Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Един римокатолически поглед към „За живота на света“

Вторник, 31 Август 2021 Написана от Свещ. Дитмар Шон

Fr Dietmar SchonВ предговора си към социалноетическия документ, озаглавен „За живота на света“,[1] Американският архиеп. Елпидофор кани православните вярващи, както и християните от другите деноминации, а и всички хора с добра воля да се ангажират с този текст и да влязат в разговор по отношение на него. В отговор на поканата авторът, който е член на Римокатолическата църква, анализира задълбочено този текст, който е написан в духа на православната християнска традиция, и дава своята оценка за неговото значение.

Предназначението на този социалноетически документ е да бъде продължение на ангажираността със съвременния свят, започната от Светия и велик събор на о-в Крит в 2016 г. С оглед някои нови въпроси и предизвикателства са необходими допълнителни усилия за обезпечаване на ориентирани към бъдещето импулси за Църквата и нейните вярващи. Сравнението с документите на събора показва, че социалноетическият добавя значителен аспект в това отношение. В изследването бяха включени и документите със социалноетическо съдържание, публикувани по-рано от Руската православна църква, с което да би могло да се отговори на въпроса за приемствеността или за новите акценти. Достъпът до мисловния свят и до схващанията, които са отразени в социалноетическия документ, е възможен не на последно място благодарение на многобройните приноси и публикации на Вселенския патриарх Вартоломей и на много православни богослови. В рамките на това изследване не беше предвидено, нито бе възможно да се опитваме да покрием цялото разнообразие от позиции и изявления на православното богословие в широкия спектър от теми, които документът обхваща. Включването тук на подборка от изказвания на йерарси и богослови по-скоро служи на целта да се подходи към текста в хоризонта, към който сам той принадлежи, а именно – този на православието. Стана очевидно, че „За живота на света“ е изработен последователно от специфични аспекти на съвременното православно богословие, разгръщано в продължение на десетилетия.

Въпреки че документът не съдържа раздел, който да е изрично посветен на темата за „глобализацията“, основната му ориентация е толкова последователно глобална, че в него може да се види елемент от подобна цел. Хоризонтът трябва да бъде разширен, в противопоставяне на националния подход. Глобалната ориентация на текста, получена в резултат от това, се отнася, от една страна, до разпространението на православието в световен мащаб. Така, православната диаспора, включително специфичния неин опит и предизвикателства, повишава своята стойност, бивайки съответстващо възприемана и в страни с преобладаващо православно население. Перспективата на последователно надхвърляне на „нацията“ доведе до преоценки в контекста на цяла редица от отделни теми. Те включват, например, осъвременяване на ролята на Църквата в обществото и в държавата, в Раздел 2, което произтича от релативизирането на историческите реалии от Византийската империя по отношение на съвременното православие. Отхвърлянето на „византизацията“ като хоризонт на очакване в икуменическия диалог е в състояние да придаде тласък на това. Същото се отнася и до сблъсъка на православието с другите религии и култури. По този начин става възможно, в Раздел 6, да бъде развита и темата за „инкултурацията“ – в тази форма вероятно за първи път в официален документ на Православната църква. Преди всичко обаче за читателя на документа става видимо, че православието може и иска да говори по въпроси, засягащи всекидневието на хората. Казаното е особено вярно в случаите на предизвикателства от международна важност. В това отношение Вселенска патриаршия, със своята международна ориентация, която тя развива последователно в продължение на десетилетия, е възприела водеща роля, можеща понастоящем да окаже на свой ред по-силно въздействие върху православието като цяло.

Заличаването на границите между въпросите от етическо значение – нещо, което е сред характеристиките на този социалноетически документ, – става особено осезаемо при обсъждане прогреса на технологиите, свързани с промените в междуличностното общуване или с неотложността на съхраняването на творението. Инициаторите, както и авторите на документа са поели тези и подобни предизвикателства от общо значение и са дали специфична оценка от православна гледна точка. А това може да се превърне в сигнал към пълнотата на православието – за разширяване на хоризонта, противно на често почти изключително тясно националния подход, както и за включване в едни по-широки, дори глобални контексти.

