За тържеството на православието и триумфализма на православните

Тържеството на православието (гр. „Θρίαμβος της Ορθοδοξίας“; англ. – „Triumph of Orthodoxy“), отбелязвано тържествено в Първата неделя на Великия пост, е тържество на точното (ὀρθός) формулиране и – съответно – изповядване на християнската вяра. До него се стига след дълги столетия на тежки богословски спорове между най-големите и най-просветлени умове на Църквата и не по-малко начетените (а нерядко и най-искрено вярващи и убедени в правотата си) представители на различните от вярата на Църквата разбирания за Бога и Неговото откровение в Христа. В тези спорове, достигали понякога дори до физически сблъсъци, осакатявания, заточения и други присъди, активно участва и целият репресивен апарат на римската държава, заемал в повечето случаи страната на онези, които в крайна сметка са се оказвали еретици.

Впрочем често се забравя, че в етимологията на ерес (αἵρεσις) отсъстват негативни конотации. Самата дума означава буквално „избор“ – значение, разгърнато във времето до това на философска школа, направление на мисълта, привързаност към нечие учение или просто разномислие. Едва в християнска и църковна употреба ереста се превръща в нещо, което е еднозначно зло и осъдително, а „еретикът“ – в престъпник. При все това в Новия Завет е съхранена и класическата употреба. В 1 Кор. 11:19, например, и сега четем, че „δεῖ γὰρ καὶ αἱρέσεις ἐν ὑμῖν εἶναι, ἵνα οἱ δόκιμοι φανεροὶ γένωνται ἐν ὑμῖν“ („Па и трябва да има помежду ви разногласие, за да изпъкнат достойните между вас“). Много е възможно стесняването от страна на християните на това понятие да е направено тъкмо с цел различните човешки мнения и възгледи да бъдат отграничени възможно най-отчетливо от учението на Църквата, за което се вярва, че е Божие и божествено.

Вярата, съборно определена от отците и учителите на Църквата като православна, е изложена в ясни и разбираеми формулировки. Тънкостите на изкристализирането на тази православна вяра обаче остават за малцинството посвещаващи се на богословието. За мнозинството вярващи – с известни изключения – винаги и навсякъде е било достатъчно запаметяването на крайните резултати от работата на големите doctores Ecclesiae, главно на Символа на вярата, повтарян на всяко евхаристийно богослужение, без кой знае какво задълбочаване в техния смисъл и значение. Към това не успява да предразполага дори и самият празник на Тържеството на православието, да не говорим за идващата след него Втора неделя на Великия пост – на Солунския архиепископ св. Григорий Паламà, чието богословско учение и днес остава предизвикателство дори и за някои от тези, които имат дипломи по богословие. Което обаче никога не е представлявало пречка пред чувството за превъзходство над другите християни на все същото това мнозинство на неразбиращо повтарящите догматическите формулировки на Православната църква – превъзходство, изразяващо се нерядко и в откровен триумфализъм.

Особено карикатурен е този триумфализъм тогава, когато се насочва от едни към други православни; когато ставаме свидетели на междуправославни ежби и боричкания; когато ни обясняват, че едно или друго национално оцветено „православие“ било повече „православно“ от други, или когато вътре в една и съща православна църковна традиция се намират такива, които се самопровъзгласяват за по-православни, истинно- и още по-истинно-православни, параноично издирващи, откриващи и разобличаващи навсякъде около себе си, а понякога и същински преследващи, в буквалния смисъл на думата, нови ереси и „врагове с партиен билет“. Навсякъде, с изключение на вътре в самите себе си.

Неделя православна е особено подходящ ден, в който на тъкмо тези православни да се припомни, че Тържеството на православната вяра е Тържество на Божията истина над различните човешки „истини“, а не тържествуване на едни православни над други, или на православните – над християните от останалите християнски изповедания, които в никакъв случай не са по-малко ценни в Божиите очи само защото чисто формално не са православни; че всяко въобще усещане за превъзходство над другите няма нищо общо с автентичната православност, която е тиха и смирена пред необятната бездна на Божието откровение, на истината за Бога, човека и света. Защото пълнотата на истината, която е възтържествувала с Тържеството на православието, не е пълнотата на истината изобщо, а на онази част от нея, която ограниченият човешки ум е в състояние да побере. И защото тържеството на православието не прави православните автоматично непогрешими, още по-малко когато остават далеч от дълбините на същата тази православна вяра и богословие, чието Тържество празнуват всяка година в Първата неделя на Великия пост.

Тържеството на православието е повод не за самодоволство и самоутвърждаване, самоуслаждане и идеализиране на миналото, а за смирение и благодарност задето Бог е благоволил да съдейства за формулирането на точната вероизповед, за изнамирането на точните думи, понятия и изрази, описващи превишаващата всеки човешки ум тайна на Неговото благоволение към човешкия род и на спасението на всеки от нас, лично.

9 март 2025 г.

Първа неделя на Великия пост – Православна