Послание за Църковната нова година

† Вартоломей,

по Божия милост архиепископ на Константинопол – Новия Рим

и Вселенски патриарх

До пълнотата на Църквата

Благодат, мир и милост от Създателя на цялото творение

нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос

Почитаеми братя и възлюбени в Господа чеда,

Празникът на Индикта, тържественият ден на молитви за природната среда, намира още веднъж човечеството изправено пред интензивни атмосферни условия, резултат от все повече задълбочаващите се климатични промени, при опустошителни наводнения и пожари по цялото земно кълбо, както и пред коронавирусната пандемия и нейните социално-икономически последствия.

Фактът, че ограничителните мерки в транспорта и границите, които бяха наложени на индустриалното производство, доведоха до намаляване на замърсяването на околната среда и на вредните емисии, ни предложи допълнителен ценен урок по отношение на глобалните взаимовръзки и взаимната зависимост на всички измерения на живота. При което отново ни беше показано, че екологичните инициативи на Вселенска патриаршия, които произтичат от църковното богословие и литургичната традиция, са в съответствие с научните открития и с препоръките на експертите, които призовават за всестранна мобилизация с цел запазване на цялостността на природната среда.

По този начин ние се молим за бързо преодоляване на последствията от здравната криза и за просветляване свише на правителствата по целия свят, така че те да не се завръщат към или да упорстват в убедеността си в първенството на икономическите фактори, към онези принципи на организиране на икономическия живот, на производството и консумацията, на изтощаващото експлоатиране на природните ресурси – принципите, които господстваха до началото на пандемията. Нататък, наше съкровено желание е да се сложи край на разпространяването на псевдонаучните мнения относно внушаваните опасности от ваксините срещу COVID-19, на клеветите, насочени към специалистите от полето на медицината, и на неоснователното принизяване на сериозността на болестта. За съжаление подобни мнения се пропагандират още и по отношение на климатичните промени, на причините за тях и на техните гибелни последици. Действителността е съвършено различна и трябва да бъде приемана с отговорност, сътрудничество, съвместни действия и обща визия.

Бездействието е нещо немислимо на фона на цялостното познание на човечеството за огромните предизвикателства, които то споделя днес. Безразличието към страдащите наши братя и към рушенето на твърде доброто[1] творение представлява оскърбление към Бога и престъпване на Неговите заповеди. Бог присъства там, където е налице уважение към творението и осезаема любов към човека, когото Сам Той е възлюбил.

След Светия и велик събор (на остров Крит, 2016 г.) Вселенската патриаршия, в съответствие с духа и решенията на този събор, определи официална комисия от богослови, които да изработят документ върху социалните измерения на нашата вяра и върху обществената мисия и свидетелството на Православната църква в съвременния свят. В този текст, който беше одобрен за публикуване от Светия и свещен синод и беше озаглавен „За живота на света: относно социалния етос на Православната църква“, се казва: „Църквата насърчава верните към благодарност за – и към приемане на – откритията на отделните науки, дори и на онези от тях, които понякога могат да ги задължават да ревизират разбиранията си за историята и за рамката на космичната реалност. Жаждата за научно познание извира от същия източник, от който извира и копнежът на вярата за навлизане още по-дълбоко и по-дълбоко в тайнството на Бога“ (§ 71).

Светата Велика църква Христова[2] категорично настоява върху това, че защитата на природната среда е нещо, което не може да бъде отделено от човеколюбивата грижа за ближния. И двете неща изразяват едновременно позиция на разбиране за важността на екологията и признаване на свещения характер на човешката личност, като сами по себе си представляват литургия след Литургията – жизненоважни измерения на актуализацията на Евхаристийната жертва на Църквата. Животът на Църквата е проява на явно уважение към творението, както и място и начин за преживяване на културата на личностността и на солидарността.

Дълбокопочитаеми братя и скъпи чеда,

През целия този труден период едно от най-съществените пастирски задължения на Църквата е да предприема инициативи, насочени към ограничаване на пандемията. Също така неин категоричен етически императив е да подкрепя по цял свят достъпа до имунизация против коронавируса, особено сред бедните нации, в съответствие с думите на нашия Господ: „… доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили“ (Мат. 25:40). Длъжни сме да се обичаме един другиго така, „… както и Христос ни възлюби“ (Еф. 5:2), и да живеем и действаме като свещеници на творението, които го охраняват и го култивират с грижа и обич, благодарейки непрестанно на Бог и Творец на всичко за този извънмерно скъпоценен дар на Неговата милост.

Завършваме с всесърдечно благопожелание към всички за една благословена, здрава, плодотворна Църковна нова година, призовавайки над всички вас, по молитвите на Всеблажената Богородица, благодатта и милостта на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, Комуто да бъдат славата и господството във всички векове. Амин!

1 септември 2021 г.

† Константинополски Вартоломей

Горещ пред Бога молитствувател за всички.

Превод: Борис Маринов

* „Patriarchal Message for the Ecclesiastical New Year“ – In: Ecumenical Patriarchate: Orthodox Metropolis of Belgium (бел. прев.).