Последният Охридски архиепископ
Архиепископията на Първа Юстиниана, Охрид и цяла България е създадена, както е известно, със сигилий на имп. Василий II през 1018 г.[1] След продължителен живот от седем и половина века тя минава в духовен и икономически упадък до такава степен, че през 1767 г. да бъде закрита, а подчинените ѝ митрополии и епископии да минат под юрисдикцията на Константинополския патриарх. Последният архиепископ на Охрид е някой си Арсений, известен ни само от двата документа за своята оставка – първият, от Охридската архиепископска катедра, а вторият – от Пелагонийската катедра. Тези два документа са многократно публикувани, но с грешки и пропуски, без каквито и да е палеографски и други бележки.
Биографичните сведения за Арсений са изключително оскъдни. Той е избран за Охридски архиепископ в 1763 г.,[2] като дотогава е митрополит на Пелагония, без обаче да се оттегли от управлението на тази митрополия. Печатът на Арсений като Охридски архиепископ е направен през февруари 1764 г. Може би трябва да предположим, че е поел задълженията на архиепископ в началото на 1764 г. През април 1765 г. той пристига в Константинопол и присъства на заседанието на Патриаршеския синод, на който е низвергнат Корчанският митр. Дионисий. На 24.11.1765 г. посещава манастира „Св. Йоан Предтеча” в Мосхополис и дава сумата от 1200 аспри, за да се поменава името му на 40 литургии.[3] Арсений със сигурност е бил със славянски произход. Палеографският анализ на подписа му създава впечатлението, че произлиза от монашеско братство, в което е имал възможността да чете славянски ръкописи и е свикнал с ортографията на това писмо. Изглежда, че не е бил родом от Охрид,[4] нито от Мосхополис е поддържал някакви връзки с този и други градове в Македония, развивали в онзи период гръцката култура.[5] По отношение на гръцкия език последният архиепископ на Охрид е напълно невеж. Арсений наследява епископския трон на Охрид от гръцкия архиеп. Ананий – един от великите протосингели на Вселенската патриаршия. Изглежда странно, че след толкова дълга традиция на гръцки Охридски архиепископи на тази катедра е избран българин или сърбин, не знаещ дори частично официалния език на архиепископията. Няма никакво съмнение, че Арсений е бил незначителен Охридски архиепископ.[6] Най-вероятно изборът му е продиктуван от тежкото положение на архиепископията – вече изпаднала в многобройни и непосилни дългове, както и сам той признава, така че след Ананий митрополитите са решили да изберат (в 1761 г.) Пелагонийския[7] Арсений, тъй като са нямали личен интерес към затъналата икономически катедра. Така е избран за архиепископ Арсений, при когото задълженията на тази църква не само не намаляват, но напротив – с много се увеличават.
Когато икономическото състояние на тази църква стига до безизходица, Арсений отива в Константинопол и подава своята оставка – съпроводена от документ за съгласие от неговите митрополити, че приемат закриването на архиепископията.[8] Писмото с оставката на Арсений носи дата 16.1.1767 г. А. Комнин-Ипсиланти, който в онази епоха наблюдава отблизо църковните дела, казва, че „бе утвърдено, по молба на онези [архиереите на Охрид и Печ] с хатишериф тези катедри да бъдат прибавени към Вселенския трон на Константинопол. И това стана благополучно на 15 януари, с много слава и печалба за Вселенския трон, безвредно и безопасно за митрополиите и епископите на тези два града”.[9] Ако датата, посочена от Комнин-Ипсиланти е вярна, тогава писмото с оставката на Арсений е пристигнало post factum, за да потвърди това, което той устно се е съгласил да направи „безвредно и безопасно” за йерарсите на Охридската архиепископия. Трагичното икономическо състояние на архиепископията е засвидетелствано и в писмо, подписано от Арсений и подчинените му митрополити от епархията и изпратено на 12.2.1767 г. до Белградския митр. Йоасаф, с което те искат заем за покриване дълговете на архиепископията.[10]
