Православната църква в Чешките земи и Словакия

Появата на православието

Историята на православното християнство на териториите на днешните Чешка република и Словакия може да бъде проследена от средата на 9 в. до 863 г., когато св. равноапостолни братя Кирил и Методий идват от Константинопол в Моравия. Тяхната мисия идва в труден момент. Княжеството на Велика Моравия вече е приело християнството, но не е имало организирана църковна структура. Страната е раздирана от вътрешни и външни светски и църковни спорове и от конфликти с немските баварски епископи. В същото време тя се бори за независимостта си от немския крал Лудвиг. Св. Кирил и Методий ръководят Моравската мисия повече от три години. Те превеждат Св. Писание и някои богослужебни книги на славянски език. Моравия е едно от местата, от които православието ще се разпространи сред други славянски племена и народи. Така националната идентичност, науката и културата процъфтяват.

Тази успешна мисия е унищожена след смъртта на св. Методий през 885 г., тъй като по настояване на Римския папа Стефан V, който е погрешно информиран за нея, всички ученици на двамата св. братя, включително изтъкнатият наследник на св. Методий, еп. Горазд, са принудени да напуснат страната. Православното присъствие оцелява в днешна Словакия поради близостта си до и влиянието на Киевска Рус, до налагането в края на 17 в. от Виенския двор на църковната уния с Рим.

Прокудените ученици на св. Кирил и Методий продължават своята мисия сред южните и източните славяни, но образът на първите православни мисионери оцелява в паметта на християните от Велика Моравия. Онези от тях, които остават в православната вяра, са твърди и последователни в нея, дори когато Латинската църква оказва силен натиск над тях. След схизмата от 1054 г. между Римокатолическата църква и православните църкви, натискът върху православните продължава и схизмата донася много скръб на обитаващия тези територии народ. В манастира в „Сазава” близо до Прага, под ръководството на неговия абат св. Прокоп († 1053 г.), старославянските и латинските книги се преписват от бенедиктинските монаси от славянския обряд. Това се потвърждава от връзките на последователите на св. Прокоп с Киево-Печорската лавра в Киев.

Хусистите и църковната реформа

Документите показват, че някои представители на православната вяра остават по Чешките земи. Може би това обяснява защо през 14 в. (западният) римски император и кралят на Бохемия Карл IV основават манастира „Емаус” в Прага, където славянският e богослужебен език и който манастир има за задача да връща „източните схизматици” в лоното на Римокатолическата църква. При Карл IV започва периодът на „очистване на църквата”, който е непосредствен предшественик на протестантството. Някои от тези реформи може би са резултат от съхранилото се сред народа православно съзнание.

Една от най-ярките прояви на новите тенденции е движението на реформаторския свещеник Ян Хус († 1415 г.), който се бори за премахване на индулгенциите, за проповед и богослужение на разбираем език, за превод на богослужебните текстове и книги и за ограничаване на светското влияние на църквата.

Усилията на хусистите (членове на популярното църковно движение от клирици и миряни, основано на учението на Хус) са безцеремонно отхвърлени. В резултат от това една от хусистките партии поисква от Православната патриаршия в Константинопол ръкополагането на свещеници и църковно обединение. В 1451 г. Константинополската патриаршия признава тази „християнска църква” за православна и обещава да изпрати епископ. Падането на Константинопол обаче (1453 г.) оказва въздействие върху това възможно споразумение и прави неговото изпълнение невъзможно. Впоследствие ние губим всички следи от каквото и да било православно присъствие на територията на днешната Чешка република.

Положението в Словакия

Населението на Източна Словакия – впоследствие част от Австро-Унгария – е било етнически смесено с големи групи православни транскарпатийски русини, които също живеят там, заедно със словаците. Православните енории съществуват в тези земи най-вероятно от времето на Великоморавия или Киевска Рус, чак до 17 в. и принадлежат към епархията Мукачево, в юрисдикция на Константинополската патриаршия. Под натиск от страна на някои от унгарските благородници и с пълната подкрепа на императорския двор във Виена, през 1646 г. (или, според други източници, 1649 г.) част от православното духовенство на епархията Мукачево възприема уния с Рим и така започва процесът на неговата постепенна латинизация. Под влияние на униатското духовенство и в резултат от политическия и икономически натиск, само малък брой християни остават верни на Православната църква.

