Бракът: православна перспектива – няколко думи в заключение

Продължение от „Брак, безбрачие и монашески живот“

Бракът е тайнство, защото в него и чрез него Царството Божие става жив опит. Във всяко едно от отделните „тайнства“ едната и съща и единствена сама по себе си Тайна на спасението става реалност – отнесена към конкретен момент от човешкото съществуване. Дали това ще е влизането в новия живот, израстването в Духа, приемането на църковно служение или изцеряване от болест, чрез Светия Дух се предава все същото изкупително Христово присъствие: в Кръщението, в Миропомазването, в ръкополагането в различни степени на свещенство, в тайнството на Елеосвещението. И във всеки един от тези случаи човешкият живот се изпълва с нов живот: не като задължение, а като присъствие; не като магия, а като дар и потенциал – и човекът остава свободен: или да влезе през отворилата се пред него врата, или да остане там, където е бил преди това – в царството на „плътта“.

Всяко едно обаче от тези отделни „тайнства“ получава своята истинска реалност и значение само ако води към или изразява живота на Църквата като тяло: Тяло Христово. Кръщението е влизане в Църквата, Миропомазването е дар, който позволява свободното израстване в Духа, Свещенството е отговорност за единството и изграждането на Тялото, а тайнството на Елеосвещението придава ново измерение на съществуването на „новия Адам“, в което вече няма болест и смърт. Всички тези индивидуални аспекти от живота на Тялото имат своя център и своето осъществяване в Тайнството, което прави Църквата Тяло Христово – божествената Литургия на Евхаристията. Вън от Тялото не може да има никакви „тайнства“.

Значението на Брака, като тайнство, също не може да бъде разбрано вън от същия този евхаристиен контекст. Още в своите ранни дни Църквата разглежда законовата или социална институция на брака като трансформирана в една реалност на Царството, само ако е сключен между двама членове на Тялото Христово. Истински християнският начин двама християни да станат една плът е само в Христовата плът. И именно в Евхаристията те стават християни, бидейки причастни към Тялото Христово. Ето защо, първоначално браковете са били благославяни по време на божествената Литургия, в която женихът и невестата са участвали в св. тайнство на Причастяването. И това е било възможно само в случаите на първия брак, който и двете страни са имали възможността да приемат като вечна връзка, неразрушима дори от самата смърт.

Тази истинска святост на Брака – доколкото тя включва човешки същества, все още живеещи в падналия и болен свят, – се е нуждаела от закрилата на определени законови правила и някои формални уговорки. Вече видяхме, че за самата Църква тази формална, „канонична“ страна на църковната практика не представлява цел сама по себе си, а само обозначава начините, по които християнският идеал за брака – уникален точно толкова, колкото е уникален и съюзът между Христос и Църквата, може да бъде поддържан най-добре в условията на сегашния свят. Тя определя и възможните форми на толерантност по отношение на несъвършените форми на брак, прилагайки в такива случаи разделяне на брака от Евхаристията, и защитава учението и пастирския авторитет на Свещенството като изключва клириците от толерантността, проявявана към миряните.

Признавайки на Брака достойнството на едно от тайнствата на Царството Божие, християнското Благовестие и Църквата обаче не проповядват съществуването на някаква мистична реалност – независима от онова, което човекът в действителност представлява. Християнската вяра е истина не само за Бога и Неговото Царство, а и за човека. Съгласно християнското учение, бракът е една наистина радостна отговорност, която дава законно удовлетворяване на душата и тялото, показва на човека какво означава да бъде истински и му дарява неизразимата радост да даде живот – по образа на своя Творец, Който е дал живота на първия човек.

За да подчертаем и изразим по-пълно единството в Преданието на Православната църква по отношение на Брака, в приложения представяме някои от фундаменталните текстове от Писанието, засягащи смисъла на Брака, както и откъси от текстове на светци и мъдреци от миналото и настоящето. Тяхното вдъхновение ще придаде ново измерение на богослужебните и каноническите текстове, цитирани в предходните глави.[1]

Превод: София Ангелова

Край

* „A Word in Conclusion“ – In: Meyendorff, J. Marriage: An Orthodox Perspective, Crestwood, NY: „St. Vladimir’s Seminary Press“ ³2000, p. 73-74 (бел. прев.).

[1] Въпросните приложения – текстове от Новия Завет, от Преданието на Църквата, от каноничното право и от литургическото предание, заедно с православното последование на тайнството Брак, завършват тази книга. Същите ще бъдат добавени към българския текст, когато и ако се стигне до реализирането му като печатно издание (бел. ред.).