Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Защо Въплъщението не противоречи на разума

Сряда, 25 Март 2020 Написана от Аристотелис Папаниколау

EvangelismosБлаговещение, Εὐαγγελισμός, съобщаването на Благата вест на Мария, че ще роди Христос – Детето, Което тя ще нарече Иисус, – е денят на Въплъщението. Денят, в който Бог става човек, възприемайки формата на човека. Това събитие отбелязваме на 25 март.

Нашето православно предание с особена сила настоява, че в този ден Бог е станал човек; че Иисус, Който е бил заченат в този ден, е по парадоксален начин и Бог, и Човек. Това вярване във въплъщаването на Бога в човека Иисус – както ни е казано в Символа на вярата, „от Светия Дух“, т. е. чрез силата на Светия Дух, – не е нещо, което може да бъде заявявано с лекота. Всъщност, бих казал дори, че през последните няколко столетия то е изпаднало в немилост. Една от причините за това е научният стандарт за истина, който е взел надмощие от 17 в. насам, а идеята, че Бог може да стане човек, е нещо, което никога досега не е било наблюдавано, нито е нещо, което може да бъде удостоверено по научен път. В епоха, когато доверие се дава само на това, което може да бъде удостоверено, това, за което можем да подсигурим доказателство или свидетелство, вярването в Бог, Който е станал човек – в една конкретна личност, е нещо, което просто не покрива стандарта за истина. Това е нещо, което не е било лесно за вярване дори и преди научната революция. Изучаването на ранните християнски текстове разкрива, че гръцките философи също не са намирали това вярване за особено разумно.

Само че онова, което е изложено на опасност от неговото утвърждаване или от неговото отричане, не е малко. Бих подсказал, че това, което е изложено на опасност, е самата същност на християнството като такова. Във Въплъщението ние не просто виждаме един Бог, Който става човек – във Въплъщението ние виждаме Бог, Който, заради нас, опразва божествеността, както говори св. ап. Павел в своето Послание до филипяни (2:6-11); виждаме любовта на Бог, Който е дошъл, за да бъде с нас, да бъде с парализираните, със слепите, с митарите и проститутките, смятани по онова време за най-долния сегмент от обществото, и да им засвидетелства любов; виждаме Бог, Който, както казва св. ап. Павел в своето Послание до евреите (4:15), споделя нашите слабости и познава нашето човешко страдание – затова, защото Самият Бог страда; виждаме един възкръснал Бог, Който със Своето Възкресение отваря пътя и към неразрушимата връзка на общението със Самия Себе си. Благодарение на Въплъщението виждаме Бог, изпълнен с любов и състрадание към Своето творение – Бог, Който ни е научил да обичаме и да бъдем състрадателни към другите; Бог, съединяващ божествеността с нас, така щото човеците да могат да отидат отвъд това, на което са способни; във Въплъщението ние имаме един Бог, Който е дошъл, за да ни заведе при Бога – при съкровеното единство с Бога. Без Въплъщението пък ние нямаме нищо от това – без Въплъщението имаме едно християнство, което е лишено от своята същност, от любов и състрадание, от способността да бъде съединено с Бога. Това е и причината, поради която св. Атанасий, който е живял в четвъртото столетие, заявява действителността на Въплъщението: защото, ако то не беше действително, нямаше да има и никакво християнство и човечеството не е спасено от големия унищожител, който е смъртта; без съединение с Бога, с вечния Източник на живота, ние сме изправени пред смъртта.

На предизвикателството, че идеята за Въплъщението е просто мит, следователно, аз предлагам противното предизвикателство на по-добрата алтернатива. Ако отговорът е, че няма Бог, това ни оставя с много слаба надежда, тъй като човечеството самò по себе си е показало, че е способно както на велики достижения, така и на велико варварство. Както големият еврейски философ на отминалия век Валтер Бенямин ни припомня, зад всяко велико дело на цивилизацията стои един велик акт на варварство. А ако отговорът е, че съществува един Бог, но този Бог и човечеството са твърде отдалечени една от друга реалности, които никога не могат да бъдат събрани заедно, и това не би било достатъчно добро. Какво добро би имало за нас в това, че Бог съществува просто някъде там, ала ние по никакъв начин не можем да бъдем с Него? Ние искаме – аз поне искам – Бог, Който е с нас, Който има силата и Чиято свобода Му позволява да понизи Себе си, за да съедини нас с божествеността. Този Бог е Когото ние виждаме в Иисус Христос – Този Бог е Иисус Христос.

Ние обаче не заявяваме това по отношение на Иисус Христос просто защото така ни се иска на нас, макар желанието ни да е част от това настояване. Заявяваме го, защото се основава на свидетелствата на Неговите по-раншни последователи, които са записани в Библията – свидетелства, че в този именно Иисус те са видели с очите си Човека, Чийто действия са били автентично човешки, но по своята сила са отивали отвъд всяка човешка способност, за да ни доведат до едно съкровено съединяване с Бога. Заявяваме го, защото е основано на живота на истинските светци от нашата традиция, които – основавайки се на вярването в Иисус като едновременно Бог и човек – са подреждали живота си по такъв начин, че божественото присъствие да става все повече и повече очевидно в и чрез самите техни тела.

След цялото това абстрактно разглеждане на Въплъщението, очевидният въпрос, който би възникнал, е как да стигнем до там, как може човек да бъде съединен с Бога, как начинът, по който живеем през Великия пост, ни единява повече с Бога? Този въпрос има своите отговори, макар и те да не са лесни, само че преди дори да ги разглеждаме, преди въобще да предприемем доживотната борба за научаване на този начин на живот, първо трябва да вярваме, че такова съединяване е възможно, че си заслужава усилията и че то е възможно именно чрез Иисус Христос – Богочовека. Защо обаче е нужно това усилие? Затова, защото не съществува нищо по-добро, по-трайно, по-сигурно, по-радостно и по-мирно, изобщо нищо по-добро от това ние да бъдем с Бога. Затова, защото такова е просто предназначението, с което сме и били сътворени, само че единственият начин, по който можем да го познаем, е ако вземем под внимание препоръчаното ни в Псалтира: „Вкусете и ще видите, колко благ е Господ!“ (Пс. 33:9).

Превод: Борис Маринов

* Papanikolaou, A. „Why the Incarnation is Rational“ – In: Public Orthodoxy (бел. прев.).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6xq98 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме