Жизненият път и научното наследство на проф. М. А. Олесницки

Маркелин Алексеевич Олесницки се ражда през 1848 г. във Волинска губерния, в семейство на свещеник. През 1873 г., със степента магистър на богословието, завършва Киевската духовна академия [нататък – КДА], където и остава като преподавател в катедрата по нравствено богословие и педагогика.[1]

Научно-литературната дейност на М. А. Олесницки е тясно свързана с дейността му като професор в КДА. Целият творчески живот на учения е посветен на изследването на проблема за морала, в резултат от което се появяват фундаменталните му трудове по история на нравствеността на различните народи по света, на теоретичните обосновки на същността, съставните и изворите на нравствеността и на нейната роля в обществото. Много внимание богословът е посветил на разработването на проблема за етиката като наука – на определянето на нейния научен статут и предмет на изследване.[2] Както сочи професорът в КДА П. П. Кудрявцев, преподаването на новия предмет професорът често е започвал с изучаването на неговата история, а след това постепенно е преминавал към изготвянето на цялостна система на науката. Тази последователност се проследява и в публикациите на М. Олесницки по нравствено богословие, които започват с изясняване същността на християнската етика като наука, продължават с историята на нравствените учения и завършват с опитите за систематично изложение на християнското учение за нравствеността. В същото време в своето творчество мислителят се обръща още и към нравствено-социални въпроси на съвременността.[3]

Заслужава да се отбележи, че за южноруското академично богословие е характерно заимстването на протестантска методология. Същата тази тенденция се проследява и в богословските центрове на Централна и на Южна Русия. При такива обстоятелства става понятна немаловажната роля на киевската академична наука, която в продължение на целия 19 в. способства за издаването и разпространението на трудове на протестантски богослови из цялата Руска империя. „Не следва да преувеличаваме дълбочината на това протестантско влияние, – пише прот. Георги Флоровски, – при все че определен оттенък на протестантизъм винаги е оставал в състава на украинския народ. От този контекст стават ясни причините за онези скандални истории, с които е бил изпълнен животът на КДА през 19 век. Да вземем най-малко „делото” на М. Олесницки, на когото се налага на три пъти да защитава докторската си дисертация „Из системата на християнското нравоучение” – отначало в КДА, сетне в Московската духовна академия [нататък – МДА] и, накрая, в Санктпетербургската духовна академия [нататък – СПбДА]”.[4]

В Киев работата е рецензирана от П. И. Линицки и М. Ф. Ястребов, в Москва – Н. Г. Городенски и С. С. Глаголев, а в Санкт Петерург – от А. А. Бронзов и Н. Н. Глубоковски. Рецензентите П. И. Линицки и Н. Н. Глубоковски са смятали, че този труд „не дава ясно понятие за християнската нравственост, тъй като в основата на нравствеността авторът полага не християнските, а общочовешките или хуманитарните начала. П. И. Линицки обяснява това с обстоятелството, че авторът е попаднал – разбира се, незабележимо, под влиянието на „протестантските системи, а заедно с това и на протестантския дух”. М. Ф. Ястребов още по-конкретно говори за влияние върху руския учен моралист на идеите на ричлеанското богословие. Пряко влияние на Ричл върху Маркелин Алексеевич не може да бъде доказано, още повече че такова непосредствено се отрича и от самия Маркелин Алексеевич. Едновременно с това, фактът на влиянията на западните, преимуществено протестантски моралисти върху руския моралист не подлежи на отричане. Друг въпрос са размерите и значението на това влияние – докато П. И. Линицки и особено Ястребов смятат това влияние за фатално за системата на Маркелин Алексеевич, проф. Бронзов решително заявява, че тази система е „изложена в православен дух” – разногласието е твърде знаменателно. То ни показва, че към онова време възгледът върху характера на православно-християнското нравоучение все още не е установен в руската богословска литература, а затова и тези дефекти, които са отбелязани в нравоучението на Маркелин Алексеевич от рецензентите трябва да бъдат отнесени не толкова на личната сметка на автора, колкото към общото положение на науката в Русия”.[5]

Съвременният изследовател на руската богословска наука в 19 в. Н. Ю. Сухова обаче смята, че „членовете на духовно-академичните корпорации са прехвърляли дисертации към съветите на други духовни академии в изключителни случаи, най-често свързани с лични взаимоотношения”.[6] Така или иначе, отчитайки факта, че М. А. Олесницки не е могъл да защити дисертация не само в КДА, но и в МДА, където личните отношения не са могли да повлияят на защитата, остава по-вероятен вариантът дефектите, отбелязани от рецензентите ѝ в нравоучението на Маркелин Алексеевич, да трябва да се отнесат не толкова към самия неин автор, колкото към общото положение на науката в Русия. Още повече, че мненията на рецензентите се разминават чак до пълна противоположност.

Към това трябва да се добави, е още в 1808-1812 г. Уставът на Комисията за духовните училища сочи в качеството на учебно ръководство съчинението на Буде Основоположения на нравственото богословие,[7] от което академичният наставник е бил длъжен да си направи извлечение с някои изменения. На онези, които не са имали при себе си този труд, се е препоръчвало вече готово извлечение от Буде, направено от еп. Теофилакт (Горски)[8] под названието „Догмати на християнската православна вяра”, което е било предназначено конкретно за семинариите. Разрешавала се е и употребата на и нравственото богословие на Шуберт,[9] преведено от Арсениев.[10]

И все пак, благодарение на протекцията на проф. Глубоковски докторската степен е била присъдена на М. А. Олесницки от Съвета на СПбДА – три месеца преди неговата смърт.[11]

А. А. Бронзов смята, че тази „работа е значима с това, че съдържа в себе си всички нишки и посочва направления за построяване на пълна система на науката и за решение на всички въпроси от нравствения живот; в нея е изразен един пълен светоглед и възглед върху човешкия живот”.[12]

„Най-важно значение – казва А. А. Бронзов – има второто приложение, в което се посочва идеята, поставяна от автора в основата на неговата книга. „Ние смятаме, – говори Олесницки – че е настъпило времето както в основоположенията на догматиката, така и в основоположенията на християнското нравоучение, да поставим идеята за Царството Божие”. Тази идея е „господстващата идея в Новия Завет” и дори още „в Стария Завет Царството Божие е било главният предмет на постановленията на закона и пророците”. След това, тя е „най-много под ръка и най-плодотворната идея на нашето време”. „В нея се съвместяват както благочестието, така и нравствеността в най-широкия смисъл на тази дума. В понятието за Царството се заключава надеждата за притежаването на благата и за наслаждаването ни от тях”. Накрая, чрез идеята за Царството Божие „може да бъде усъвършенствано и нашето собствено богословие”…”.[13]

Рецензията на Н. Г. Городенски върху дисертацията не е запазена. Отчитайки обаче факта, че и в МДА Олесницки не е успял да защити, не е трудно да се разбере какво е било нейното съдържание. Запазен е обаче отзивът на Н. Городенски върху книгата на Бронзов Нравственото богословие в Русия през 19 век, в която онзи се отзовава положително за дисертацията на Олесницки. Така, в отзива си Городенски казва, че „характеристиките на автора почти винаги преувеличават действителните достойнства на разглежданите от него научни изследвания, … така че читателят, който не е запознат с действителното положение на въпроса лично, може да си създаде от тук впечатлението, че нашата наука в Русия се намира в цветущо състояние, което, за съжаление, не може да се каже…”.[14]

Изработената от Олесницки програма за лекции по нравствено богословие далеч не винаги е срещала одобрението на академичното началство, страхуващо се от твърде излишна зависимост на Маркелин Алексеевич от идеите на протестантските богослови. Неговата актова реч относно нравствения прогрес е могла да бъде отпечатана само със значителни изменения и съкращения. А при Киевския митрополит Йоаникий (Руднев), който решително не се е съгласявал с теорията на нравственото богословие, повдигната от Маркелин Алексеевич Олесницки, на последния въобще му се е наложило да остави любимата си катедра и да премине в катедрата по психология (наука, която му се било случило да изучава във връзка с преподаването на педагогика).[15]

При все че неуважението към истините на църковните догмати никога не е било присъщо на идейните убеждения на Олесницки. Широко ерудиран, по блестящ начин ориентиращ се в актуалните течения в родната и западноевропейската философия, този учен се е опитал да съедини в предмета за „нравственото богословие” достиженията на съвременната наука с истините на светоотеческите учения – неизопачени от столетните наслагвания на църковното тълкувание върху тях.[16]

От всичко казано е видно, че М. Олесницки не само е притежавал фундаментални познания в областта на преподавания от него предмет, но също така и в библеистиката и в патрологията. Това показва пълна подготовка от страна на автора към решаването на въпросите, избрани от него за неговите изследвания. В това на него са му помагали преди всичко неговите фундаментални филологически познания, откриващи достъп до четенето на книги в оригинал, богатите му познания както в областта на библеистиката, така и в други отрасли на човешкото знание, даващи му възможност да стои твърдо на почвата на строго критичното изследване. Перото обаче пада от ръцете му преди той да доведе докрай осъществяването на научно-литературните си замисли, а тези замисли са били широки и интересни.

Превод: Борис Маринов

* Хижняк, Я. „Жизненный путь и научное наследие профессора М. А. Олесницкого – В: Богослов.ру (бел. прев.).