Похвала на делниците
Продължение от „Памет и забвение“ (тук)
Животът във вярата представлява тайнствено сливане на трудовата и празничната радост. Едната се влива в другата, и тези две радости – на светлия труд и на незалязващия празник – се сливат в едно светло чувство. Господ е „нашият мир“ (Еф. 2:14), нашият труд и нашият празник.
Хилядолетие по-късно празникът на вярата, след като е изпитал влиянието върху си на нерелигиозната празничност, нейната мнима радост и тържественост, нерядко се е обличал в символическо (а не реално) празненство, ставал е само памет за историята, преставал е да бъде мълния на вечността.
Покоят на „съботата“ е преминал в отдиха на „неделята“ (а в наши дни е станал и двоен ден за отдих). Високата радост се е отслоявала от човешкия живот и благословения труд. Празникът се е възприемал само като отсъствие на работа, а не като осъществяване на вярата и любовта. И за две хилядолетия са се насъбрали много църковни празници, с техните предпразненства и по-празненства. А животът във вярата като радост от живота, служение на Бога и апостолско опиянение от истината е отстъпвал от хората.
Празничното тържество, натежало от земната си пиршественост и невъзвисяващо вълнение, превръщало празника в бездействие или възбуждане.
И с вековете в Русия нараствала примитивната църковност. Достигнала апогея си, тя тръгнала по народа с пукнатините на разкола. Три начала се появили в Русия. Едното, разрушителното, е изразил Блок в „Дванадесетте“: „… Нека гръмнат куршуми в Светата Русия! В затворнишката, в колибарската, дебелодирнишката!“.[1]
Друго начало била самата тази „примитивна“ Русия.
Имало обаче и трети неин лик. От древните икони той страдалчески наблюдавал своя народ и слизал при него в знаменния разпев, в луковичните куполи,[2] в Иисусовата молитва. Изтънчена във вярата, умита от чистотата, тишината и ревността на вярата, тя предпазвала себе си от външния блясък и светела в благоговейните църковни молитви, в поученията на Нил Сорски, в съветите на оптинските старци, в творческите видения на Нестеров, Мусоргски и Римски-Корсаков, на Достоевски, Лесков, А. К. Толстой, Хомяков, Соловьов и Флоренски и в цялата голяма плеяда религиозни мислители на двадесетото столетие.
„Примитивната“ Русия имала също своето благолепие: „волоцкото“, „уставното“, общинното, домостройното. Тя желаела да въведе устава във всички предели на живота. И съвременната, толкова мъчителна за народа социална регламентация излязла от тази разпореждаща се с душата на човека според устава, каеща се и тежко ликуваща Русия. И на някои се струвало, че за Русия няма друго спасение от нейната нищета и юначество, и скърби, от нейните трудове и тежки празнични разпивки, освен в устава и в иноческия постриг пред смъртното легло, където се е усмирявал и се е проявявал докрай руският максимализъм.
Уставът регламентирал и празничността, и труда. И изглеждало като че ли само в този свой предсмъртен постриг руският човек е намирал своя последен празник и своите покайни делници. В останалите пък делници той се хвалел със своята „плът“, опиянявал се от нея и веднага след това се погнусявал от нея. Отблъсквайки се от своя човешки образ и страхувайки се от него, той отивал в пустинята, за да се добере до ангелския образ.
Русия търсела своето спасение в „Рим“ – разбира се, в своя, особения „Трети Рим“. И в това преследване на супердържавността е имало и остава и сега нещо антихристово. Октомврийската революция е най-ярката проява на този „Трети Рим“, предполагащ, че „четвърти няма да има“.
Шумният „Рим“ от историята вървял като преграда пред Празника на вярата и го заглушавал с шума си. Антирелигиозниците от нашите дни всичките до един се надяват, че са премахнали религията, че са отменили Празника на вярата. Вярващите пък хора в Русия все повече мислят за Църквата като за незрим за тъмата Празник на вярата и нейна победа.
Човекът от нашите дни трябва поновому да осъзнае както Празника, така и Труда, като празник на служението на Бога. „Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина“ (Иоан 4:24). В Русия този Празник на вярата се открива и в храмовете, и сред недействащите, разрушените храмове – духът на постоянното веселие на сърцето, което е вярно на Бога при всички условия, върви из руската земя. Страдания са подготвени по този път. Ангелското славословене на Бога изпълва делниците – върви тяхната реабилитация, завръщането към Бога.
Шумът на мнимите празници уморява човека, но не може да заглуши радостта от вярата, която пронизва целия живот.
Тази радост е пребиваване с Христа, тя е покайно ходене пред Него с благодарност към Него за всичко. „Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете“ (1 Сол. 5:16-18).
Празникът реабилитира, възкресява и спасява делниците. В разцърковяването на Русия се е губела вярата в Църквата като богочовешко Тяло Христово. Сред многото свои празници вярващите забравяли, че Единият над всички Празник на Църквата е Самият Господ Иисус Христос, влизащ в живота… Хората забравяли, че любовта е празнична не само „по празници“. Тя винаги живее в Дома на Отца, радвайки се.
Когато говори за падналата в ямата в съботен ден овца, която сега изтеглят без да прегрешат пред Бога,[3] Господ се обръща към нас.
С приемането на Духа човекът влиза в Преображението и в Успението, в общение със светците, в Светлината на Витлеем и Възкресението. Този, който обича Бога, никога не е отлъчен от Празника. И Празникът на неговата любов към Бога и човека е пасхално тържество на тържествата, „благодат въз благодат“ (Иоан 1:16).
Празникът не е дълг за човека а негова светлина. В него човекът влиза не като роб на времето, а като син на вечността.
Следва
Превод: Борис Маринов
* Иоанн (Шаховской), архиеп. „Похвала будням“ – В: Азбука.ру; пета беседа от десета част, „Църковността в живота на християнина“, от цикъла беседи „Ценност и личност“ на архиеп. Йоан (бел. прев.).
Редакционни
Нашите издания
Християнство и култура
Александър Смочевски Прот. Добромир Димитров Марио Коев |
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
- Вера 21. О православии сегодня
- Сретенский сборник (периодично издание на Сретенската духовна семинария и академия)
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Георги (Джордж) Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова
- Кафе със сестра Васа (Ларина)