След оставката от Охридския архиепископски трон Арсений остава митрополит на Пелагония – до 24.6.1767 г., когато се оттегля и от тази катедра, след което вече не разполагаме със сигурни сведения за съдбата му. Най-логичното би било да мислим, че е останал в Охрид или се е оттеглил в някой от околните манастири. Неговите следи се губят. Въпреки това, в българските кръгове от средата на 19 век бяха публикувани две предания за края на Арсений. Първото твърди, че умира затворен в Константинопол,[11] а второто – че умира на Света гора, където работи в Зографския манастир.[12] Поетът от Охрид Григор Ставридис-Пърличев (1830-1893) е посветил на Арсений и поема от 18 стиха, в която разказва, че той е бил принуден да подаде оставка.[13] В писмото със своята оставка Арсений казва, че тя е била „доброволна и без насилие” (οἰκειοθελὴς καὶ ἀβίαστος). Ние смятаме, че сведенията за икономическото състояние на Охридската архиепископия във времето на нейното закриване и свързаната с това информация на Комнин-Ипсиланти са достатъчни, за да поставят проблема на стабилна основа и да опровергаят мнението, изказано през призмата на националистични критерии или стремежи за надмощие над Константинополския престол.[14] И до днес българската историография следва тази линия, възникнала в средата на миналия век.[15]
Първата сериозна реакция срещу закриването на Охридската архиепископия идва от уважавания гръцки филолог от Охрид Маргарит Г. Димица, който през 1859 г. публикува книга, в която изследва целия проблем.[16] Целта на публикацията на Димица е била да създаде движение за възстановяване на архиепископията. Младият тогава филолог е вярвал, че ползите от възстановяване на Охридската архиепископия ще са две: първата – християнската катехизация и просвещение на народа, а втората – „достигането на образованието до всички слоеве и разпространението на елинизма и на всички други свързани с елинизма елементи, защото от тяхната липса апостолите на Мечката (има предвид руските панслависти) с помощта на митове и различни претексти привлякоха немалко овце към своите цели и във вреда на елинизма”.[17] Воден от своя ентусиазъм, Димица не предполага, че лозунгът му ще се превърне в оръжие в ръцете на българите, които обаче имат противоположни на неговите цели. Срещу изпращането на Мелетий като митрополит на Преспа и Охрид[18] от Константинополската патриаршия през 1861 г. българските кръгове протестират, като изпращат писмо до Патриаршията, в което се казва, че „… целият наш български народ… пожела да се утвърди възстановяването на архиепископия Първа Юстиниана, на Охрид и цяла България, … която несправедливо и незаконно беше унищожена от гръцкия клир”.[19] Въпросът за унищожената Охридска архиепископия вече е бил част от националната пропаганда.
В писмото си Арсений казва, че оставката му трябва „да се включи и в свещения кодекс на Великата Христова църква, както и на блажения Йерусалимски патриарх кир Партений”. Партений е избран за патриарх на Йерусалим през 1737 г. и е пребивавал в Константинопол.[20] Арсений иска Партений също да бъде известен за оставката му. Така е била продължена традицията от 17 век – предстоятелите на автокефалните църкви да запазват особена връзка с Йерусалимските патриарси, които са посещавали споменатите църкви, пренебрегвайки понякога каноничната юрисдикция на Константинополския патриарх.[21] Смята се, че Партений е починал в 1766 г.[22] Писмото му обаче потвърждава свидетелството на Комнин-Ипсиланти, който е поддържал тясна връзка с Партений, че той е починал не в 1766, а в 1767 г.[23]
От писмото на Арсений до Белградския митр. Йоасаф и останалите архиереи от Охридската архиепископия, изпратено на 12.2.1767 г., разбираме, че последният предстоятел на тази архиепископия е натрупал и лични дългове, които много са го обременявали.[24] Наличието на тези дългове потвърждава и документът с оставката на Арсений и от Пелагонийската катедра. Той не само не е бил в състояние да управлява повече митрополията на Пелагония, но и се е страхувал да отиде там поради сплашващите притеснения на съдиите. Изглежда, че се е договорил с Мъгленския еп. Натанаил, който е заявил възможността да уреди тези дългове – при условие, че Арсений се откаже от Пелагонийската митрополия. Този тип договорки, които очевидно противоречат на църковните канони, са нещо обичайно в периода на османското владичество. Пелагонийският митрополит иска оставката му да има валидността на „самолично подадена за Негово Преосвещенство, но не друго лице”. Като добавим, че Арсений не е можел да отиде в седалището на митрополията си, тъй като дълговете все още не са били уредени, на пръв поглед се създава впечатлението, че след оттеглянето си от Охридската архиепископия той е останал в Константинопол, където е отишъл заедно с други архиереи,[25] или някъде другаде в рамките на бившата архиепископия или на Атон, и че е предал на Натанаил оставката си, за да я предаде на Патриаршията. Тази възможност обаче ни се струва много малко вероятна. Арсений подава оставката си като митрополит на Пелагония докато се намира в Константинопол, като най-вероятно престоят му е продължил до юни 1767 г. Наследяването от Арсений на Пелагонийската катедра очевидно става със съгласието на Патриаршията и предхождащата я оставка е всъщност завършек на една дълга поредица от преговори между Арсений, Натанаил и Патриаршията. Доказателство за това е фактът, че Патриаршията взема това решение и избира накрая Натанаил за Пелагонийски митрополит.[26] Че оставката на Арсений е била напълно съгласувана с Натанаил и е имало устно одобрение на Патриаршията се потвърждава и от подписа бивш Пелагонийски. В случай, че оставката на Арсений не е била приета предварително, той не би се подписал като бивш, както не го прави и оттеглилият се на 7.2.1783 г. Пелагонийски митр. Симеон.[27]
Титлата предстоятел върху печата на Арсений като Пелагонийски митрополит показва неговия предишен статут на архиепископ. По правило той е трябвало да носи титлата бивш архиепископ на Охрид и предстоятел на Пелагония (πρώην ἀρχιεπίσκοπος Ἀχριδῶν καὶ Πρόεδρος Πελαγονίας), но вместо това използва едновременно както митрополит, така и предстоятел, които изглеждат несъвместими, защото обикновено предстоятелят на една митрополия е нейният действащ патриарх или архиепископ, или бивш такъв, но в такъв случай титлата се запазвала с добавката бивш (πρώην).[28]
След закриването на Охридската архиепископия Пелагонийската митрополия – подчинена на Вселенска патриаршия – заема 15-то място в реда на митрополиите, а нейният митрополит носи титлата Пелагонийски, ипертим и екзарх на горна Македония (ὁ Πελαγονίας, ὑπέρτιμος καὶ ἔξαρχος ἄνω Μακεδονίας).[29] От момента на оттеглянето от Пелагонийската катедра следите на Арсений, който така или иначе е имал незначителен църковен облик, окончателно изчезват, и това най-удачно отразява упадъка и края на една архиепископия.
1. Оставката на Охридския архиеп. Арсений, 16.1.1767 г.
Прототип: Κῶδιξ ΣΤ’ τοῦ Πατριαρχικοῦ Ἀρχειοφυλακείου Κωνσταντινουπόλεως, σ. 138. Към кодекса внесеното в патриаршеската канцелария писмо с оттеглянето на Арсений е прилепено с испански восък. Публикува се въз основа на фотография в архива на Института за изследване на Балканския п-в. Публикувано е от: 1) Григорий, архимандрит на Св. Синод на Великата Христова църква[30] (нататък – Г); 2) Белградски митр. Антим (Алексудис)[31] (нататък – А); 3) К. Деликани[32] (нататък – Д) и 4) българския учен Г. Кръстевич,[33] чието издание обаче нямах възможност да сравня. За него знаем от точния превод на български език, публикуван от И. Снегаров.[34] Тъй като изданията на Григорий, Алексудис и Деликани имат известни пропуски, Снегаров публикува това писмо, както и следващото, по изданието на Кръстевич.
Кратко съдържание: Охридският архиеп. Арсений пише до Вселенския патриарх, заявявайки, че, тъй като не може да поправи икономическото състояние на Архиепископията, се отказва от нея. Колкото до Пелагонийската митрополия, на която е митрополит, не я оставя, но я запазва.
