Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

На стража на свободата: майка Мария и Бердяев

Вторник, 28 Юли 2020 Написана от Прот. Сергей Хакел

N Berjaev M Skobtsova St TsankovВлиянието на приятеля

През времето на своята парижка емиграция Елисавета Юриевна Скобцова (майка Мария) неизменно е поддържала приятелски отношения с Бердяев. Не е случайно това, че неговата религиозно-философска академия се е намирала на ул. „Лурмел“ 77.[1] Майка Мария често се е срещала с Бердяев не само „на Лурмел“, но и в дома му в Кламар. Сам Бердяев пък, както сам той е казвал, много е обичал майка Мария, макар и понякога да е спорил жестоко с нея.

Свобода в емиграция

Тяхното отношение към свободата е било еднакво важно и за двамата. И двамата са смятали, че емигрантите имат особени възможности да изявяват свобода. В крайна сметка, те ще бъдат длъжни да завърнат своя „свободен, творчески, дръзновен дух“ в своята родина. За майка Мария това е било не просто нравствен императив, но и призвание.

Призвание, което изисква пълен отказ от самия себе си. По думите на майка Мария, „опустошителната“ свобода изисква христоподобно понизяване. Свободата, това е един „страшен дар“. Заедно с майка Мария, Бердяев също се позовава на „бремето и тежестта на свободата“. При което това бреме е неотложна част от църковния живот. „Църквата е порядък на любовта и свободата, единство на любовта и свободата“.

Бездънната свобода

Източника на свободата обаче Бердяев определя посвоему и в това отношение се разминава не само с майка Мария, но и с Преданието на Църквата. Като се е основавал на ученията на Якоб Бьоме (1575-1624), Бердяев пише за бездънната свобода, която лежи „в основата на творението“ (1927 г.). По този начин „Богът Творец е всесилен над битието, … но Той не е властен над небитието, над първото на сътворената свобода“. Можем само да се удивляваме, че църковните власти в емиграция не са се нахвърлили върху Бердяев, тъй като той е ограничавал всемогъществото на Бога и със самото това е проповядвал ерес.

Критика на опонента

През 1931 г. бъдещата майка Мария публикува остро възражение против Бердяев в неговото собствено списание „Путь“. Тя отрича неговото разбиране за „първичността на свободата“. Като в неиздадения вариант на своята статия „Раждане в смъртта“ достига до заключението, че в тази област Бердяев няма отговор: „… въпросът, разбира се, не се снема, снема се обаче отговорът“. С което се доказва, че майка Мария не трябва да бъде смятана просто за „олицетворение на основните идеи на Бердяев“ (Н. М. Каухчишвили).

Свобода на земята

При все това, разбирането за земните проявления на свободата при майка Мария и при Бердяев е било много сходно. При това майка Мария е преживявала „нуждата от конкретност“, която за нея е била за предпочитане пред „всяка, даже и забележителната теория“. Бердяев е подкрепял майка Мария при основаването на „Православно дело“[2] (1935 г.) и сам е предложил това название. „Православно дело“ се е смятало от своите основатели за „съвършено свободна и самоуправляема организация“.

Единение

Не само организацията, но и всеки от нейните членове поотделно, е трябвало да появява своята самостоятелност. „Пророкът е самотник… – пише Бердяев през 1935 г. – в един особен смисъл той е анархист“.

Затова не е удивително, че майка Мария толкова високо е ценила юродивите. Св. Василий Блажени тя е отличавала като „… единственият стопанин, когото аз приемам с радост“, и е смятала, че „свободата ни е призовала да юродстваме“. При което трябва да се търси не „образа“ на живота, а „безòбразието“: „юродското безòбразие на живота“. „Манастирските стени“ тук нямат нищо общо. Те могат дори да пропъждат хората. Това майка Мария посочва в своята мистерия „Анна“,[3] също както и в статията си „Под знака на гибелта“.[4]

Бердяев отдавна бил подготвил почвата за такова отношение към общоприетите порядки на монашеския живот. Според неговото определение, „манастирът е форма на обективизация“. А „в обективизацията Бог Го няма“ – пише той.

Бердяев също така се е опасявал от „духовната буржоазност“, която е „не-свобода на духа“. На света на инертния порядък той противопоставя „странническия дух“. Майка Мария е въставала против удушаването на вярата и благочестието. В тази връзка тя е била готова да изостави „Лурмел“ и благочестивите сестри, които са се подвизавали там. Искало ѝ се е да броди по земята и да призовава: „Покайте се, защото се приближи Царството небесно“.

Завръщане в родината

Също така, тя е имала намерение след Втората световна война да се върне в Русия: „Ще странствам, ще мисионерствам сред обикновените руснаци“. Даже в тези страшни дни, със своя „свободолюбив бунтарски дух“ (по определението на Бердяев) тя е искала да оживи сподавения от строгите рамки църковен живот.

Обсъждайки подобна възможност още в навечерието на войната, тя отлично си е давала сметка под какво църковноначалие би ѝ се наложило да носи своето служение. Само че онези трудности, за които тя тогава е писала, е можело да не изчезнат дори и в постсъветското време. Нещо, за което тя също е предупреждавала. Защото „в случай на признаване на Църквата в Русия и на увеличаване на нейния външен успех тя няма да може да разчита на никакви кадри, освен такива, които ще са възпитани в некритичния, догматичния дух на авторитета. А това означава замиране на свободата в продължение на дълги години“.

При все това, продължава тя, „… автентичната Христова истина винаги е свързана със свободата, … а нашият път, нашето призвание, нашият подвиг и кръст е да пренесем свободната Христова истина през всички изпитания“.

Превод: Борис Маринов

Гаккель, С. „ На страже свободы: Мать Мария и Бердяев“ – В: Мать Мария (бел. прев.).
На снимката: преп. Мария (Скобцова), философът Николай Бердяев и проф. прот. д-р Стефан Цанков – 1930 г. (бел. ред.).

[1] На този адрес в Париж, в сграда, взета под наем през м. август 1934 г., преп. Мария (Скобцова) премества организирания и по-рано от нея пансион или общежитие за бездомни и гладуващи, като гаражът на тази сграда е преобразуван от нея в храм „Покров Богородичен“ (бел. прев.).
[2] Обединението „Православное дело“ е благотворителна и културно-просветна организация, основана от преп. Мария (Скобцова), свещ. Димитрий Клепинин и Пьотър Лопухин през 1935 г. В 1943 г. е забранена, а много от членовете ѝ са арестувани и изпратени в концентрационните лагери (бел. прев.).
[3] Пиеса-мистерия в стихотворна форма, написана от преп. Мария (Скобцова) в началото на 40-те години на 20 в. (бел. прев.).
[4] Публикувана в бр. 13 на списание Новый Град, с. 145-152 (бел. прев.).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/669p6 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме