовната ситуация, в която живее античното общество, а от там и върху причините за появата на гностицизма, върху неговата същност и неговите проявления. Друг акцент в новото изследване е поставен и върху съвременната духовна ситуация, която немалко прилича на античната и в този смисъл предоставя достатъчно условия за възраждане и разцвет на тази ерес, макар и под форми, различни от тези в Античността, а това изисква познаването на ереста и нейните горчиви плодове, за да се избегнат духовните поражения от волното ѝ или неволно възприемане. Този подход на д-р Димитров превръща книгата му в изключително полезно и навременно четиво.
Новото руско издание на словата от Първи том на св. Исаак Сириец – комерсиален проект или стъпка към реално научно издание
Действителното място на мар Исхак Д’Нинве, по-известен във вторичната гръко-славянска традиция като св. Исаак Сириец, в Преданието и мистиката на Православната църква е непреходно и многопланово.[1] И друг път на страниците на Живо Предание е ставало дума за новите издания на негови текстове,[2] което недвусмислено говори за силен интерес и въздействие. Никак обаче не е за подценяване темата за точния смисъл и точния превод[3] на мислите на този велик Христов последовател, които са провокирали и трогнали много сърца и извън монашеските среди (известна, например, е духовната връзка между мар Исхак и Фьодор Достоевски).
Много е говорено за неточностите в гръцкия превод на Първи том,[4] осъществен в края на 9 в. в манастира на св. Сава Освещени, на Авраамий и Патрикий, чието дело е оценено отдавна. Но тъкмо преводната загуба на най-фините моменти от мисълта на мар Исхак по въпросите от особено естество, където библейско-богословската логика в традицията на св. ап. Павел изисква най-точно тълкуване, е основната причина за определени осакатени тенденции и някои крайности в гръцкото, а по-късно и славянско, възприемане на ключови елементи от молитвата, духовната борба и преживяванията на душата по пътя на възкачването ѝ към деликатните проявления на Светата Троица в личността и обществото. И не е случайно, че тъкмо в гръко-византийското християнство мистическата традиция е най-слабо застъпена. Ако приемем това ново издание в направление на коригиране на тези тенденции, макар и с чисто филологични средства, то това непременно би могло да послужи ползотворно като безспорен принос за необходимите и отдавна отлагани промени, както и за подходящо вдъхновение за ново начало на лични трудове и търсения. Така М. Калинин е превел от сирийски и посочил под линия някои от най-потресаващите разминавания в смисъла с гръцкия (руския) текст, като например абзаците на с. 26, 27, 43, 55 и др. Извън този контекст, по всичко личи, че изданието е предназначено най-вече за определена комерсиална популяризация на вече печатания в сериозен тираж руски превод, редактиран от С. Соболевски.
Не бива да се пренебрегват опитите творчеството на мар Исхак да бъде изведено извън монашеските среди. Целта на записването на неговите последни проповеди и тълкувания, когато вече е почти сляп, не е била те да останат капсулирани за употреба от определена монашеска школа в Източносирийската църква. Най-малкото защото достигнатите и изведени от мар Исхак подсъзнателни закономерности, свързани с религиозния инстинкт и психологически принципи,[5] както можем да се изразим днес, са с универсално значение и никак не е полезно те да бъдат безцелно предоставени на „откриването“ (с модерна терминология) и разпореждането с тях от страна на психолози, психиатри, антрополози и философи. Изобщо, древноцърковните постижения, много от които отдавна са изоставени през вековете на немарливо отношение към тях от дилетанти и плагиати, са реално и уникално наследство тъкмо на всеотдайните последователи на Иисус Христос, Господаря на господарите (Откр. 19:16). Тяхно е неотменното право и задължение да разполагат със законното си имущество и вековни придобивки, в любов, постоянно развитие и разбирателство, без лицеприятие и страсти. Но ето че законните права са усвоени днес посредством неточни преводи, тълкувания и завист от една малобройна група хора и организации, които не са (по всичко личи) достатъчно посветени и годни за великия подвиг на вярата, към който призовават и за каквато са дали непреходен пример мнозина светци и учители на древната и ранносредновековната Църква. И макар сериозните научни постижения в областта на палеографията, кодикологията и филологията през последните 50 години да дават вече солидна основа за по-точна контекстуализация и реална реинтерпретация на множество от най-травматичните митологеми, симулакри и идеологически клишета в практиката на поместното християнство и въобще в борбата за усвояване на историческото приемство в Църквата, то действителното „въвеждане в експлоатация“ на голите факти и приемането на практическите мерки за излизането от болестотворната маргинализация и срамен колаборационизъм, в които е натикано „църковното съзнание“, зависи от всички хора с добра воля, от всички нас, не от малцината патролози-специалисти.
Влиянието и вдъхновението, предизвикани от писанията на мар Исаак, са непреходни и техните резултати, наред с тези, породени от автори като авва Антоний, авва Макарий и св. Симеон Нови Богослов, недвусмислено показват стойността им. А тя няма как да бъде достояние на филологията сама по себе си, нито на психологията, макар и да е вплетена в емблематични доклади от симпозиуми и конференции. Сега, повече от всякога, гласът точно на тези бележити мъже следва да бъде разпространяван целенасочено, а техните поучения е необходимо да бъдат изучавани и практикувани далновидно, тъй като потенциалът им съдържа огромен заряд, който оказва изключително здравословно влияние върху човешката психика изобщо, макар да е подправен със специфичното поетично звучене, характерно за средновековните мистици, което може да се стори първоначално странно за ушите на мнозина неподготвени читатели. И слънчевата светлина обаче започва с годините постепенно все повече да дразни привикналото на офис-осветление око. И именно психиката е обект на все повече затормозяване и атаки в нашето съвремие, когато „авторитетът и свещеното“ са сведени до „културно-историческо наследство“. А „войната“, както казват мистиците на Църквата, е в помислите. Ето защо наследствените предимства и оръжия на Църквата не бива с лека ръка да бъдат захвърляни в музеите и в кабинетите на учените, чиято цел е съвсем различна от тази, поставена в основата на създаването на изследваните текстове. И макар трудът по съхраняването и разчитането на пергаментите да е колосален, още по-сериозен и ценен е трудът на практическото прилагане на вплетените в тях идеи и концепции. Благодарение на текстовете на тези мистици, всички научаваме, колко значителни са били познанията на най-великите синове на Църквата и колко важна е практиката на техните животворни поуки.
Под перото на мар Исхак са идентифицирани на езика на оригинала пет тома[6] съчинения: поучения, послания и проповеди.[7] В реален оборот обаче остава само първият,[8] при това в изопачения си гръцки превод. Излишно е да напомняме, че тъкмо най-съществените детайли в сирийския текст са пропуснати на гръцки.
В това ново руско издание на превода на С. Соболевски от 1911 г., допълнен с преводи и бележки на младия сиролог Максим Калинин, прави впечатление „синодалният“ подход в малък формат с едър шрифт, а също и тиражът от 5000 бр., който дори за Русия е огромен,[9] както и ниската цена на книгата (600 рубли)[10]. Тези факти са недвусмислени в полза на твърдението, че това издание е насочено, въпреки своето прилично „научно“ оформление (преводни корекции, бележки, индекси, сравнителни таблици), предимно към комерсиална и популярна употреба. В известен руски форум,[11] веднага след излизането от печат М. Калинин сподели:
„Пред мен стояха две задачи, описани в книгата: 1) да се добавят отсъстващите [на руски] слова от Първи том; 2) да се обясни разбираемо на читателя на светоотеческата серия на Лаврата, какво значение тези текстове могат да имат за него. Да, ориентирах се към консервативните читатели, които се интересуват само от този корпус на мар Исхак, който се е ползвал активно в православната традиция. Затова обясних, кои от четиринадесетте трактата са известни в православната традиция и кои – не; в какви текстове се цитира Теодор Мопсуестийски [и Евагрий] и т. н. Не съм си поставял (засега) задачата да подготвя научно издание или да се направи „ъпгрейд“ на текста и предговора на С. Соболевски (тази задача е ясно, че изисква друг издателски формат). Един ден ще се заемем с превода на останалите трактати от Първия том (мой колега вече се занимава с това). Но първо ще завърша превода на Трети том, а и заедно с А. М. Преображенски трябва да издадем на руски писанията на Йосиф Хазайа… Относно хибридността [на изданието] съм съгласен. И все пак наивно се надявам, че на читателите, на които са интересни Подвижнически слова, моите преводи също ще добавят нещо. Макар тези трактати да се открояват на фона на останалите – те съдържат сложен философско-богословски изказ, който ги отделя на фона на практичните съвети и кратките мистични описания в по-голямата част от другите текстове на Първи том. Може би тъкмо затова те не са влезли в гръцкия превод. Какво представлява Трактат 26 „За теодицеята“, например? Много обичам този сюжет: вместо да дава благочестив отговор за това, че Бог не потиска ничия свобода, Исаак Сириец описва пътя на съзерцанията от второ естествено съзерцание до съзерцанието на Светата Троица, като има предвид, че само така човек ще намери отговора. Както и книгата на Йов, мар Исхак оставя основното извън пределите на разговора. Между другото, в този трактат той намеква за „всеобщото спасение“: в параграфи 13-15 (с. 552-554 на изданието) на трактата мар Исхак говори, че природата, която притежава „вътрешна склонност“ [към грешки и ентропия – concupiscentia], не може да възприеме „точната истина“ за Божиите съдби, защото надеждата, която се поражда от това знание, ще я увреди. Когато човек достигне до съзерцание на Бога (буквално: това, което се отнася до божествената природа), тогава той придобива точно познание за състоянието на нещата, както и безусловна надежда, лишена от страх. Когато човек излезе от това висше съзерцание и се отправи към разбиране на „измеренията и техните особености“, той отново се връща към областта на неясното и страха. С други думи казано, да мисли за всеобщото спасение може само човек, който е стигнал до върховете на мистичния опит. При друго положение човек не е в състояние да разбере последните съдби на творението, както и да се старае. Подобна мисъл е изказана в трактат 41 на Втори том: „А този, чиито действия се оказват обвинители спрямо самия него, … дори когато той говори за благата, това е мерзост за него!“ (т. е. мерзост е такъв човек да дръзва да говори за това – CSCO 554, 169). Другите трактати също са доста интересни“.
