В Москва представиха „Последните беседи“ на Сурожки митр. Антоний

В Москва беше представена книгата на Сурожки митр. Антоний Увереност в невидимите неща. Последни беседи. Изданието съдържа поредица беседи, изнесени на английски език от владиката през последните години от живота му в лондонската енория. Преводачката Елена Садовникова е била негова енориашка през този период и тя свидетелства, че беседите му от 2001-2002 г. са по-различни от предишните. Според нея този цикъл може да се разглежда като духовно завещание на митр. Антоний, който този път се обръща към „възрастна аудитория – към своите ученици, които той възпитава повече от половин век“. Издателите са озаглавили книгата Последни беседи не само заради хронологията на беседите, но и защото те повдигат „последните“, окончателните въпроси и проблеми. „Главна тема на тези беседи е въпросът, а въпросът включва и съмнение, и преодоляване на съмненията и недоуменията, което се постига само чрез акта на вярата“, казва митр. Антоний. Той твърди, че „съмнявайки се, ние не съгрешаваме“, а напротив, честното съмнение, обърнато към Бога, е „наше право и дълг“. Особено внимание в книгата е отделено на науката като път за приобщаване към тварния свят, който може да бъде „част от богословието, когато се явява познание за Твореца чрез Неговото творение“. Физикът Михаил Яблаков сподели, че е бил поразен от разсъжданията на митр. Антоний за нетварната светлина като проявление на Бога: според учения има множество опити, които потвърждават това, но доказателствената база от гледна точка на науката все още е недостатъчна. „Около нас има море от светлина, но ние не го виждаме!“, е убеждението на учения.

Според психолога Наталия Инина Последни беседи е „истинско християнство за възрастни, то изисква бодърстване от човека, избрал да следва Христовия път“.

Фредерика де Грааф, медик в Първи московски хоспис, която дълги години е била близо до митр. Антоний, свидетелства, че самият той е вървял по двата пътя: „и по пътя на дървото на живота, и по пътя на дървото на познанието“. Тя наблегна върху факта, че на митр. Антоний, който наистина „познаваше Христос като най-близък приятел“, му е било дадено да „вижда във всеки човек образа Божи“. Той е приемал хората с техните въпроси и съмнения понякога по петнадесет часа на ден и е твърдял: „Аз виждам злото в човека, но предпочитам да не се спирам на него. Предпочитам да култивирам светлината в човека“.

Прот. Максим Хижий говори за „трудностите на превода“, имайки предвид нееднозначното възприемане на наследството на митр. Антоний в съвременна Русия. По думите му „транслацията на идеите“ на митр. Антоний се усложнява от това, че неговото богословие е формирано в контекста на европейската християнска традиция, от която Русия е била откъсната преди десетилетия. „Освен това в нашата страна са налице опити за възраждане не на християнството, а на традиционните ценности, дори те да не са християнски“. На този фон, според него, е трудно да бъде чута и възприета вестта на митр. Антоний за личната среща с Бога, за личния избор, за „умението да се съмняваме в общоприетите истини“.

Библеистът Михаил Селезньов също говори на тази тема, отбелязвайки, че в църковното възраждане през последните двадесет години е „много силна тенденцията към реставрация“ на миналото, което по правило се идеализира. Това усложнява обръщането на Църквата към съвременния човек. За необходимостта от „нов език“ във взаимоотношенията между Църквата и обществото говори прот. Александър Борисов. Той отбеляза съзнателния избор на лондонския архиерей да бъде в юрисдикцията на Московска патриаршия, на който избор той остава верен до края на живота си. „Митр. Антоний Сурожки съедини в себе си най-добрите прояви на руската църковна традиция от началото на двадесетото столетие и западната християнска култура. Той беше чудесен дар, който Господ даде на Русия“, заключи свещеникът.

Превод: Златина Иванова

Източник: Благовест.инфо.