Независимо от това и въпреки подкрепата на императорския двор за църковната уния с Рим, православието оцелява. Това се потвърждава от факта, че в издадения през 1780 г. Акт за религиозна толерантност, който признава правото на съществуване на не-римокатолически църкви, се споменава и Православната църква – под името „Гръцка неуниатска”.

Положението в Чешките земи

По-късно, през 19 век, в Православната църква са приети и някои изтъкнати чешки общественици, известни със своите славянофилски предпочитания – такива като Ригер,[1] Грегор, Сладковски,[2] Браунер.[3]

От 1874 г. руският православен свещеник о. Николай Рижков започва да провежда редовни православни богослужения в старата част на Прага. Чиновниците във Виена обаче виждат в съживяването на православието потенциална опасност от зараждане на панславизъм, така че на православната общност в Прага не е позволено да се регистрира като независима енория. През 1903 г. тяхната регистрация е като тази на „Православния дискусионен кръг”.

Положението на православието в Чехословакия (20 век)

Римокатолическата църква продължава да бъде най-голямата деноминация и след формирането на независимата държава Чехословакия в 1918 г. През 1920 г. обаче много свещеници и миряни напускат тази църква и създават реформистката „Чехословашка православна църква”. Това е официалното ѝ название – „за целите на международното общение” на това църковно тяло с неопределена деноминационна принадлежност, чиято цел е да национализира и либерализира църковната структура. При все това обаче, дори основната формула на религиозното учение на тази църква не е била ясно и добре дефинирана.

Първоначалното привличане на реформационното движение към православието води дори до хиротонията на епископ за Чехословашката църква от страна на Сръбската православна църква. Матей Павлик (1879-1942), бивш римокатолически свещеник, който в Сърбия, преди епископската му хиротония, е бил постриган за монах с името Горазд, е хиротонисан в Белград през 1921 г.

Независимо от това, поради вътрешни сблъсъци по спорове върху фундаментални доктринални въпроси, през 1924 г. Чехословашката църква се разцепва като повечето от последователите ѝ формират изключително либералната и модернистка Чехословашка църква, която по-късно възприема в своето име епитета „хусистка”, а останалите енории образуват Чешки православен диоцез към Сръбската православна църква, ръководен от еп. Горазд. Еп. Горазд превежда някои богослужебни книги на чешки език, но при все това значително опростява традиционната форма на православното богослужение. При трудните обстоятелства в периода между двете световни войни той успява да положи основите на Православната църква в Бохемия, Моравия и частично в Словакия. По това време, с пари, събирани от вярващите, са построени много нови храмове.

Последната група съжителства, макар и не винаги лесно, с вече споменатата малка православна общност в Прага, която в 1923 г. получава статута на автономен архидиоцез на Чехословакия в юрисдикцията на Константинополската патриаршия. Тя се ръководи от етнически чех, архиеп. Саватиос (Врабец; 1880-1959), който спомага за възстановяване на православното присъствие в Словакия и Транскарпатия. За съжаление обаче конкуренцията между Константинопол и сръбските юрисдикции в този регион довежда до разкол.

В допълнение към това, в Чехословакия, и главно в Прага, живее и значителна руска емигрантска общност, организирана църковно в група епархии, ръководени от святата фигура на бившия епископ на Белск (днес в Полша) Сергий (Корольов; 1881-1952), който е в юрисдикцията на митр. Евлогий в Париж (Руска екзархия към Константинополската патриаршия). Той е ръкоположен за епископ през 1920 г., в Прага пребивава в периода 1922-1946 г., а умира като архиепископ на Казан, СССР. Преди Втората световна война Прага става поне временно убежище за много известни руски личности, като прочутите философи Николай Лоски и о. Сергей Булгаков, литературните историци Алфред Бем и Евгени Лядски и мн. др.

След Първата световна война много емигранти се връщат от САЩ и ентусиазирано започват да възраждат Православната църква на Словашка територия в новосъздадената държава Чехословакия. Влияние над тях е оказвал и „бащата на американска Русия”, св. Алексий Тот (1853-1909) – бивш униатски (гръко-католически) свещеник от Словакия, ръководил в Америка мисията по завръщане в православието на своите сънародници-униати.

В онези дни Словакия попада в юрисдикцията на Сръбската православна църква. В 1921 г. сръбският епископ Доситей (Васич), неотдавна канонизиран за светец, е изпратен като представител в Чехословакия и е избран да ръководи Карпаторуската митрополия на Мукачево (тогава част от Чехословакия, а сега в Украйна), която исторически включва и територията на Източна Словакия. Към края на същата година около 100 000 вярващи се завръщат от униатската в Православната църква. Приемствеността на православните епископи на Мукачево, изпращани от Сърбия, продължава до края на Втората световна война в 1945 г., когато районът на Карпаторусия става част от СССР.

Един съветски емигрант, архим. Виталий (Максименко), е изпратен в Словакия от митр. Антоний (Храповицки) от Руската православна задгранична църква, за да създаде монашеската мисионерска обител на името на св. Йов Почаевски в Ладомирова, близо до гр. Свидник, в североизточна Словакия. Там започва отпечатването на книги, чието публикуване става известно по целия свят, преди всичко сред руската емиграция. Това е най-значимият център на православието в Словакия до 1944 г. По-късно, вследствие от комунистическите гонения, печатницата и монашеското братство „Св. Йов Почаевски” са преместени в Джорданвил (САЩ). Един от последните членове на манастирското братство в Ладомирова е роденият в Словакия бивш предстоятел на ВПЗЦ, митр. Лавр (Скурла; † 2008 г.).

Периодът на Втората световна война

През март 1939 г. вече анексираната Чехословакия престава да съществува. Бохемия и Моравия (днес Чешката република) стават немски протекторат, Словакия става немска сателитна държава с фашистко правителство, а Транскарпатия е анексирана от Унгария.

Чешкият православен диоцез на еп. Горазд, който по необходимост е включен към архидиоцезната структура на Берлин – в юрисдикцията на РПЗЦ, под ръководството на митр. Серафим (Ляде), подкрепя съпротивителното движение срещу немските нацисти. През 1942 г. еп. Горазд укрива в православния катедрален храм „Св. Кирил и Методий” в Прага групата парашутисти, убили немския нацистки генерал и управител на Бохемия и Моравия Райнхард Хайдрих. Парашутистите обаче са предадени от един от своите и се самоубиват в храма. Така, на 4.9.1942 г. еп. Горазд и трима от близките му сътрудници (Владимир Петрек и Вацлак Чикл – и двамата свещеници, и Ян Зоневенд – председател на съвета на старейшините) са съдени за измяна и разстреляни от нацистите. Много други православни свещеници и много от православните миряни са пратени в немските трудововъзпитателни лагери.

Православните църкви от Сръбската и от Константинополската юрисдикция (под архиеп. Саватиос, който е обвинен в издаването на фалшиви кръщелни свидетелства на евреи и хвърлен в затвора), са забранени, а собствеността им е конфискувана. Много от православните обаче последват примера на християните от първите столетия и създават катакомбна църква. Бъдещият архим. Андрей (Коломацки; 1896-1980), например – виден архитект, проектирал много храмове в Моравия, Словакия и Транскарпатийския регион и близък сътрудник на еп. Горазд, отслужва божествени литургии в частни апартаменти.

И все пак църковният живот не се възстановява от този ужасяващ удар чак до края на войната, когато бавно започва да се съживява.

През 1997 г. в Оломоуц еп. Горазд е канонизиран за светец.

Православието в периода на комунизма след Втората световна война

Църковната организация е възстановена след Освобождението на Чехословакия (от май 1945 г.). Самата Сръбска православна църква претърпява големи загуби и дори и да е била склонна да възстанови своите чешки и словашки епархии, тя не може да го направи поради общата политическа ситуация. Комунистите печелят общите избори от 1946 г., а сближаването със СССР става все повече очевидно.

Така, вероятно също и под влиянието на всеобщата еуфория, представителите на местната православна църква се обръщат към Московската патриаршия с молба да бъдат приети в нейна юрисдикция. Московският и на цяла Русия патр. Алексий I (Симански) разглежда внимателно състоянието на църквата. Той фокусира вниманието си особено към местната литургична практика и дава своето съгласие. Накрая, в 1946 г. различните православни групи на територията на Чехословакия са обединени в автономна Екзархия към Московската патриаршия.