Така или иначе обаче изпълнението на мистичните предписания и спазването на точната методика, разисквана от мар Исхак в трактати 1, 26 и 2, 41, е най-важната предпоставка за ползата при заниманията с текста и целта на неговото възникване. И както мар Исхак „е доказан като истинска икуменическа фигура, трансцендирайки през границите на църковните традиции“[12] от Източна Сирия до Испания, така съответно е необходимо да трансцендират и духовните поучения от страниците през мисълта на четящите книгата, за да насочат умовете от състоянието на объркване и мъгла до светлите хоризонти на незалязващата светлина на присъствието на Божия Дух (без каквато и да е нотка исихазъм), което определено би представлявало успех при запознаването с текста. Иначе никоя църковна библиотека не заслужава особено внимание, при положение че е използвана предимно за фактологични справки или „бягство от скуката“, а не според своето действително предназначение.
Патролозите безспорно са установили четиримата древноцърковни автори, които оказват най-силно влияние върху мисълта на св. Исаак (във всяко текстово-критично издание са изведени почти всички преки и скрити техни цитати). Това са: Евагрий Понтийски; Теодор Мопсуестийски; Пс.-Макарий Велики (сирийският Corpus Macarianum) и св. Марк Подвижник. Както се вижда от творчеството му, мар Исхак не просто е повлиян от тези автори, а те са неговите главни авторитети, поне като текст, не само в областта на мистиката, но и на христологията. Този факт не бива да учудва никого, тъй като в контекста на персийско владичество през 1-7 в. и арабска експанзия през 7-8 в. Източносирийската църква не просто е опазвала своята автентична традиция, приета още от апостолските времена, но едва е оцелявала (впрочем, както е и до днес). А творчеството на мар Исхак отбелязва един от върховете на тази традиция, пресичайки икуменическите граници и ражда последователи като Йосиф Хазайа и Йоан Далиатски, при това в противовес на официалната църковна доктрина на Източносирийската църква, която по това време вече е силно унифицирана – нещо, което тогава изобщо е характерно за сепарирания Християнски свят (особено за Източната Римска империя след периода на иконоборчеството), и повлияна от несторианството.
Тук е мястото да отдадем дължимото за забележителното развитие на руската патрология през последните 25 години в елинистичното направление на Алексей Дунаев с множеството негови преводи и редакции, а в областта на сирологията на митр. Иларион (Алфеев) с превода на Втори том и монографията му от 1998 г. за св. Исаак Сириец (въпреки нейния обзорен характер). Днес руската сирология разполага с един от най-влиятелните учени в лицето на Григорий Кесел, който в световен мащаб се нарежда до имена като Sabino Chialà и Nestor Kavvadas. През 2013 г. в Москва се проведе голяма международна конференция, посветена на мар Исхак,[13] като след нея последваха преводите на А. Муравьов, А. Макаров, С. Туркин и М. Калинин. От новото поколение руски сиролози наистина се очаква много. Особено на фона на ревизията на контактите на Москва с политическата църква-майка в Истанбул. В търсене на нова идентичност и разчистване на идеологическите отломки, потиснали исконната автентичност, като подпора за Руската църква действително може да послужи бляскавата мистична традиция и текстовете на отците от Източносирийската църква от 7-8 в., предвестници на Имеславието, изследвани редом с оригиналните писания на Афраат, мар Афрем (св. Ефрем Сириец)[14] и Нарсай.
* Рецензия върху изданието: Преподобный Исаак Сирин: Слова подвижнические, Изд. 4, испр. и доп., СТСЛ, 2019, 712 с.
Редакционни
Нашите издания
Християнство и култура
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
- Вера 21. О православии сегодня
- Сретенский сборник (периодично издание на Сретенската духовна семинария и академия)
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Георги (Джордж) Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова
- Кафе със сестра Васа (Ларина)
- Лична страница на Владимир Бибихин