Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

О. Александър Шмеман – апостол на Америка

Понеделник, 13 Септември 2021 Написана от Свещ. Александър Ермолин

2 Fr Alexander SchmemannАпостол на Америка

Скъпи приятели, продължаваме нашите беседи върху руската диаспора.[1] Днес ще говорим за един от най-изтъкнатите нейни представители: протопрезвитер Александър Шмеман. За него са чували практически всички – вярващи и невярващи, православни и инославни, даже и тези, които са чували само фамилията, но не знаят към каква църква той е принадлежал, за какво е писал и какво е проповядвал. Едни живеят с щампата, че „Шмеман е либерал, а всичко либерално е лошо“. Други, обратно – възприемат неговите трудове твърде безкритично, забравяйки, че дори и сред светците е имало неточности и спорни мнения. Както едните, така и другите обаче често не познават биографията на о. Александър.

Към настоящия момент в нея почти не са останали „бели петна“, Така че, заемайки се с тази статия, трябваше много да размишлявам как да избегна повторенията на и без това известния материал, и, същевременно, максимално подробно да разкажа за живота на „апостола на Америка“. Ето защо, заедно с редакцията на портала, взехме решението да напиша две статии: една, за живота, и друга – за учението на о. Александър.

Шмеман – дете на емиграцията

О. Александър Шмеман, изтъкнат литургист и богослов, никога не е бил в Русия. За което мнозина силно са го критикували и ругали. В една от предишните статии, в която говорихме за политическите възгледи на руската емиграция, вече стана дума за това, че о. Александър сякаш е избягвал пътуването до Русия.

„За него Русия е била мечта, любов, стремеж, част от културата и още много. Той е обичал руската култура и литература, ориентирал се е в нея. Впрочем той се е обучавал в кадетския корпус във Версай и за цял живот е запазил любовта си към руската армия и руския офицер. Той обаче никога не е бил в Русия“.[2]

И така, Шмеман се е родил в Естония, а е починал в Ню Йорк. Между тези две точки са Белград и любимият на о. Шмеман Париж, където той учи, жени се и става свещеник. О. Александър винаги е възприемал себе си тъкмо като дете на емиграцията. И по този именно начин е говорил за себе си:

„От детство растях в емиграция, толкова слушах, толкова образи на Русия ми бяха показвани, толкова символи и образни изрази се използваха, които се превърнаха почти в клишета! Колко много бях слушал за Светата Рус, колко много триумфализъм имаше често в тези разговори, колко много беше повърхностното, а понякога и озлоблението, ожесточението!“.[3]

В тази статия предлагам да поговорим за по-малко известните факти от живота на о. Александър.

Историк на Църквата

В съзнанието на мнозинството от хората, чели или поне слушали за о. Александър Шмеман, той бива еднозначно асоцииран с литургическото богословие. Да, това е вярно. Литургиката е главното направление на неговите интереси. За себе си той казва: „Моят предмет в богословието е литургиката“.[4]

Впрочем сам о. Александър е обичал една интересна интелектуална игра – поставял е оценки на руските писатели. Ще рече, анализирал е такива откъси от произведения, в които се срещат сватби, погребения и всичко останало, което е свързано с религиозните обреди, и е проверявал доколко точно е описано то от гледна точка на богослужението. Удивително, но „петицата“[5] е само една: на Чехов. Всички останали или не успявали да издържат изпита, или се представяли лошо. Така например Пушкин, по отношение на Петдесетница говори за молебен, макар че по устав е положена вечерна, а не молебен. А Тургенев пише за извършено Миропомазване на смъртния одър на нихилиста Базаров, а не на Елеосвещение. И така нататък.

О. Шмеман обаче започва като историк на Църквата. Нещо повече: даже превежда – в качеството на текст за докторантски изпит – едно произведение на св. Марк Ефески. Трактатът „За Възкресението“[6] в превод на о. Шмеман и с негови коментари, е бил дори издаден и сега е достъпен.[7] От сериозното му увлечение по историята е останала книгата му Историческият път на православието, запознаването с която е задължително за всеки, интересуващ се от този аспект от живота на Църквата,[8] също както и отделни лекции – например: „Догматическият съюз“, встъпителна лекция към неговия курс по история на Византийската църква, изнесена на 11 октомври 1945 г.[9]

След това обаче о. Александър променя своето отношение към Византия.

„Аз обичам православието и съм все повече и повече убеден в неговата истина, и все повече и повече не обичам Византия, Древната Рус, Атон, т. е. всичко онова, което за всички е синоним на православието“.[10]

Тази фраза може да бъде разбирана по най-различни начини. Ако обаче прочетем внимателно трудовете на о. Александър, става ясно едно: той по никакъв начин не е обичал подмените. Подмените на православието с нещо друго – Русия, Атон, броениците, каквото и да било, но подмяна и изоставяне на главното – на Христос. В некритичното отношение към Византия, в нейното идеализиране о. Александър е виждал именно подмяна на вечните истини на православието.

Впрочем о. Александър е планирал да защити докторската си дисертация тъкмо по история, но става така, че му се налага да пише втора работа, вече по литургика.

