Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Православната философия на материята

Петък, 05 Октомври 2018 Написана от Сурожки митр. Антоний (Блум)

Metropolitan Antony BlumТвърде често, по навик, по инерция, поради леността на нашия ум, ние, не само невярващите, но и вярващите, мислим за материята, сякаш че тя е инертна, че е мъртва. От гледната точка на нашия субективен опит това действително е така. От гледна точка обаче на философията на материята, от гледната точна на нейното отношение с Твореца, Който с могъщото Си слово я е призовал от небитие към битие – от тази именно гледна точка всичко има живот: в някакъв смисъл всичко, сътворено от Бога, може да участва радостно и ликуващо в хармонията на творението. В противен случай, ако материята бе просто инертна и мъртва, то всяко Божие въздействие върху нея би било като че ли нещо магическо, би било насилие, материята не би била послушна Нему и тези чудеса, които са описани във Ветхия или в Новия Завет, не биха били чудеса, т. е. дело на послушание и на възстановяване на изгубената хармония. В противен случай това биха били властни действия на Бога, против които материята, сътворена от Бога, не би могла нищо. А това не е така. Всичко сътворено живее, на всяко равнище на тварния живот, със собствената си особена тварност. И ако ние умеехме в нашия много често хладен, тежък и потъмнял свят да уловим това състояние на материята, което ни е недостъпно, защото я виждаме не с Божиите очи и не изотвътре на духовния опит, ние бихме видели, че Бог и всичко, което е сътворено от Него, са свързани с жива връзка.

Това е нещо, което е особено важно за нашето религиозно съзнание, тъй като върху него е основано твърде много не само в нашата религиозна вяра, но и в религиозния ни опит. В нашата религиозна вяра с това нещо е свързано понятието за чудесата, с него е свързана и самата възможност и значимост на Въплъщението, т. е. на това, че Бог се е облякъл в плът, съединявайки със Себе си материята на този свят. С това нещо е свързана и мисълта за това, че в Своето Възнесение тази наша плът – отново същата тази материя, от Него създадена – Господ е отнесъл със Себе си в дълбините на тайната на Троичността.

От друга страна, когато ние говорим за преображението на цялото творение, което очаква вярващото човечество, ние говорим все за това – не за това, мъртвата материя да засияе с мъртъв блясък, а за това, щото тя да засияе изотвътре, обновена и възродена с жизненост, щото в отговор на Божието съприкосновение, на приобщаването си към Божията благодат, тя ликуващо да започне да живее. И в това също е – и това е особено важно за нас – дълбочината и значението на тайнствата. Тайнствата, това не са празни откъм съдържание обреди. Това са събития, в които човекът чрез своята вяра, т. е. чрез своята увереност, че Бог съществува, чрез доверието си към Него, чрез любовта си към Него отдава на Бога и въвежда в областта на небесното, освобождава материята, връща я към нейната първична или към нейната последна слава и свобода. И материята, която е осветена от това освобождаване, от тази пронизаност от божествената благодат, на свой ред се завръща към нас и чрез съприкосновението си с нас, чрез приобщаването си към нас ни обновява в тази мяра, в която ние сме способни да възприемем и да вместим това. А че това е така, това ние виждаме от религиозния опит: именно чрез нашата плът, чрез нашата вещественост Бог може да ни въздейства. Непонятно, но безусловно.

Лондон, 1974 г.

Превод: Борис Маринов

* Антоний (Блум), митр. Сурожский „Православная философия материи” – В: Библиотека „Халкидон (бел. прев.).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uw8y9 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме