Религиозен – християнски – православен

Няколко думи за книгата на Камен Рикев Защото е на скрито... Християнският светоглед в творчеството на Атанас Далчев

В Полша поезията на Атанас Далчев (1904-1978) е позната и непозната. Позната дотолкова, доколкото негови стихотворения и кратката му проза отдавна са преведени на полски.[1] Непозната, тъй като с едно изключение, не е била предмет на специален интерес от страна на полските критици и историци на литературата.[2]

Житейският път на Далчев и нееднозначните послания, скрити в поезията му, отдавна са се превърнали в обект на противоречиви оценки в българската литературна критика. Бих добавил: оценки, чиято категоричност най-често е следствие от повърхностен прочит на творчеството на поета. Както в междувоенния период, така и в годините на комунизма, че и след това. Атанас Далчев не е бил любимец на критиците – коментатори с различна естетическа и (или) идеологическа нагласа откриват в творчеството му „предметност“, „битовизъм“, „спекулативност“. Метафизичните измерения на стиховете презрително са били наричани „философско-семинарна поезия“; по-рядко тематиката е била определяна като „универсален хуманизъм с религиозни елементи“, „пантеизъм“ или, в най-добрия случай – забулена зад думите „метафизика“.

Монографията на Камен Рикев Защото е на скрито… заема особено място сред гласовете „за“ и „против“ Атанас Далчев. Особено е и мястото на автора в българската и в полската хуманитаристика.

Възпитаник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, от близо две десетилетия Камен Рикев живее в Полша, където преподава българска литература и култура в Люблинския университет „Мария Склодовска-Кюри“. „Разкрачен“ между българския и полския научен дискурс, авторът е искал да представи нов прочит на Далчевото творчество и, избягвайки предишните стереотипи, да предложи една интерпретация през призмата на религиозния мироглед на поета. Монографията е написана на български с обширно резюме на полски. След публикуването ѝ от издателството на Люблинския университет тя беше забелязана в средите на български и полски изследователи. В България херменевтичният подход на Камен Рикев намери добър прием и за това свидетелства наградата за хуманитаристика, присъдена на книгата от портал „Култура“ за 2021 г. По-друга беше реакцията в Полша, съдейки по единствената излязла една година по-късно рецензия, в която предложеният от Камен Рикев религиозен прочит на Далчевата поезия и проза беше критикуван от позициите на постсекуларните теории.[3] Изглежда че такава е съдбата на творчеството на поета: и в България, и в чужбина: да бъде окастряно и насила вкарвано в стари и нови идеологически клишета…

Защото е на скрито… е смел опит за анализ на поетическото наследство на Атанас Далчев от позициите на православното светоусещане. Епитетът „смел“ не е пресилен – в книгата си Камен Рикев, подобно на обекта на изследването, страни от така характерния за българската интелигенция (да не кажа интелектуалщина) религиозен нихилизъм и духовен еклектизъм, водещи към открито (атеизъм) или прикрито (задкулисно) безверие. Безверие, безцеремонно атакуващо вярата на повечето българи – православието. Камен Рикев отхвърля подобни нагласи и заявява, че е невъзможно да се разбере творчеството на Атанас Далчев, ако не се разгледа през призмата на някои от най-важните за православието истини като: преходност на материята и непреходност на отвъдното, стремежа на душата към Абсолюта, въпросите за греха, прошката, спасението.

Богословската подготовка на автора е солидна: свободно коментира библейски текстове, добре се ориентира в писанията на отците не Църквата (св. Йоан Златоуст, Псевдо-Дионисий Ареопагит, св. Йоан Дамаскин); полезни за изследването му са били и трудовете на руски богослови от „сребърния век“, както и съвременни западноевропейски и гръцки богослови (о. Йоан Майендорф, Йоан Романидис, митр. Калистос (Уеър) и др.).

Потапянето в православната традиция позволява на Рикев да открие в творчеството на Далчев един екзегетичен център, поясняващ религиозните размисли на поета. А този център е християнската вяра и по-точно – християнската вяра, съхранена в православната традиция. Това според мен е голямото достойнство на монографията: не са много българските литератори и колегите им българисти от чужбина, постарали се да преодолеят информационния шум на конкуриращи се модерни теории, отхвърлящи самата мисъл за едно възможно изследване на религиозните дълбини на литературни и културни текстове.

Подробното представяна на седемте глави на Защото е на скрито… не е задача на тази рецензия. В първата глава авторът описва и критично се отнася към натрупаната от почти столетие научна литература върху жизнения път и творчество на поета. „Далчев християнинът“ е своеобразна „биография на вярата“ на Атанас Далчев; четирите следващи раздела са посветени на анализ на заявената в заглавието тема: разбулване на скрития в литературните текстове религиозен светоглед на твореца.