Какво точно се е случило във възгледите и съжденията на о. Александър и защо така силно се е променило неговото отношение към Византия – това е въпрос, който изисква отделно изучаване.

Конфликтът с о. Флоровски

Една от съвсем не простите страници от биографията на о. Александър са неговите взаимоотношения и конфликта му с неговия учител прот. Георги Флоровски. Неотдавна беше отпечатана прекрасна книга на о. Павел Гаврилюк, посветена на преписката между двамата изтъкнати учени и богослови. Тази преписка хвърля светлина върху множество аспекти от живота на о. Александър.

Например, върху бедността и, заедно с това – неговата любов към живота. Матушка Уляна – съпругата на о. Александър, разказва как нейният мъж дълго време е заработвал като преподавател по превод и въобще се е залавял с каква ли не работа, която да би му помогнала да изхранва семейството си. И всичкото това – в допълнение към енорийското служение и към преподаването. „В института на о. Александър плащаха много малко и той заработваше някакви допълнителни средства с преподаване на превод в училището за бизнес „Hautes Etudes Commerciales“ в Париж“.[11]

И още: „Като погледна назад, през всички тези години от живота ни с малките деца, без отопление и топла вода, без средства от средата на месеца до неговия край, виждам, че въпреки всичко ние бяхме безкрайно щастливи. Бяхме много млади, безгрижни, и аз и днес смятам, че недостигът на материални средства и удобства води към едно истинско екзистенциално състояние“.[12]

Положението в института „Св. Сергий“ съвсем не е било просто. От преписката на о. Шмеман с о. Флоровски разбираме, че о. Александър твърде смело и дръзко е наричал „ККК“ („Ку-клукс-клан“) тройката ръководители на института: еп. Касиан (Безобразов), архим. Киприан (Керн) и проф. Антон В. Карташов.[13] Причината за подобно отношение обяснява матушка Уляна:

„Институтът „Св. Сергий“ в Париж се ръководеше от група професори, които подкрепяха дейността на о. Александър, но не смятаха за необходимо да привличат млади хора, както и внимателно се пазеха от всеки, който, не дай Боже, можеше да внесе в живота на института каквито и да са нови идеи или промени. Те не насърчаваха тясното общуване на преподавателите със студентите или с околните. Повечето от тях приемаха за истина само това, което по-рано е било в Русия и, според тяхното мнение, всичко трябваше да си остане такова и сега, и занапред. По-младите преподаватели не бяха допускани да участват в заседанията на професорския преподавателски състав, разрешено беше присъствието само на „вътрешни“ членове“.[14]

В тази ситуация о. Александър взема решението да напусне Париж и да замине за Америка – по покана на о. Георги Флоровски, който междувременно е станал декан, т. е. ректор на семинарията „Св. Владимир“. Тяхната преписка е пълна с обсъждания, с най-различни съмнения и още много относно предстоящото преплуване на океана. Но сем. Шмеман вземат това решение и о. Александър се оказва в Америка. В началото неговите отношения с о. Флоровски са гладки и о. Александър е главен помощник и подкрепа за о. Георги. Между двамата обаче е съществувало принципно противоречие, отнасящо се до самата същност на духовното образование.

Накратко, о. Флоровски е бил пример за аристократ на духа. За него богословското образование е било свързано с фундаментално изучаване на древните езици, с четене на св. отци и въобще е било мислено от него като нещо „елитарно“. О. Александър също е бил интелектуалец (следващия път ще говорим за неговите богословски трудове), но той винаги се е стараел да бъде по-открит към света. О. Александър е бил напълно справедливо критикуван за слаб интерес към наследството на отците на Църквата. Неговият ориентир е бил някъде тук, той е искал да проповядва на съвременния човек и за Америка това е било разбираемо. Ето един интересен пример, който свидетелства за мисионерското горене на о. Александър:

„Живеехме недалеч от Харлем, район, населен с негри, който започваше от „125-та улица“. Веднъж, когато Александър минавал по една от харлемските улици, до него се приближил слаб, висок черен мъж с добро изражение на лицето и му казал: „Свети отче, много Ви моля, искам да поговоря с Вас“. Александър бръкнал в джоба си и му подал някакви пари, за да си купи храна. „Не, не, свети отче – отговорил човекът – не са ми нужни парите Ви. Искам само да поговоря с Вас“. Александър го завел в близкото кафене, поръчал кафе и сладки и го попитал за какво иска да си говорят. „Свети отче, обяснете ми, какво е това Света Троица. Кои са Те и защо са Трима?“. И Александър завинаги запомни този разговор. Смяташе го за своята най-важна богословска, човешка и божествена среща в живота си и често си мислеше дали е бил на равнището на този разговор, дали е дал правилен, разбираем отговор на човека, дали онзи е получил това, което е търсил“.[15]

Общият извод е:

„За о. Флоровски винаги е било по-лесно да работи със студентите, които са имали сериозни интелектуални търсения, докато о. Шмеман е умеел да работи с всички“.[16] И така, конфликтът с о. Флоровски е назрявал. В резултат от това о. Шмеман става декан на семинарията и в много отношения определя курса на цялата Православна църква в Америка. През 1970 г., благодарение на усилията на о. Александър, тази църква получава своята пълна независимост и става най-младата в семейството на поместните православни църкви.

