Пресвета Богородица – Посредницата

Продължение от Пресвета Богородица – критерий за вярата в Светата Троица

За св. Богородица св. Йоан Дамаскин пише: „… ти живееше за Бога, заради Когото ти влезе в живота, за да служиш ревностно на спасението на целия свят, за да се изпълни древната воля на Бога за въплъщение на Словото“.[1] Следователно, посредничеството на Пресветата Дева е централно по отношение на предвечната тайна на Въплъщението. Тя винаги е била посредница. Общението на Бога, Създателя на всички неща, с оформеното от Него творение и споделянето на природата на творението[2] стават с посредничеството на Пресветата Дева. Като пръв плод на това общение,[3] тя е едновременно и посредница, и живо обещание за настъпването на това общение по отношение на всички, „жив залог за помиряванията, който е изкован от Бога“.[4] Нейното посредничество и застъпничество са част от Божията предвечна воля и план за човечеството и за Самия Него.

Служението на Пресвета Богородица като посредница, следователно, е несравнимо по-широко и по-дълбоко от общото, ограничено схващане за нея като случаен застъпник и ходатай[5] при извънредни обстоятелства. В божествената Литургия се казва, че нейното посредничество (μεσιτεία) и ходатайство (πρεσβεία) пред Бога от името на човечеството са непрекъснати и непоколебими. И това действително е така, но, както ни казват отците на Църквата, то е също така и двупосочно – тя посредничи и при всеки добър дар, идващ от Бога към човечеството. По смисъла на второто тя е и Божия посредница, получаваща пълнотата на Божиите дарове, пренасяйки ги до всички: както ангели, така и човеци.[6] Тя посредничи в тайната на Въплъщението: както в неговата онтологична цел в предвечната Божия воля, така и в падналия свят. Тя е посредница на Божието господство и в небесата, и на земята, защото небето и земята, и всичко, съдържащо се в тях, имат Въплъщението като своя причина, а заради това и св. Богородица, като своя съ-причина – благодарение на съдействието, което тя оказва на Божията воля.

Едно посредничество на Посредника и Посредницата

„Тя е посредничела не само от името на определени избрани родове, а между Бога и целия човешки род. Като стояла между тях [между Бога и човешкия род], тя направила Бога Син Човешки и човеците – синове Божии“.[7] Нейното посредничество е нещо повече от съответствие на посредничеството на нейния Син – то е същото това посредничество, защото тя е майката на Неговата човешкост. А Христовото посредничество принадлежи на човешкостта на Този, Който е Син Човешки и Първосвещеник. Тя е посредница, тъй като нейното посредничество е било първото по ред. Чрез нейното посредничество Той е спасил и е дал живот на човешкия род.[8] Следователно, значението на „един е Бог, един и Ходатай между Бога и човеци – Човекът Христос Иисус“ (1 Тим. 2:5) включва и майката на Иисус. Защото именно чрез нея Той е станал Посредникът на вечното общение между Бога и творението. Нейното посредничество е станало Негово посредничество и така Той е станал „велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата“ (Евр. 4:14). „Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема; затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа. Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне“ (Евр. 2:16-18).

Това посредничество се извършва непрестанно чрез Богородица. Тя е била обòжена по благодат и, в образа на човешката енергия на Христос, нейната човешка енергия също е станала една с (но без да се слива с) Неговата божествена воля. Защото още от детството си „… тя отбягвала онова, що преследват човеците, и господстващата способност на ума предавала на Бога, поставяйки я в послушание на Него във всичко“.[9] В един относителен смисъл ангелите и светците също се радват на единство с Бога, но в случая на Богородица това единство е било несравнимо и безкрайно повече. „Разликата между приятелите Му и Неговата майка обаче е безкрайно голяма“.[10] „Само тя измежду всичките други е била достойна и е получила всички дарове на Духа събрани ведно“.[11] Тя е „Царицата майка“,[12] „царица Теб отдясно в офирско злато“ (Пс. 44:10) в небесата, застъпваща се „с майчинско дръзновение“.[13]

