Православната философия на материята

Твърде често, по навик, по инерция, поради леността на нашия ум, ние, не само невярващите, но и вярващите, мислим за материята, сякаш че тя е инертна, че е мъртва. От гледната точка на нашия субективен опит това действително е така. От гледна точка обаче на философията на материята, от гледната точна на нейното отношение с Твореца, Който с могъщото Си слово я е призовал от небитие към битие – от тази именно гледна точка всичко има живот: в някакъв смисъл всичко, сътворено от Бога, може да участва радостно и ликуващо в хармонията на творението. В противен случай, ако материята бе просто инертна и мъртва, то всяко Божие въздействие върху нея би било като че ли нещо магическо, би било насилие, материята не би била послушна Нему и тези чудеса, които са описани във Ветхия или в Новия Завет, не биха били чудеса, т. е. дело на послушание и на възстановяване на изгубената хармония. В противен случай това биха били властни действия на Бога, против които материята, сътворена от Бога, не би могла нищо. А това не е така. Всичко сътворено живее, на всяко равнище на тварния живот, със собствената си особена тварност. И ако ние умеехме в нашия много често хладен, тежък и потъмнял свят да уловим това състояние на материята, което ни е недостъпно, защото я виждаме не с Божиите очи и не изотвътре на духовния опит, ние бихме видели, че Бог и всичко, което е сътворено от Него, са свързани с жива връзка.

Това е нещо, което е особено важно за нашето религиозно съзнание, тъй като върху него е основано твърде много не само в нашата религиозна вяра, но и в религиозния ни опит. В нашата религиозна вяра с това нещо е свързано понятието за чудесата, с него е свързана и самата възможност и значимост на Въплъщението, т. е. на това, че Бог се е облякъл в плът, съединявайки със Себе си материята на този свят. С това нещо е свързана и мисълта за това, че в Своето Възнесение тази наша плът – отново същата тази материя, от Него създадена – Господ е отнесъл със Себе си в дълбините на тайната на Троичността.

От друга страна, когато ние говорим за преображението на цялото творение, което очаква вярващото човечество, ние говорим все за това – не за това, мъртвата материя да засияе с мъртъв блясък, а за това, щото тя да засияе изотвътре, обновена и възродена с жизненост, щото в отговор на Божието съприкосновение, на приобщаването си към Божията благодат, тя ликуващо да започне да живее. И в това също е – и това е особено важно за нас – дълбочината и значението на тайнствата. Тайнствата, това не са празни откъм съдържание обреди. Това са събития, в които човекът чрез своята вяра, т. е. чрез своята увереност, че Бог съществува, чрез доверието си към Него, чрез любовта си към Него отдава на Бога и въвежда в областта на небесното, освобождава материята, връща я към нейната първична или към нейната последна слава и свобода. И материята, която е осветена от това освобождаване, от тази пронизаност от божествената благодат, на свой ред се завръща към нас и чрез съприкосновението си с нас, чрез приобщаването си към нас ни обновява в тази мяра, в която ние сме способни да възприемем и да вместим това. А че това е така, това ние виждаме от религиозния опит: именно чрез нашата плът, чрез нашата вещественост Бог може да ни въздейства. Непонятно, но безусловно.

Лондон, 1974 г.

Превод: Борис Маринов

* Антоний (Блум), митр. Сурожский „Православная философия материи” – В: Библиотека „Халкидон” (бел. прев.).