История на Кипърската църква през 20 век

Периодът 1900-1960 г.

На 12 юли 1878 г. Кипър е освободен от господството на Османската империя и преминава под британско управление. Църквата и миряните с голямо одобрение приемат предаването на острова в ръцете на християнска власт. Всички са очаквали, че англичаните скоро ще предоставят на Кипър и пълна свобода, за да осъществят своята стара мечта – обединението на Кипър с родината-майка Гърция. Всички тези надежди обаче се оказват напразни, защото политиката по това време не благоприятства такива тежнения.

Новите господари на острова не само не отговарят на очакванията на кипърците, но постепенно започват да ги облагат с все повече и по-тежки налози, ограничавайки същевременно свободите на островитяните. От първите дни на окупацията британците започват да се месят дори във вътрешните работи на Кипърската православна църква. Църквата обаче успява да попречи на утвърждаването на тази намеса в делата ѝ, преди всичко или отчасти благодарение на позицията, заета от архиеп. Софроний III, който е управлявал мъдро Църквата на св. ап. Варнава в продължение на 35 години: 13 години по време на османската власт и 22 години – под управлението на британците, от 1865 до 1900 г. През 1889 г., начело на делегация, той се отправя за Лондон, с цел да измоли от британското правителство подобряване на политическото положение на острова.

След смъртта на Софроний III, поради вътрешни разногласия и спорове, за около 10 години архиепископският престол на Кипър остава вдовстващ. Едва през 1909 г. за архиепископ на Кипърската църква е избран Кирил II (1909-1916), който преди да бъде избран за архиепископ е митрополит на Киринея (1889-1893) и на Китион (1893-1909). Кирил II се труди много, за да възстанови църквата и нейния национален статут. По време на неговото управление на Църквата в Кипър са построени много нови храмове, училища и др. Именно през този период – през 1914 г. – е съставен и първият устав на Кипърската православна църква.

Негов приемник става Кирил III (1916-1937), който преди това е митрополит на Киринея (1895-1916). Той проявява особен интерес към образованието и националния въпрос в Кипър. Оглавява две делегации, посетили Лондон в 1918-1919 и в 1919-1920 г. По време на неговото служение, през 1929 г. е утвърден новият устав на Кипърската църква, който обаче по редица политически причини никога не влиза в употреба. Архиеп. Кирил III активно способства за изучаване историята и културата на Кипър, като по негова инициатива е учреден и литературен конкурс.

През ноември 1914 г. британското правителство анексира Кипър и през март 1925 г. той е обявен за британска колония. Гръкоезичното население на Кипър – около 400 000 души, при общо население на острова от 495 000, отговаря на тези действия на британското правителство с усилена борба за освобождение на Кипър.

В 1931 г. избухва революция, но освободителното движение е жестоко потушено от властите на острова. На 23.10.1931 г. е арестуван Китийският митрополит Никодим, а три дeна по-късно – и Киринийският митрополит Макарий. На 3 ноември и двамата са изпратени в изгнание с обвинението, че са подстрекавали бунтовниците. Британците отменят всички свободи на местното население и дори забраняват да се бият църковни камбани.

През 1933 г. архиеп. Кирил III умира и архиепископският престол отново остава без наследник в течение на много години. За това допринасят две основни причини. От октомври 1931 г., поради ареста на двамата вече споменати митрополити и последвалата смърт на архиепископ Кирил III, Кипърската църква не е могла да свика заседания на своя синод. Освен това, през ноември 1937 г. правителството на Кипър приема три указа, които противоречат на църковните власти и устава на Кипърската църква, като тези противоречия се отнасят основно до избора на архиепископ. Свободните и нормални избори за нов митрополит на този етап са били невъзможни.

Един от депортираните митрополити – този на Китион, умира в Йерусалим на 13.9.1937 г., а митрополитът на Киринея се връща в Кипър чак на 22.12.1946 г., след близо 15-годишно изгнание. През 1947 г. британското правителство отменя трите свои указа, което позволява да се организират избори за архиепископ. Свикан е обичайният избирателен синод, в който участва Деркоският митрополит Йоаким, принадлежащ към Цариградската вселенска патриаршия. За нов архиепископ е избран Пафоският митрополит Леонтий. Той става митрополит през 1930 г., а от 1933 г. изпълнява и длъжността locum tenens (местоблюстител) на архиепископския престол.

Архиеп. Леонтий управлява като местоблюстител Кипърската църква в периода 1933-1946 г. и провежда много полезна църковна и национална дейност. За своята национална дейност той на два пъти (от 21.4.1938 г. до 2.4.1939 г. и от 18.5.1939 г. до 17.5.1940 г.) е незаконно лишаван от свобода от британските власти и държан под охрана в своята резиденция. След избирането му за архиепископ на Кипърската църква той остава на престола само 36 дни.

На неговото място идва митрополитът на Киринея (1917-1947), който управлява Църквата в Кипър в периода 1947-1950 г. под името Макарий II. Той е избран за архиепископ също от каноничен избирателен синод, на който допълнително са поканени от Вселенската патриаршия митрополитите Пергамски Адамантий и Сардийски Максим. Заедно с избора на архиепископ и след утвърждаване на Макарий за такъв, е проведен избор и за три вдовстващи митрополитски престола в Кипърската църква.

По време на управлението на архиепископ Макарий II, в 1949 г., с цел подготовка на образовано духовенство за Кипърската църква е създадена Духовна академия, която носи името на св. ап. Варнава. Цялото гръцко население на Кипър тогава на специален референдум изразява своя глас за съединение на Кипър с Гърция. Съставен е специален комитет, начело с митрополита на Киринея Киприан, който заминава зад граница, за да достави документите от референдума на Гръцкия парламент, на британското правителство, а също така на генералния секретар на ООН.

Архиепископ Макарий II обаче не успява да завърши мисията си и умира, като на неговото място е избран Макарий III (1950-1977), който дотогава е митрополит на Китион (1948-1950). Архиеп. Макарий III разгръща широка църковна и национална дейност, като удачно използва своите най-добри качества – висока култура, ерудираност, пъргав ум и решителност.

От самото начало той се стреми да укрепи духовността в Църквата и да увеличи доходите на свещенослужителите. Той поддържа и утвърждава и статута на Духовната семинария, създава специален отдел за църковно образование към Кипърската архиепископия, проявява голям интерес към всички учреждения с благотворителна цел и строи нова, забележителна архиепископска резиденция. Успява да спечели уважението и доверието на обществото към поземлената собственост на архиепископията, поощрява смело всичко, засягащо образованието. Той прави така, че средните училища да имат собствени фондове, да се ползват с автономия и да не бъдат подчинени на чуждестранното правителство на Кипър. Заедно с това той полага много усилия, за да може многострадалният остров да получи независимост. За целта създава Всекипърска национална организация на младежта, провежда многобройни обединителни срещи. Освен това подава ръка на онези, които търсят мирно решение на Кипърския национален проблем. Като представя правата на кипърците на международната сцена, той посещава много страни, също както и главната централа на ООН.

През април 1955 г. за кипърците става ясно, че е невъзможно да получат свобода по дипломатически път и тогава над Кипър се разразява нова революция, която е организирана много по-добре от онази през октомври 1931 г. Това става под политическото ръководство на архиепископ Макарий III и под военното командване на подполковник Георгиос Гривас-Дегенис (1898-1974). Потокът на революцията се обръща така, че на 9.3.1956 г. архиеп. Макарий III, митрополитът на Киринея Киприан, настоятелят на църквата Фанеромени в Никозия, а също така и секретарят на епархия Киринея са изпратени в изгнание на Сейшелските острови в Индийския океан. Малко по-късно, от август 1956 г. до април 1957 г. митрополитът на Китион Антим е принудително ограничен да се движи само в пределите на своята епархия в Ларнака. С последвало изселване на жителите на цели градове и села, хиляди кипърци се оказват в концентрационни лагери, въведен е комендантски час за младежите, гражданите са подложени на чудовищни физически и психологически мъчения, само по подозрение, че принадлежат към Националната организация на борците-киприоти. Извършвани са наказания чрез обесване и разстрел – както на заловените борци-революционери, така и на гражданско население. Всички тези жестокости обаче не сломяват високия дух и решимост на кипърците за независимост. На 28.3.1957 г. сейшелските изгнаници са освободени, но не им е позволено да се върнат в Кипър. Те пристигат в Атина, откъдето продължават да се борят за свободата на острова. Завръщат се в Кипър през пролетта на 1959 г. – след подписването на Лондон-Цюрихското споразумение, което довежда до унищожаването на колониалния режим в Кипър и провъзгласяването през август 1960 г. на Кипърската република.

От провъзгласяването през август 1960 г. на Република Кипър до 2000 г.

С провъзгласяването през август 1960 г. на Република Кипър започва нова ера и в живота на Кипърската църква.

Най-значителното събитие от този период, съвпадащ със създаването на новата държава, е идването на президентска власт на Кипърския архиепископ. Напълно е било естествено, че след освобождението на страната кипърците избират за президент на своята република архиеп. Макарий III, който, в качеството си на ръководител на нацията, въплъщава националната традиция, добрата воля и борбата на кипърците за свобода. Вследствие от това Кипърската архиепископия, която е единодушно поддържана от народа, придобива своето духовно и национално представителство. Този факт преди всичко е израз на надеждите, че Кипърската църква ще поведе кипърците към осъществяването на техните най-пламенни желания.

Действително, всички усилия на архиеп. Макарий III в качеството му на президент на Република Кипър са насочени в това направление до декември 1963 г., когато се надига турският метеж, който саботира процеса и унищожава свързаните с него надежди. Кипър, начело със своя президент и духовен водач архиеп. Макарий III, е трябвало да смени водения дотогава курс и да се обърне към отдавна познатия път на мъченичеството и жертвеността, с надеждата, че това ще доведе до национално възраждане. За нещастие, църковната криза, започната и задълбочена от трима митрополити през 1972 и 1973 г., а след това съдбоносният военен преврат от 15.7.1974 г. и накрая турската окупация, не само възпрепятстват развитието на страната, но и довеждат Кипър до границата на разрухата и упадъка.

По времето, когато Макарий III – както видяхме – полага усилия да неутрализира турския метеж, трима митрополити – Генадий Пафоски, Антим Китийски и Киприан Киринийски - наставлявани от военното правителство в Гърция, дошло на власт в 1967 г. въпреки волята на народа, на 2.3.1972 г. искат от архиепископа да се откаже от поста си и да подаде оставка като президент. Своето искане те обосновават с това, че политическите задължения са несъвместими със свещеническото служение на архиепископа. Макарий III като е съзнавал, че неговата оставка с голяма вероятност ще доведе до унищожение на държавата и до разделението на Кипър, и вслушал се в единодушното желание на духовенството и народа, категорично отказва да изпълни своенравното и ненавременно искане на тримата митрополити. В отговор на отказа му, на 7.3.1973 г. те го лишават от духовния му сан, независимо от канона, че трима епископи не могат да низложат друг епископ, още повече ако той е архиепископ. Това безотговорно действие на тримата горни митрополити е осъдено от предстоятелите на всички православни църкви, които остават в общение с архиеп. Макарий III.

Вместо обаче да се подчинят на мнението и увещанията на официалните представители на православните църкви, на 13.4.1973 г. тримата митрополити излизат със заявление за своето решение да „низложат” архиепископа и с окръжно писмо от 17.4.1973 г. призовават вярващите да не му се подчиняват.

В резултат от тези събития и като не е имал друг изход, архиеп. Макарий III се обръща към предстоятелите на четирите древни православни патриаршии, с молба да вземат мерки за регулирането на проблема в Кипърската църква и от всички тези патриаршии получава положителен отговор. На 5.7.1973 г. се състои извънреден синод на Кипърската църква, който е имал необходимия кворум, тъй като в него участват патриарсите Николай VI Александрийски и Илия IV Антиохийски, както и няколко епископи от Антиохийската, Александрийската и Йерусалимската патриаршия. Синодът обявява низложението на архиеп. Макарий III за неканонично, незаконно и недействително и предлага на тримата митрополити да се подчинят на това решение и да възстановят предишните нормални свои отношения и църковното си общение с архиепископа. За нещастие обаче митрополитите не се съгласяват с решенията на синода и не се подчиняват на увещанията на другите архиереи. Тогава, на 14.7.1973 г., синодът взема решение тези трима митрополити сами да бъдат лишени от сан, защото техните действия имат много сериозни последствия, противоречат на църковните канони и създават смут в Кипър. След тяхното низложение е свикан каноничен избирателен синод, с участието на представителите на Антиохийската, Александрийската и Йерусалимската патриаршия. Синодът избира за митрополит на Пафос Хризостом I и екзарсите Хрисант Ледърски и Варнава Саламински. На 13.8.1973 г. този нов избирателен синод увеличава броя на епархиите от три на пет, като това са епархиите на Пафос, Китион, Киринея, Лимасол и Морфу. Последната епархия се е подчинявала на епископа на Ледра.

Гръцкият военен режим, като вижда провала на своя замисъл да свали архиеп. Макарий III от поста президент на Република Кипър, решава да извърши военен преврат с цел свалянето на архиепископа. Превратът е осъществен на 15.7.1974 г. Заговорниците подпалват архиепископската и президентската резиденции, метохът на манастира Кику в Никозия, редица правителствени здания. Много кипърски граждани са убити или хвърлени в затвора. За щастие, архиеп. Макарий остава жив и по този начин се избягва разделението на острова. Република Турция обаче използвала тази промяна и започва военни действия срещу Кипър. На две вълни, на 20-22 юли и след това на 14-16 август 1974 г. турската армия нахлува на острова. По време на тези нахлувания са убити много кипърци, а редица изчезват безследно. Броят на бежанците достига 200 000. Разрушени са редица правителствени здания, жилищни домове, благотворителни учреждения, разграбено е имущество на местни жители, както и немалка част от земите им. Църквата също става жертва на турското нашествие и са ѝ нанесени дълбоки рани. Много храмове са осквернени или превърнати в джамии, редица светини и църковно имущество са разграбени, много безценни икони са унищожени или продадени зад граница. Освен чисто материалните загуби, много свещеници са убити или лишени от своите храмове.

В борбата си за физическо и национално оцеляване, за съхранението на идентичността на кипърците, за освобождението на окупираните територии, за възстановяване здравето и нормалния живот на пострадалите от агресията граждани на Кипър, силната със своя боеви дух Кипърска църква още повече укрепва своята водеща позиция в обществото.

Останалият по чудо жив след преврата архиеп. Макарий III още на следващия ден напуска острова. Зад граница, в изгнание, той продължава неуморно да се труди за възстановяването на Кипър след преврата и турската окупация.

На 7.12.1974 г., отстъпил пред настойчивите молби на кипърския народ, архиеп. Макарий III се връща в Кипър и е горещо посрещнат от народа. Той отново пристъпва към своите църковни и обществени задължения и с непоколебима решителност продължава борбата за прогонването на завоевателите и възстановяване свободите и правата на хората в Кипър, за което тогава са съществували огромни трудности.

Тежестта на борбата и бедственото положение на кипърския народ не могат да не оставят обаче следи върху здравето на архиепископа. Нееднократно той получава сърдечни пристъпи, последният от които – на 3.8.1977 г., окончателно слага край на живота му. Народът масово оплаква своя голям водач. Почти цялото население на Кипър му въздава почести и се покланя на гроба му. На погребението му присъстват представители на много от православните църкви, както и правителствени делегации от много страни.

На поста президент на Република Кипър архиеп. Макарий е наследен от Спирос Киприану (1977-1980), негов наследник става Георгиос Василиу (1988-1993), след него в продължение на десет години президент на Кипър е Глафкос Клеридис (1993-2003).

Начело на Църквата в Кипър пък застава митрополитът на Пафос Хризостом, който е избран за архиепископ на 13.11.1977 г. Новият архиепископ е помощник на своя предшественик – отначало като Константинийски екзарх (1968-1973), а по-късно като митрополит на Пафос (1973-1977). Той винаги е бил до архиеп. Макарий в най-трудните моменти от живота му. В своята кратка и ясна интронизационна реч архиеп. Хризостом (1977-2006) излага своето виждане и планове за Кипърската църква, които в основни линии са били следните: преданост към православната вяра; защита и проповед на православието; развитие на междуправославните и междухристиянски връзки и отношения; привличане и сплотяване на духовните сили вътре в Кипърската църква; формиране на добродетелно, образовано духовенство. Също така той е говорел за укрепването на физическото и духовно здраве на младежта, за организирането на добро управление на Църквата и отговорно отношение към нейното имущество; за продължаване на борбата на архиепископа и водача на нацията Макарий III за оцеляването и свободата на народа на Кипър.

Архиеп. Хризостом I удържа думата си. Той повдига религиозния и патриотичен дух на своя народ, нравствеността, верността и решителността в борбата за възстановяването в целия Кипър на справедливостта и свободата. Благодарение на неговата намеса в 1978 г. възобновяват своята работа духовните семинарии, които вследствие от събитията от 1974 г. са прекъснали своята дейност, а това е довело до упадък сред духовенството. Освен това, в 1979 г. е разработен нов устав на Кипърската църква. В него са включени важни раздели за духовното развитие на общините, за такова управление на църковното стопанство, при което Църквата да е способна да изпълнява своите многобройни мисии.

В началото на 1978 г. митрополит на Пафос става игуменът на манастира „Св. Неофит” Хризостом, а през 1994 г. за нов митрополит на Киринея, на мястото на починалия митрополит Григорий е избран Павел, игумен на Махерския манастир. През 1996 г. умира митрополитът на епархия Морфу Хрисант, който през 1998 г. е наследен от митрополит Неофит. През 1998 г. Лимасолският митр. Хрисант се оттегля на покой и през следващата година е заменен от новия настоятел на манастира Махера Атанасий.[1]

Организация на Църквата

След промените през 1973 г. в пределите на административната юрисдикция на Кипърската църква имаме разделение на 6 региона: архиепископски и 5 митрополии: Пафос, Китион, Киринея, Лимасол и Морфу. Архиепископът и петимата митрополити, също както и екзархът на Саламина Варнава и екзархът на Тримитунт – от 1996 г., Василий, образуват Свещения Синод на Кипърската църква.

След турското нахлуване и окупацията на северната част от острова голяма част от духовенството на архиепископския регион, цялото паство на Киринейска митрополия и частично митрополията на Морфу стават бежанци, които частично се разселват в останалите региони на острова, а други окончателно го напускат. Митрополитът на Киринея и Морфу временно се установява в Агландзия – Никозия и в гр. Евриху.

Бидейки места за молитва и поклонение, манастирите на о-в Кипър, както и в миналото, продължават да са извори на благочестието сред кипърците. Днес в Кипър има 9 мъжки манастира („Кику”, „Махера”, „Св. Неофит”, „Хрисороятиса”, „Троодитиса”, „Ставровуни”, „Св. Кръст в Минфи”, „Св. Георги в Мавровуни” и „Св. Йоан Кръстител” в Меса Потамос) и 16 девически („Св. Георги Аламаноски”, „Св. Ираклидий”, „Св. Мина”, „Св. Преображение”, „Ахерски на св. Пантелеймон”, „Свето-Кендейски”, „Св. архангел Михаил” в Аналионте, „Св. Богородица Живоносен източник” в Глоса, „Св. Богородица Сфалангиотиса”, „Св. Николай”, „Св. Богородица Кампиотиса”, „Св. Текла” в Мосфилоти, „Св. Богородица Амасгойска”, „Св. Богородица Амируса”, „Св. Марина” и „Св. Рафаил” в Ксилотимбу, и „Св. Богородица Трикукиотиса”).

Особени грижи Кипърската църква полага и за духовното и материално благоденствие на своето духовенство. Клирици могат да станат само тези, които имат диплома от семинарията „Св. апостол Варнава”. До събитията от 1974 г. започва изграждането на зданието на богословското училище от университетски тип и ниво, където е трябвало да постъпват само клирици на Църквата, но за съжаление дори и в 2008 г. училището все още не е открито. Съществуват школи по византийска църковна музика с безплатни курсове и уроци. В 1963 г. архиеп. Макарий III създава Фонд за издръжка на духовенството, който се подкрепя от архиепископията и правителството. В 1970 г. той успява да осигури държавна издръжка за селските свещеници, както и подарява земеделското портфолио на архиодиоцеза, за да подпомогне тази издръжка.

Във владение на Кипърската църква се намират редица благотворителни учреждения, като центрове за социално подпомагане, милосърдни братства, старчески домове, сиропиталища, девически общежития, студентски столове, детски градини и др.

Кипърската църква открива много училища и библиотеки. Най-големите лицеи в столицата и в редица други градове и села са изцяло или частично построени от църквата. Най-голямата библиотека, която се намира при храма „Св. Богородица Фанеромени”, е основана и се издържа също от църквата. Архиепископската епархия се стреми да събира и съхранява всички старинни издания и въобще всички книги за Кипър.

Кипърската църква помага на нуждаещите се студенти да продължат обучението си в университета. Съществуват учреждения, които осигуряват стипендии за обучение. През 1972-1974 г. за сметка на архиепископската епархия в манастира „Св. Спиридон Тримитунтски” е открит специален център за съхраняване на ръкописи и икони. Целта на този център е опазването на археологическите и художествени съкровища на църквата, които да бъдат показвани на кипърската аудитория, както и зад граница. Такъв център действа и сега в архиепископската епархия и в манастира „Св. Богородица Хрисороитиса”.

В 1977 г. Църквата и държавата заедно учредяват Фонд на името на архиеп. Макарий III, включващ няколко центъра – включително и за медицинско обслужване (акушерство, гинекология, педиатрия, грижа за болните от анемия и др.), и културен център; основават и Византийски музей, художествена галерия, библиотека и издават многотомна история на Кипър, както и всички налични сведения за архиеп. Макарий III са издадени като биография. Издават се и много други книги с научно съдържание.

Църквата се грижи и за духовния живот на вярващите. Тя се обръща към тях с проповеди – устни и писмени, обслужва църковно радио, създава специални църковни телевизионни програми, има ежемесечно списание Апостол Варнава, както и ред други книжни издания, провежда курсове по катихизация, организира работата на религиозните асоциации и християнските студентски бригади.

Също, Кипърската църква стриктно изпълнява всички свои междуправославни и междухристиянски задължения. Тя поддържа добри отношения с всички православни сестри-църкви и доколкото е възможно е в диалог с другите християнски църкви, като се опитва чрез този диалог да бъдат преодолени старите богословски различия.

Със съгласието на православната Александрийска патриаршия, вече повече от десет години Кипърската църква провежда своя мисия и в Източна Африка.

През март 1971 г. архиеп. Макарий III пътува до Кения, където кръщава близо 5 000 човека. Той присъства на първата копка на Православната семинария в Найроби, която е построена със средства на Кипърската архиепископия. Отново с помощта на Кипърската църква, през 1982 г. семинарията отваря врати и започва работа. На нейна територия се намира резиденцията на православната гръцка йерархия в Кения, храмът и професионалното техническо училище там също са построени със средства на Кипърската архиепископия.

Кипърската православна църква активно участва и в икуменическото движение на Световния съвет на църквите, член на който тя е от 1948 г., както и в работата на Конференцията на европейските църкви от 1959 г. и на Съвета на църквите от Близкия Изток, член-основател на който тя става през 1974 г.

Като действа в духа на икуменизма и разбирателството, архиепископът на Кипър през 1971 г. предоставя в качеството на център за конференции манастира „Св. Напаса”, който е от 15 в. Манастирът е на разположение на всички християнски конфесии, които са представени на о-в Кипър и центърът е наречен Съвет на църквите. Повечето християнски конфесии, от своя страна, са направили финансови дарения за реставрацията и поддръжката на манастира като конферентен център.

През 2007 г. населението на Кипър е около 750 000, включващо гръцката общност, която е около 80% от населението и живее основно на юг в страната. В по-голямата си част гръцката общност е православна. Освен това в Кипър живеят около 5 000 маронити, приблизително толкова арменци, както и малобройни групи римокатолици, протестанти и англикани. Кипърската православна църква поддържа приятелски отношения с всички тези общности.

Библиография

Apostle Barnabas – списание на Църквата в Кипър, Никозия, 1918-2000 г. (на гръцки).
Chronicles of Cyprus, ed. N. G. Kyriazes, Larnaca 1923-1937 (на гръцки).
Greek Cyprus – списание на Ентархията на Кипър, Никозия, 1949-1956 (на гръцки).
Englezakis, B. Studies on the History of the Church of Cyprus, 4th-20th Centuries, Aldershot: “Variorum” 1995.
Flinn, W. H. Cyprus. A Brief Survey of its History and Development, Nicosia: “Archer” 1924.
Hackett, J. A History of the Orthodox Church of Cyprus, London: “Methuen” 1901.
Hill, G. A History of Cyprus, vol. 4, The Ottoman Province, The British Colony, 1571-1948, ed. H. Luke, Cambridge: “Cambridge University Press” 1952.
Mihail, M. N. The Church of Cyprus During the Ottoman Period, 1571-1878, Nicosia: “Centre for Scientific Research” 2005 (на гръцки).
Mitsides, A. Brief History of the Church of Cyprus, Nicosia 1994 (на гръцки).
- “The Church of Cyprus. Historical Development” – In: The Splendour of Orthodoxy ed. K. E. Tsiropoulos, Athens: “Ekdotike Athenon” 2000, p. 368-376.
Orr, C. W. Cyprus under British Rule, London: “Scott” 1918; второ издание от “Zeno” – London, 1972.
Roudometof, V. “The Orthodox Church of Cyprus” – In: Eastern Christianity and the Cold War, 1945-1991, ed. L. N. Leustean, London and New York: “Routledge” 2010, p. 271-281.
Zannetos, P. Cyprus at the Renaissance Time, 1821-1930, Athens 1930 (на гръцки).

Превод: Венцислав Каравълчев

* Mitsides, A. N. “The Church of Cyprus during the Twentieth Century” – In: The Orthodox Church in Eastern Europe in the twentieth century, ed. Christine Chaillot, Oxford – Bern 2011, p. 69-82 (бел. прев.). 

[1] Митрополит Атанасий днес е особено популярен сред православните в България – благодарение на редицата свои слова и проповеди, публикувани на страниците на църковния портал dveri.bg, както и на двата тома с негови беседи, слова и проповеди, издадени от фондация „Двери” (бел. прев.).