Новият Завет ни дава следния ярък пример за силата на нейното посредничество с майчинско дръзновение пред Господа. Когато Спасителят присъства на сватбата в Кана, времето на началото на Неговите публични чудеса, съгласно с божествения план, все още не е било настъпило. Ето защо, отговаряйки на майчиното ходатайство към Него понеже виното на домакина било свършило, Той ѝ казва: „… какво имаш ти с Мене, жено? Още не е дошъл часът Ми“ (Иоан 2:4). При все това обаче благодарение на нейното майчинско дръзновение и застъпничество божественият план и божествената воля одобрили, щото първото публично чудо на Въплътения Логос да бъде изменянето на водата във вино. За нас разказът пресъздава нейния официален съвет към всички, които биха ѝ се помолили за нейното застъпничество: „… каквото ви каже, сторете“ (Иоан 2:5).

Избрана отпреди вековете и поколенията да бъде майка на Твореца, тя е също така и посредницата на Неговите непрестанно действащи във Вселената енергии на любовта, господството, волята, милостта и поддържащата сила и провидение – към вечността. Тя „… се радва на почести, като втора след Троицата, и непосредствено получава пълнотата на Божиите дарове, пренасяйки ги до всички: ангели и човеци“.[14] Като „даряваща живот, живот на живеещите и съ-причина на живота“,[15] тя посредничи на всяка Божия енергия или действие към Неговите творения. И пред тази поразителна тайна човешките умове, дори умовете на най-великите измежду отците на Църквата, капитулират; любомъдрите се показват немъдри и „ужасните разисквачи“ оглупяват.[16]

Сила да стори всичко, което желае

Застъпничеството и посредничеството на Пресвета Богородица, следователно, са не само несравнимо по-велики, но още и несравнимо по-различни по природа в сравнение с тези на ангелите и на светците. Застъпничествата на всички други светци са по природа само умоляващи. Без Мария обаче – без майката на Въплътения Логос – не може да има светци. Тя е една от двете личности в тайната на Въплъщението. Със своите думи „нека ми бъде по думата ти“ (Лука 1:38) тя се превръща в съ-причина за освещаването на всяка плът: „Никой не бива изпълнен с познание за Бога, освен чрез тебе, Всесвета. И никой не бива спасен, освен чрез тебе, о, Богородице. И никой не бива свободен от опасност, освен чрез тебе, о, Дево-майко. Никой не бива изкупен, освен чрез тебе, о, майко Божия. Никой не получава дара на милостта, освен чрез тебе, която вмести Бога“.[17] „При раждането ти запази девството и в Успението не изостави света, Богородице“.[18] Следователно, напълно естествено е за Църквата да пее: „Защото ти си тази, която имаме като посредница пред човеколюбеца Бог“.[19] Както и за верните да ѝ обещават: „Ние, недостойните, никога няма да престанем да говорим за твоята сила, о, Богородице“.[20]

Посредничеството на Пресвета Богородица и посредничеството на Христос работят като едно посредничество, в непрестанна и неразделна синергия, в Небесата и в света. И затова тя опрощава грехове, застъпва се, спасява, изцерява, просвещава, освещава, води, съхранява, защитава; затова тя обръща в бягство демони и варварски орди, освобождава ни от опасности, променя хода на събития, укротява бури. Един дълбок вечерен химн ясно различава единствената по рода си природа на застъпничествата на Богородица: „За да откриеш на всички ни голямата си милост и безкрайното море на твоята благост, заличи всички грехове на твоите молители, защото като Божия майка, Всенепорочна, имаш власт над творението и с твоята сила вършиш всичко, което пожелаеш, тъй като и благодатта на Светия Дух видимо обитава в тебе и ти съдейства във всичко, вечно Всеблажена!“.[21]

