Има ли „талибани“ в Православната църква или за липсата на църковно съзнание

Ако четете най-новите блогове на самопровъзгласили се привърженици на Църквата, ще се изумите. Има ли още някой, който да се пита дали тези автори са наистина православни християни (патриарси, архиереи, свещеници, старци, монаси)?

От техните писания виждаме, че им липсва любов, мир, благоразумие, смирение и разсъдливост. Но преди всичко им липсва църковно съзнание.

Помнят ли какво каза Христос? „Не съдете, за да не бъдете съдени“ (Мат. 7:1) и „Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява“ (Мат. 12:25), „И понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта; а който претърпи докрай, той ще бъде спасен“ (Мат. 24:12-13).

Какво означава да си пръв сред равни? Когато този, който е пръв, председателства Св. Синод (на местна автокефална църква или на патриаршия), може ли някой друг да бъде смятан за пръв (или равен на него)? Когато водещият йерарх председателства Вселенски събор, може ли някой друг да бъде първи (или равен) с него? Не е ли това учението на Църквата, че в един синод – в който и да било синод – този, който е първи, не решава сам, а уважава мнозинството от членовете? И не е ли също толкова вярно, че и членовете не могат да решават сами? Могат ли членовете на един синод да се съберат на заседание без присъствието на този, който е пръв?

Със сигурност не. Подобна среща би била незаконно събрание или неканоничен заговор. Нима не това е истинското учение на Православната църква?

Тези, които имат църковно съзнание, не съдират дрехата на Христос. Те не поставят себе си над Църквата. Те не позволяват егоизмът им да доминира и да ги кара да вярват, че са безпогрешни. Не само в Църквата, но и във всяко добре уредено общество това, което напоследък се представя от всички видове православни „талибани“ в православната преса – доколкото можем да говорим за истинска православна преса – не трябва да бъде позволявано повече да продължава.

Когато някои хора достигнат дотам да тълкуват Божията воля от собствения си егоизъм, тогава ситуацията става непоправима, освен ако не е налице действително покаяние. Православни християни, които и да сте, трябва да придобиете смирение, разсъдливост и църковно съзнание.

Тези, които наистина следват православно мислене и църковно съзнание, не се появяват в блогове, а очакват да чуят истинския глас на Църквата. А истинският глас на Църквата представя само този, който председателства синод или е официален негов представител. Всичко останало е шум и врява на неправославни гласове, които са родени в резултат от луцифериански егоизъм.

Превод: Ренета Трифонова

* Sotirios (Athanassoulas), archb. „Are there „Taliban“ in the Orthodox Church? On the absence of an ecclesial consciousness“ – In: Orthodox Times (бел. прев.).
За първи път този превод е публикуван на страницата Християнство.бг – тук (бел. ред.)