Вярата на Авраам
На 22 октомври Руската православна църква празнува паметта на праведния Авраам – човек, живял на нашата земя преди четири хиляди години. Неговата памет се почита, разбира се, не само от Руската църква, и не само от всички други православни църкви, а и от целия християнски свят. Всички християни, в различни впрочем дни, имат в календарите си споменаване за този човек. Нещо повече, всички монотеисти на планетата, християни, юдеи и мюсюлмани (а това е повече от половината от нейното население), почитат именно Авраам като родоначалник и основоположник на своята вяра, на вярата като такава.
В своето Послание до галатяни (3:7) св. ап. Павел пише: „ония, които се облягат на вярата, са синове Авраамови“. Какво означава това новозаветно твърдение? Справедливо ли е такова отношение на християнина към един човек, който е живял две хиляди години по-рано от Спасителя на света Иисус Христос? Справедливо е, и ето защо.
В тази беловласа древност всички народи са били политеисти. На земята е нямало нито едно семейство, което да не се е покланяло на идоли. Праотецът Авраам също не е представлявал изключение – за това Библията говори съвсем определено: „вашите отци, Тара, баща Авраамов и баща Нахоров, в старо време живееха отвъд реката и служеха на други богове“ (Нав. 24:2). Авраам е израсъл в среда на идолопоклонници, бил е откърмен в политеистична култура. Независимо от това, тъкмо към него прозвучава божественият призив: „излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа; и Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти… и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена“ (Бит. 12:1-3)!
Ние не знаем защо Бог се е обърнал именно към Авраам. Може би затова, защото именно този човек е бил готов, както никой друг, да Го послуша, бил е готов, следвайки Божия призив, да скъса със своя народ, със своята култура, да напусне (думите „лех леха“ от еврейския оригинал означават не „излез“, а именно „напусни!“) своята земя. Ще рече, той е бил способен изцяло да скъса с цялото си минало, независимо че по онова време е бил достигнал до почетната 75-годишна възраст. Та кой ли на тази възраст е способен на толкова рязка, толкова радикална промяна? Авраам обаче е послушал и е проявил към Него вярност. Вярата на Авраам – това не е някаква отвлечена интелектуална убеденост в съществуването на Единия Бог. Неговата вяра е вярност към Него. Това не е вяра в Бога, а вяра на Бога.
Когато в Стария Завет се говори за вярата, употребяват се глаголите „аман“ („стоя твърдо“, „уверен съм“) и „батах“ („разчитам [на някого]“, „доверявам се“). От първия от тези глаголи произлиза познатата на всички ни дума „амин“. „Аврам повярва („хеемин“ – хифилна производна от корена „аман“) на Господа, и това му се вмени за оправдание“ (Бит. 15:6). Спорът за вярата и делата, разгорял се през 16 в. между римокатолиците и протестантите, е безсмислен: библейската вяра сама по себе се е вече и праведност; тя е и „дело“ – дело на решителното и пълно доверие към Бога, на твърдата увереност в Него. Увереността и верността на Авраам ще бъдат изпитвани многократно и той ще издържи на всички изпитания, с които Бог ще го изкушава. Ще издържи дори и на най-силното и най-парадоксално от тези изпитания – изискването да принесе в жертва единствения, по чудесен начин даден му от Бога син, наследника, с когото са свързани всички Божии обещания, цялата авраамова надежда, целият смисъл на неговия живот. Той, Авраам, е отец на всички вярващи (Рим. 4:16) не само защото е бил първият на земята монотеист, дори изобщо не заради това. Авраам е отец на всички вярващи затова, защото неговото поведение е образец, модел за всекиго, който пожелае да бъде вярващ. Искаш да бъдеш вярващ в автентичния, в библейския смисъл на тази дума – бъди по такъв начин предан на Бога, така се доверявай на Него, както го е правил Авраам.
Вярата бива различна. Най-често тя е такава: аз вярвам в Бога и Му служа, и затова очаквам от Него помощ в осъществяването на моите планове и благословение за всички мои повече или по-малко благочестиви дела. И много рядко тя бива такава: аз вярвам на Бога, доверявам Му се, осланям се на Него, а затова съм готов и да изпълнявам Неговата воля – каквато и да би била тя, ако ще и най-неприятната и най-„неизгодната“ за мене! Готов съм да бъда Негов раб, оръдие за осъществяването не на моята, а на Неговата воля. Нима обаче това не са два различни, дори два диаметрално противоположни модела на отношения с Бога? Нима това не са два образа на вярата, които се противопоставят един на друг, ала не по смисъла на Бубер,[1] в който една на друга се противопоставят гръцката πίστις и еврейската „емуна“ (отглаголно съществително от същия този корен – „аман“), а много по-дълбоко, екзистенциално. Та кой на кого е помощник: Бог на тебе или ти на Бога?
Извън обема на кн. Битие името на Авраам се споменава в Стария Завет 73 пъти – може би не по-малко от името на Моисей. Многократно то е употребено и в Корана – 68 пъти. Което говори за това, колко важен е образът на неговото поведение за идващите след него поколения – за тези, които смятат Авраам за свой баща. Впрочем, съгласно кн. Изход, Бог, явил се за първи път на Моисей в Синайската пустиня, му се представя тъкмо като „Бог Авраамов“ (Изх. 3:6).
С каква цел Бог е избрал Авраам? Писанието ни отговаря: за да бъде благословено в него цялото човечество (Бит. 12:3). Божественото избиране никога не става само заради този, който е избран. Ако Бог избира някого, това е винаги заради всеобщото благо – за благословение на всички. Бог отделя Авраам от собствения му народ с целта да обедини и да спаси всички народи. Авраам е отделен от всички за да бъдат благословени всички, отделен е от езичниците заради благословението на езичниците. Началото на Божието домостроителство за спасението на човечеството е отделянето на Авраам от самото това човечество. От него, отделения от всички народи на земята, Бог ще създаде особен народ – Свой собствен народ, ще встъпи с този Свой народ в съвършено особени отношения – отношенията на Завета, ще му изпраща пророци и ще му дава чрез тях Своето откровение. И, накрая, ще се осъществи пълното и окончателно Божие откровение – в Иисус Христос, Който е „син Авраамов“ (Мат. 1:1). С това обявление и започва Евангелието, Благата вест, провъзгласяваща спасението на цялото човечество.
От призоваването на Авраам са минали четири хиляди години и днес повечето от хората – пет от седемте милиарда души, населяващи нашата планета, вече не изповядват многобожието. Не изповядват това най-тежко от всички възможни заблуждения. А всичко това е започнало от него, от Авраам, и затова ние го и почитаме.
Превод: Борис Маринов
* Арсений (Соколов), иг. „Вера Авраама“ – В: Киевская Русь (бел. прев.).
[1] Виж: Бубер, М. Два образа веры, М.: „Республика“ 1995, с. 233-340.
Редакционни
Нашите издания
Християнство и култура
Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) Георги Каприев |
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
- Вера 21. О православии сегодня
- Сретенский сборник (периодично издание на Сретенската духовна семинария и академия)
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Георги (Джордж) Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова
- Кафе със сестра Васа (Ларина)