Измежду светците и ангелското войнство, следователно, единствено за Богородица е възможно да направи всичко, което пожелае: „… всичко е възможно за Тебе, и каквото пожелаеш… ти имаш силата да го направиш“.[22] На Пресвета Богородица е дадена власт над творението: не просто почетна или номинална власт, а власт със сила. Това, което ни казва вечерният химн, е, че тя извършва всичко по благодат, но не някаква случайна или временна благодат, а по силата на пълната и „неоскъдяваща“ благодат, която пребивава в нея. Чрез тази неоскъдяваща благодат в Рая нейната тварна енергия бива преобразена и става практически нетварна. Това е така защото, подобно на тайната на Въплъщението, тази тайна е тайна на двама – един сътворен и Един, Който нетварен, – работещи заедно в синергия, така че тяхното действие е едно. Защото нито едно творение не е по природа неограничено. Неограничена, нескъдяваща, неотслабваща, неизтощима, вечно постоянна е само нетварната божествена енергия. И, следователно, резултатността на тази синергия извира от едната сила и едното господство (или „царство“) на Отца, на Сина и на Светия Дух. Един от началните възгласи от последованието на божествената Литургия умолява за нейното неизменно застъпничество и нейното постоянно ходатайство за християните. На друго място Богородица е описана като „неуморна в молитвите и в застъпничеството – неизменно упование“,[23] винаги „бърза помощница“[24] за всички онези, които прибягват към нея, търсейки убежище.

Майка и символ на Църквата

В древния Израил помазвани са били само царете и свещениците: помазване, което е било безсилно, само предизобразяващо, но не и действително даващо печата на Светия Дух. В личността на Пресветата Дева безплодната Църква на древния Израил е обновена като Нов Израил, а царските и свещеническите колена са наново оглавени и стават едно. Плодът на нейната утроба е единият Първосвещеник и Цар на Новия Израил, Който – в Своята човешка генеалогия, произхожда както от царско, така и от свещеническо коляно съгласно Закона. Ето защо, както ни казват отците на Църквата, в и чрез Пресветата Дева Бог премества свещеническото служение от левитството, с неговите животински жертви, към царския дом на Давид, от който спасяващата кръв ще се излее евхаристийно, според чина на Мелхиседек: „Днес от Юда и от Давид се ражда Отроковицата Дева, подсигурила идването на Тоя, Който е едновременно от царския дом и от свещенството, Който служи по чина Мелхиседеков и не извърши нито едно служение по чина Ааронов. Днес ефодът тайнствен на божественото свещенство, изтъкан по-рано, по Закона, за левитското семе, по благодат е избелен и Бог обагря царската порфира в пурпур, в давидовата кръв“.[25] „… О, лилия сред тръни, израсла от най-благородния и царствен корен Давидов. Чрез тебе царството обогати светостта [си]; чрез тебе стана промяна на закона и се откри скритият под буквата дух, след като се премести свещеническото призвание от левитското коляно към Давидовото“.[26]