Гръцки текст: Διὰ τῆς παρούσης μου οἰκειοθελοῦς καὶ ἀβιάστου παραιτήσεως, φανερῶ ὁ|2 κάτωθεν ὑπογεγραμμένος, ὅτι διὰ τὸ ἀδυνάτοις ἔχειν με οἰκονομῆσαι καὶ|3 διορθῶσαι τὰς τῆς ἀρχιεπισκοπῆς τοῦ Ἀχριδῶν χρείας ἀλλεπαλλή|4λους ἐπισυμβάσας, ἐπί τε τῶν πρὸ ἡμῶν καὶ ἐπὶ τῶν ἡμερῶν ἡμῶν, λα|5βὴν οὐ μικρὰν λαβόντων τῶν κακοποιῶν, τὸ τῆς ἀρχιεπισκοπῆς ὄνομα|6 εἰς τὸ κατατρέχειν καὶ ζημιοῦν καὶ βλάπτειν καὶ τὰς ὑποκειμένας τῇ ἀρχι|7επισκοπῇ Ἀχριδῶν μητροπόλεις καὶ τοὺς ἐν αὐτῇ πτωχούς ῥα|8γιάδες, καὶ διὰ τὸ μὴ ἄλλως ἔχειν ἐλευθερωθῆναι τῶν χειρῶν|9 αὐτῶν τὸ ἐκεῖσε κλῆμα, καὶ ὅλον τὸ χριστιανικὸν γένος, εἰ|10 μὴ τῇ ἀναιρέσει τῆς ἀρχιεπισκοπῆς. Δἰ αὐτὰ ταῦτα παραιτοῦ|11μαι ἤδη τῆς ἀρχιεπισκοπῆς Ἀχριδῶν, οὐ μὴν δὲ καὶ τῆς|12 προτέρας μου ἐπαρχίας Πελαγωνί(ας), ἥντινα καὶ ἔχειν ὲφ᾿ ὅρῳ13 ζωῆς μου εἰς ζωοτροφίαν μου καὶ χρείαν τῶν ἀναγκαίων· ἐ|14πὶ τοιαύτῃ συμφωνίᾳ καὶ μετὰ τῶν συναδελφῶν μου ἁγίων ἀρ|15χιερέων ἐγένετο καὶ ἡ παροῦσα μου οἰκειοθελὴς καὶ ἀβίαστος|16 παραίτησις, ἥτις ὀφείλει καταστρωθῆναι καὶ ἐν τῷ ἱερῷ κώδικι|17 τῆς τοῦ Χ(ριστ)οῦ μεγάλης ἐκκλησί(ας), ὡς καὶ τοῦ μακαριωτάτου Ἱε|18ροσολύμων κυρίου Παρθενίου · : · αψξζ’ : Ἰανουάριου ις’ :
Τ.Σ. † ὀ Ἀχρïдὤнь ὀ Ἀρсѣнïὤь ἤπὤсьχετε
Български превод по Снегаров: „С настоящата ми доброволна и непринудителна оставка долуподписаният явявам, че, тъй като не ми е възможно да уредя и поправя нуждите на Охридската архиепископия, които се явиха една след друга преди нас и в наши дни, и дадоха немалък повод на злодейци да нападат името на архиепископията и ощетяват и увреждат подчинените на Охридската архиепископия митрополии и нейната бедна рая, и тъй като тамошната страна и всичкият тамошен християнски род не може иначе да се избави от техните ръце, освен чрез унищожението на архиепископията – поради това именно се отказвам от Охридската архиепископия, освен от предишната ми Пелагонийска епархия, която още имам – докато съм жив, за прехраната си и за удовлетворение на нуждите си. При такова съгласие със събратята ми свети архиереи се направи и настоящата ми доброволна и непринудителна оставка, която трябва да се постави в свещения кодекс на Великата Христова църква [и в този на блаженейшия Йерусалимски патриарх г-н Партений], 1767, януари 16.
Охридски Арсений обещава”.
В различните издания: 3-4 ἀλλεπαλλήλως ΓΑΔ. 8 χηρών Α. 9 κλίμα ΓΑΔ. 12 Πελαγονίας Α: Πελαγωνείας Δ. 11-13 οὐ μὴν δὲ… ἀναγκαίων: παραλ. Δ: ἥντινα… ἀναγκαίων: παραλ. ΓΑ. 14 τοιαύτῃ δὲ ΓΔ. 15 μου: παραλ. ΓΔ. 16 κώδηκι ΑΔ. 17-18 ὡς καὶ… Παρθενίου: παραλ. ΓΑΔ. Ἰανουάρ. Δ. Ὑπογραφή: Ὁ Ἀχριδῶν Ἀρσένιος ὑπόσχεται ΓΑΔ.
Това писмо не е написано собственоръчно от Арсений. Подписът показва, че той не знае гръцки. Не е знаел буквите от гръцката азбука и ги е допълвал със славянски. В думата Ἀχριδῶν гръцките букви δ и ν са заместени със славянските „д” и „н”. Също и след крайното „н” в името му се добавя и безвучното славянско „ь”, което говори за познаване на правилата за правопис на славянските и сръбски ръкописи. В името пък Ἀρσένιος гръцките букви σ, ε, ν и ς са заменени със славянските „с”, „ѣ”, „н” и „ь”. При името Арсений основно се спазват правилата на славянския правопис, с единствената разлика, че вместо ω е трябвало да пише ο. Накрая е изпусната славянската буква „с”, но е запазено беззвучното „ь”, чието присъствие показва, че преди него е имало „с”, което е изпаднало. Славянското съчетание „сь” липсва от името Арсений, но присъства в думата ἤπὤсьχετε, което отново потвърждава, че Арсений е познавал правописа на славянските ръкописи.
Освен подпис, Арсений поставя в лявата страна на писмото и личния си печат. Той е кръгъл. Във външния кръг има надпис: APCENIOC ΕΛΕΩι Θ(Ε)ΟΥ ΑΡXIEΠΙCKOΠOC ΠΡΩΤΗC ΙΟΥΣΤΙΝΙΑΝΗΙС ΚΑΙ ΠΑСΗС ΒΟΥΛΓΑPIAC. В горната част на вътрешния кръг има надпис на турски, а в долната част е датата ΦΕΥΡΟΥΑΡΙΟΥ ΑΨΞΔ.
2. Оставката на Пелагонийския митр. Арсений, 24.6.1767 г.
Прототип: Κῶδιξ ΣΤ’ τοῦ Πατριαρχικοῦ Ἀρχειοφυλακείου Κωνσταντινουπόλεως, σ. 154. Както и предното, това писмо на Арсений също е залепено към кодекса с испански восък. Издава се по снимката от архива на Института за изследване на Балканския п-в. Писмото има толкова издания, колкото и предходното, и от същите хора: Григорий,[35] Алексудис,[36] Деликани[37] и Кръстевич.[38] Първите три имат пропуски и се различават в определени думи.
Кратко съдържание: Арсений заявява, че поради много дългове – както на Пелагонийската митрополия, така и негови лични, – като не може да се справи със създалото се състояние, се оттегля от митрополитския трон при условие наследник да му стане Мъгленският митр. Натанаил.
Гръцки текст: † Ἡ ταπεινότης ἡ ἐμὴ διὰ τοῦ παρόντος τῆς οἰκειοθελοῦς|2 παραιτήσεως γράμματος δηλοποιεῖ, ὅτι μὴ δυναμένη κυ|3βερνῆσαι τὰ ἐπικείμενα τῇ ἐπαρχίᾳ μον χρέη, οὔτε μὴν|4 ὅλως ἀπελθεῖν ἐκεῖσε διὰ τὰς ὑψορωμένας τῶν δικα|5στῶν ἐνοχλήσεις, οἰκειοθελῶς καὶ ἀβιάστως ποιοῦμαι πα|6ραίτησιν τῆς ἐπαρχίας μου Πελαγωνίας εἰς τὸν πανιερώτατον|7 μ[ητ]ροπολίτην Μογλενῶν, τὸν ἀγαπητόν μοι ἀδελφὸν κὺρ|8 Ναθαναήλ, ὡς ἄξιον καὶ ἱκανόν εἰς τὴν διοίκησιν τῆς|9 ἐπαρχίας ἐκείνης· ὅθεν δέομαι θερμῶς τοῦ πα|10ναγιωτάτον καὶ σεβασμιωτάτου μοι δεσπότου καὶ τῆς ἱερᾶς τῶν|11 πανιερωτάτων ἀρχιερέων συνόδου, ἵνa συγκατανεύσωσι|12 τῇ αὐθαιρέτῳ μου ταύτῃ βουλῇ καὶ προχειρίσασθαι τὴν αὐτοῦ|13 πανιερότητα ἐν τῇ μ[ητ]ροπόλει ταύτη, βούλομαι δὲ τὴν14 οἰκειοθελῆ μου ταύτην παραίτησιν ἔχειν τὸ κῦρος μο|15νοπροσώπως εἰς τῆν αὐτοῦ πανιερότητα, οὐ μὴν δὲ|16 εἰς ἄλλο πρόσωπον· καὶ εἰς τὴν περὶ τούτου ἔνδειξιν καὶ ἀσφά|17λειαν ἔδωκα τῇ πανιερότητί του τὴν παροῦσαν μου οἰκειοθελῆ|18 παραίτησιν, κατησφαλισμένην τῇ ἰδιόχείρῳ μου ὑπο|10γραφῇ καὶ σφραγίδι: αψξζ’ : ἰουνίου: κδ’ :
Τ.Σ. ὁ πρὤïн πѣλαгὤнïαс Ἀρcѣнïὤсь βεβὤнὤ.
