Ден на Възкресението!

За нас, християните, днес е най-великият празник! Денят, в който нашият Господ Иисус Христос, „… без да чупи печатите, от гроба възкръсна!“.[1] Днес преградата между небето и земята е премахната! Ангели и човеци заедно ликуват! Църквата прославя тази нощ, възпявайки: „Наистина свещена и достойна за празненство е тази спасителна нощ, и светозарна, и на светоносния ден на Възкресението предвестница, защото в нея вечната Светлина от гроба за всички в плът възсия“.[2] И не само св. жени-мироносици, и не само св. апостоли, които „от радост още не вярваха и се чудеха“ (Лука 24:41), и не само цялата св. Църква, но и целият видим и невидим свят днес ликува. „Днес всяка твар се весели и се радва, защото възкръсна Христос!“.[3] „Небесата достойно да се веселят и земята да се радва, да празнува целият видим свят и невидимият, защото Христос възкръсна, веселие вечно“.[4] „Днес всичко се изпълни със светлина – и небето, и земята, и преизподнята; ето защо, нека всяка твар да празнува Христовото възкресение, в което се и утвърждаваме“.[5] Според народното поверие, самото слънце днес весело играе, в трепет, преливайки във всичките цветове на дъгата. Днес сърцата на вярващите са преизпълнени с необичайна, светла тишина, с чистота и радост, и взаимно братско благоволение.

Откъде обаче идва тази радост? Къде е нейният източник? Той е в живото усещане за Христовото Възкресение. По благодатта на Божия Дух в сърцата си ние живо усещаме това Възкресение и сърцето ни е изпълнено със светло ликуване. В чувството на ликуване ние възклицаваме заедно със св. Йоан Дамаскин: „О, колко божествен и възлюбен, и най-сладък е гласът Ти! Защото с нас Ти наистина си обещал да бъдеш до края на вековете, о Христе! … О, Пасха велика и най-свещена, Христе! О, Мъдрост и Слово Божие, и Сила! Дарувай ни истинно да се причастяваме с Тебе в невечерния ден на Твоето Царство!“.[6]

Не само поради непосредственото възприятие на Възкресението обаче е радостно за нас това събитие, а и поради своето безмерно значение за света, защото, по думите на църковната песен, днес „на смъртта умъртвяването празнуваме, на ада разрушението, на другия живот вечното начало и, като се веселим, възпяваме Виновника – единствения от нашите отци благословен и препрославен Бог“. Със Своето Възкресение Бог е положил началото и на нашето всеобщо възкресение, разрушавайки царството на смъртта. Този, Който „… слезе в преизподнята на земята и съкруши вековните адови прегради, които държаха свързаните“,[7] е положил началото на новия и вечен живот, който ние сега само слабо предчувстваме. Като посочва това значение на Христовото Възкресение, заедно със св. прор. Осия и св. ап. Павел св. Йоан Златоуст възклицава:

„… Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата? Възкръсна Христос и ти биде повален! [срв. Ос. 13:14; 1 Кор. 15:55]. Възкръсна Христос и паднаха демоните! Възкръсна Христос и се радват ангелите! Възкръсна Христос и живот се въдвори! Възкръсна Христос, и нито един мъртвец няма в гроба, защото Христос, Който възкръсна из мъртвите, „за умрелите стана начатък“ [1 Кор. 15:20]“.[8]

Радостта от днешния ден обаче би била непълна и не би удовлетворявала сърцето ни, в случай че не е съпровождана от възникване в сърцата на вярващите на чувството на взаимно помирение, на всеобщо всеопрощение и на искрено взаимно братство. Това чувство ние изразяваме чрез нашето взаимно приветстване и братска целувка. За никого от нас обаче то не трябва да е само външна форма, а проява на искрено, сърдечно чувство, което ни обхваща в този ден!

Пасха радостна… за нас възсия! Пасха! С радост един другиго да се прегърнем! О, Пасха, избавление от скръбта!… Ден на Възкресението е! Да се просветим с тържеството и един другиго се прегърнем. Да кажем „братя“ и на тези, които ни ненавиждат, и всичко да простим заради Възкресението, и да възкликнем „Христос възкръсна от мъртвите, със смърт потъпка смъртта и на онези, които бяха в гробовете живот дарува!“.

И за още нещо трябва да попитаме себе си в този ден: щеше ли да бъде в сърцата ни това светло чувство на необяснима радост и взаимна любов, с което сега нашите сърца са препълнени, ако нямахме възможността всички заедно да се събираме днес за нашата обща молитва и общо тържество в този свят храм, ако всички ние не чувствахме себе си като членове на едната Църква Христова, в която всички – и живите и починалите – още от първите столетия на християнството и до днес – съставляваме едно неразривно цяло, свързано от едната вяра в Христос Спасителя, от взаимната любов и цялото благодатно устройство на нашата св. Църква; ако на всекиго от нас се налагаше да посреща сам този ден, или, още по-лошо, ако някой от нас доброволно и умишлено се отдели от Църквата: именно от нашата Православна църква, където с такава особена сила и живост от всички се чувства радостта на настоящия ден?

Заслужава си само да поставим този въпрос, за да можем веднага да почувстваме какво голямо благо и щастие се заключава за нас в това, че Господ ни е сподобил да сме членове и чеда на едната св. Църква Христова, и в нея да се обединим и с нашия Господ Иисус Христос, и с целия неизброим сонм на вярващите, и със скъпите и с близките ни, които вече са отминали в другия живот, но в този ден с нас празнуват „умъртвяването на смъртта, … на другия живот вечното начало“.[9] По-живи от когато и да било, днес ние чувстваме, че Бог „… не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи“ (Лука 20:38). А израз на това ни чувство е и привличането, което в този ден неволно изпитваме към гробовете на скъпите нам хора, та по-живо да съпреживеем заедно с тях обхваналата ни поради Възкресението радост.

На нашия Бог слава и царство вовеки веков. Амин.

Превод: Борис Маринов

* Четвериков, С. „Воскресения День!“ – В: Вестник РСХД, 4, 1949, с. 3-5 (бел. прев.).