Разнообразието от национални и църковни традиции допринася за формирането на местната Православна църква в Чехословакия. Макар и трудна, тази процедура е била същевременно видима изява на разнообразието и на единството на православието, както и на неговата откритост към спецификите на църковния живот на тази територия.

Междувременно, при държавния преврат от 25 февруари 1948 г. Чехословашката комунистическа партия взема абсолютната власт. Оценката на комунистическия период в Чехословакия (1948-1989 г.) с необходимост изисква да се каже, че възможностите за развитие на църковен живот в страната са били много ограничени. Всички деноминации без изключение са били подложени на строг държавен контрол.

През 1951 г. Московската патриаршия дава автокефалия на Православната църква в Чехословакия, а пръв неин йерарх става митр. Елевтерий (Воронцов), етнически руснак от Съветския съюз.

През 1998 г. по време на управлението на митр. Доротей, автокефалия е дадена и с Томос на Константинополската патриаршия.

Създаването на нови епархии

Декември 1949 г. епархийското събрание на Чешката православна епархия решава да създаде в своя диоцез нова епархия – Оломоуцка и Бърновска. О. Честмир Крачмар, близък сътрудник на еп. Горазд, е избран за първи епархийски епископ. Той е наследен от бившия словашки униат Климент (Кели; 1954-1959). И двамата обаче са принудени да подават оставки от комунистическите власти, които над две десетилетия не позволяват избор на друг епископ. Най-накрая в 1983 г. еп. Никанор (Юхимюк), съветски гражданин от Украйна, отначало избран за епископ на Михаловце, заема тази епископска катедра. През 1988 г. той е наследен от етническия чех, еп. Христофор (Пулец), който през 2000 г. е избран за архиепископ на Прага, а през 2006 г. – и за предстоятел на цялата църква на Чешките земи и Словакия. Понастоящем (от 2000 г.) епархията се управлява от архиеп. Симеон (Яковлевич) – с чешки и сръбски корени, бивш викарий на митр. Доротей.

Православната епархия на Прага е създадена през януари 1950 г., когато е оглавена от родения в СССР митр. Елевтерий (Воронцов; 1950-1955). До 2000 г. Пражката епархия е и седалище на предстоятелите на автокефалната Православна църква в Чехословакия. Наследяват го митр. Йоан (Кучтин; 1955-1964), също етнически руснак, бивш викарий на митр. Елевтерий, и митр. Доротей (Филип; 1964-1999), бивш епископ на Прешов.

Православната епархия в Прешов съществува от 1929 г. като част от Карпаторуската православна епархия Мукачево-Прешов. Април 1947 г. в Прешов се провежда събрание на православното духовенство и миряните в Словакия, където е потвърдено създаването на нова Прешовска епархия за русините и украинците. За първи неин архиерей е избран архиеп. Елевтерий – бъдещият митрополит на Прага. Той я управлява в периода 1947-1949 г., а негови наследници са роденият в Русия еп. Алексий (Дехтерьов; 1950-1955), еп. Доротей (Филип), русин от бившата Чехословашка Транскарпатия и бъдещ митрополит на Прага (1955-1964), еп. Николай (Коцвар; 1964-2006) – русин от Словакия, който става и пръв архиепископ на Прешов, а в 2000 г. става първият предстоятел на Православната църква в Чехия и Словакия със седалище в Словакия.

През юли 1950 г. се провежда специалното епархийско събрание на Прешовската епархия, на което е учредена новата православна епархия на Михаловце – за словаци и унгарци. О. Виктор (Михалич), бивш униатски свещеник, е избран за първи епархийски епископ под името Александър. Той управлява епархията между 1950 и 1954 г. Неговите наследници са еп. Метод (Мили; 1954-1965), още един бивш униатски свещеник, който е наследен от двама епископи, родени в Украйна: Кирил (Мучичка; 1965-1979) и Никанор (Юхимюк; 1980-1982), който по-късно става епископ на Оломоуц и Бърно. През 1983 г. за епископ на Михаловце е избран етническият словак о. Йоан (Холонич), който управлява до 2006 г., когато е избран за архиепископ на Прешов. През 2007 г. той е наследен от еп. Георги (Странски) – етнически чех.

Отношенията с униатската (гръко-католическа) църква

На 28 май 1950 г. т. нар. Прешовски събор, проведен с някои от представителите на Словашката гръко-католическа църква, приема решение за завръщане в лоното на Православната църква. За вземането на това решение обаче допринася и силният натиск от страна на вече комунистическата държава. Комунистическият държавен преврат в Чехословакия е извършен през 1948 г. Независимо от това, през 1968 г. някои членове на разединената униатска църква, несъгласни с резолюцията на Прешовския събор и които никога не се присъединяват към Православната църква, заедно с част от формално приелото православието духовенство и миряни, и отново със сериозната подкрепа на комунистическите власти, възстановяват Католическата църква по византийски обряд в Словакия. За съжаление, тези процеси причиняват огромни проблеми (като например, въпросите за църковните имоти) и много болка и за двете страни, тъй като разделението често разделя и семейства.

Като обобщение можем да кажем, че безпристрастното историческо изследване на отношенията между православните и униатите в Словакия през втората половина на 20 в. е нещо, което все още предстои да бъде направено.

Чехословашката православна църква в периода на демократичните промени от 1989 г.

След разпадането на комунистическия режим в Чехословакия, през 1989 г. започна нов период на развитие на страната. Църквата най-накрая получи правото да разполага с всички необходими институции и средства за проповед и мисия, забранени преди от комунистическата власт: манастири, енорийски школи, благотворителни институции, асоциации на православната младеж и т. н.

В края на 1992 г. (11-12 декември) в Прешов се проведе всеобщ събор, който прие резолюция, че независимо от разделянето на Чехословакия на две независими държави (Чешката република и Република Словакия) от 1.1.1993 г. административното единство на местната църква, включително нейното канонично и евхаристийно единство трябва да се запази. Генералният събор също така ратифицира нов Устав на Църквата, с който се създадоха два отделни митрополитски събора за управление на делата на църквата в новосъздадените независими държави. Прието беше и ново наименование на църквата – Православна църква в Чешките земи и Словакия.

Едно от най-важните решения на този събор беше за канонизацията през 1994 г. на Моравския княз Ростислав († 870 г.), който е инициаторът за мисията на св. братя. Кирил и Методий.

Деветдесетте години на миналия век могат да се характеризират с прехвърлянето на църковни имоти (храмове, църковни сгради, помещения на Богословския факултет и др.) на униатската Гръко-католическа църква. Прешовският архиеп. Николай полага големи усилия, за да нормализира ситуацията в Православната църква. Построени бяха нови храмове (повече от осемдесет), възстановени бяха сгради на Прешовската епархия, митрополитският събор, Православният богословски факултет и семинария.

Сходна бе ситуацията и в епархията на Михаловце, където в полза на униатите еп. Йоан загуби дори своя катедрален храм – поради нерешените въпроси за собствеността. Въпреки това, досега са построени двадесет и четири нови храма, включително и нова катедрала, осветена през 1996 г. от Московския патр. Алексий II.

Сегашната организационна структура на църквата

В 1951 г. Чехословашката православна църква е била разделена на четири диоцеза, а през 1993 г., след мирното разделение на Чехословакия на две независими държави, е приета следната организационна структура:

1. Пражка архиепископия (оглавявана [към времето на написване на този текст] от архиепископ и митр. Христофор (Пулец), който официално представлява църквата в Чешката република и който е и неин предстоятел);

2. Прешовска архиепископия, оглавявана от архиеп. Йоан (Холонич), официално председателстващ църквата в Словакия – понастоящем подпомаган от своя викарий за Комарно, Тихон (Холоси);

3. Диоцез на Оломоуц и Бърно (Чешка република), понастоящем оглавяван от титуларния архиеп. Симеон (Яковлевич);

4. Диоцез на Михаловце (Словакия), понастоящем начело с еп. Георги (Странски).

Св. Синод на епископите е висшият духовен орган, който отговаря за каноничните, дисциплинарни, мисионерски, образователни, на оглашението и административни въпроси. От 1951 до 1993 г. Св. Синод на Чехословашката православна църква се състои от всички йерарси и се оглавява от митрополита на Прага и на цяла Чехословакия. След разделянето на Чехословакия първойерархът може да се избира в Прага или в Прешов.