Да напишеш книгата си и да умреш

Смъртта на о. Александър говори много за неговия живот.

Той умира от рак, който е бил диагностициран в неоперабилен стадий. Знаел е за своята диагноза и за неизбежното. До последните дни на живота си о. Александър остава на поста декан на семинарията, а времето между известието за болестта и самия преход към вечността посвещава на написването на най-важната книга на своя живот – неговият труд Евхаристията. Тайнството на Царството. За неговите съчинения ще говорим и ще ги анализираме следващия път.

Матушка Уляна разказва: „Оказа се, че има рак на белия дроб, който отдавна е дал метастази в мозъка“. Но независимо от тежкото положение, о. Александър продължава да пише. „Силите постепенно го напускаха, сеансите химиотерапия го изтощаваха и той се чувстваше все по-зле. След година лечение, в средата на 1983 г., написа текст за радио „Свобода“, който трябваше да се излъчи в ефир за празника Сретение Господне“.[17]

Връщайки се към темата за руската емиграция, ще отбележа, че последният запис в Дневниците на о. Александър е посветен на Русия: „… през първите месеци – до Пасха – писах, работих, изведнъж страшно ми се прииска английските ми книги да излязат на руски, макар, уви, да не са писани в руската тоналност и вероятно преводът едва ли ще предаде онова, което ми се е струвало важно да се каже“.[18]

Следва

Превод: Борис Маринов

* Емролин, А. „Отец Александр Шмеман – апостол Америки“ – В: Вера 21. О православии сегодня; настоящият превод се посвещава на изпълващата се днес стогодишнина от рождението на о. Александър Шмеман (бел. прев.).

[1] Тази беседа представлява продължение на беседите „Русское зарубежье“ (тук) и „Русское Зарубежье: политика и Церковь“ (тук) от същия автор (бел. прев.).
[3] Протопресвитер Александр Шмеман: „Только Чехов не проглядел русского священника“ – на адрес: https://www.pravmir.ru/protopresviter-aleksandr-shmeman-tolko-chehov-ne-proglyadel-russkogo-svyashhennika/.
[4] Пак там.
[5] В руската система на оценяване – най-високата оценка (бел. прев.).
[7] В превод на български: Шмеман, А. „Неиздадено съчинение на св. Марк Ефески: За Възкресението“ – В: Живо Предание (бел. прев.).
[8] В превод на български: Шмеман, А. Историческият път на православието, С.: „Омофор“ 2009 (бел. прев.).
В превод на български: Шмеман, А. „Догматическият съюз“ – В: Живо Предание (бел. прев.).
[10] Дневники.
В превода на български (Шмеман, А. Дневници (1973-1983), С.: „Комунитас“ 2011) – на с. 315 (бел. прев.).
[11] Моя жизнь с отцом Александромhttps://azbyka.ru/otechnik/Aleksandr_Shmeman/moja-zhizn-s-ottsom-aleksandrom/.
Цитат от Глава 3 – „Семеен живот“, от книгата My Journey with Father Alexander, която е достъпна и в превод на български: Шмеман, У. Моето пътуване с о. Александър – В: Живо Предание; Глава 3 от книгата виж – тук (бел. прев.).
[12] Пак там.
Цит. по превода на български – тук (бел. прев.).
[13] Ермолин, А. „Шмеман и Флоровский: Рецензия на переписку двух выдающихся богословов“ – В: Русский сборник, 27, 2020, с. 532.
[14] Моя жизнь с отцом Александром: https://azbyka.ru/otechnik/Aleksandr_Shmeman/moja-zhizn-s-ottsom-aleksandrom/.
Цитат от Глава 4 – „Америка“, от посочената книга; цит. по превода на български – тук (бел. прев.).
[15] Моя жизнь с отцом Александром.
Цитат от Глава 4 – „Америка“, от посочената книга; цит. по превода на български – тук (бел. прев.).
[16] Гаврилюк, П. Прот. Александр Шмеман, прот. Георгий Флоровский. Письма 1947-1955 годов, М.: „ПСТГУ“ 2019, с. 86.
[17] Моя жизнь с отцом Александром.
Цитати от Глава 6 – „Пътят като Литургия“, от посочената книга; цит. по превода на български – тук (бел. прев.).
[18] Протопресвитер Александр Шмеман, Дневники.
Цит. по българското издание (бел. 9) – с. 855-856 (бел. прев.).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8wp3x 

Редакционни

Наши партньори

Християнство и култура

HK 190Прот. Павел Събев
Страдащият Бог

Александър Смочевски
Кратък коментар към предложението за приемане на Синодна наредба за избор на митрополити

Панайотис Трембелас
Участието на миряните при избор на епископи

Ренета Трифонова
Социално-нравствената проблематика в българската богословска традиция на 20 в.

Полезни връзки

 

Препоръчваме