С Христовата жертва на Кръста подготвителната цел на Закона, на свещенството на Израил с неговите кръвни животински жертви стига до своя край, който му е определен от Бога. Христовото свещенство обаче не е предизобразено от Закона, нито от каквото и да било, идващо от юдеите, а единствено от Мелхиседек: езичника свещеник и цар, който е благословил Авраам и чието име означава „цар на правда“. Псалмопевецът представя Бога Отца да се обръща към Своя Син и да Му казва: „… Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков“ (Пс. 109:4). Свещеникът и цар Мелхиседек, както казва св. апостол Павел, е предобраз на Христос, „уподобен на Сина Божий“ (Евр. 7:3). Сега пък, „… подобно на Мелхиседека се въздига друг Свещеник, Който не по закона на плътска заповед е станал такъв, а по силата на безкраен живот“ (Евр. 7:16). В Библията Мелхиседек се появява по мистериозен начин – „… без баща, без майка, без родословие“ (Евр. 7:3; срв. 7:4 сл.). Тъй като раждането на Иисус не е резултат от повелята на плътта или от брачен съюз, Той е единственият Свещеник „… по чина Мелхиседеков, защото също е без майка и без баща: без майка е от Бога Отца, и без баща – по майка“.[27] „Точно както [Мелхиседек] е без баща, тъй като неговият произход не е посочен, така е и Христос – по майка“.[28] Принасяйки на Бога безкръвни жертви от хляб и вино, Мелхиседек е предизобразявал свещенството на безкръвната жертва на св. Евхаристия.[29] Предизобразено от Мелхиседек, следователно, свещенството на Иисус Христос се появява мистично седем столетия преди левитското свещенство, в очакване на времето, когато Богородица ще роди великия Първосвещеник по чина Мелхиседеков. С настъпването на пълнотата на времето духът и целта на Закона, които дълго време са бивали скривани под буквата на Закона, биват открити. Изпълнено е обещанието, че в семето на Авраам народите ще бъдат благословени. И Израил е роден отново във възраждащата вода и кръв, които са изтекли от Кръста.

Членовете на Новия Израил са нов „народ свет, люде придобити“; народ без родове или националности; народ, който тук няма управляващ град. В Новия Израил не само свещениците и царете, но и всички хора са помазани с ново помазание – св. миро и печат на Светия Дух – в „царствено свещенство“ (1 Петр. 2:9), което е наследено не чрез „похот плътска“ (Иоан 1:13), не по семейна линия, по родово или по етническо първородство, а чрез възможността по благодат „да станат чеда Божии“ (Иоан 1:12; Гал. 4:5). И за да бъде удостоен някой с литургическото свещенство, това може да стане само чрез царственото свещенство и съгласието на синовете Божии.

Пресвета Богородица е майка на Църквата, защото тя е майката на животворящото тяло и кръв на Христос. Без Богородица няма Христос, няма я и Църквата. Отците дори отъждествяват Богородица с Църквата и Църквата – с нея. „Ние възпяваме Приснодевата Мария, което означава – Църквата“.[30] В наименованието Богородица се съдържа и цялото значение на Църквата. По символичен начин това е изразено в иконата „Ширшая небес“ (Πλατυτέρα τῶν οὐρανῶν). На тази икона тя носи Младенеца Христос – на трон в своята утроба, което е представено чрез кръг или овал. Стояща с разтворени ръце, в постоянно посредничество, винаги приемаща всички присъстващи, тя е точно фигура и символ на Църквата, с Христос в средата ѝ. Традиционно, Пресвета Богородица бива изобразявана в апсидата на храма, гледайки отвисоко към светилището, към св. олтар и нас – нейните чеда.[31] А нейни чеда са всички хора – както християни, така и нехристияни, – защото тя е връзката между човешкия живот и Бога и божествения живот – при това не за избрани родове, а по отношение на цялото човечество. Самото творение е нещо, което е станало възможно благодарение на нейното съгласие да се извърши Въплъщението. Богородица е нашата майка в онтологичния смисъл, в предвечната Божия воля – както преди всички векове, така и в историята тя е наша майка, която е дала плът на Господа, така щото ние да можем да бъдем възродени посредством същата тази плът. Следователно, независимо дали ще я наричаме Посредница или майка на Живота,[32] това, което ще казваме, е едно и също.

Пресвета Богородица е и Посредница на самото творение пред Господа. Вечерното песнопение на Рождество Христово представя всяка твар – разумна и неразумна, видима и невидима, земна и небесна, със свое единствено по рода си благодарение пред Христос, в очакване на Неговото предстоящо появяване на Земята: „… ангелите – пение, небесата – звезда, мъдреците – дарове, земята – пещера, пустинята – ясли, а ние – майката Дева“. Пресвета Богородица е единственият дар, с който чедата на Адам могат да допринесат с нещо към домостроителството на спасението. И, разбира се, ние я умоляваме, казвайки ѝ: „На тебе едничка, се надяваме“.[33]