Български превод по Снегаров: „Мое смирение, с настоящата доброволна оставка заявявам, че, като не мога да се справя с дълговете, лежащи на моята епархия, нито пък мога да замина там поради подозрителните безпокойства на големците, доброволно и без принуда се отказвам от моята Пелагонийска епархия [за Високопреосвещения Мъгленски митрополит, възлюбения ми брат г-н Натанаил, като достоен и заможен да управлява тая епархия]. Затова горещо моля Всесветейшия и почтения ми господар и Всесвещените архиереи на Свещения Синод да се съгласят с това мое самоволно решение [и да произведат Негово Високопреосвещенство за тази митрополия, но не друго лице]. И за доказателство и твърдост на това дадох [на Негово Високопреосвещенство] настоящата си доброволна оставка, подкрепена с моя собственоръчен подпис и печат. 1767, юни 24.
Бивш Пелагонийски Арсений уверявам”.
В различните издания: 2 τῆς παραιτήσεως Α. 6 Πελαγωνείας ΓΔ: Πελαγονίας Α. 6-9 εἰς τὸν πανιερώτατον… ἐπαρχίας ἐκείνης, παραλ. ΓΑΔ. 12-16 καὶ προχειρίσασθαι… ἄλλο πρόσωπον, παραλ. ΓΑΔ. 17 δέδωκα ΓΑΔ. τῇ πανιερότητί του, παραλ. ΓΑΔ. 19 αψξδ’ ἰουνίου κδ’, παραλ. Γ. Ὑπογραφή: Ὁ πρώην Πελαγωνείας (Πελαγονίας Α) Ἀρσένιος ΓΑΔ.
Както и предишния документ, и в това писмо подписът на Арсений носи същите правописни белези. В думата бивш (πρώην) ι и ν са заменени с „ï” и „н”. В думата Пелагонийски гръцките букви ε, γ, ν и ς са заменени със славянските „ѣ”, „г”, „н” и „с”. Изписването на славянското „г” тук е особено – прилича повече на гръцкото τ, тъй като е издължено от горната страна. Този феномен не е рядък в южнославянския бързопис, но заслужава внимание обстоятелството, че докато това изписване на славянското „г” е в употреба от 16 до началото на 18 в. и окончателно изоставено в средата на този век, то се използва от Арсений, което трябва да се отдаде на факта, че той е свикнал с писмото на южнославянските ръкописи. В името Арсений пък със славянски букви са заменени гръцките σ, ε, ν, ι и ς. Вместо тях имаме „с”, „ѣ”, „н”, „ï” и „с”. Тук също е прибавено беззвучното „ь”, което, както вече казахме, свидетелства за познание на правописа на предимно сръбските ръкописи. В последната дума – βεβὤнὤ – единствено гръцкото ν е заменено със славянското „н”.
Това писмо на Арсений носи неговия печат като Пелагонийски митрополит. Във вътрешния кръг има надпис на турски, а във външния: O ΤΑΠΕΙΝΟС ΜΗΤΡΟΠΟΛΙΤΗС ΠΡΟΕΔΡΟС ΠΕΛΑΓΩNIAC APCENIOC ΑΨΞΖ.
Превод: Златина Иванова
* Ταχιάος, Α.-Α. „Ὁ τελευταίος ἀρχιεπίσκοπος Ἀχρίδων” – ἐν: Μακεδονικά, 12, 1972, σ. 19-33 (бел. прев.).
Редакционни
Нашите издания
Християнство и култура
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
- Вера 21. О православии сегодня
- Сретенский сборник (периодично издание на Сретенската духовна семинария и академия)
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Георги (Джордж) Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова
- Кафе със сестра Васа (Ларина)
- Лична страница на Владимир Бибихин