Тук трябва да се отбележи, че съгласно Томоса на Константинопол (1998 г.) всички управляващи епархийски диоцез епископи имат титлата митрополит, а първойерархът се титулува като архиепископ.

Основният законодателен орган е Всеобщият събор, състоящ се от епархийските архиереи и голям брой избрани представители на клира и миряните. В допълнение към другите си функции съборът избира и първойерарха на църквата.

Изпълнителният орган на църквата се състои от двата митрополитски събора – в Чешката република и в Словакия, включващи архиереите и избрани представители на клира и миряните. Той се ръководи от архиепископа на Прага – съответно на Прешов и отговаря за икономическите въпроси (управление на църковните имоти), обучението на духовенството (организирането на семинари и лекции), публикуването на периодични издания, както и координирането на мисионерските дейности.

Всяка епархия има епархийски съвет, съставен от избрани представители на клира и миряните, ръководен от епархийския архиерей. Съветът отговаря за всички духовни, юридически и административни въпроси на епархията.

По аналогия с него енорийският съвет отговаря за подобни въпроси, но в границите на енорията. Енориите от определен район съставляват енорийския квартал (деканат), оглавяван от протопрезвитер (декан).

Деветият всеобщ събор (1999 г.)

От 15 до 17 октомври 1999 г. в манастира „Успение Богородично” във Вилемов се проведе Деветият всеобщ събор на Православната църква в Чешките земи и Словакия. Той обобщи дейността на местната църква през последните десет години, уставът беше променен и бяха въведени нови регламенти, съответстващи на актуалните проблеми в живота и функционирането на църквата.

На 30.12.1999 г. Негово Блаженство Доротей почина. Независимо от новогодишния празник и лошото време, голям брой хора – не само православни, дойдоха да го видят за последен път и да се простят с Негово Блаженство, защото с трудовете и живота си той беше спечелил уважението на всички.

След смъртта на митр. Доротей Десетият всеобщ събор избра за нов предстоятел на църквата архиепископа на Прешов Николай.

Съвременното състояние на църквата

През 2001 г. статистиката за религиозните общности в страната е както следва:

От 10 230 060 граждани на Чешката република, 3 288 088, или 32.1%, се обявяват за религиозни. От тях 2 740 780 се обявяват за римокатолици, 230 335 – за протестанти от различни деноминации, 22 968 за православни, като в страната има приблизително 3 000 евреи и 3 700 мюсюлмани.

От 5 379 455 граждани на Словашката република, 4 521 549, или 84.1%, се обявяват за религиозни. От тях 3 927 951 се обявяват за римокатолици, 514 001 – протестанти от различни деноминации, 50 363 православни и ок. 2 310 евреи. За мюсюлманите липсват сведения.

Съгласно това последно преброяване на населението от 2001 г., 22 968 православни християни живеят в Чешката република и 50 363 в република Словакия. Трябва обаче да се отбележи, че тези статистически данни не представят реалния брой на православните християни в двете страни. Според собственото си преброяване църквата изчислява 150 000 православни вярващи, много от които гостуващи работници от страните от бившата ОНД (предимно от Русия и Украйна). Има и голям брой местни хора, които се обръщат към православната вяра.

Църквата е разделена на 98 енории в Словашката република и 67 в Чешката, без да се броят многобройните зависими енории и в двете страни, където служат общо ок. 200 свещеници и дякони. Православната църква в Чешките земи и Словакия е православна поместна църква, броят на чийто енориаши постоянно нараства поради миграцията от съседните страни от ОНД и благодарение на собствената ѝ активна мисионерска работа.

Поради нерешените въпроси, свързани с църковната собственост, и последвалото напрежение с униатската Гръко-католическа църква, от началото на 90-те години досега са изградени много нови храмове и енории.

Благодарение на усилията на митр. Доротей и митр. Христофор са създадени нови манастири. Понастоящем поместната църква разполага с осем манастира, седем които са в Чехия: четири за монахини (в Дубска Хора близо до Карлови Вари, Пружи, Вилемов и Бърно-Худовице), три за монаси (в Мост, Хабаровице и Хруба Върбка), и един мъжки в Словашката република (Комарно).

