Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Апокалипсисът и мъдростта, която идва от травма

Четвъртък, 03 Декември 2020 Написана от Прот. Айзък Скидмор

Fr Isaac SkidmoreПо всичко личи, че днес хората проявяват особен интерес към апокалиптичните теми. Социални вълнения, пожари, климатични промени, глобална пандемия: всичко това извиква в съзнанието ни теми, откривани из апокалиптичните текстове, идващи от различни традиции. Християнството има свой собствен разказ за онова, което има да се случи в края на всички неща. Все пак, разнообразието на предлаганите интерпретации ни кара да се чудим дали хората са доволни от онова, което откриват, когато разглеждат тези текстове. Идеята за апокалипсиса ни интригува, ала остава въпросът какво можем да почерпим от нея.

Ако погледнем например Глава 13 от Евангелие според Марк, ние сме слисани от образи, които, ако наистина се осъществят, предвещават бедствие. Това, което искам да внуша, е че един полезен начин да разгледаме тази глава би бил да вникнем в нейните образи като обрисуване на видове травми, които понякога се появяват на най-крайните предели на нашето съществуване, и да разберем нейните предупреждения като имащи отношение към моментите, когато травмата ни отделя от нашите обичайни източници на увереност.

Първият от тези образи (13:1-2) се отнася до разрушаването на храма. „Иисус му отговори и рече: виждаш ли тия големи здания? Няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат“. Тази перспектива би била травмираща за учениците поради огромната физическа сила, която ще е необходима, за да накара храма да падне, а също и поради онова, което подобно разрушение ще означава: разпадането на религиозната институция, на която те се уповават.

Вторият описва религиозна заблуда и объркване. Иисус предупреждава: „Пазете се да ви не прелъсти някой. Защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз; и ще прелъстят мнозина“ (13:5-6). Това разкрива един аспект, присъщ на травмата: разрушаване на свещеното повествование – независимо дали изрично се отнася до Бога или не, – върху което някой е структурирал живота си.

Третият се отнася до нестабилност на световния ред: „… боеве и вести за войни“ (13:7). „Защото – говори Христос – ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има трусове, и ще има глад и смутове. Това е начало на болки“ (ст. 8). Главата описва също процеси на преследвания: „Но вие гледайте себе си; защото ще ви предадат на съдилища, и по синагоги ще бъдете бити, и пред управници и царе ще бъдете изправени заради Мене, за свидетелство пред тях“ (ст. 9); също така, семейни предателства: „… И брат брата ще предаде на смърт, и баща – чедо; и ще въстанат чеда против родители, и ще ги умъртвят“ (ст. 12); и обществен позор: „И ще бъдете мразени от всички, заради Моето име…“ (ст. 13).

В мирно време събитията, описани в тази глава изглеждат като фантастични. Във време на катаклизми обаче на нас ни се напомня колко буквално може да бъде тяхното изпълнение. В рамките на последните няколко седмици околността около собствения ми дом беше застрашена от пожар, който наложи евакуацията на десетки хиляди хора и изгори близо две хиляди и петстотин домове. Описанието, което Христос предлага на изключителната готовност, която ще се изисква от Неговите ученици, – „… и който е на покрива, да не слиза вкъщи, нито да влиза да вземе нещо от къщата си“ (13:15; срв. ст. 16), – се отнася конкретно до хора, които само миг преди това са били заети с работа, с четене, с гледане на телевизия или приготвяне на ястия. Само за минути лични съдби са поставени на кантар, а в някои случаи и необратимо променени.

Заедно с описанията на злочестини обаче Глава 13 от Евангелие според Марк въвежда уверения, можещи да възпитат нашето преживяване на травмата. Христос казва на Своите ученици: „Кога пък ви поведат, за да ви предават, недейте се грижи отнапред, какво ще говорите, и не обмисляйте; а което ще ви бъде внушено оня час, него и говорете; понеже не сте вие, които ще говорите, а Дух Светий“ (ст. 11). С което им показва, че, когато бъдат изправени пред съдилищата заради Него, те няма да бъдат изоставени сами. Христос им обещава, че дори тогава, когато небесните звезди ще падат от местата си на небето, ангели ще се намесят, та Той да „… събере избраниците Си от четирите вятъра, от края на земята до края на небето“ (ст. 27).

Отвъд подсигуряването на храна за нашето въображение относно катастрофите в последните времена, Глава 13 от това евангелие ни съобщава знание, което би могло да ни помогне да се подготвим за травмата, както и за мъдростта, която може да дойде от нея. Изглежда скандално да се внушава, че от травмата може да дойде мъдрост, защото подобно нещо влиза в противоречие с нашето асоцииране на доброто със състоянията на мир и на лошото – с преживяването на хаоса и разрушенията. Проблемът с това обичайно мислене е, че то изпраща твърде много от живота в категорията на лошото. Това мислене възприема една заблуда: че от мира идват само добри неща, а от хаоса и разрушенията – само лоши. Този опростенчески възглед влиза в противоречие с факта, доказан от живота на мнозина, че мирът понякога съответства на инерция и безжизненост, а травмата може в действителност да донесе несравнима мъдрост.

Мъдростта, която идва от травмата и към която апокалиптичните текстове могат да ни насочат, е знанието, че в крайните предели на нашето съществуване – там, където оцеляването дава път на катастрофата, – Бог е присъстващ точно толкова, колкото и в неговия спокоен център. Разбираемо, ние се страхуваме от тази мъдрост, която идва от травмата, защото може да е трудно, ако не и невъзможно, да я интегрираме с другите наши състояния на съществуване. Тя, също така, може и да ни изолира социално. Тези, които не са били при крайните предели заедно с нас, могат да бъдат неподготвени да разберат това, което се опитваме да съобщим относно онова, което сме научили.

Всичко това няма за цел да нормализира травмата, и ние не я желаем нито за себе си, нито за другите. И все пак, апокалиптичната литература ни уверява, че Бог не е отсъстващ при границите на нашето съществуване. Тези граници Писанието определя като място, на което Бог ни се открива – където можем да научим, че, освен че обитава в нас, Бог още ни и заобикаля от всички страни.

Превод: Георги Пърликов

* Skidmore, I. „The Apocalypse, and the Wisdom that Comes from Trauma“ – In: Public Orthodoxy (бел. прев.).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6q3wp 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме