Заимстването на учението на Имануел Кант от проф. М. А. Олесницки
Философията има стремежа да даде отговори на най-важните светогледни въпроси, отнасящи се до съществуването в нашия свят на доброто и злото, на живота и смъртта. Богословите на древната Църква са били дълбоко образовани хора, добре запознати и с античната философия, от която нерядко са заимствали терминологичен апарат и някои понятия, духовно преосмисляйки ги. Тази традиция е продължила и в произведенията на богослова и писателя от 19 в. М. А. Олесницки. Настоящата статия е посветена на най-очевидните заимствания, които Олесницки е осъществил от философското наследство на Имануел Кант.
Един от проблемите на богословската наука днес е осъзнаването и осмислянето на заимстванията от страна на родните богослови на учението на задграничните богослови и, в частност – на теоретичния и на практическия принос на представителите на духовно-академичното образование от втората половина на 19 – началото на 20 в. в този процес. Особено интересна в този аспект е научната дейност на професора от Киевската духовна академия М. А. Олесницки.
Маркелин Алексеевич Олесницки е роден през 1848 г. във Волина, в семейството на свещеник. През 1873 г. се дипломира в Киевската духовна академия, със степен магистър по богословие, а след завършването на обучението си остава преподавател в същата, при катедрата по нравствено богословие и педагогика.[1]
В преподаването на нравствено богословие на М. А. Олесницки се е паднало да бъде пионер в този процес, тъй като той се оказва на този път в период, когато в определени сфери на руското общество се появява разбиране за потребността от радикална реформа в преподаването на нравственото богословие. И, независимо дали е искал това или не, той е трябвало да се обърне за помощ към западните моралисти. Така, Маркелин Алексеевич е бил без съмнение много задължен на трудовете на такива моралисти като Роте, Вутке, Лютард, особено на Мартенсен и др. Заимствайки обаче нещо от западните моралисти – при това с пълна увереност за потребността от подобни заимствания – Олесницки, от една страна, остава твърд в православните си възгледи, а, от друга страна – едновременно със съчиненията на западните моралисти, в интерес на своята наука изследва – и колкото по-далеч във времето, толкова повече прави това – съчинения на духовни писатели.[2]
Немският философ и учен Имануел Кант, създател на „критическата философия”, който се превръща в най-важния жалон в историята на европейската философия, става родоначалник на немския идеализъм: традицията, представена от Фихте, Шелинг, Хегел. Кант оказва влияние върху формирането през втората половина на 19 в. на специфично направление в европейската философия, получило наименованието неокантианство.[3] В известна степен неговото учение е повлияло и върху възгледите на М. Олесницки.
Съвременният украински философ Л. А. Левчук смята, че моралната концепция на М. А. Олесницки е имала за цел на първо място да формулира методиката, която – като наука – трябва да използва етиката. „Методологията, върху която стъпва М. Олесницки, а именно – съчетанието в познанието на априорното и апостериорното начала, синтезът на дедукция и индукция, признаването на обяснението като ръководство на познанието, тълкуването на света такъв, какъвто е даден за съзнанието, акцентирането в познанието на ролята на експериментатора, който пита не природата, а себе си, т. е. как аз обяснявам новото явление според неизменните закони на логиката – всичко това, както се вижда, е заимствано от Кант”.[4]
Киевският мислител се старае да се завърне в атмосферата на И. Кант: истините на духовния свят, независимо от това, че нямат адекватен израз в материален вид, имат при все това всичките шансове да бъдат приведени към абсолютна очевидност и яснота, към всеобщо признание.[5]
В духа на Кант, М. А. Олесницки дава трактовка и на определението за волята: той разглежда свободата самостоятелно, като изключително вътрешно самоопределение – независимо от онова, което е породеното от нея във външното мироздание. Впрочем, кантовското обозначаване на волята като единствено в света и дори отвъд пределите на света, получава при родния богослов достатъчно висока оценка.[6] Л. А. Левчук отбелязва: „М. Олесницки не приема кантовското свеждане на обективния свят до субективното аз, което твори света, отнемайки от него независимото, самостоятелно значение”.[7]