Тя е нашата единствена посредница, единствената майка на Живота и затова отците на Църквата отреждат посредническо служение само на Христос и Неговата майка. Ние, разбира се, имаме и други застъпници пред Бога, но православната вяра не допуска нито светци, нито ангели да бъдат наши посредници и ходатаи пред нея. В богатата традиция на богослужението и благочестието на отците няма нито една молба към ангели или към светци за някакво тяхно застъпничество за нас пред Посредницата; такива молби нямаме дори в песнопенията и службите за ангелите и светците, които са били най-близо до нея в този живот – такива като нейните родители св. Йоаким и Анна, св. евангелист Йоан, св. архангел Гавриил, св. Йосиф Обручник, братовчедка ѝ св. Елисавета и др. Църквата моли Господа да приеме ходатайствата на Своята майка за нас, ала няма служба или празник на св. Богородица, където тя да е молена да приема ходатайства за нас от страна на други светци. Вършенето на това би означавало превръщането ѝ в божество или в богиня, към която ние да бихме пристъпвали с чужда помощ.

Независимо че като наша Посредница тя притежава постоянно присъстваща в нея благодат, тя си остава завинаги твар и в това се заключава нейната велика слава. Изворът на нейната благодат и на нейната сила е само в Единия, Който е нетварен. Планът, волята и нетварната богоуподобяваща сила на обòжението на човешката природа произхождат единствено от предвечното човеколюбие на Твореца и нямат друг съ-причинител. В този смисъл св. Богородица никога не може да бъде наречена съ-изкупителка. Православното учение на вярата постановява, че „всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна“ (Иак. 1:17).

„Страховита за всички отстъпнически сили“

Бог, в Своето безпогрешно, безпределно предзнание, преди всички векове и преди Своите първи творчески действия, е знаел живота на Пресвета Богородица и я е обичал. Той я е избрал заради нейното съвършенство и достойнство, несравними в историческия ход на човечеството, заради нейната непоколебима любов и нейното свободно съгласие да бъде посредница на предвечната Негова воля и на тайната на Въплъщението. Тя е „… предизбрана от всички родове да бъде обител на Христа Бога – Царя на всички и Творец, за изпълнение на божествения промисъл“ (Велика вечерна на Рождество Богородично). Тя е родена в пълнотата на времето, но, бидейки предизбрана преди вековете, на нея ѝ е било дадено да участва онтологично в причината за самото Сътворение.

Нашето доверие и надежда са в Бога, Който предава Своето човеколюбие и Своите дарове към света чрез Своята избрана Посредница. В нея, следователно, ние обличаме и доверието, и надеждата си в Бога. Доверието и честта, отдавани на майката на Господа, преминават към Самия Господ. И в съответствие с това Православната църква завършва своята вечерна служба със следните стихове: „Упованието ми е Отец, прибежището ми е Син, покров ми е Дух Свети: Света Троице, слава на Тебе. Всичкото си упование на тебе възлагам, майко Божия, запази ме под твоя покров“.

Забележителното призоваване на Пресвета Богородица в божествената Литургия – „Непосрамваща застъпнице на християните и неизменна посреднице пред Твореца“ – заявява, че тя е безукорна, че стои над всяко обвинение и, следователно, не може да бъде пренебрегната. Безразсъдно е тя да бъде омаловажавана и всички, които биха направили това, биват предупреждавани чрез утринния антифон на всеки празник на светата Дева: „Ненавиждащите Сион, засрамете се от Господа, защото ще бъдете изсушени като трева от огън“. В основата на този пасаж стои казаното в Пс. 128:5: „Да се посрамят и се обърнат назад всички, които мразят Сион!“, което е пророчество за светата Дева, символизирана от планината и храм Сион. В химнологията на Православната църква имената „Сион“ и „Мария“ са синонимни. Храмът и Сион, Святая Святих, златните съсъди и стомни с мана от небето, хлябовете на предложението, плочите скрижалите, светилниците с елей и т. н. – всичко това са само временни символи: „… образ на сегашното време… на бъдещите блага, с по-голяма и по-съвършена скиния, неръкотворна“ (Евр. 9:2-11). Те са символи на Всесветата Дева, на Христос, Който е истинският Хляб на живота, слязъл от Небесата, на Възкресението и вечния живот. Апостолското четиво в последованието на божествената Литургия за празника Въведение Богородично (Евр. 9:1-7) представя храмовите символи, които предизобразяват Мария.

