Възкресението на Христос и победата на живота

Христос възкръсна! Χριστός Ἀνέστη! Наистина възкръсна! Ἀληθῶς Ἀνέστη!

По един дълбоко непринуден начин краткото поздравление „Христос възкръсна!“ – „Наистина възкръсна!“ побира в себе си цялото послание на християнската вяра. Същото, разбира се, с проницателност декларира и св. апостол Павел, когато пише: „… ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра“ (1 Кор. 15:14).[1] Този преизпълнен с радост Празник на празниците – какъвто той е познат в Православната църква – е не само тържество на Христовото потъпкване на смъртта със смърт[2] и възкръсване за живот и вечно царуване, но той е и основата на надежда и радост за цялата вселена, за това, че ние също сме дарени с вечен живот и безсмъртие.

И наистина, в православната християнска традиция Пасхалното събитие е толкова централно, че цялата седмица след Пасха е известна като Светлата седмица или Седмица на обновлението и бива схващана като един-единствен ден – едно непрекъснато Пасхално празнуване. Следователно, като християни, ние сме призвани да свидетелстваме, заедно, за радостта от Възкресението, „та да повярва светът“ (Иоан 17:21). И действително, в един свят, който бива доминиран от времето, а затова и от смъртта, няма по-велико послание, което да би могло да бъде предложено: послание за живот, който вече няма да има край. В една беседа на св. Йоан Златоуст, която се чете на пасхалната полунощница във всички православни храмове, на нас ни се припомня: „… Никой да не се бои от смъртта, понеже Спасовата смърт ни освободи от нея!“.

В тази тържествена атмосфера на пасхалната радост, нека да си припомним – като християни, че от нас се очаква да възвестяваме непоколебимата си вяра в това, че властта на смъртта е била напълно разрушена, както и в това, че дарът на живота, в цялата негова пълнота, вече царува победно. Наистина, във всичко различно от това се крие опасността християнството да бъде превърнато във философия или в морално учение – различно от благата вест за Христовата победа над смъртта и, като продължение на това – за нашето влизане във вечността. А което е повече от това, е, че радостното и утвърждаващо живота послание на Пасха се разпростира не само към всички вярващи християни по света, а и по-широко – към целия свят и цялото творение. Поканени да се насладят на този светъл празник са всички, всички са поканени да бъдат участници в даровете, толкова изобилно произнесени с това универсално послание за живот и светлина; в даровете на радостта и на ликуването, на надеждата и помирението. На практика, всички са поканени да дойдат и да приемат от изпълнения със светлина дар на живота, така щедро даруван от Христос в утрото на Пасха.

Нещо повече – този дар на живота, открит пред нас от нашия Възкръснал Господ, не подразбира живота, с който ние сме свикнали в неговите биологични измерения. Това по-скоро е живот, който ни освобождава от страха от смъртта – живот, който несравнимо превъзхожда нашето време тук, на земята; който обещава разпростиране отвъд гроба, в сладкото благоухание на Христовото вечно царство – живот, който е отвъд смъртта. През това празнично време от годината – в дните на Възкресението, на нас ни се припомня, че нашият Спасител разрушава жилото на смъртта, устоявайки ѝ, като по този начин, чрез Своето възкресение, както св. апостол Павел казва, става „за умрелите… начатък“ (1 Кор. 15:20).

По този начин Пасхалният празник е едно завладяващо напомняне, че Небесата и земята са били съединени. В това универсално послание на Пасха ние виждаме пред нас едно съкровено и продължаващо единение между две радикално различни реалности, а именно – на тварния свят и на нашия нетварен Бог. През цялата тази седмица във всички православни църкви Царските двери остават широко отворени и този невъзпрепятстван от нищо поглед към олтара символизира пред нас отваления камък на Христовия празен гроб и „храмовата завеса“ – раздрана „на две, отгоре до долу“ (Мат. 27:51), както четем в Евангелието.

В Пасхалния ден портите на Рая се отварят пред нас и из цялата Вселена прониква небесна светлина, която освещава всичко, що се изправя на пътя ѝ. Това е и основанието в един от своите химни в Пасхалната нощ Православната църква да заявява: „Днес всичко се изпълни със светлина, небесата и земята, и преизподнята“.[3] И тази светлина не е нищо друго, освен присъствието посред нас на Възкръсналия Христос, Който е „… истинската светлина, която просветява всеки човек“ (Иоан 1:9) – вечната радост на нашата вечност.

И на нас наистина ни остава само – както го казваме в един от химните на нашата Възкресна служба – да пристъпим със светилници в ръце „към Христа, излизащ от гроба, като Жених, и да празнуваме с небесните чинове Божията спасителна Пасха“[4] – Пасхата, която спасява всички ни. Нека заедно, повече от всякога здраво привързани към Христа, прегърнем тази неугасваща Христова светлина с цялото си сърце и с цялото си същество. Да се възрадваме в Светлината на Възкресението и, чрез нашето свидетелство, споделим сияйната пасхална радост с всички тези, които са около нас. По този начин ще разберем, че Неговата лъчезарна и сияйна Светлина изцяло променя нашето крехко съществуване, въздигайки ни нагоре – към вечния живот, и действително събирайки ни в едно цяло.

Подобава да завършим тези разсъждения със следния Възкресен химн, напомнящ ни, че посред множеството наши житейски тревоги сега дарът на Христовата неугасваща светлина нахлува в човешката история, носейки ни спокойствие и утеха с увереността, че Някой ни обича и ни е обещал да пребъдва с нас вовеки, посочвайки ни пътя към живота и към любовта в цялото нейно изобилие, т. е. пътя към вечността: „О, колко божествен, приятен и тъй сладък е Твоят глас, Христе! Защото Ти наистина ни обеща да бъдеш с нас до края на вековете; ние, верните, ликуваме, защото го имаме като твърда надежда“.[5]

Христос възкръсна! Χριστός Ἀνέστη!

Превод: Борис Маринов

* Kariatlis, Ph. „The Resurrection of Christ and the Victory of Life“ – In: Public Orthodoxy (бел. прев.).