По мнението на същия Л. Левчук, „сравнителната характеристика на тълкуванието на съотношението между разума и вярата при Кант и при Олесницки е един достатъчно сложен въпрос. Неговата сложност, която е обусловена преди всичко от умереността на позицията на М. Олесницки, не е отчетлива и традиционна за руското мислене антитеза на западноевропейския рационализъм. При Олесницки се среща и вярата на ума, както и при Кант, и знанието на вярата. Могат да бъдат открити и други пресечни точки при двамата мислители – в частност, в признаването на различната природа на вярата и на разума (обективното в ума, субективното във вярата; в акцентирането на практическата ориентация на вярата; в тълкуването на вярата като субективна убеденост в истинността на определени съждения, които имат ценностен характер; в разбирането на вярата като предположение на ума, в съществуването на „вещта в себе си”). Духовно-академичният мислител обаче не се съгласява с кантовското нивелиране на вярата – като източник на познанието”.[8]
Кантовските мотиви играят твърде забележима роля в морално-антропологичните разсъждения на М. Олесницки. Така, в частност, обръщайки се към кантовската морална теория, Маркелин Алексеевич съсредоточава вниманието върху онази изпъкваща роля, която Кант предоставя на автономията на лицето и на категорическия императив като абсолютни основания на човешката свобода. Гледната точка на немския философ обаче върху нравствените причини за човешките действия не устройва докрай М. Олесницки – ригоризмът и формализмът на кантовската етика ограничават областта на изучаване на обстоятелствата на нужното поведение.[9]
Професорът в Киевската духовна академия П. Кудрявцев посочва еволюцията във възгледите на М. Олесницки: ако в началото на учебната 1874-1875 година той разглежда понятието за висшето благо изцяло в духа на кантовската философия, то впоследствие, през учебната 1889-1890 година, царството на целите се заменя от Царството Божие – в духа на философията на Лютард – при което тази идея се разглежда вече като основна и определяща идея в неговата система на християнската етика.[10]
Според забележката на доцента при катедрата по философия и религиознание на Националния университет „Киево-Могилянска академия” В. П. Козловски, посочвайки списъка с източниците на своя предмет, М. А. Олесницки е споменавал трудове на най-различни философи, богослови и психолози както от отминалите столетия, така и свои съвременници. В списъка се намират, например: Имануел Кант, Георг Хегел, Фридрих Якоби, Йохан Фихте, Артур Шопенхауер и др. В частност, обръщайки се към Кант, той насочва вниманието към неговия принос в определението за автономията на личността и категорическия императив като абсолютни основи на човешката свобода.[11]
Всички тези без съмнение изтъкнати учени представят философско-богословската традиция на протестантизма по един неповторим и всестранен начин. Очевидно е, че прилагането на едни или други техни мисли и подходи е налагало огромна отговорност върху преподавателя в едно православно учебно заведение. Посочвайки обаче списъка с източниците на своя предмет, М. Олесницки като правило споменава работи не само на протестантски, но и на православни богослови: светителите Петър Могила, Димитрий Ростовски, Тихон Задонски, митрополитите Платон и Филарет.[12]
По този начин широко ерудираният, блестящо ориентирал се в актуалните течения на родната и западноевропейската философия М. А. Олесницки се е опитвал да съедини в предмета „нравствено богословие” и достиженията на съвременната наука, и истините на светоотеческите учения, без те да са изопачени от вековните наслоявания на тяхното църковно тълкувание.[13]
Превод: Борис Маринов
* Хижняк, Я. „Заимствование профессором М. А. Олесницким учения И. Канта” – В: Богослов.ру (бел. прев.).
Редакционни
Нашите издания
Християнство и култура
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
- Вера 21. О православии сегодня
- Сретенский сборник (периодично издание на Сретенската духовна семинария и академия)
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Георги (Джордж) Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова
- Кафе със сестра Васа (Ларина)
- Лична страница на Владимир Бибихин