Светата Дева изповядва: „ето, отсега ще ме облажават всички родове“ (Лука 1:48). И все пак нейните клеветници са винаги наоколо, имайки началото си от дявола, лъжливия обвинител. Един от неговите нови клеветници говори: Когато архангелът съобщил на св. Богородица за нейното предстоящо умиране тя заплакала от ужас пред смъртта и тогава страховитите въздушни духове повикали демоните на митарствата. За тях се казва, че те заговаряли душите на починалите във въздуха и ги обвинявали в грехове, осъждали ги и ги хвърляли във вечния огън. По времето на Пресвета Богородица идеята за митарствата все още не е съществувала, а в нашето време са написани цели книги, отричащи тяхното съществуване. В това изследване обаче можем да се спрем единствено на богохулството, съдържащо се в идеята за страхуващата се от смъртта Мария и за демоните. Да се говори, че Богородица се е страхувала от смъртта и от демони означава да се твърди, че тя е била духовно бедна – един грешник, който е лишен от съвършената любов. „В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха, защото в страха има мъка. Който се бои, не е съвършен в любовта“ (1 Иоан. 4:18).

Пресвета Богородица не се е страхувала нито от смъртта, нито от каквито и да било демони. Богородичният акатист я нарича „поражение на демоните“. И това не е някаква почетна титла. Още от най-ранните си години тя е знаела тяхната слабост и техния страх пред нея: „… О, дъще най-света, носена връз майчини прегръдки и страховита за всички отстъпнически сили“ (Св. Йоан Дамаскин, Омилия за Рождество Богородично 7).[34]

Също и във Величанията,[35] които бъдещата майка изрича пред братовчедка си – св. Елисавета – тя съобщава, че силата на демоните скоро ще бъде възпряна с раждането на нейния Син и Господ, защото Той „… свали силни от престоли“ (Лука 1:52).

„Силните – това са били князете на този свят – злите демони, които са управлявали човешкия род. Ала когато Синът Божи дошъл и възприел плът, – чрез Светия Дух и Дева Мария, Той пречупил гордостта и високомерната дързост на демоните, като ги повалил от престолите на тяхната тирания. „Защото, ако Бог не пощади съгрешилите ангели, но, като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака, предаде ги да бъдат пазени за съд…“ (2 Петр. 2:4) – както казва апостол Петър“ (Св. Максим Изповедник, Житие на Богородица 2).

Светата Дева е пътувала със своя Син и често Го е виждала да прогонва демони и да ги поваля от техните престоли. Недалеч от Галилейското езеро Той прогонва множество демони от хора, които те били обладали, а демоните викали от страх, че Той е дошъл да ги мъчи „преди време“ като ги захвърли в бездната. Демоните Го молели да отложи това и да им позволи да влязат в стадо свине. Той им позволил, те влезли в свинете и свинете се издавили във водата (Мат. 8:28-32; Марк 5:6-14; Лука 8:26-33). Тези, които високомерно извършвали тирания над човеци, били докарани дотам, че да се молят да влязат в стадо свине.

Пресвета Богородица е знаела добре и обещанието на своя Син: „ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди“ (Лука 10:19). „А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си“ (Лука 2:19). Тя повече от всички останали е имала сила над сатаната.