Монашеските братства и сестринства се състоят от монаси и монахини от различни националности, идващи от различни страни (Русия, Украйна, Румъния, Унгария и др.).

Благотворителна, мисионерска и издателска дейност

С благословението на Св. Синод в двете страни се създадоха нови благотворителни организации, помагащи нуждаещите се: приютът в Бърно (1992 г.) за социално уязвими хора, който предлага временно подслон и храна, морална и психологическа подкрепа; приютът, наречен „Филантропия-ДОМ” в Прешов; детските ясли в Хуменне. Помощ за хората, справящи се с трудни условия, се оказва във всяка епархия. Православната църква в Чешките земи и Словакия предоставя и материална подкрепа на жертвите на различни видове неправда, на болни и на бежанци.

Дейно в работата на Православния световен младежки съюз Синдесмос участват и двете независими православни младежки братства в Чешките земи и Словакия. Всяка година делегатите на местните клонове на Синдесмос организират образователни лагери, срещи и поклоннически пътувания. Словашката православна младеж издава и списание Истина (Istina).

През 1998 г. млади богослови и доброволци създадоха в Михаловце организацията с нестопанска цел „Православна академия” – един образователен, културен, социален и информационен център.

От 1950 г. издателският отдел на Митрополитския синод на Словакия всеки месец публикува на словашки и русински сп. Наследството на Св. Кирил и Методий, а от 1945 г. Чешкият митрополитски събор публикува на чешки сп. Гласът на православието.

Богословското образование

През 1950 г. в Прага е създаден Православен богословски факултет за подготовка на бъдещи православни богослови и свещеници. През 1951 г. този факултет е преместен в Прешов. На 1 януари 1997 г. Богословският факултет е включен в състава на Държавния университет в Прешов.

Понастоящем той предлага университетско образование на две нива: бакалавър и магистър. Факултетът подготвя специалисти по православно богословие, по религия и нравственост и социална дейност. След дипломирането завършилите студенти работят в школите, приютите, старопиталищата, затворите, болниците и други организации и институции. Завършилите православно богословие могат да станат и свещеници.

При Православния богословски факултет съществува и семинария – за обучение и подготовка на бъдещи свещеници. Факултетът има и клон в Оломоуц, който подготвя специалисти в сходни специалности.

От 1950 г. в Прешов се публикува годишник, наречен Православна богословска сбирка, в който се поместват трудове на известни местни и чуждестранни богослови.

Професори и студенти от Православния богословски факултет участват в различни международни научни и културни проекти. Факултетът провежда още и международни научни конференции, като организира и годишен обмен на студенти и преподаватели с чуждестранни университети и институти. Студенти идват от Украйна, Русия, Беларус, Румъния, Полша, Гърция и др. страни.

Към момента има повече от 500 студенти, завършили нашия Богословски факултет. Сертифицирана магистърска програма по православно богословие се предлага още и в Хусисткия богословски факултет на Карловия университет в Прага.

Превод: Венцислав Каравълчев

Библиография:

Aleš, P. Our Local Orthodox Church: A Brief Historical Guide, Olomouc: “Světlo světa” 1996 (на чешки).

Archb. Christopher I Know Him in Whom I Believe, “Pravoslavná akademie” 2003 (на чешки).

Archim. Cyril The Beginnings of Christianity in Czechoslovakia, Hrubá Vrbka 1992 (на чешки).

Bish. Gorazd A Memorandum Concerning the Legal Standing of the Orthodox Church in the Czechoslovak Republic, Prague 1932 (на чешки).

Grigorič, V. The Orthodox Church in the Czechoslovak State, Prague 1928 (на чешки, второ коригирано издание).

Havilček, T. “The Czechoslovak Orthodox Church” – In: Eastern Christianity and the Cold War, 1945-1991, ed. L. N. Leustean, London & New York: “Routledge” 2010, p. 137-143.

Ivan, R. The Orthodox Revival in Slovakia in the 20th Century, Prešov: “PBF PU” 2007 (на словашки).

* Metropolitan Christopher Pulec and Archbishop George Stránský. “The Orthodox Church in the Czech Lands and Slovakia” – In: The Orthodox Church in Eastern Europe in the twentieth century, ed. Christine Chaillot, Oxford – Bern 2011, p. 229-246 (бел. прев.).