Светогледът на Атанас Далчев, твърди авторът на книгата, скрит в поезията и афористичната проза, е неразривно свързан с източноправославната духовност, отъждествявана днес с православната ценностна система и догматика, и по-точно с онези особености на византийската богословска интуиция, отличаващи съчиненията на православни богослови от 20 и 21 в. от теологическите интерпретации на римокатолически и протестантски теолози. Отношението на поета към християнската космогония и преходността на земното битие е в съгласие с православната традиция: видимият свят се разпада, а за това е виновен изцяло човекът. Спасението, надеждата е в любовта, разбирана като безкористни отношения между конкретни обекти, т. е. изразявана в категориите на любимата за Атанас Далчев поетика на предметността. Така е и с чудото: то се крие в ежедневието и е свидетелство за присъствието на Абсолюта. Парадоксално, чудото ни среща на улицата, то е в (зад) огледалото, носено от един хамалин:

Ти го чакаш от години цяли –
чудото дохожда всеки час.
Виж хамалина пред нас,
който носи огледало.

„Огледало“, 1937 г.

Други скрити зад стиховете любими теми за Атанас Далчев, подробно разгледани от Камен Рикев, са: апорията дух-материя и познанието на Бога чрез вглеждане в делото на Сътворението. Известният Метафизически сонет (1927 г.) е благодатен текст за откриване на споменатата по-горе апория в конкретно литературно произведение. Тръгвайки от думите на св. апостол Павел в Първо послание до коринтяни за тялото като съсъд на душата, т. е. от важното за християнската антропология твърдение за единство на душа и тяло, Камен Рикев го използва като херменевтичен ключ в анализа на Метафизически сонет. Дали обаче през 1927 г. младият тогава поет, искрено вярващ и практикуващ православен християнин, не е бил повлиян и от някои модни теософски (неогностически) идеи? За какво говори куплетът, описващ отношението на гордата душа към тленната плът:

Какво ще му дадеш в награда за това?
Когато отлетиш във блясък и във слава,
неблагодарнице, ти тук ще го оставиш!

Според Св. Писание след възкресението тялото ще се преобрази, то има място в отвъдното, но вече като ново, преобразено тяло. При Атанас Далчев е по-различно: самовлюбената душа изоставя тялото в света и потегля на дълъг път през еоните, за да се съедини с Абсолюта (ако използваме езика на гностиците). Струва ми се, че следи от подобен неогностически дуализъм личат в Метафизически сонет. Възможно е подобни идеи да са повлияли на все още неукрепналия християнски светоглед на младия Далчев.

Горните редове не са обвинение: нито към Далчев, нито към автора на книгата. Те са по-скоро пожелание за внимателно използване на източноправославни богословски тълкувания при работата с конкретни литературни произведения и едновременно с това препоръка за диахронично изследване на текстовете: младият Далчев е различен от зрелия Далчев).

Всъщност колебанията на поета не са само следствие от духовни търсения. Те са свързани с житейската му съдба. Камен Рикев не извайва бронзов паметник на Далчев. В „биография на вярата“ са представени и коментирани факти от нелекия му път през живота: религиозното образование през детските години в Солун и Цариград; укрепването в православната вяра в годините преди Втората световна война; стремежът за единение с Бога в трудния период на комунистически атеизъм след 1944 г.; творческите съмнения и страхът от комунистическата идеологическа машина. И ако в периода между двете световни войни Атанас Далчев не е афиширал християнския си светоглед и, бидейки православен, е избягвал всякакви декларации в творчеството си, то след комунистическия преврат той е криел вярата си още по-дълбоко, като в някои прозаични фрагменти е декларирал дори „безверие“. Според Камен Рикев това е проява на т. нар. „криптохристиянство“, характерно за страните от социалистическия лагер. Криптохристиянство или юродство, ако използваме терминологията на православната духовност: непрекъснато питан и подпитван за същината на неговото творчество, поетът не е могъл да знае кой от познатите му ще донесе на властите и, по подобие на юродивите, е повтарял обратното на това, което мисли: не съм религиозен, неверник съм, в поезията ми няма християнство, само етични елементи… Несъгласието си с бездуховната атмосфера в комунистическа България публично заявява… от гроба: в завещанието си заръчва погребение с опело в храм. Много от питащите и подпитващи литератори от казионния Съюз на писателите, които толкова са искали да разберат същността на религиозната лирика на Атанас Далчев, от страх не отиват нито на опелото, нито на гробищата.

Ако парафразираме заключението на Защото е на скрито…, Камен Рикев твърди, че Атанас Далчев не само е показал възможностите за отразяване на християнския светоглед в светски литературни произведения, но е успял да демонстрира и начините за преодоляване на границите между sacrum и profanum.

* Настоящият текст представлява извадка от рецензията на автора върху книгата на Камен Рикев Защото е на скрито… Християнският светоглед в творчеството на Атанас Далчев (Ponieważ jest w ukryciu… Światopogląd chrześcijański w twórczości Atanasa Dałczewa), Lublin: „Wyd. UMCS“ 2020; още по темата – тук (бел. ред.).