„Ти си работилницата, където бе изработено нашето спасение; ти си помощница и майка, която си по-велика от всички ангелски сили“ (Св. Йоан Дамаскин, Трета възхвала на Успение Богородично).

Когато е разбрала за своето отшествие от света, Пресвета Богородица се е зарадвала на новината за повторното си събиране със своя Син: „Тя с нетърпение е очаквала своето желано отшествие… И пристъпила към смъртта без тревога, а демони от всички посоки се разбягали на тълпи при нейното възнесение [на небесата], можейки само да се спуснат към земните бездни“ (Св. Йоан Дамаскин, Трета възхвала на Успение Богородично).

„От самото начало и до края тя била бдителна и безкомпромисна против всяко зло и всеки личен и мисловен грях. Красотата, с която тя била украсила нашата природа, тя върнала на Бога неопетнена. С любовта си към Бога, със силата на своя ум, неизменността на своята непоколебима воля и великата си мъдрост тя прогонила от себе си всеки грях“ (Св. Николай Кавàсила, Омилия за Рождество Богородично).

„О, Богородице, смъртта не беляза твоето блаженство, нито телесното превеждане – твоето съвършенство. И увереността [ни] в спасението не дойде при твоето отшествие. Защото от самото начало и до самия край всичките твои добродетели, които надвишават ума, убедеността и наистина сигурната увереност [в него] дойдоха от безсеменното твое зачатие, от божественото обитаване на твоята утроба, от раждането без повреда. Затова ти справедливо каза, че всички родове ще те наричат благословена [Лука 1:48], но не след часа на смъртта ти, а от момента на твоето зачатие. Следователно, не смъртта беше тази, която те беляза като благословена, а по-скоро ти ѝ придаде великолепие, като разпръсна нейния мрак и откри смъртта като радост“ (Св. Йоан Дамаскин, Първа възхвала на Успение Богородично).

„Ако някои свещени учители [на Църквата] казват, че при Благовещението светата Дева е била очистена от Светия Дух, ние следва да разбираме това като добавяне на още дарове (χαρίσματα)“ (Св. Николай Кавàсила, Омилия за Рождество Богородично).

„Светата Дева е била наречена Благодатна (Κεχαριτωμένη, „изпълнена с благодат“), защото е била изпълнена от Светия Дух с всяка благодат и защото силата на Всевишния я е обгръщала и по време на зачатието, и след това. И това е било не само за някое време, а завинаги. И така тя е могла да има силата на Всевишния, и Светият Дух е бил върху нея непрекъснато, така щото тя да бъде винаги изпълнена с благодат“ (Св. Атанасий Велики, За Благовещението).

„Светата Дева още от пеленаче била извисена в добродетелите и израснала в тях, и посветила своя земен живот на духовното. Никой друг никога не е бил още от детството си толкова самодисциплиниран по отношение на насладите! Никога не позволявала на мислите си да клонят към насладите, бидейки изцяло завладяна от божествената любов. Тя укротявала гнева със своята безстрастна воля и разсъдлива отсъда. Силата на нейния дух никога не била отслабвала. В тези и други отношения тя била действително отделена [от останалите], като невеста на Твореца на всичко – дори още отпреди своето раждане“ (Св. Фотий Велики, Втора омилия за Благовещение).

„Когато Бог погледнал творението Той нарекъл всичко „добро“, а накрая заявил, че то е „твърде добро“ (καλά λίαν; Бит. 1:31). От тук можем да видим, така да се каже, че [в Своето предзнание] Той бил избрал измежду всички Свои добри творения Девата – като твърде добро… Кой тогава не би признал, че Божието решение относно Девата доказва, че тя не е вкусила дори и от най-малкия грях?“ (Св. Николай Кавàсила, Омилия за Успение Богородично).

Превод: Борис Маринов

* „Mary the Mediatress“ – In: Gabriel, G. S. Mary: The Untrodden Portal of God, Ridgewood: „Zephyr“ ⁴2014, p. 157-170 (бел. прев.).