Още Окръжното на Вселенския патриарх от м. декември 2017 г. имаше отношение към „знаменията на времената“, във връзка с предстоящия проект. Сред тези знамения е фактът, че вярващите живеят в общества, характеризиращи се с най-различни видове плурализъм: плурализъм на мненията и мисловните течения, на начините на виждане и интерпретация; плурализъм на християнските деноминации, религии и светогледи; плурализъм на социално значимите действащи лица – включително църквите. На това знамение на времената е отговорено в Раздел 3, § 15, с ясно признание и насърчаване на вярващите към активно, положително оформяне на общественото благо – в рамките на демократичните условия. С това Православната църква се въздържа от претенцията за изключителност на интерпретационния суверенитет, както исторически е било някога, когато тя е принадлежала към една единствена Църква и е била в състояние да налага позициите си (наред с всичко останало, виж също – в Раздел 2, § 10 – отхвърлянето и на „изтощаващата и в много отношения фантазмена носталгия по една отдавна изчезнала златна епоха“). А резултатът от това е повече да не се настоява на някакво историческо „притежаване“ на Църквата, като вместо това вниманието да бъде съсредоточено върху вярващите, върху техните въпроси и проблеми.

В действителност този документ се оказва последователно фокусиран тъкмо върху вярващите. Броят на темите е ограничен, за да се улесни ангажирането на вярващите с текста при фокусиране върху най-същественото, както и за да бъде направен той лесно възприемаем в своя кръгозор. Езикът на документа е предназначен да обяснява и убеждава. Изключение от това са много малко места, като например темата „защита на децата от насилие“ в Раздел 3, където този език преминава в повелителна директива. Не само по форма обаче, ала и по съдържание, в центъра на текста е пастирската грижа. Където и да биха се появили пределните ситуации, решението не се налага, а изборът на етично правилното разрешение е оставен на пряко засегнатите, т. е. на вярващите.

При запознаването с този документ става ясно, че той е богословски ориентиран и „разнообразно-съставен“ в своята аргументация. В богословското въведение от особено значение е ключовата дума „любящо общение“. Това е една характерна формулировка, установяваща кръстосана връзка с богословската концепция на Пергамския митр. Йоан (Зизиулас). В това отношение тук е възприет знаменателният подход на съвременното православно богословие, основан върху тълкуването на любовта на Бога към Неговото творение и любящия отговор на човека към това. Втората основна характеристика на богословското въведение се състои в извеждането на социалноетическата отговорност на вярващите от библейската заповед да обичат Бога и ближния. Така аргументацията е изострена до може би най-централното указание на Евангелието, допълнена с аспекта на „естественото богопознание“. С този подход към оправдаването на едно задължение да се действа по социалноетически начин, който е взет непосредствено от Св. Писание, богословското въведение предлага един познат хоризонт на разбирането, отвъд първия кръг адресати – православните, т. е. разбираем е и за християни от други деноминации и дори за нехристияни.

Обсъждането на богословските аспекти обаче в никакъв случай не е ограничено до въведителните пасажи на отделните раздели. Аргументацията многократно се насочва към богословските аспекти и по този начин сочи тяхната връзка с явленията на времето и със съвременния свят. Особена тежест имат позоваванията на Св. Писание, редовно обогатявани от препратки към богословието на отците и към Литургията. Документът обаче по никакъв начин не спира само до интерпретацията на тези богословски извори на познание. В него по-скоро може да се открие специфично използване на централни богословски аспекти или дори на отделни термини, което преминава през целия текст, с което свързва отделните части помежду им или ги привежда в контекстуална връзка. Изобщо богословските обяснения оставят читателя с впечатление за сериозно единство на мисълта. Страничен ефект от тази вътрешна строгост на разглеждания документ е, че текстовите пасажи, в които е трябвало да се търсят компромиси или по чиято тема все още не съществува „преобладаващо мнение“, се открояват относително ясно, както и отделните празнини или пропуски в аргументацията.

Възможно е някои от оценките в документа да доведат и до вътрешноправославна дискусия. Тя би била плодотворна, ако успее да надхвърли автокефалните монолози, в полза на православното свидетелство в света. В същото време Православната църква се е позиционирала като основен участник в един социален дискурс, който да бъде воден в световен мащаб. Той може да ѝ даде съществени и насочени към бъдещето импулси. Накрая, но не на последно място документът отваря ново поле за засилен обмен между християнските църкви. Не изглежда нереалистично да се приеме, че диалогът може да доведе до сътрудничество в областта на социалната етика и че сътрудничеството може да доведе до значително сближаване между църквите. А това би кореспондирало добре с предизвикателствата на времето.

Превод: Георги Пърликов

Schon, D. „A Catholic Perspective on For the Life of the World“ – In: Public Orthodoxy (бел. прев.).
Повод за този текст е публикуването на: Berufen zur Verwandlung der Welt. Die Orthodoxe Kirche in sozialer und ethischer Verantwortung, Regensburg: „Pustet“ 2021 (= Schriften des Ostkircheninstituts der Diözese Regensburg, 6).

[1] Виж: https://www.goarch.org/social-ethos (бел. ред.).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/894fd 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме