Ново академично издание с превод от сирийски език на Исааковия корпус

От началото на тази година в разпространение е ново ценно издание на изворови текстове за християнското богословие – превод на първите шест слова (мемри) от том първи от съчиненията на мар Исхак Д'Нинве (мар Исхак Матутайа или св. Исаак Сириец). Пълното заглавие на книгата е: Мар Исхак Ниневийский (преподобный Исаак Сирин). Книга о восхождении инока: Первое собрание (трактаты І-VІ), пер. А. В. Муравьева, М.: „Издательский дом ЯСК” 2016 – ISBN 978-5-9908330-2-9.

Изданието е подготвено от известния руски сиролог Алексей Муравьов, ученик на Сергей Аверинцев и Мишел ван Есбрук. Заедно с приложенията изданието е с обем от 584 страници, първите 160 от които са предговор към текстовете, самият превод е върху почти 220 страници, а останалото включва индекси, статии, посветени на историята на Източносирийската църква, библиография и 15 факсимилета.

Преводът следва изданието по някога известните на лазариста Пол Беджан (Mar Isaacus Ninivita. De perfectione religiosa, ed. P. Bedjan, Paris-Leipzig 1909) ръкописи, като за новото издание Муравьов не е отчел най-новите текстокритични постижения, имащи отношение към Исааковия корпус (както се вижда от библиографията, приложена към изданието, която с малки изключения включва трудове до 2011 г.). Освен този сериозен пропуск, се забелязват и други академични слабости, като прилагането на отдавна публикуваните статии „Mṣalyanūthā” [виж превод на български в Живо Предание – тук (бел. ред.)], четири други, допълващи контекста на делото на светия отец, и множество статии от Православная энциклопедия, повечето от които са вече публикувани.

Въпреки това, изданието открива нова страница в съвременното представяне на оригиналното мислене на великия отец. Доколкото познаваме стила на Муравьов (като все пак изчакваме мнението на сиролозите за новия превод), той предпочита точното, недвусмислено (буквалистично) предаване на специфичната духовна терминология на мар Исхак, който с понякога медицинска прецизност фрагментира душевните състояния и психосоматични проявления, които подсказват за вътрешните дилеми, под натиска на различни словесни внушения към душата, на фона на нейния стремеж към съвършенство – състояния, които се отнасят до всяка посветена Богу душа, не само за монаха.

Тази характерна особеност на езика на мар Исхак е била непосилна за превод – особено в най-сложните пасажи (виж: Габриэль (Бунге), схиархим. „С греческого на сирийский и обратно: об одной цитате из Евагрия Понтийского” – В: Церковь и время, 4 (65), 2013, с. 62-75) – за гръцките монаси Авраамий и Патрикий в края на 8 в. (които са си позволили доста промени в текста – за това: Иларион (Алфеев), йером. „Творения преподобного Исаака Сирина в греческом и русском переводах: послесловие к публикации новооткрытых текстов” – В: Церковь и время, 4 (7), 1998, с. 146-178 [в превод на български, също в Живо Предание – тук (бел. ред.)]), като още веднъж потвърждава слабостта на непокорения докрай човешки ум да предава точния смисъл на духовните послания на бележитите мъже, вдъхновявани от Божия Дух, особено на друг език.

Преводът на руски на Муравьов (съдържащ и близо 800 бележки) стои достойно на фона на издадения в 1998 г. превод на беседите от Втори том на Исааковия корпус, осъществен в Оксфорд от йером. Иларион (Алфеев) – за качеството на този превод на известния днес митрополит обаче някои филолози основателно изказаха съмнения, доколко е направен от арамейски и доколко предава на руски стриктно духовните идеи и концепции на мар Исхак, още повече че в него не е включен превод на уникалната трета беседа (за християнския гносис) на светия отец, която не е преведена и от откривателя ѝ проф. Себастиан Брок на английски. В последните години задълбочени изследвания на запазените ръкописи с беседите на мар Исхак (както и на Яков Афраат) осъществява работещият сега в Австрия руски специалист Григори Кесел, което доведе до няколко негови текстокритични публикации, в които недвусмислено се доказва съществуването и на Пети том със слова на мар Исхак на арамейски език (предстои излизането на негова статия в Богословские труды, 47). С Исааковия корпус се занимава и друг млад руски филолог Максим Калинин.

Книгата вече разбуни духовете в Русия, което още веднъж показва колко гореща е темата за реалното духовно наследство и рецепцията на идеите на св. Исаак Сириец – един от последните светци, канонизиран и в Православната църква и в дохалкидонските поместни църкви. Появиха се и доста язвителни коментари – както от утвърдени специалисти, така и от „обикновени” вярващи, относно научното ниво на изданието, които се базират на немалко конкретни фактологични пропуски и грешки, както и на някои заблудителни внушения в официалния анонс на изданието. Оказва се, че посоченото международно сътрудничество за Предговора се свежда до разширено цитиране на авторски статии, публикувани без разрешението на авторите (Ф. Жулиен, Г. Кесел, С. Киала, Т. Патаридзе и М. Пирар), като единствено Нестор Кавадас е написал своята част конкретно за това издание.

Като цяло обаче книгата е на високо равнище и, въпреки някои сериозни научни пропуски, осъществяването на съвременен превод с приложение на оригиналния текст (изданието е билингвално) на словата на един от най-великите отци на вярата е повече от похвално и напълно заслужава вниманието на всички, които са поели по нелекия път на християнското посвещение в пълно отдаване на поривите на Духа и служене на Господа (Иоан 3:8; 12:26). Бихме сравнили донякъде това издание с феноменалното издание на първия том на Макариевия корпус [отзив за това издание – тук (бел. ред.)], изготвено от Алексей Дунаев в сътрудничество с о. Венсан Депре. Силно впечатление прави и художественото оформление на новата книга, дело на известния украински художник, дизайнер и изкуствовед Алексей Чекал (Олексий Чекаль).

Важно е да подчертаем още и че, според коментар на Муравьов, много специалисти са му помогнали за съставянето и излизането на книгата, което за пореден път доказва максимата, че съединението прави силата. Макар книгата да се издава с финансиране от Руския хуманитарен научен фонд (РГНФ), цената от близо 2000 рубли не е малка, но за подобно издание е заслужена. Оставаме с надежда за отпечатването на следващия том, тъй като осъществяването на цялостен коментиран превод на Първия том от Исааковия корпус би било значително постижение за съвременното богословие изобщо.

Като оставаме с надеждата качеството на издаването на Исхаковия корпус да се подобри, което би било значително постижение за съвременното богословие изобщо, бихме насочили читателя за подробности относно ниската академична стойност на тази книга, което за съжаление се отнася и до руския превод, който близо половината е перифраза, към рецензията: http://www.danuvius.orthodoxy.ru/Rec-Muraviev.pdf.